Sunday, June 29, 2008

102// Черноризец Храбър - синоним на слугинска журналистика

via Благой Сребрев@e-vestnik




Унизителна и оскърбителна изглеждаше церемонията по връчването на годишните награди “Черноризец Храбър”.

Унизителна - за все по-оредяващата аудитория на вестниците, рехава като публиката в салона, в който се раздаваха статуетките.

Оскърбителна – за всички, които си изкарват хляба като дописници и смятат, че с всяко тяхно изречение, малко от малко дават за свободата на словото в България.

Лауреатите няма да коментирам. Като миналогодишните и по-миналогодишните.

Доста по-интересно е какво търсеха в залата президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, кметът на София Бойко Борисов и тям подобни. Какво общо имат с журналистиката? На какво ръкопляскаха?

На това, че журналист получи награда за разобличаването на “Батко” от пътния фонд? Или на разкритието, че зам.-министър живеел с две имена - Петър-Феим?

Тия – хванатите в крачка, да не са от Марс? Нали това правителство ги доведе и назначи? Свали ли им то косъм от главите, или ги оставяше да си живеят живота до края на мандата?

Мерси! - на ръкопляскащите. Българската преса трябва да е преса! Да притиска управника в ъгъла на ринга със серия удари. А не да му седи на коляното и да му нашепва напевно на уше. Като метреса.

Ако в България имаше свободна преса, Гоце отдавна щеше да е взел-дал пост №1 в държавата, тройната коалиция да е изчезнала като ланския сняг, а бате Бойко да командва само български овчарски кучета в района на Банкя.

Сбъркано е по начало и името на наградата. Лесно е да си Черноризец Храбър и да упражняваш перото си за налагането на официалната власт.

Но я да видим дали си мъж, ако трябва да се опълчваш на царе, папи и патриарси? Май по-приляга да има награда за журналистика на името на Поп Богомил.

Sunday, June 22, 2008

103/ Падението на bTV (хейтърска изповед)

via Mindbolt


Поръчковата журналистика не е отмряла. Някой толкова много се е вживял, че вече не съм сигурен, къде свършва задника на ББ и започва главата на Ники Бареков? Що гоните всички свестни журналисти, бе? Ники, върни се в Пловдив, да ни веселиш по дискотеките, бе! Що си се взел на сериозно?!

Не останаха предавания в тая медия. Не може национална телевизия да излъчва само ток-шоута и риалитита. Не може. То не бяха ясновидци (!!!), то не бяха сървайвъри (!!!), то не беше чудо!

Въпроси: Кой позволи да се излъчва "Горчиво"? Гледа ли го някой? Къде ви е публицистиката? Къде ви е еквивалента на Карбовски? Защо когато двуметров кретен с лъснало теме стане сериозен, всички го приемате за чиста монета, бе?

Присъствието на канал "Романтика" не ми се объжда. Бразилска/мексиканска/испанска пикоч се излива всеки ден, за да залее всички от пенсионен фонд "Содом и Гомора".

Не мога да скрия симпатиите си към Митя Павлов и Део, макар шоуто, което водят да е поредният вносен, малоумен формат и добре, че са те. Няма ли нови лица в тоя бизнес? Иван и Андрей са забавни колкото гъши пастет. Нужен е истински напън, че да ме развеселят, а от напъване хората се насират. Скоро дори попаднах на концерт на Ивана! Уот да фак, беее! Тва вашто вече не се трае!

Въпрос: Само на мен ли ми е адски смешно да гледам "Море от любов"?
Гостите на водещата са по-жалки дори и от тези на "Горчиво". Море от кретени.

Ами "Часът на мама"? Предаване за цици, зърна и кърма! В рекламната пауза - "Уф, че мирише!" и "Сватя е бамбъшкъ!".

Жена тича, за да донесе топката на невръстното си и сере в храсти - напънало я! Антидиарийно лекарство. Леля Мария не спря да пере, а Александър Леопарда да дразни!

Комиците, както вече споменах някъде, за ник`ъв чеп не стават. Кажете им че не са смешни, бе!

Що за празен куфар трябва да си, за да посетиш фен-фешън? Какво ще си купиш от тях? Чаша с лика на Ники Бареков? Предпочитам тоалетна хартия или изтривалка! Копие на ченето на Росен Петров за отварачка или дори сопол от Ана Цолова, откъснал се в национален ефир.

Friday, June 20, 2008

104/ малката тъпа теди-беър*

via Таня

Щеше да е смешно, ако не беше creepy. Из София сякаш е плъзнала армия от теодори. Виждам ги на улицата, в пицариите, в кафенетата, в градинките, в магазините. Отчаяни, уморени, употребени женички, малката тъпа Гина, на които Големия Лош Кур му е писнало да ебе и ги е зарязал недооправени. Тъжните им вагини са седяли и чакали, седяли и чакали, надявали са се, докато накрая съвсем са се спаружили. В резултат наивната тъпа теодора се е спаружила дори повече, до степен на необратимост. И е развила две неща в характера си, които я държат все още на крака - незадоволеността й (към и за всичко) и завистта.

Преди години тя бе прочела в един стар, стар “Егоист”, че мъжете се страхуват от умни жени. И това твърдение тя е превърнала в своето велико успокително - “Шибани мъже, аз съм по-умна от вас, а вие сте едни страхливци!” От този момент са започнали вечните й напъни да се докаже като умна и успяла жена. Тя Сама си купува миниатюрен апартамент. Разбира се, на изплащане. Не може да си го позволи, защото шефът й - още един страхливец - я малтретира финансово със заплата, която не е била актуализирана откакто е постъпила на работа преди пет години. Не може да си позволи гарсониерата, но нали Успелите Умни жени са така. В гарсониерата си тя се нанася с дакела си - класическа мастия с гальовно име тип Сали, Сара, Джеси и т.н. Двете заедно преживяват студените самотни фригидни зими, горещите, самотни, чекиджийски лета и случайните подвиквания на строителни работници и немски овчарки. Теодората се страхува от едно-единствено нещо - че ще умре в самота и никой няма да се сети за нея. След време дакелът ще наръфа трупа й, ще се отрови от жлъчката, която тече във вените й вместо кръв и двете заедно ще станат храна на хлебарките/мравките.

Всъщност теодорите почти винаги имат хубаво тяло, полагат някакви грижи за себе си, колкото да не е без хич, но се считат за ужасно грозни и дебели. И всяка вечер седят в малката ужасно скъпа гарсониерка, гледат в една точка и се давят в самосъжаления и фантазии на тема:”Ще си умра сама и кучето ще ме изяде!”

Та така, чувстват се дебели и грозни. И само някой да е посмял да им каже обратното, те са готови да му издерат очите. Част от техния кръстоносен поход на умниците са опитите им да бъдат закачливи и иронични. Всъщност правят впечатление на злобни и заядливи. Винаги имат мнение и считат, че ако говорят “закачливо-иронично”, някой ще признае авторитета им. Теодорите използват този тон най-вече когато общуват с Големия Лош Кур. Защото колкото и да го ненавиждат, тайно се надяват малката им спаружена вагина някой ден да разцъфне отново, преди дакелът да я е наръфал.

*Всякакви прилики с действителни и измислени лица са случайни.

Wednesday, June 18, 2008

105/ "Въй ,ма не ми приличаш на такъв ! "

via Мноо Лют

Всички селяни слушат чалга. Чалгата я слушат само селяните.

Това са 2 мита ,които трябва да бъдат разбити. "Модерните" хора трябва да спрат да си правят погрешни изводи за чалгата. Днес на работа споделих, че слушам чалга пред една колежка(може би най-нелицеприятната жена,която познавам) Та тя ми каза"Въй ,ма не ми приличаш на такъв!". Ало ,на какъв приличам бе ? Как може някакви ужасно изглеждащи хора, които сигурно не слушат и музика , а ако го правят това ще е някъв стил, дето само те си знаят.. Същите тези хора, да ненавиждат чалгата и да говорят само простотии за нея. Не смея да твърдя, че няма пълни селяни слушащи чалга. Дори и аз понякога се държа като бруталния селянин. Но просто така разпускам от сивото ежедневие. Познавам адски интелигентни хора, които слушат чалга и не мисля , че те някакси по долни от другите. Музиката е забавление и не трябва по нея да съдим кой какъв е и кой колко има в главата. Днес си замълчах пред тази видна Пловдивска гражданка , защото просто ми беше жал за нея.. Лошото е , че тя е една от многото хора мислещи по този начин. Драги ми хейтъри , не бъдете комплексари и опитайте да слушате всякаква музика. А ако не желаете, просто спрете да обръщате внимание на тази така "просташка" музика и си слушайте каквото пожелаете. Айде със здраве !

Tuesday, June 17, 2008

106/ Какво ще стане с Африка?


Напоследък разни държави с войничките си окупират вниманието на световните новинарски агенции - войната в Ирак, разбира се, нестихващия конфликт на Израел с всички арабески, Чечня, Афганистан. Не е като да не живеем в най-мирното време в световната история и едновременно с това да има непрекъснато войни.

Африка обаче все по-рядко я споменават, въпреки че положението там съвсем не е розово - дори напротив, по-зле е от всякога и върви към още по-зле, ако това изобщо е възможно. И никой си няма даже идея как да спре това…

Развитието на повечето държави в Африка в социално и икономическо отношение е плачевно. След края на колониалния период, Африка се люшка между несекващите граждански войни, тотална мизерия, епидемични болести, глад… без да има каквато и да е надежда за някаква промяна към по-добро. Разни самозвани диктаторчета си играят на геноциди, а обикновените хора измират. ЮАР - най-развитата африканска държава, след края на апартейда, т.е. след края на управлението на белите, се срина икономически, без да постигне някакво сериозно преразпределение на политическата и икономическата власт.

Как си го обяснявам аз, съвсем аматьорски в социалната наука: до идването на европейците на континента, жителите на люлката на човечеството си живеят относително необезпокоявани от някакъв суров климат. Благодарение на него и на невероятното изобилие от дивеч, те са останали на ниво племенно развитие - ловци и събирачи, а популацията им не се е увеличила кой-знае колко, та да предизвика някакви сериозни конфликти. Липсата на други, земеделски, по-развити общества, които евентуално диваците да плячкосват е попречила да се създадат някакви военни междуплеменни образувания, като в Европа и Азия (чергарски военизирани племена, като прабългарите да речем). Междуплеменните войни имат по-скоро ритуален характер и не вземат много жертви - все пак естествения прираст е нисък, а земя има колкото искаш за всички - войните се надвикват цял ден, хвърлят няколко копия, потанцуват военни танци, перчат се и се прибират за вечеря.

И така, докато дойдат европейците-колонизатори

Те си начертават държави, в които попадат често враждуващи племена, но това тях не ги интересува - те осигуряват със силата на превъзхождащите оръжия един социален ред и изискват само едно - африканците да престанат да са ловци и събирачи, живеещи сред природата, а да станат бачкатори и слуги, живеещи в градове. Нищо лошо, защото африканците по това време нямат идея за това какво е нация и за евентуалното значение на ‘национално самочувствие‘. Те къде охотно, къде не, започват да живеят по новите правила. И понеже условията на живот, храната и здравеопазването някак се подобряват (то наличието на някаква икономика изобщо има това свойство), започват да си раждат деца. Мирът е запазен, народите се множат, работа има… какво по-добро?

Е, свободата, може би. След края на Втората световна война Европа окончателно се отказва от колониите и ги оставя да се управляват сами - в ръцете на местните ентусиасти - борци за граждански права. Да, но се оказва, че старите племенни вражди са по-силни от новите граждански права. В общество, което не е изминало само пътя от варварство към социален ред подобни термини нямат особена тежест, а силните на деня се оказват не горепосочените ентусиасти, а тези, които традиционно са силни в племето - тези с копие и силна ръка, която да го хвърля. Сега няма копия, а враждуващите племена не са по 50 човека на 100 км. едни от други - те имат автомати и гранатомети, милиони са и живеят наблъскани в градове и села, а враждуващи от векове племена са ‘затворени’ в една държава.

Хаосът е налице - само в рамките на десетина години в Африка се случиха два геноцида - в Руанда и в Дарфур, за понятия като ‘глад’ може да се говори само на този континент. Диамантените и златни мини стоят затворени, а около тях хората измират от глад - щото диамантите не се ядат, а никой инвеститор не е достатъчно убеден в собствената си сигурност, ако отвори мините отново…В някои държави (Заир, Нигерия) около 30% от населението е носител на HIV. Милиарди се хвърлят за хуманитарни помощи за населението там - резултатът е невидим. ООН постепенно изтегля мироопазващите си сили от горещите точки, защото е видно как те нищо не могат да направят. Май тия, които бяха продадени като роби преди два века и сега живеят в други държави, излязоха късметлии…

Честно, изобщо не знам какво ще стане там. Явно и никой друг не знае, защото този континент и това, което става на него постепенно изпадат от общественото внимание и от новините. Дали Африка ще се превърне в един забравен и изолиран ад на земята? А дали вече не е?

Friday, June 13, 2008

107/ Какво ще обичате?

via Дъ Журнал

След коментара на Grimm се замислих над една тема, която дълго време вече ме вълнува - правенето на поръчкови неща. Например няма как да бълвам всеки ден постове като други блогъри, просто защото нямам това свободно време. На монитора ми висят между 4 и 8 лепящи листчета със задачи за деня. Вечер пък въобще не ми се пише - имам други занимавки. И уикенда не ми се пише. Въобще, не ми се пише, ако няма нещо за писане - дежурното пълнене със съдържание, което е задължително за първата година, някак отдавна не ме вълнува. Не ми се и снимат особено охотно вече уличните странности. Не си нося и апарата с мен, както правех преди, а двата телефона продуцират снимки с ужасно качество. От 120-те драфта, дето висят, 95% няма да видят бял свят никога. Всичко това ме прави един ужасен поръчков писач/блогър.

Направих тази увертюра за да има прелюдия към темата. Темата за поръчковото съдържание.

Докато на други места вероятно не е толкова популярно, основно заради осъзнатите негативи от него, в България, забелязвам, е в пика си. Много популярни са така наречените адвърториали, например. Много популярни са всякакви пинизи за добавяне на потребителско съдържание, с които разни медии се опитват да си пласират продукта. Последното е малко особено - от една страна така медиите стават нещо като социални мрежи - продават един кух темплейт, който се пълни от някой друг със съдържание, от друга, получават и пари за това. Един вид, най-добре монетизирания принцип на създаването на съдържание от други хора в твоето издание.

Предната седмица имах среща с една госпожа от едно списание. Сега виждам, че това е главния редактор, не рекламен агент, както си мислех. Ще спестя името на изданието, но ще кажа, че никога преди не бях го чувал. Последното не е трудно - има хиляди специализирани издания, които се разпространяват по различни канали, за да познаваш някое, то трябва някак си да блести измежду другите. Тя също не беше чувала за нас преди това, но след минимален рисърч беше решила, че сме чудесен таргет за тематичния брой. Всъщност за трите поредни тематични броя (три поредни тематични броя, ебаси?!). Че не беше се запознала с компанията стана ясно в първите минути на разговора, когато изложи няколко много глупави и недопустими довода, като “компаниите, които са представени в списанието не знаят за вас” (80% от компаниите в списанието всъщност са наши клиенти) и “съвсем нова компания като вашата” (дедо ти). Но както и да е. Каква беше офертата и каква е идеята на тези тематични издания. Идеята е изключително тривиална - страниците, които не са с реклама, се пълнят с профили на компании от бранша. Естествено, компаниите сами предоставят съдържанието си. Видях, че повечето бяха предпочели да се представят под формата на интервю. И когато видиш няколко интервюта едно след друго, става малко тъпо някак. Когато е написано глупаво, интервюто е много кофти начин за самореклама. Почти толкова безсмислено е, колкото FAQ секциите в сайтовете за продукти, гравитиращи около вече обяснените функционалности на въпросния продукт и не даващи нищо ценно и конкретно.

Участието в това списание “обикновено струва много повече, но…” за нас ще струва между 250 и 300 лева. Странно, като се има предвид, че всички получават едно и също - плащаш си каренце 1/4 или 1/3 и остатъка от страницата го запълваш със съдържание както ти е угодно. Странно е и това, че както виждам от изпратения после мейл, нашата цена за каре е 350 лева, а безплатния ПР материал е 630. Естествено, че при такава разлика няма да участваме, но за принципа на изданието ми е думата.

Друга медия, която използва пак такива трикове, е вестник Пари. Последния ни разговор беше преди Нова година. Тогава ни дадоха един месец безплатен абонамент и обещаха, че ако се абонираме за 3 месеца, ще ни направят ПР материал. 3 месеца струват 95 лева. ПР материал за 95 лева. Не е зле.

Обаче всъщност е зле. В един от броевете прочетох ПР материала за някакво дизайн студийце. Дори му забравих името. На снимката помня, че имаше някаква нахилена пичка и двама други, дето бяха обърнали един монитор към камерата и показваха май сайта си. Нещо такова. Съдържанието беше потресаващо и не знам дали те си го бяха писали по най-балъшкия начин, или се бяха доверили на някоя баба от вестника да им го напише. Беше ужас и безумие. Да не ти се налага да имаш такова идиотско представяне в медия!

След този случай идеята за абонамент и участие отпадна. И така до вчера, когато се обади нов продавач и понеже не спомена нищо за ПР материал при абонамент, нарочно попитах. И тя набързо се сети, че ще ни направят, разбира се, как няма да ни направят.

Още две списания (от един издател) си спомням. Дойдоха да ни продават рекламни карета. Казах им, че каретата не ни интересуват, защото са паразитна реклама, която не носи кой знае какви резултати. Интересува ни материал, в който описваме предлаганите решения и продукти. Оказа се, че няма особен проблем. Един вид това не се предлага публично, а някак под тезгяха. И макар политиката на издателството да не е особено благосклонна кък такива материали, няма кой знае какви проблеми с пускането им, въпреки че “от другия брой ги спираме, сега постепенно ги разреждаме”. Мда. После поговорихме още малко и се оказа, че ако е на достатъчно инересна тема и достатъчно богато, и красиво илюстриран, нашият материал може да стане дори тема на броя! Отново не споменавам имена, само загатвам, че говоря за “луксозни” издания, разпространяващи се по места, където ходят тузари и чужденци с пара. И депутати.

Тази практика е съвсем валидна абсолютно навсякъде. Всеки иска да си продаде площите и измисля нови и нови начини за това. И понеже някои се отвориха, че могат и съдържание дори да не правят за изданията си, а да го чакат от клиентите си, нещата съвсем се развъртяха. И тази практика е валидна не само за хартиените издания. С невероятна сила важи и за електронните медии. Не си спомням каква потресаваща цена ми обяви Дира за материал, но се смях с гъза си. Всъщност някъде имах едно листче с цени на материали в различни медии от есента, когато звънях да проверя условията за медийно партньорство при организиране на събитие. Не знам дали аз криво разбирам медийното партньорство, но повечето го разбираха като платена публикация. Тогава нарочно и съвсем целенасочено питах някои от тях как ще изглежда материала - дали като писан от нас или като достоверно писан от тях. Потвърдиха, че ще след корекция ще изглежда така, сякаш те са го писали, демек няма да изглежда платен.

Да пускаш платени материали, които не са маркирани като такива и дори изглеждат като писани от теб без пари, е bitch. Можеш да се озовеш в позицията на медия без авторитет. Или казано по мой си начин - ще бъдеш една медийна курва. Сет Годин има няколко много интересни умозаключения по въпроса, но в общи линии вярва, че платените прокламатори бързо губят почва и способност да влияят на масите. Дава пример с Упи Голдбърг, която едва ли не, излиза от всяка опаковка, но не произвежда особен ефект, защото от един момент нататък никой вече не я взема насериозно.

Да си клиент на такова медийно отразяване също е bitch. Не знаеш накрая редакторите на медията как ще извъртят оригиналния ти материал, за да изглежда като писан от тях. И накрая може да се окаже безсмислено, защото основната идея се е трансформирала в нещо друго. Пък е и кофти за теб да ползваш услугите на някой, който губи авторитет. Едно че даваш грешни пари, друго че потребителите могат да те асоциират с кофти спомен.

Алтернативата на всичко това е дадено издание да не предлага подобна услуга изобщо. Много по-трудния и времеемък път, но вероятно много по-добър в перспектива. Създавайки имидж на медия с обективно мнение, можеш да филтрираш клиентите си както прецениш, можеш да вдигаш цените колкото искаш и пак да си напред. Естествено, аз не вярвам в утопичната непреклонност на никого, дори когато твърди, че е точно такава медия. Опитите ми с непреклонни медии показват, че не са толкова непреклонни, когато става дума за пари. И дори за не чак толкова големи суми, както би си помислил човек, и както би следвало да е.

Тъй. А вие какво мислите?

Thursday, June 12, 2008

108/ КАУЗИ И ИДЕАЛИ

via За прехода

През 2004-а година в телевизията дойде човек с голяма папка под мишница.

Представи се като пенсиониран ревизор, по всичко личеше, че носеше делото на живота си.

Който не е работил в медия, той не знае колко много са пенсионерите с папки в България. Те са открили, преоткрили, разкрили и т.н. нещо, от което зависи съдбата на човечеството. Познавах хора, които оспорваха законите на Айнщайн, на Торичели – да не говорим за откривателите на поредния вечен двигател.

Човекът, който дойде тогава, беше направил по-скромно откритие – като ревизор беше успял да разплете една голяма далавера от 1996 година.

Някаква фирма беше получила тогава разрешение за т.н. “санитарна сеч” на територията на Царския остров в покрайнините на Пловдив.

Царския остров – доколкото съм чел, е една от последните запазени територии от древните европейски гори. С безброй ценни дървесни видове.

В санитарната сеч няма нищо лошо, само че според папките тя се е превърнала в чисто търговска сеч.

Този път превъзмогнах предубеждението си към подобен род посетители, които си търсят слушатели и ти губят времето, и взех папката с намерението поне да я прелистя.

Оказа се, че четивото е много интересно.

След като проверката излиза с констатация за грабеж в рамките на стотици хиляди лева, преписката започва да се търкаля по министерства и партийни кабинети. И в крайна сметка на никой не е потърсена отговорност. По простата причина, че вътре са замесени наши хора.

Ревизорът вместо да получи награда е пенсиониран и историята приключва. Човекът обаче си прибира папката, в която са затворени освен всичко друго две години от живота му. И много надежди, че в тази държава има справедливост.

Преди да дойде папката при нас със сигурност беше минала през доста места – медии и политически централи, но изглежда на никого не му се занимаваше с минали истории.

По това време нашата телевизия беше нещо като регионален кореспондент на програмата “На чисто”, която се продуцираше от Промедия и се излъчваше по “Нова телевизия”. Програмата се занимаваше с разследване на корупционни сделки. Така че папката беше дошла при нас в точното време и на точното място.

С разследването се зае колежката Светла Атанасова, но и аз отидох един ден на снимките, за да се уверя, че освен приказки имаме на разположение и доказателства.

По договор фирмата, която извършва санитарната сеч, трябва първо да отбележи мъртвите дървета. И да отсече само тях.

8 години след сечта видях дънерите на уж мъртвите дървета. От тях стърчаха свежи зелени филизи – безспорно доказателство, че е унищожавана жива гора.

Преброяването на отсечените дънери беше дало в крайна сметка обема на прибраната дървесина. И приблизителната печалба.

Всичките участници в далаверата си бяха живи и здрави. Гледаха на екипа ни със снизхождение, защото бяха сигурни, че след толкова години всичко е забравено.

Така и излезе. Филмът се излъчи по няколко телевизии, сигурно го бяха гледали десетки хиляди зрители, но никой не се разтревожи, никой не се самосезира, както се казва, никой не ни заплаши.

Ревизорът мина няколко пъти след излъчването и с изненада всеки път установяваше, че още никой не ни е запалил или взривил.

Той изглежда още не беше установил, че вече времето е друго.Че папката с разкритите далавери някога е можело да предизвика някакъв обществен отзвук, в други страни може би щеше да доведе да вълна от оставки, но през 2004 тези неща вече бяха станали ежедневие и минаваха покрай ушите ни.

Вече съм забравил детайлите в онази история и повечето от имената, но един епизод ще помня цял живот.

Голямата сеч става по коледните празници на 1996 година. Да си спомним, че точно това беше времето, когато правителството на Жан Виденов агонизираше, хората започваха да излизат на улиците и във въздуха витаеше невероятен оптимизъм и вяра в бъдещето. Ето, още малко, комунистите ще си отидат и тогава в България ще се възцари справедливост. Ще живеем най-после като истински европейци.

Та по това време едни сини активисти вдигаха барикади и пееха революционни песни по площадите, а други – тайно в коледната нощ сечаха безценната гора и осигуряваха личния си просперитет…

Между другото след този случай започнах да се вслушвам в речите на продължаващите да ни посещават пенсионери с папки в ръка.

Няколко пъти дойде един възрастен човек, който искаше да докаже как топлофикациите и фирмите за топлинно счетоводство ограбват гражданите. Доказателствата бяха свързани с някакви формули, които не разбирах. В крайна сметка от тази история не излезе нищо.

Миналата година видях некролог със снимка на същия човек.

По същото време излезе някаква статия, в която по-млад и по-авторитетен специалист доказваше същото – че има организирано ограбване.

В годините на Прехода подобни истории дал господ. Много интересна е реакцията на засегнатите, на обвинените от обикновените хора с папки, които са превърнали някаква кауза в смисъл на своя живот. И затова може би ни идват някой път в повече.

Та засегнатите вместо да обясняват защо това дърво е отсечено или защо потреблението на енергия се изчислява по еди каква си формула, просто отсъждат: “Мани го тоя, той кво разбира”.

За пореден път миналия месец някаква мастита фигура от властта се опита да отпъди от полето на общественото внимание Ревизоро.

Ревизоро обаче още съществува и половината от това, което пише, ако е истина, настоящата държава ще трябва да се пенсионира.

По същия начин се подминават книгите на Георги Стоев – били измислици. Само че ако се убиваше за измислици, поне половината българска журналистика трябваше вече да е в гробищата.

“МАНИ ГО ТОЯ” е много удобна форма на съществуване. Тя опростява проблемите и прави пътя ни през живота по-удобен.

А дали трагедията с държавата ни до голяма степен не е свързана с отблъскването и неуважението към онези хора с изтъркани балтони и избелели такета, които разнасят от врата на врата папката на своя живот.

Всъщност те разнасят една кауза, един идеал.

В това така бедно време на каузи и идеали.

Tuesday, June 10, 2008

109/ Всички са равни, но някои са по-равни

via Nabliudatel

"Недейте да приемате, че всичко трябва да бъде под една летва за всеки" (Съдия Мелкон Мелконян, Бургаски съд, по делото Стависки, пред Дарик радио)

Всички са равни, но някои са по-равни. Ако четеш това и не се възмущаваш, може би и ти се сред по-равните? А може би си герой на България с ореол от вличие над главата? Другият вариант е да си "зрител", облъчен "правилно".

--------------
"- Ако не беше той. Ако беше обикновен строителен работник и беше направил същото престъпление - присъдата каква щеше да е?
Недейте да приемате, че всичко трябва да бъде под една летва за всеки. Не може така. Не може един рецидивист, десет пъти осъждан, и един човек, случайно попаднал на някакво местопроизшествие да бъде еднакво съден.


- Това е много страшно. Вие сте повлиян от това, че той е бил шампион.
Как няма да бъда повлиян, разбира се, че ще бъда повлиян. Не го отричам... Беше национална, знакова личност. Герой на България. И изведнъж какво - дайте да го обесим." (Дарик радио, чуй, прочети. Интервю със съдията, който осъди условно Максим Стависки за катастрофата, при която загина един, а друг все още е в кома)
--------------

Логиката... и законът изискват пред съда всички да са равни. Днес обче официално беше признато в българксат държава, че името и социалния ви статус са водещи и както повелява новият закон на съдия Мелконян от Бургас "не всичко трябва да бъде под една летва".

Плашещото в случая не е, че Максим Стависки получи условна присъда за убийство при шофиране тежко пиян. Плащетото е, че съдиите решават кой е герой на България и кой не и в зависимост от това определят наказанието му. А при съмнителната методика, при която се героизират определени личности, това направо си е стряскащо.

Не бяха ли сред героите на България и Христо Стоичков и куп хулигани като него. Не са ли героите на България куп интелктуалци и спортисти, наградени с ордени от агент Гоце, а.к.а. президент на Р.България Г. Първанов. Между другото Стависки беше героизиран официално от същия този президент, който "народа" си го избра, като получи най-висшето държавно отличие орден Стара планина. Между другото, по ирония на съдбата, изпълнителната власт дари злополучния джип Хамър на Стависки, с който стана катастрофата...

Поводът за притеснение е, че утре висчки тези герои ще започнат да си правят каквото поискат. Не че днес тесен кръг от хора не правят каквото поискат. Но сега вече официално има прецедент и официално е заявено, че "заслугите" към държавата, според критериите на кръга Гоце, примерно, гарантират смекчаване на присъдата при евентуална издънка.

Поводът за притеснение е, че съдиите вече официално си признават, че личността в "кадър" е водеща за получаване на присъда, а не това какво тази личност е направила. Това е българската съдебна система. Всички са равни, но някои са по-равни. За кокошка няма прошка, за милиони няма закони. От днес вече официално в българските съдилища. А реакция срещу подобно поведение странно защо липсва. Утре може всеки от нас да е на това място.
---------------

"Недейте да приемате, че всичко трябва да бъде под една летва за всеки" (Съдия Мелкон Мелконян, Бургаски съд, по делото Стависки, пред Дарик радио)

Предполагам много нормални хора, чули това интервю, ще са в шок поне половин час. Очевидци за катастрофата.

Sunday, June 8, 2008

110/ Истински мъж

via андрейчо

Вчера на обяд с колегите си говорехме за педерасти, и по точно как знаеш че един е такъв. Разбира се аз съм авторитета по всички теми и дръзко заявих че педалите не са мъжете като мен и теб. Те не си говорят за путки които искат да чукат, не правят простотии които да впечатлят жени, не говорят толкова често и за коли или пък хамалски преживявания. Нито пък говорят как са пребили един гей просто щото било сряда и нямало шампионска лига тая седмица. Та педалите настрана да напиша малък списък какво трябва да прави един мъж по default (без да изисква специален курс).

Идеята дойде от доста подробен и дълъг списък <тук>, аз ще вкарам само 10 точки:

1.Ръкостискането - трябва да е солидно - лапа в лапа и стискаш, разклащаш и казваш..

2.Поздравите - Висок уверен дълбок глас ” Здравей, как си?”

3.Темите които можеш да обсъждаш включват неща с които можеш да си полезен на твоя другар - къртим. чистим, извозвам - в този дух и оправяш коли, жени и други неща които изискват приятелска помощ.

4. Пиеш - и не само че пиеш но не прекарваш 5 минути в размисли какво ще пиеш днес, просто бира, водка, бензин - знаеш от какво не си умрял и ще го пиеш докато не се свърши.

5. Ориентирането - Север, Юг, Запад, Изток не са паркове или пък райони - така намираш къде е пиячката, работата която трябва да се върши или жената която те чака с разтворени крака.

6. Ядене - Месото не е лукс или пък нещо което се готви само сряда, то е като гарнитура към всичко останало което се яде.

7. Смелост - Влизаш в ситуация в която не знаеш дали ще излезеш жив без преди това да си обмислил всички възможни последствия - сваляш мацка супер модел, а ти си долен червей; ходиш спасяваш непознати от разни бедствия; чукаш жената на твоя мутренски шеф.

8. Не питаш дали тя е получила оргазъм - ако стените са изподраскани, леглото разръфано и жената те гледа задъхано, звезди в очите и усмивка като че ли е видяла сладко котенце - значи си ОК

9. Кура ти има име което ти си му дал или той си е заслужил - Конан, Пешо змея, Киро крика :)

10. Никога не отказваш секс с жена - защото има винаги хора като мен които дебнат нещо да ебнат.

Tuesday, June 3, 2008

111/ Морето

via Aozora

От моето предишно баене на бълхите нищо не излезе, та ще гледам да си наваксам.

Ходихме до морето. Ходихме по прагматични причини, но беше много интересно. Първо, усещането да спиш в може би единствения работещ хотел в бетонената джунгла на "Слънчев бряг". И да се храниш в единствения работещ ресторант. Да се разхождащ по пустите улици - сякаш всички са си тръгнали и си останал само ти, като самотен гларус да екчиш (има ли такава дума?) из бетона.

"Слънчев бряг" е сезонен курорт, в пълния смисъл на думите. Разходихме се и до Равда, където един вълк се опита да изяде доверието ни, но не успя. Хората строят. Строят, та пушек се вдига. И не само пушек, но и разни човешки страсти се разкриват. Алчност. Недоверие. Измама. Плахост. Много е интересно.

Разходихме се и до Созопол, който аз познавам много слабо, но и там строят. Строят много. Брегът е розово-синьо-жълто-оранжев, благодарение на хитроумните идеи на конструктори и проектанти. Да са живи и здрави.
Изобщо в България е интересно. София приспива, това разбрах аз. Не просто трябва да опознаем Родината, но и да знаем защо я опознаваме. Да знаеш до къде си ти и откъде нататък е другият.

Та така. Морето е красиво, синьо, студено, добро, голямо. Там е. Чака ни.
Тази година - на "Синеморец."