24 часа с поръчков материал на главна страница

via InterNet

Освен, че е поръчков, материала е и закъснял с 6 месеца. На 19 Март писах за вече навлезлия в крайна фаза въпрос за онлайн хазарта в България, а днес 24 часа излиза със следното бомбастично заглавие на главна страница:



Мирише ли ви? Всъщност вони! Повече от явно е, че статията е поръчка на Еврофутбол*, "лицензиран букмейкър", както дискретно се споменава в статията, на фона на безумно многото "нелицензирани" букмейкъри в интернет, които всъщност си имат перфектни лицензи издадени в САЩ, Великобритания или други европейски страни и обслужват повече клиенти от повече страни, отколкото Еврофутбол някога ще обслужва.

Дезинформации от сорта на "Губим 200 млн. лева от интернет хазарт" (2-3 стр.) и бисери като "справочника Whois" допълват картината на некомпетентност и корупция. Никой не може да направи дори приблизителни изчисления на посещаемостта на чуждите сайтове за залагания от българи, какво остава да се сметнат залозите, правени там. Еврофутбол обаче не се притесняват да вадят числа и да се опитват с позволени и непозволени средства да си бранят хляба. Дори и цифрата да е вярна, евентуалните загуби на държавата са много по-малки - 10-12 млн. лв.

"Справочника Whois" изобщо няма да го коментирам, само ще кажа - Google.

Стряскащи каренца като "нито един не посочва собственик, офис или телефон" допълват дезинформационната картина, целяща освен другото и всяването на FUD** сред незапознатите. Дори за .com домейните има база данни с информация за контакт, вкл. телефон, а за .bg домейните, каквито са дадени за примери, процедурата по регистрация е още по-строга. Пропуснатото уточнение е, че всъщност "хората без данните" са обикновени собственици на сайтове, а не операторите на залаганията онлайн. Все едно някой да ми търси сметка защо не съм си публикувал пълните данни за контакт на тази страница...

Страшните връзки ("Вратичка в закона улеснява наши посредници, които правят връзките към чужди букмейкъри") пък изглеждат така:

Клик
Клик тук
Клик и тук

Опс :-D

Единствената въпросителна е точно каква част от милионите, спечелени от шефа на Еврофутбол - Васил Божков на борсата, са отишли за тази доста некадърна статия, която явно се опитва да очерни очевадно невинни хора, собственици на уебсайтове - "българските помагачи".

За да затворим темата, предлагам, въз основа на публикувана в 24 часа информация, ВАЦ да бъде съден за разпространяване и помагачество за организиране на интернет хазарт, в разрез на законите на република България. Няма съществена разлика между това, което правят 24 часа (поръчкова публикация за интернет хазарта) и това, което правят момчетата от сайтовете за залагания (поддържане на информационнен портал на тема онлайн залози, издържащ се от реклама).

Pax americana

via Истински пари

---

Човешката изобретателност и алчност са безгранични и доведоха до създаването на дериватите – сложни, взаимносвързани контракти, чиято цел е разпределяне на риска с цел минимизирането му. По различни данни се предполага, че дериватите надхвърлят 300 трилиона долара. Това е умопомрачителна сума, която малко хора могат да си представят. Един трилион е равен на 1000 х 1000 х 1000 х 1000 - 1 милион милиона. Президентът Рейган е дал пример с това, че 1 000 000 долара представляват пачка от 1000 доларови банкноти с височина 4 инча ( около 10 см ). Един трилион ще бъде „пачка” с височина около 100 километра.

Дериватите са продукт на банките, които ще бъдат първите жертви на евентуална финансова криза. В броя си от 07.11.2007 г. влиятелният вестник „Индипендънт” отпечата статия със заглавие „Пазарите се страхуват, че банките имат 1 трилион токсични дългове”. Всички помним началото на сегашните меко казано „проблеми” на банките, започнали със срутването на английската ипотекарна банка „Северна скала”. Световна банкова и финансова криза може да започне всеки момент, въпросът е кога това ще стане.

Събитията, които могат да я предизвикат са много:

* Китай обяви, че започва да диверсифицира валутните си запаси, които са над 1 трилиона щатски долара. Китайското правителство възнамерява да продаде американски ДЦК на стойност около 400 милиарда долара.

* Няколко арабски страни обявиха , че прекъсват фиксираното сотношение на валутите си спрямо щатския долар.

* Цената на нефта приближава психологичното ниво от 100 долара за барел. На времето се смяташе, че такава цена ще предизвика колапс на световната икономика, но ако се вземе пред вид инфлацията на парите, може да се предположи, че светът ще оцелее и при цени над 100 щат.долара за барел.


---


Може ли една велика империя, каквато Америка несъмнено е, да продължи да съществува, вземайки пари назаем? Дефицитът по текущата сметка на САЩ е около 800 милиарда долара на година и за да продължи американската икономика да функционира е необходимо всеки ден в нея да влизат 2.3 милиарда долара от други страни.Историята помни, че колапса на Римската империя, която също е „вземала” пари назаем като е намалявала непрекъснато сребърното съдържание на монетите (златните монети изчезват от обръщение), е продължил няколко века. Кога ще колабира американската финансова система? Дали това ще стане през 2008 година, когато започват да се пенсионират „бейби бумърите” – родените веднага след края на Втората световна война? Дълговете на американското правителство възлизат на над 60 трилиона долара. Тези дългове могат да бъдат платени само с обезценени долари и е очевидно, че правителството е тръгнало по този път. На долната графика е показан индекса на долара през последните две години.

---

Нека не забравяме и факта, че американският долар е все още основната световна резервна валута , която съставлява около 60% от валутните резерви на централните банки по света.

Да се определи времето, когато американският долар ще се срути е трудно и поради факта, че правителствата по света не се различават от американското и паричната маса в различните региони расте с не по малка скорост, отколкото тази на долара както се вижда от долната графика.

Увеличената парична маса предизвиква ръст на инфлацията, която се проявява след известно време, обикновено в рамките на около една година.

Освен икономическите аргументи в полза на долара, трябва да се има пред вид и факта, че това е валутата на световната империя, каквато САЩ е без всякакво съмнение. Евентуално нападение на Израел или САЩ върху Иран наред с изпълнението на чисто геополитическите цели ще доведе до намаляване на доставките на нефт за Китай и Индия, повишаване на цените на нефта и търсенето на долари за покупката му и като цяло ще стабилизира положението на щатския долар за известно време. Това ни дава основание да сме уверени, че военни действия срещу Иран ще има преди края на мандата на президента Буш. Кога точно, можем само да предполагаме.

България не е изолиран остров и въпреки твърденията на местните икономисти, че всичко е наред главно поради борда, че икономиката расте и че левът не е надценен, положението не е никак розово.

Бордът „върза” лева към еврото преди 10 години, като натрупаната инфлация в България, сравнена с натрупаната инфлация в еврозоната е значително по голяма. През 2007 година инфлацията ще бъде около 12 % дори според ортодоксалните анализатори, които обикновено боравят със занижени стойности. Информираното предположение е, че ако се вземе разликата в натрупаната инфлация пред вид, както и други фактори, сегашният курс на еврото без борд би трябвало да бъде около 4 лева за евро. Главната причина за това е, че въпреки борда, БНБ не може да контролира „създаването” на пари от банките и другите кредитни институции. Трябва да се помни, че борда е само инструмент за постигане на финасова стабилност, но крайната цел на въвеждането на валутен борд е работеща пазарна икономика, каквато в България определено няма.

Аргументи за такова твърдение са огромната вътрешнофирмена задлъжнялост, огромният дефицит по текущата сметка и огромния търговски дефицит. Дефицитът по текущата сметка през 2007 г. ще достигне 12% от БВП по данни на пресата. Правителството и придворните му икономисти обясняват, че той се дължи на големите чужди инвестиции в българската икономика. По данни, цитирани в броя на в.”Монитор” от 09.11.2007 г. тези инвестиции са в имоти – 35%, във финансово посредничество – 20% , в производство – 25% и други – 20%.

Инвестициите в имоти нямат производствен или капиталов характер защото имотите са преди всичко стока за потребление и само малка част от тях са за производствени цели. Парите вложени в търговия с акиции на борсата са „горещи”, „плашливи” и много мобилни. Те могат да напуснат страната в много кратки срокове, предизвиквайки хаос, който ще засегне не само борсата но и икономиката като цяло.
Всичко това ни кара да смятаме, че на българската икономика и на хората в България предстоят трудни дни.

Рискове в пазара на недвижими имоти

via Отвори Очи

Преди броени дни познати, занимаващи се с недвижими имоти, ме убеждаваха, че цените ще продължат да хвърчат, дори нещо повече - имало дефицит на жилища. И тъй като от много време има дефицит и на рационални основания, към които да се привърже имотният бум, си казах, че явно психологията, стремежът за догонване, ефектите от еврочленството, емигрантите са също фактори, които, като се замислиш... Накратко, никой не е по-голям от пазара, дори когато последният се развива алогично и не се поддава на изчисления. Само дни по-късно скептицизмът се завърна, на пръв поглед като далечно ехо от ипотечната криза в САЩЛесно е да се каже, че българският имотен пазар не е свързан с американския, нито даже със западноевропейския или руския. Чужденците, които купуват имоти в България, наистина не са толкова много, че да доминират посоката на пазара. Но миналия четвъртък, когато Европейската централна банка заедно с други централни банки реши да интервенира, ни накара да се замислим за отражението върху политиката на нашите банки. Не толкова мащабите на спасителната операция, колкото подозрението, че никой не е наясно с мащабите на проблема (следователно може да има нещо, което е известно само на големите банкери), предизвика опасения. Те ще се поразсеят след изобилието от валута и решителни мерки. Но остава вероятността да се разсеят и големите европейски централи, които досега охотно осигуряваха кредитен ресурс на България. Моментът, в който това се случва, може да се окаже повратен.Досега пазарът се движеше от логиката на самосбъдващите се пророчества - растеше, защото повечето хора вярваха, че ще расте. Едва ли някой живее с илюзията, че сегашните цени съответстват на платежоспособността и доходите от наеми. Ето едно изчисление, което сигурно ще предизвика много коментари: по официални данни средният лихвен процент на жилищните заеми е 8.4% за заеми в левове. Средната заплата за София според "Витоша Рисърч" и "Индъстри Уоч" е 800 лв. (409 евро), средният наем (на база статистиката на imoti.net и данни за средни квадратури от НСИ) е 277 евро. Този наем е равен на вноската по ипотечен кредит за 50 години (ако допуснем, че има такъв срок) на сумата от... 39 000 евро. И това е при положение, че по жилището няма други разходи, не се ремонтира и не му се плащат данъците. Очевидно е, че единствената разумна причина да се купуват апартаменти точно сега е очакването за ръст на цените. Но дали когато всички разчитат само на повсеместно покачване, то може да продължава безкрайно?Нека да погледнем числата от друг ъгъл. Информацията за обема на имотния пазар у нас, както може да се очаква, е противоречива. Националното сдружение за недвижими имоти (НСНИ) например твърди, че през миналата година са сключени сделки за 10 млрд. евро, като 25% от тях са с чужденци. От статистиката на Агенцията за вписванията и данните на НСИ следва, че обемът на пазара през 2006 г. е бил 8.63 млрд. евро. Все пак в завишените числа на НСНИ има резон - голяма част от сделките се изповядват на данъчни оценки и вероятно не всички покупки от чужденци се обхващат от статистиката на чуждестранните инвестиции. Пак по официални данни, този път на БНБ, излиза, че чуждестранните инвестиции в недвижими имоти заемат 16% от пазара. Но можем да приемем, че процентът е доста по-висок, тъй като има покупки през фирми заради земята, както и инвестиции на фондове. Покупките с жилищен кредит все още нямат решаващ дял - те са от 9 до 14% от стойността на пазара на база 100% финансиране на сделките. Ако се проследи броят ипотеки за покупка на апартамент, те са само 8% от броя на сделките през миналата година. Но вероятно техният дял ще се удвои тази година. Можем да добавим още няколко процента като сделки, финансирани с емигрантски пари. Това е най-трудно уловимата категория, тъй като миналогодишните оценки на НСНИ бяха за 30%, което изглежда преувеличено на фона на данните за парите, които влизат в страната (според официалните данни за трансферите от гурбетчиите по тази позиция за разлика от предишните две като че ли има стабилност). Няма почти никаква информация за покупките на офиси и площи, осъществени за сметка на корпоративни кредити. Въпреки трикратния им ръст участието на спецфондовете (АДСИЦ) с малко надхвърля 2.5% от пазара. И така, ако преглътнем неизбежното закръгление, излиза, че между 1/3 и 40% от сделките се финансират със собствени средства или за сметка на продажба на друг имот. Този извод може да е изненадващ за хората, които за първи път се сблъскват с числата. Но истината е, че по-динамичните купувачи, т.е. и тези, които купуват с кредит, все още нямат доминираща позиция. Те обаче определят посоката. Докато последната категория е тази, върху която изцяло се крепеше пазарът през 90-те години и беше най-устойчива. И макар да изглежда, че нямаха основния принос за ръста на пазара, точно тези хора създаваха неговата стабилност. Поне досега. Само за една година обаче техният дял намаля с десетина процента и сега пазарът зависи в много по-голяма степен от поведението на банките и интереса на фондове и чуждестранни инвеститори. Това го прави по-чувствителен към фактори като лихвени проценти и макроикономическа стабилност.И дори традиционните купувачи все повече изглеждат мотивирани от досегашния ръст на цените и панически правят всичко възможно, за да си осигурят второ жилище или поне да заменят стария апартамент в провинцията за по-перспективен в столицата. Последното се дължи предимно на вътрешната миграция - процес, който ще започне да заглъхва. Това е поведение на границата на риска и то може да бъде оправдано само от страха, че при този ръст на цените жилищата ще станат недостъпни, и от надеждата, че доходите неизбежно ще започнат да догонват европейските. Обичайните думи, които ще чуете напоследък, са: "Всички говореха, че като влезем в ЕС, пазарът ще се успокои, пък то какво стана". Това е стратегията на последния влак, едновременно инерционна и насочена към неизбежното бъдеще. Едва ли някой се съмнява, че след 10, 20 или 30 години тя ще се окаже вярна, въпросът е какво ще стане след две години.Какво може да прекъсне спиралата на цените? На първо място, започналото повишение на лихвите по света и у нас, на второ място - ограничаването на чуждестранния ресурс, който се излива в българската банкова система и в пазара на недвижими имоти. Решителният момент е очакваното септемврийско покачване на лихвите в Еврозоната, което ще съвпадне с влизането в сила на новите регулации на БНБ, които ще имат същия ефект върху тукашните проценти.Това може да задълбочи проблема с необслужваните кредити, което едва ли ще увеличи предлагането на пазара за сметка на ипотекирани апартаменти - подобни прогнози се появяват често, но изглеждат преувеличени. Ефектът ще е друг - затягане на изискванията за кредитоспособност, които банките прилагат. Наблюденията сочат, че трудностите в обслужване на заемите, отпуснати "на ръба", започват след втората година. Дотогава помагат гратисните периоди, първоначално намалените лихви, да не забравяме, че има и оферти с нулеви лихви, които отлагат реалния тест на платежоспобността, и вероятно ентусиазмът на щастливите собственици на апартамент или кола.Но не само защото ще вдигне лихвите, решението на БНБ да регулира паричното предлагане чрез минималните резерви може да не даде очаквания резултат. Тази мярка (впрочем неочакван тест дали централната банка е запазила способността си да води парична политика, ако, не дай Боже, това й се наложи отново преди присъединяването към Еврозоната) засега заплашва да нанесе удар върху депозитната база на банките. Нивото на спестяванията си е стара макроикономическа слабост и сега тя може да се превърне в проблем за банките. Работата е там, че решението на БНБ недвусмислено ги принуждава да заемат ресурс от чужбина. Но съществува риск след скорошните сътресения чуждестранните банки да преразгледат политиката си и да спрат бурния растеж на източните си поделения.Ако това се случи, то ще бъде двоен удар върху икономиката на страната Само един факт без коментар - през първото полугодие на тази година трите сектора, привлекли най-много чуждестранни инвестиции, са: недвижимите имоти, финансите, строителството (почти 1.5 млрд. евро, или 52% от дефицита на текущата сметка на платежния баланс). Отделно са парите, които банките привличат като депозити и заеми, макар че интерпретирането на тези данни изисква много уговорки. Но така успокоителното обяснение, че инвестициите и вносът на инвестиционни стоки неизбежно водят до увеличаването на експортния потенциал, започва да се пропуква. Финансовото посредничество и строителството могат да заместят експортните отрасли (тоест да работят за чужди клиенти и да генерират валутни постъпления) само през инвестиционните канали. Ако пътят е този, то ще се окаже, че PR-ът и макроикономическата реклама са точно толкова важни за поддържането на оптимизма, колкото добрата инфраструктура и законодателството - за привличането на инвестиции в производството.Но оптимизмът често е непредвидима сила и е напълно възможно пазарът отново да опровергае логиката на простите сметки, които показват, че потенциалът за ръст е изчерпан. Ако нещата се развият по този начин и бумът продължи, това няма е повод за дълготрайна радост. Защото ще е за сметка на нещо друго.

Нека да сме негри в щата Алабама

via Marfa

Здравей. Да, на теб говоря. Ти, който си се настанил на удобното си бюро, ти, който получаваш 1000 лева заплата (дай си сметка, че живееш в лелеяната Обединена Европа и работиш за 500 евро, между другото), да ти, четеш ли това? Ако да, чуй ме. Захвърли работата си. Заеби стандарта си. Нека те обземе най-чистий и светлий алтруизъм и иди да станеш учител. По математика. Или информатика. Или каквото там би могъл да преподаваш. Ти си млад, образован, имаш компютърна грамотност (меко казано), имаш доста по-широк светоглед от петдесетгодишната, чакаща кротко пенсията си госпожа по география, чиято лична представа за света е от времето, когато си е писала със съветско другарче и дори е посетила на разменни начала Ленинград. Бий й дузпата и й покажи какво можеш и колко знаеш. Иди в училище, застани срещу тридесетте пубертета, чиито хормони почват да ги карат да искат и да правят все по-странни неща, привлечи интереса им, предай им знанията си, а накрая иди да получиш фиша си. За триста лева. Не искаш ли? Разбирам те.

И аз не искам. Ето защо никога няма да прекрача училищния праг, обзета от пламенната страст да обогатявам културата на нервозните дечурлига. Ето защо нахъсаната, готина, млада и обичана от учениците си учителка по литература ще хвърли дневника, ще си избърше тока на обувката с фиша за заплатата си и ще отиде да работи нещо друго. Например ще стане журналист. Или ще отиде в частен учебен център да води курсове. Или просто ще й дойде ей дотук и ще се махне от тая страна, чието правителство снизходително я потупва по главицата както би потупало непослушния си пудел и ще отиде да гледа стари баби в Гърция, да бави деца в Испания или да бере портокали в Португалия.

Робовладелският строй по света отдавна вече е спомен. “Чичо Томовата колиба” е вече само книга. Но не и тук, не и в България. В България е нормално да искат от хората да работят, само че, ако може без заплащане. Или в краен случай със заплащане, което да те държи на долната граница на социалния минимум, което да ти позволява да запълваш гардероба си с дрехи, закупени от все по-разрастващите се вериги магазини за втора употреба, заплащане, с което можеш да си позволиш да закупиш килограм от безвкусния, тестен заместител на кашкавала, наречен “Тостино”, защото дори млечните продукти се превърнаха в деликатесна, недостъпна за твърде много трапези, стока.

Оправдания винаги има, особено в шуро-баджанашкия квазиробовладелски строй, в който живеем. Българинът работи малко, затова получава малка заплата. Точно по същия начин в американските южни щати са били убедени, че вършат добро на робите си. Негрите работят, а господарите ги хранят, осигуряват им подслон и им дават отвреме-навреме дрехи. Не им плащат, но вероятно защото робите работят малко. Когато все пак робът не работи достатъчно, заслужава бой. Понеже и българинът работи малко, сума ти престижни международни фирми изнесоха производството си тука. Вместо храна и дрехи дават на българина някаква сума, с която да може да се зареди с достатъчно въглехидрати, но повече той не е заслужил. А когато все пак българинът каже, че вече е европеец, че цените са европейски и заплатите също трябва да бъдат европейски, следва бой. Словесен. Обясняват му, че е мързелив и неинициативен, затова дори и подаянието, което получава, му е прекалено много. Да го взима и да не мрънка.

Извинете, шуро-баджанаци, вие, охранени, оядени циреи, достатъчно узрели, за да бъдете изцедени от лицето на България, вие, чиито задници са приели формата на седалките на лъскавите ви ламборджинита, ферарита, мазератита и ягуари, вие, обути с обувки на такава цена, че един чифт би възстановил покрива на къща в Цар Калоян, вие ли ще оценявате труда ми?! Вие ли ще ми кажете, че моите кто минимум дванадесет часа ежедневно блъскане, честно ежедневно блъскане, са по-некачествени от осемте часа на румънеца, македонеца, че и на албанеца (да не говорим за холандеца, германеца, шведа, англичанина и пр., те са от друга галактика)?! Ти ли, нещастнико, с оядена мутра, с костюм на Армани, за който някой ти е казал, че не прието да му виси етикета, ще ми кажеш, че българският лекар няма моралното право да иска достойно заплащане, че българският учител трябва да целува земята под краката ти затова, че изобщо му позволяваш да работи, че работещият в сферата на културата трябва да е щастлив на заплата от триста лева?! Ти ли бе, дребно, жалко човеченце, юпи, чиято единствена прочетена книга е останала някъде далече в миналото, ти ли ще имаш лице да излезеш и да кажеш, че в България може изобщо да се живее с милостинята, която социалното правителство благородно подхвърля?!

Каква е тая наглост? Как може изобщо да съществуват месечни доходи, гравитиращи между сто и петстотин лева в страна, в която сезонните плодове и зеленчуци, в която основните хранителни продукти неумолимо преминават в графата на деликатесните стоки? Да не би да сме се озовали в Африка случайно?! Вие, които се възмущавате на хората, че не проявявали разбиране към правителството, че не се интересували то откъде би могло да намери средства за достойни заплати, пука ли ви на вас, копелета, откъде хората намират пари, за да изкарат месеца?! Имате ли идея как се живее с триста лева? А с двеста? Можете ли да си го представите изобщо? Не, не можете. Прекалено сте заети да логорействате за досиета, да строите магистрали, хотели, курортни комплекси, да се мятате от борд в борд, прекалено сте заети да играете на “Фараон”, убедени, че при крах просто можете да рестартирате играта. Прекалено си заета да измисляш програми “топло мляко и кифла”, може би като знак на това, че съзнаваш, че си тъпа кифла, прекалено си зает да се снимаш в поредния си филм, за да обърнеш внимание на стъпканата, лежаща в калта култура, оставена в ръцете на долнопробна писачка на чалга-текстове. Прекалено си зает да говориш за реформата в образованието, за да намериш време да я проведеш, прекалено си зает да се радваш на бюджетния си излишък, вместо да се притесниш, че това значи неусвоени средства, прекалено си зает да набираш синджири с бесарабски роби, за да обърнеш внимание на българската икономика, прекалено си зает да се възхищаваш на туркменистанския икономически напредък, за да посетиш Европа, прекалено си зает да повтаряш дрън-дрън, за да управляваш.

А ние сме прекалено заети, за да живеем. Прекалено сме заети, за да сме щастливи. Страх ни е да се разболеем, защото лекарствата ще улучат в сърцето парализирания семеен бюджет, караме грипа на крак, защото сме твърде мързеливи, за да работим и парите, които все пак получаваме са знак на милост свише, купуваме учебник втора ръка на детето си, защото дори учебниците поскъпнаха като резултат на проблясъка на поредния гениален ум, изпростяваме, разболяваме се, лумпенизираме се.

На крак, о лумпени презрени,
на крак, далече от труда!
Болни, прости, разорени,
псувайте срещу врага!

Из химна на лумпенпролетариата

Инициатива “Създай Късмет”

via Alia

По принцип не вярвам в късмета. Рядко се уповавам на подобни мъгливи състояния. По-скоро казвам: “Днес не ми върви..”, отколкото “Пу, да му се невидяло, пак нямах късмет!”. Случайности, съвпадения, знам, че за всичко това си има обяснение и това, че аз не го намирам, не значи, че то не съществува. Докато пишех последното изречение ми загоря патладжана, който пържех. Имам си съвсем логично обяснение и за това :) Да не вярваш в късмета, капризите на съдбата, магически сътресения и прочее отклонения, съвсем не е равнозначно на това да не си романтичен, например.

Та, всеки ден знам какво искам да се случи и работя (във всеки смисъл на думата), за да го постигна. Не разчитам на късмет. Не се оправдавам с него. Не се осланям на обстоятелствата да ме измъкнат от някоя каша. Или да ме направят щастлива. И съм уморена да слушам как все на някой не му вървяло, все него го прецаквали, все той изяждал изгнилия банан и цопвал в локвата, все той си забравял чадъра, когато вали. И винаги, ама абсолютно винаги съдбата, животът, системата, държавата, управниците и обществото са му виновни!

Ако днес съм нещастна, прецакат ме, задавя се с пилешка супа или си изпусна златен пръстен в тоалетната, за всичко си има причина и обикновено това съм аз самата. Ако не мога да променя нещо то е обикновено по три причини - не съм опитвала достатъчно, примирила съм се или просто нямам воля. Ако всичко това ме прави нещастна, си намирам основания да бъда щастлива, защото както лошото си го причиняваме сами, така правим и с доброто. И тези основания за радост съвсем не са глобални, а често доста простички. Ето, днес съм щастлива, защото:

- докато работех следобед, слънцето ми грееше в лицето

- защото правя патладжани с доматен сос и топено сирене

- защото мушкатото е цъфнало

- и защото той се усмихва

Обаче на този свят има много хора, които сега, в края на деня си мислят как отново не са имали Късмет. И са тъжни. Заради тях подемам инициативата “Създай Късмет”. Изискванията за участие са съвсем простички: днес изпусни/остави/забрави нещо мъничко, някъде, на улицата, на пейката в парка. Със сигурност от десет души, които минат от там, поне един ще го види и ще си каже: “А, късметче! Днес ще ми върви!” и ще си повярва. Най-лесно е да изпускаш стотинки, всякакви малки джунджурии, фибичка, ластиче, запалка. Може да “забравиш” книги, днешния вестник, който вече си прочел. Не можеш да си представиш твоите изпуснати 10 стотинки какви чудеса биха извършили с някой неуверен човек, тръгнал на интервю за работа, например.

Защо го правя? Понеже вярвам, че има много хора, които се осланят на късмета. И не искам днес или утре те да бъдат нещастни, защото са решили, че четирилистната детелина просто ги е пропуснала. Иска ми се повече хора да си вярват и да сбъдват мечтите си. Затова, ще създавам късмет!

И понеже заради тази инициатива няма да бъда избрана за кмет :) - не си мисли, че има някаква уловка или, че ще получа облаги. Пиша толкова сериозно за това, защото на фона на всички предизоборни изгъзици ми изглежда простичко, истинско и лесно изпълнимо да вдъхна кураж на някой непознат.

Днес към обед изпуснах 10 стотинки на ъгъла на “Славянска” и “Шишман”. Оглеждай се, ако някой вече не ги е взел, те ще те срещнат. И така аз ще ти кажа, непознати човече, че вярвам в твоя пламък да бъдеш смел!

Един от електрониката

коментар

ДЗУ-Ст.Загора беше наистина уникално творение на българската социндустрия. И тогава и сега хард дискове се правят само на няколко места в света (Сингапур, Корея, Япония). Какви ли не хора от целия свят идваха в България, за да видят с очите си как е възможно да има такъв завод тук. Българските хард дискове бяха "гола вода", разбира се, но поразяваше огромния размер на инвестициите - стотици милиони долари в град, в който още има проблеми с водоснабдяването и канализацията.

Придружавал съм много американци и японци в екскурзиите им до Ст. Загора. Това, което те никога не разбраха, беше как е възможно в центъра на тази всеобща мизерия и простотия някой да се занимава с високи технологии.

Веднаж един такъв поиска да се подстриже. Заведох го в най-близката бръснарница и хората там добре си свършиха работата, но го полели накрая с някакъв смъртоносен съветски одеколон, "Ленинградски нощи" или нещо подобно. Човекът едва се възстанови след обилна баня в хотела и две кафета.

Вкъщи

via Никола Борисов

Прибрах се в Милано, онзиден. След петте месеца в България направо бях зажаднял за малко цивилизация. Сори. За това време в татковината се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца, неандерталска парвенющина и чалга, че вече няма сила, която да ме върне там (освен една приказна девойка, но това е друга тема). Дезоле, гласувайте си за кметовете-ченгета/мафиоти/комунисти, аз се спасявам. Т.е., аз май отдавна съм се спасил, само че ми трябваше малко време в БГ, за да осъзная, че всъщност изобщо нямам никакво, ама грам хич никакво намерение да се връщам там за постоянно. Поостанах, понатрупах портфолио и опит, поотпочинах си, направих изложба, раздадох малко интервюта (не мога да си обясня откъде тоя интерес към скромната ми особа) и драс обратно към белия свят. Прибирайки се от летището, попаднах на таксиджия, който много аргументирано ми обясняваше колко мръсен и неточен бил миланският градски транспорт… А аз мислено прехвърлях картини (видяни отдалече) на софийския такъв, и на неговите колеги с патладжанен оттенък, небрежно пушещи на фона на последния хит на Гица (примерно) в осмърдяните си, но прилежно тунинговани таралясници, блокиращи Парламента (което е малко безсмислено, защото той така или иначе е почти празен през повечето време) за щяло и нещяло… А човечецът беше с униформа, спестяваше пари, за да плаща образованието на сина си в скъп университет, и колата, естествено, беше като току-що излязла от шоурума на Мерцедес…

Чак сега усещам пълноценно колко е огромна и непреодолима пропастта между България и Западна Европа. ЕС ли? Абе я не се ебавайте… Няма абсолютно никакъв начин двете реалности да се доближат или слеят… Никакъв.

Но на кого всъщност му пука? Не се чувствам българин, нито италианец, нито глупаво обвързан с която и да било държава. Хубаво е да успееш да се отърсиш от предразсъдъците и ограниченията, които ти налага националната идентичност, отваря ти хоризонтите. Кисело мляко, Джон Атанасов, рози и хубави жени, как ли пък не. Киселото мляко ви го прави Данон, Джон Атанасов е свързан с България, колкото и Джордж Буш, а хубавите жени в по-голямата си част изглеждат като евтини проститутки.

Но мен това хич ме не касае, защото сега е 11 и нещо, току-що се събуждам, излежавам си се в леглото и и се вслушвам в приглушения саундтрак на града. Апартаментът ми е на приземен етаж в тих квартал и гледа към зелен, светъл и уютен вътрешен двор, на съседната страна на който са гърбовете на ресторант и бар, гледащи към улицата. Оттук чувам тракането на посудата в бара и сериозно обмислям да си вдигна мързеливия задник и да изпия едно капучино там, преди да е дошла Светлето за обяд. После ще отида да свърша малко работа в агенцията ми и на връщане мисля да си направя една небрежна разходка, да мина през любимата ми книжарница и да си купя някой хубав фотографски албум… И довечера смятам да гледам пак Wings of Desire и Beyond the Clouds. Вендерс-вечер :)

А това го написах на български, за да не се излагаме пред чуждьенцитье. Ще вземе да го прочете някоя английска баба и ще се откаже да си купува къща в Родопите… Или може да повлияе негативно на и без това рехавия поток немски пенсионери по грозните ни, бетонени и кичозни курорти :-)

Чао :-)

Ще ви липсва ли БНТ?

коментар от Благоговей

Ще липсва на клановете и мафията в БНТ. На обществото - не.
В така наречената детска редакция всички деца на бабите и лелките редакорки започнаха да стават водещи и репортери. В новинарската дирекция интелектуалното ниво пада в геометрична прогресия от години насам. Дизайнът на Студио 6 и цялостното решисьорско решение на "По света и у нас" са брутално комични - много хора наричат това предаване "Седморката на Блейк", по аналогия със смехотворните декори и ефекти в едноименния сериал от преди 25 години. Студиото е дигитализирано, но графиката и ефектите са толкова нелепи, че зрителите ги обхваща носталгия по шапките и заставките от епохата на Чичко Филипов (да е жив и здрав!). Водещите на новините са като извадени от комсомолско събрание - сричат, заекват, мънкат, ахкат, четат безумно редактирани анонси, нямат понятие от същността на онова, което съобщават, но се пулят и дуят, сякаш са в Си Ен Ен. Бусерска очертава параболи с главата си в синхрон на параболите на ръката с молива - по 30 пъти в 30-минутно предаване.

Режисурата дори на "Панорама" падна драстично, да не говорим за съдържанието. Задължително е да гледаме прожекторите и диплите на циклорамата в Студио 5, да оглеждаме отвсякъде бутафорните декори, да се чувстваме като по време на репетиция в провинциален театър.

Новото безумие "Ако" е скандално некачествено като идея и реализация, да оставим настрана безпомощните водещи, които просто разплакват пуберките от съжаление, толкова са неподготвени и непохватни.

В събота сутрин ни се сервира специалитетът на жената на Владо - "Всички пред екрана". Кошмар, подготвен от редакция, хах, изненада - "Музика и забава", но посветен на предстоящи предавания и на великите тв-звезди на БНТ. Огромното Студио 3 не може да побере ръкомаханията на Лара. Операторите или още не са изтрезнели, или току-що са почнали нова доза...
Сашо Авджиев е натирен да прави публицистика в неглеаемо време, за да не каже нещо неудобно на Пръмова в по-гледаемо.

Сутрешният блок е като принудително самодейно представление - сякаш зрителите са вкарани в скривалище по време на евакуация, а на пейките пред тях се редят недоспали и изтощени от бурен нощен живот политици и водещи с подхунали лица и грамадни сенки под очите. Някакво момче чете новини, но поради особеностите на артикулацията му едва ли дори колегите му в Студио 4 успяват да вдянат какво точно произнася.
Носят се легенди за това колко и каква продукция и постпродукция се извършва нелегално нощем из апаратни и студиа...

За "Полет на глупостта", дублирано по де що има "Национална" държавна медиа, просто е страшно да се говори. Декор (отново 250 квадратни метра в студио 3) в стил "Всяка неделя в диско версия", лансиране на свои хора, разпределени поравно между Любенов и "професор" Бояджиев, платени под масата участия на "звезди" от кръчмарската музикална сцена...

Любимо на целия народ е предаването за автомобили с някаква секси кака, излъчвано от долния етаж - Студио 1. Просто няма по света такива декори и толкова много тъпота, концентрирана взривоопасно в малкото студийце (бивше складче, май).
Описаните по-горе чудеса на телевизионното творчество, както и още безчет подобни (за които никой не може да се сети как се казват и живи ли са още) се реализира от личен състав, наброяващ над 1200 човека, огромна администация, автомобилен парк, гигантска неусвоена и рушаща се база в Националния радиотелевизионен-център.
Външните продукции просто не подлежат на обсъждане, там е ясно кой и как цица парите на данъкоплатеца за лични нужди.

Защо българското общество трябва да плаща всичко това? Докога ще бъде наказано да храни чудовищни бездарници, окупирали сградата на Италианския лицей, административната сграда, НРТЦ, Регионалните центрове?

История с поука :)

анонимен коментар от учител

АЗ СТАЧКУВАХ,АМА МАИ МЕ ПРЕЕБАХА ЧУВСТВАМ СЕ ПРЕКАРАН,ИЗЛЪГАН,ПРЕДАДЕН МЪЧНО МИ Е АМА МНОГО МИ Е МЪЧНО САМО ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА МИ Е БИЛО ТАКА МЪЧНО КОГАТО РАЗБРАХ ЧЕ И ЖЕНА МИ МЕ Е ПРЕКАРАЛА ТАЗИ СТАЧКА МИ НАПОМНЯ НА МОЪТА ИСТОРИЯ ЖЕНА МИ Е МАФИОЗ ОКРАДЕ ЕДНО СЕЛО И СЕ УСТАНОВИХМЕ В ЕДИН ГРАД ОПРАВИ СИ ЖЕНАТА АПАРТАМЕНТА ПАРИЧКИ ИМАШЕ ХОРОТО БЕШЕ ХАРНО АМА ТАЯ ТЪПА КУЧКА РЕШИ ДА МЕРИ СИЛИ СЪС СОФИИСКИТЕ МОШЕНИЦИ И ОНИЯ Я ПРЕКАРАХА С ТОЛКОВА ПО 2 ПЪТИ С КОЛКОТО ТИЙА ПРЕКАРА СЕЛЯНИТЕ ЗИВОТА СТАНА ТРУДЕН АМА САМО ТОВА ДА Е ЗА ДА ИЗБИЕ ДАЛАВЕРИТЕ В СОФИЙА СЕ ЗАИГРА С ТУКАШНИТЕ МАФИОЗИ АМА ТЕ ГРАДСКИ НЕ СА СЕЛСКИ И ТЕ Я ПРЕКАРАХА АМА НЕ С ПАРИ ВЗЕ ОТ ТЯХ ПАРИ ЗА ДАДЕ НА ОНЙЯ В СОФИЯ А ПЪК НА ТИЯ ТУКА ВЕЗЕ ДА ПЛАЩА В НАТУРА ЩОТО НЯМА ДРУГО Е МАМА МУ СТАРА СКЪСАХА ЙА НА КОИТО ДЪЛЖИ ПАРИ НА ТИ П-----КА,КОИТО МОЖЕ ДА Я ИЗПЪДИ ОТ РАБОТА НА ТИ П----КА ТЪПА КРАВА ХЕМ И ВЗЕХА ПАРИТЕ ХЕМ Я НАПРАВИХА БАНКА ЗА СПЕРМА АМА Й ХАРЕСА ТА И СЕГА ТАЗИ СТАЧКА А КАКВО ДА КАЖА АЗ УЧИТЕЛ СЪМ ЗАПЛАТАТ МАЛКА УЧЕНИЦИТЕ СЕ БЪЗИКАТ С МЕН КОЛЕГИТЕ СЕ БЪЗИКАТ ЗА ЖЕНАТА РЕД ТРЯБВА ДА ЧАКАМ КВА СТАЧКА БЕ МАМА МУ СТАРА НЕ ЗНАМ ЗАЩО НО ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКИ КОЛЕГИ СЕ ЧУВАТВАТ КАТО МЕН МАИ НИ НАЕБ----А ВКУПОМ А БЕ УЧИТЕЛКОИТО ТЕ ХВАНЕ ТЕ ОПЪВА ЗА КАКВО СТАВА ТУКА ДУМА ВСИЧКИ ОСТАНАХМЕ С ГОРЧИВ ВКУС В УСТАТА СЪЩО КАТО ЖЕНА МИ ВСЕ Й ГОРЧИ ОТ КАКВО ЛИ

Червената чума

коментар от Хан Крум в Дневник

Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.