Tuesday, November 25, 2008

17/ В Щатите се живее от чек до чек и не се мисли за бъдещето

via Квостава

Н
яма на кого да звъннеш, да се видиш на едно кафе с него, а в БГ-то за 2 минути намираш поне 5 човека

Опиташ ли се да избягаш от полицията,
могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират

Който е бил заль
охав по БГ и тук си е такъв, само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер...

ДА, определено искам и смятам да се върна в БЪЛГАРИЯ (това ще стане окончателно до една година максимум) - моята родна страна, там където са моите родители, приятели, близки, където са всичките ми спомени, корените ми, българскта реч, красивата природа, мястото което не може да бъде изместено от никое др
уго място и винаги ще бъде дълбоко в сърцето ми, мястото което няма да спра да наричам моя роден дом, моята страна, моята БЪЛГАРИЯ, страната, в която никога няма да се чувствам като чужденец, няма да се налага да се боря със самия себе си и да се налага да пренебрегвам някои от моралните си принципи, родината която обичам и винаги ще най-прекрасното място за мен!

Това, което искам да добавя е, че съм на мнение, че понякога ние (и не само ние, българите) се самозабравяме и всъщност не осъзнаваме как живота ни се изплъзва адски бързо, че той е само един и трябва да спрем да мислим, че ще сме живи цял живот, все пак този цял живот може да се окаже само един миг, както и това, че човек е една малка част от себе си, останалата част са неговите приятели, роднини, близки и познати!

Много ми хареса мнението на Манол, направо ми взе думите от устата, относно начина на живот тук и това как всички са доволни и дори не се опитват да погледнат малко какво става встрани от тях, раждат се такива и си умират такива, а всичкото това е толкова печално, толкова безцелево и ограничено, че просто наистина се губи смисъла от съществуването им като цяло.

То тук в САЩ хората никога нямат пари ...

всички живеят от чек до чек, за да си платят разходите по закупените на кредит къщи, 3-4 коли, обзавеждане и прочие. Гледам ги и тук колегите, които правят няколко пъти над моите месечни приходи тук, и те едва дочакват петък да дойде чекът и да си платят сметките и да имат някои джобен долар, просто такъв си им е манталитета...харчат като луди, а после плащат.

Тук веднъж съквартирантът беше казал на един клега, който си е американец и изкарва повече пари от него и жената на съквартиранта, че има 20 хиляди заделени в банката и оня не му повярва, казал, че никога не е имал толкова пари в сметка на банката и никога не е успявал да задели такава ГОЛЯМА сума пари.

Не са научени тук да спестяват и да се ограничават. Имат ли пари, харчат 2 пъти повече и не се замислят как "системата" ги завлича. Аз съм си нарекъл цялото това нещо с тази думичка "система" и съм склонен да вярвам, че наистина всичко се управлява и задвижва от една група световни умове и богати хора, които диктуват правилата и казват как ще се живее и в какво хората ще намират смисъла на живот.

Аз съм свидетел почти всекидневно как хора се тюхкат като им кажат 700$ сметка за ремонт на колата, нямат пари, братче, да си я платят, както и виждам постоянно как някои взима от някой друг пари назаем за обяд и пак казвам, това са хора, дето правят не два, ами 3-4 пъти повече пари от мен.

Лакомията им е безпределна,

затова и икономиката им цъфти...купуват си всевъзможни боклуци, в магазина за дрехи като идат, купуват дрехи с цели колички, даже понякога дори не ги пробват, някои не ги обличат през целия си живот, а колко глезотии има само за прищевките им...не е истина.

Така са си, живее се от чек до чек и не се мисли за бъдещето и прочие. Има и един друг фактор де - тук не се мисли за бъдещето на децата. Помага се с каквото може, разбира се, но тук децата от 16-17 годишни започват работа и техните до някъде ги оставят сами да се оправят.

Не са малко случаите, където вече на 18 години майката и бащата, дори палат да имат, детето си отива да живее на квартира някъде с приятели и оттук нататък не е голяма грижа за родителите. Знам малко е странно, но е факт...не е само по приказките така, както се говореше преди, сега като съм тук и мога да се уверя във всичко това!

Малко са и родителите, които успяват да заделят пари за образованието на децата си

именно поради гореспоменатите фактори, а тук образованието е изключително важно. Едно висше образование автоматично ти гарантира един минимален доход от 50-60 до 120 хил $ годишно, а ако си и кадърен, вече цифрите са значително по-големи и можеш да стигнеш далеч, но просто едно, че е скъпо самото образование, друго, че тук на хората не им остава време за живот и гледат да се наживеят докато са по-млади и не се замислят за бъдещето.

Доста от тях се и задоволяват с това, което постигат на ниското ниво, т.е. една 30-50 хил $ заплата годишно донякъде им покрива всичките разходи (кола, квартира, ядене, разходи и излизания) и просто не смятат, че се нуждаят от повече на младини, но като закъсат след време в дългове, някои си дават сметка, но е прекалено късно, а други вече са свикнали и дори не се замислят.

Малко се поотплеснах по темата и аз де, но просто исках да изброя една малка част от нещата, които не са ми свои и ме дразнят адски много, и просто се явяват нещо като още една причина, заради която искам и ще се прибера в България скоро. Просто не ми се живее по американския стереотип и не мога да си позволя да бъда въвлечен в така наречената от мен система и както милиони хора живеят по този начин, и аз да си затворя очите и да се оставя на течението и ограничението,

да се правя, че съм щастлив и не ми пука ...


Има го и другото, т.е. с екстрите се свиква лесно, трудно е да се излезе от системата обаче, веднъж вътре ли си. Забравих да спомена, че всеки опит да кривнеш от предварително начертания алгоритъм на живот тук е или невъзможен или струва адски много пари!!!!!!!

Страната има желязна структура, ако си представим, че това е една пътека, по която хората вървят, решат ли да повървят по тревата, то просто веднага биват ухапани от живеещите там животни. На пръв поглед изглежда, че всичко е толкова достъпно и ти сам правиш избора си, но на практика всичко се диктува и то доста строго от тези хора с мнoгoто пари и малко повече акъл.

Едно, че е

адски полицейска държава
,

тук законът е над всичко, което не че е лошо де, ама нали уж ми се правят на свободни, можели да си правят каквото искат и не били ограничени спрямо нищо,...я пак помислете!

Пример, хващат те при ограничение 55-60 мили в час на магистралата със 100 - затвора не ти мърда! Погледнато отстрани 100 мили са 160 км и си викаш на кой ще му потрябва да кара със 160 км/ час, но тук магистралите са огромни и просто го позволяват...всички карат с не по-малко от 60-80 мили в час, не са далече от 100 и със всичките тези нови, бързи и мощни коли...

Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират. Вярно е, че тук пък никога не те спират без видима причина, но все пак, ако караш без колан и ги подминеш при опит да те спрат и да те разстрелят за това... си звучи страшничко.

Не знам как е навсякъде, но тук при мен не можеш една бира на пикник да си отвориш и да изпиеш. Мине ли случайно патрул, пак те окошарва. Като ходихме на пикник преди време, наливахме в пластмасови непрозрачни чаши бирата, за да нямаме проблеми...

ебаси свободата...


Заговорим ли се за дискотеките..., там пък колко са организирани нещата... Имаш РД (рожден ден - бел. ред.), забавлява ти се...бе на кой му пука, точно в 2:00 часа лампите се светкат и всички биват изгонени на улицата. Ужас, едно, че тъкмо купонът е започнал, друго, че точно по това време всичко е фиркано, братче, никой не мисли, че тепърва прибирането предстои, т.е. шофирането. Доста девойки не биват зарибени в дискотеката, а точно пред нея... все пак всичко излиза на улицата след 2:00 и после, елате ми повече.

Смятай, всичко е под забрана и протекция, а колко ми се струва и безрасъдно...

Корупцията е по-високите етажи и хорицата от ниските нива на йерархията са потърпевши за всичко.

Говорехме за кривването от правя път и в тази връзка - друг пример: всички прахусмокачки тук са прави. Не са като нашите, ами просто прави - такива едни и са супер уж за цената си - кво му плащаш - има от 35 до 70 - 120-150 $, да де, ама това пак си е диктатура. Не че няма като нашите с маркуч, но решиш ли да си купиш такава... ти струва 400-500$ (съквартирантите си взеха такава.)

Друг пример - искаш да ядеш обяд навън, да де, ама ако идеш в МакДоналдс обядът ще ти излезе 3-4$, а ако поискаш да хапнеш нещо различно, ще ти излезе 10-20-30$ и затова на обяд макдоналдсите са пълни, а другите места празни.

Искаш ли да си вземеш нещо по-различно от общоприетото, или да си просто различен, определено или не можеш, или трябва да разполагаш с много пари.

Това, което казвам е, че привидно си мислиш, че ти правиш своя избор тук, но на практика изборът е направен отдавна от други над теб, ти просто ги следваш. Това е моето и не само моето мнение, всички, които сме видели и 2 и 200 сме на това мнение, а тези, които не виждат по-далеч от носа си, си мислят, че всичко това е нормално и им се струва супер, ако в петък могат да идат да ядат някъде или да излязат, а в същото време не се усещат, че имат 3 коли, които изобщо не им трябват, имат къща, която в България мога да я сравня само с бунгало по морето от дъски и облицовка и това е.

Както и да е, сега ми се отвори приказка за всичко това и си излях квото мисля.

На времето видях един надраскан със спрей лозунг по стените на една сграда на бул. Левски, който гласеше следното: ОБИЧАМ РОДИНАТА, МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА! Та така и аз...Толкова ми се наби още тогава, че дори осъзнах много скоро как едно толкова кратко изречение напълно описва чувствата ми относно нашата родна страна и държава!

Там по нашата темичка... ама е*ал съм ги, ще се връщам, не ми е мястото тук, а и какво да правя като не съм щастлив? Не мога и да съм де, то без истински приятели, без роднини, без близки, без нашенското...абе всички знаете за какво говоря, не ми се правете на Хамериканци!

Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв,

само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер... е, може и да има изключения де, вълците-единаци може и да са добре, знам ли... ако не си имал приятелчета, хора, на които държиш, не си намерил своята среда, всичко те е подтискало в БГ, преди да започнеш дори да си живееш живота, мога и да те разбера... но аз лично се радвам, че не съм така и все още има неща, които ми липсват точно там в България и една силна любов, която с нищо не може да бъде заменена в сърцето ми!

Парите ли? Ми те се изкарват, ама я ти си бъди кадърен, пък да видим няма ли да намериш своето развитие и в БГ. Тук, братче, от кол и от въже се изнесоха всички мутряги и тъпанари, че ти какво искаш... оня ден си мислех, че на една 300 милионна страна им трябват 50 млн. като нашите и тая страница (държава - бел. ред.) си заминава, икономика ли...хахаха всичко ще се споменава с въздишка,... абе то си е до манталитет.

Та за парите си говорехме, изкарвам...и аз като Манол съм си поставил една цел и ще й се види края скоро, но и бачкам здраво, т.е. яко съм зает... ама пак оня ден си мислех, добре де, ако бачках малко по-малко, примерно от 8 до 5 (17 ч. - бел. ред.) 5 дни в седмицата....е вярвате или не ще пукна от скука. Остави, че няма на кой да звънна да се видим едно кафе да пием някъде, ала-бала... то аз и да съм свободен, те другите не са (в БГ ми трябват 2 минути да намеря поне 5 човека, които ще ми пристанат на акъла) ,ами то, бате, няма и къде да ида бе.

Кво? - да се цопнем в Доналд, старбъкса или хар рок-а...е*ахти якото... Казаха се неща по-горе, с които се засегна ценностната ни система, как сме се интересували само кой какви дрехи носи, коя певица е по-добра...не знам си какво, ама сериозно ли не осъзнавате, как ако в БГ това е така, тук е 200 пъти по-зле това???

Не стига, че ми

се развяват по пижами и чехли в закусвалните,

унивеситетите, станали такива от леглото, няма душ, няма нищо...мърляви и дрипави, ами даже и да се опитат да се облекат, то културата им на обличане е под всяква критика при всичкото това разнообразие, което имат... а ако в същото време не се и купуваха дрехи като за последно, то нямаше да ги има всичките тия маркови бутици, аутлети, молове и техните селове, даже леко се доближават като бройка до любимите им заведения за бързо хранене или хранителни супермаркети, от които ако не си излезеш с пълна количка, все едно не си ходил на пазар... 2000 калории, диети... абе я да спрем до тук, а?

За певиците, е да, тук не си говорим за Ивана и там коя беше още, но знаем повече за проблемите на Брат Пит и Анджелина, отколкото за собствените си братя и сестри, даже и те да са тук или в БГ, айдееееее айдееееееее... да не се преструваме.

Ох, пък тия, дето са си в БГ и мислят, че тук е направо рая и са готови на всичко само и само да дойдат, колко са ми интересни само. Наивни ли са, какви ли са, нито парите се берат по дърветата, нито говорим за малки деца, че чак така да се самозалъгват... някой каза, че българинът не обичал да работи, хеллооооуууу да слезем на земята, а?! Американците са работливи, а? Ахахахаххахаха, даже мисля да не коментирам, повечето разбраха иронията.

Не ви знам йерархиите и позициите, на които сте...но за мен средностатистическият американец (не си говорим за чужденците, хората без образование и хората най-долу в пирамидката) работи от понеделник до четвъртък и ако една седмица се обявява за работна от понеделник до петък - 40 часов работен ден, то техните часове положен труд се равняват на 10-те часа разпределени между дните от понеделник до четвъртък :) И тук мисля, че доста схванаха идеята... Или както се казваше "викам ти майсторе, защото не ти знам името....но като ти гледам майсторлъка..." и т.н.

Мисля да приключа първата ми тема тук с това, че БЪЛГАРИЯ е страната на дедите ми, страната на родителите ми и моята страна. Не мога да си позволя да се отрека от нея, нито мога да позволя децата ми да се превърнат в едни дебилчета, които да ми казват всяка сутрин "ай ловю, дадди" без да влагат наистина някакви чувства и дори да не разберат какво значи думата любов за тях, да не осъзнаят, че брака е проста смета и да си слагат изкуствени усмивки на всяко изречение, казано от събеседника им отсреща, без значение колко малоумно им звучи, а самата тази усмивка да замръзва още преди да са се обърнали и всичкото това да не дразни никого и никога.

Не мога да си позволя финансовата страна на живота така да ме завладее, да стана толкова лаком, че чак да не мога да си направя простата сметка, да пазарувам излишни и напълно безполезни рекламирани стоки, мозъкът да ми бъде яко промивка, да не говорим за този на наследниците ми, не мога да загърбя чувствата, стремежите, вярванията и принципите си само и само да съм финансово независим...

Да забравя колко е кратък животът, как може да си мине в опита ми за печелене на пари и пари... да си отида от този свят, без да оставя каквато и да е следа, да няма човек, който ще си спомни за мен, както и такъв, на който мога да разкрия всичките си тайни и той на мен своите, да съм обречен на самота и скука до края на живота си.. е знаете ли какво - НЕ МЕРСИ! Стойте си тук като ви е добре, аз се прибирам.

Боби от Балтимор, САЩ, 26-годишен
Форум на сайта Квостава

Monday, November 24, 2008

18/ Провинциализми II (лат. "и-и")

via Conservative

Вижте какво другари,

Във вчерашната сказка беха разгледани някой от негативните явления в днешния градски живот и интеграцията на селското население към новите градски реалности, както и бяха набелязани мерки и насоки за борба срещу тези деформации, разяждащи снагата на социалната ни Родина.

Днешното заседание на оргкомитета ще премине при следния дневен ред:

1. Анализ на общата политическа ситуация, международното положение и изпълнението на петгодишния план
2. Видове провинциализъми
3. Разни
4. писма на читатели

Преди няколко дни влязох в страницата на "Голямото четене" - инициатива, която харесвам и следя с интерес. Във форума там се беше завихрил един спор, колкото глупав, толкова и класически за тюрко-алтайските ни реалии.

Тъй като "интригата", завръзката така да се каже на фабулата е да бъде избран любимия роман на четящите българи, та се беше завихрил един спор, твърде подобен на разговор в кафенето на х. Ахил

- Само да не е "Под игото", защото ще се изложим пред чужденците какви сме примитивни националисти. Трябва да изберем Кафка! - казва привърженика на Бурите и Трансваалската война Мичо Бейзедето.

- Да изберем българска книга, родна реч омайна сладка, отечество любезно, аз съм българче, поради что се срамиш, ооооо неразумний... - отговаря Иванчо Йотата, който е прочел в пророчествата на Мартина Задека, че България е в опасност.

- Аз пък, като бях в Молдовата, искам да ви кажа и на двамата, че нищо не разбирате, защото там хората изобщо не се занимават с таквиз неща, ами избират съвремене български автор, человек млад и модерен, по - визможност сексуално неориентиран, да е писателствал в Егоист, Едно, Двадесет и едно, Блясък, Млясък, Плясък, Ах Мария, Ох Мария и други модерни газети, и поне веднъж-дваж да е използувал словото "пу_ка", защото тъкмо туй слово показва принадлежността ни към свободния и модерен свят и оттласкването от гнилите и вмирисани на старо предрасъдъци на предните мрачни векове! След това бойко изказване, хаджи Смион, поизчервен от вълнение си седна...

Дали да изберем "Под игото", защото е "най-българската книга", или на всяка цена да изберем Кафка, за да покажем, че сме част от света - ето в този спор се сблъскват два равни по сила, равни по смешност, равни по жалкост и различни по цвят змея на българския културен, умствен и нравствен провинциализъм.
Играта, измислена от ББС изисква ни повече ни по-малко от това да кажеш кои са любимите ти романи.

Представяте ли си англичани, който запотени да издигат длани към небето с гърлен вик: изберете Шекспиръ, че инак Империята загива, братия!

Представяте ли си англичани, които гънейки китки за да оправят елегантното си фишу казват "Трябва да изберем нещо френско, Мадам Бовари например (Флобер е гениален!) Така ще се покажем като широко скроени и културни и ще престанат да ни зяпат като някакви странни островни птици, които карат наопаки...

Аз не си ги представям. Със сигурност ги има, но едва ли биха попаднали в статистическата грешка.
Докато такива българи - бол.

Представих си най-европейския българин и най-българския европеец, когото задочно познавам, Стефан Попов какво би казал, ако неволно попадне в такъв спор... И него не го виждам в никоя от трите позиции.

За част от обществото е рефлекс да реагира на собствената си безпомощност, усещане за непригодност към съвременния свят, личната си неконкурентност, незнанието на езици, ниската квалификация и стил на живот чрез капсулиране и зариване на главата в пясъка на т.нар. "бЪлгарщина" (стилистично ми се нрави повече от "българщинА")

"Верно, не сме много чисти, културни и тихи, ама какво да направим като сме си българи (балканци, в случай че в компанията има македонец или сърбин) - онези пък не умеят да се веселят толкова трогателно като нас, а само бачкат, маат хамбургери и плащат ипотеки.."
Б Ъ лгарщината има своите културни символи във всяка област. Покривчица с народен мотив тип "Балкантурист", прогорена от фас, Сувенирна чиния с пирографиран изглед от Бачковския манастир с надпис Bulgaria, песента "Една българска роза" на Паша Христова, "Аз знам Българийо аз знам" на Веселин Маринов, ("Моя страна" на Емил Димитров е по-висок клас, затова не я споменавам). и предаването "Сите Българи заедно" със своя турбодебилен рефрен : "Ние нЕ сме гърци, маджари, сърби, чеда сме на Аспаруха, годост най-бългАрска..." Можете да видите байрачета с надпис "сите българи заедно" лепнати на вакуумче по задните стъкла на много опели и голфчета. За тези хора патриотизма е удобно извинение, убежище от истината за самите тях, чалга приют за душата. За тях не съществува такова нещо да ти спре дъха когато четеш хубава книга и да забравиш кой е автора, и кой си ти самия. За тях светът се дели на ТЯХ - тъпите американци войнолюбци, алчни евреи, прости гърци, кръвожадни турци, студени скандинавци.. и НИЕ - неразбраните душа-човеци, които те искат да прецакат. Когато трябва да изберат книга, песен, личност или манджа, те го приемат като "Грабвайте телата" и започват да везат "Свобода или смърт" върху покривка (тип Балкантурист). Това е комплексарско, дълбоко провинциално, смешно, сръбско. Неслучайно правя това сравнение и казвам сръбско, защото сръбската идентичност е изградена и издигнала на много високо ниво подобна почвеническа "нашост". Накак си провинциалността е станала тяхна запазена марка и се е превърнала в конвертируем културен продукт.
Този балкантуристки провинциализъм приравнява патриотизма до футболното фенство. И като него често прераства във футболно хулиганство. Неслучайно "Сите българи заедно" произвеждат полиестерни шалчета, точно като футболните клубове.

Тези хора ударно ще гласуват за "Под игото". Не защото е най-добрия роман. А защото в разнежващата заедност на това усилие се уталожват комплексите, страховете и чувството за безсилие за тях самите и за България, такава, каквато те я виждат. Тяхно право, разбира се.


Другата категория са културните емигранти с девиз "Не съм от тях како сийке". Те са по-изучени и отракани, не му се плашат на големия свят и толкоз. В личната си и семейна биография и ценностна система те не могат да намерят частица от себе си. Дрънчи на кухо. Светът им се ограничава до прочетеното през последните няколко години, до няколкото пътувания в чужбина и видяното там, до няколкото съвременни и популярни каузи, с които са разнообразили самотата си. Дръвца без корен. Патриотизма за тях е мръсна дума, не защото е рационално вреден, а защото им е плашещо чужд. В негово присъствие се чувстват непълноценни, недовършени някак си, ощетени от съдбата. Затова тя умишлено бягат от него. Бягат, като се маскират на гражданина света. Като не им харесва да са българи (до голяма степен и поради отвращение към горната група индианци) те разбират, че не могат да станат англичани, нито холандци, нито нещо друго определено. Затова стават нещо неопределено. Срдно късо подстригано, за да не е ясно дали е мъж или жена, преметнало през гърди нещо като овчарска торба в цвят лилав, за тях е жизнено важно да са просто част от вселенската енергия, стояща над тия неща. В последната категория попада всяка условност, която не е описана в книжка от поредицата [uslovnost] for dummies, или поне в книжле, писано от финландец живял в тибет.
За тези хора да гласуват за Кафка или "Монолози на вагината" е също толкова борба на живот и смърт, колкото е за първите да подкрепят "Време разделно" Щях да забравя, можете да ги познаете по това, че говорят за фешън, за ивенти, пърформанси, визия, лейбъли, гигове... все такива педерастки думички.

Два свята, единият е излишен, беше казал комуниста.
Два дълбоко провинциални, комплексарски свята, като един досадни, но добре че ги има за да можем да се зарадваме че не им принадлежим, казал консерватора.

А европейският българин и български европеец Стефан Попов беше казал:

Да си се родил българин е едно, а да си останал българин - друго. Какво по - висше познание от това, да разбереш, че светът не свършва с България, но че за тебе той започва с нея?

Толкоз за двата типа провинциализъм - национализма и интернационализма.

А когато трябва да избираме, любим роман за "Голямото четене" , най-добре да гласуваме за онзи роман, който ни е най-любим. Другото е от лука(но)вия.

Sunday, November 23, 2008

19/ How To Talk About Books You Haven't Read

via fashionista wannabe




Откакто Mel Gibson ми изкара шестица с ролята си на Hamlet, на рецензия за филма, при условие, че успях да проследя само първите 5 минути, знам, че някои неща се получават по-добре с необременено съзнание.

До този извод е достигнал и Pierre Bayard - френски професор по литература, който има дързостта да си признае, че само бегло е преглеждал томовете на Пруст, както и че често се вижда принуден да пише ревюта на книги, които въобще не е чел. Да не четеш е тема табу в кръговете, в които той се движи, което му дава повод да създаде a survivor's guide to life in the chattering classes.

Според него оживено и без притеснения можем да дискутираме от книги, които просто сме разгърнали до такива, от които си нямаме и най-малка представа. В "How To Talk About Books You Haven't Read" - заглавие звучащо много повече англо-саксонско, отколкото галско - той разграничава 3 притеснения, които всички ние изпитваме като читатели. Първото от тях е задължението да четеш. Живеем в общество, в което четенето си остава обект на сакралност, особено когато се отнася до отделни "канонически текстове", които е абсолютно забранено е да не си прочел. Второ, задължението да прочетеш книгата в нейната пълнота. Ако на нечетенето се гледа с укор, то бързото четене и прескачането на страници се смята за лошокачествено и повърхностно. Третото притеснение е да си чел книгата, така че да си в състояние да водиш дискусия за нея. Тезата на Bayard е, че е напълно възможно ползотворно да обсъждаш книга (или друго произведение), от което си нямаш понятие дори с човек, който е също толкова запознат. Единственото, до което водят изброените притеснения е липса на отвореност при общуването с другите и ненужно чувство на вина.

В американски университет един от преподавателите започнал т. нар. "игра на унижение" със студентите си. Правилата са всеки от тях да си признае за велика творба, която никога не е чел. Един от професор се изпуснал, че не бил чел Hamlet, което, както може да се предполага, имало известен отзвук. Pierre Bayard не е сред изумените и поставя тази книга в категорията "виртуална" библиотека - произведения, с които няма как да не сме запознати. Pride and Prejudice, Jane Eyre са заглавия, които включвам в своята виртуална библиотека като отдавна съм се отказала да положа усилието, което може би заслужават. Почвала съм Mrs. Dalloway на Virginia Woolf няколко пъти и почти съм стигала до средата, гледала съм филма и настроението ми е горе-долу ясно. В същото време след продължително заравяне в Майстора и Маргаритата, въобще не мога да обобщя за какво е книгата, камо ли да коментирам любими сцени и детайли. Четенето неизбежно включва в себе си и процес на загуба. Не можем да се надяваме да задържим в съзнанието си всичко прочетено и не бива да се упрекваме за това. (Намигане към преподавателската гилдия, пред която съм принудена да се изправям напоследък. Тъжно е, че всички книги, които съм прочела през последната година и отгоре включват "право" в заглавията си.)

Разбира се, тук не става въпрос за пълно отсъствие на четене, не може да си неграмотен. Необходимо е да имаш отношение към литературата и да знаеш, че книгите съществуват в единна система. Всичко което трябва да направим е да имаме обща представа за какво е книгата и къде да я поставим в "колективната библиотека". "Отношенията, връзките между идеите са по-важни от самите идеи", казва.

"За да сме способни да говорим за книга, която не сме чели, трябва да се отървем от подтискащата общоприета представа за безупречни културни основи, предадени ни и наложени от семейство и образователни институции. Представа, която през целия си живот в суетата си се опитваме да достигнем. Понеже искреността в очите на другите е по-маловажна от това да сме верни на нас самите, тази искреност е достъпна само до онези, които се освободят от постоянната нужда да се покажат образовани, което хем ни травматизира, хем ни пречи да бъдем себе си."

Bayard обнадеждаващо настоява, че ще продължи да говори за книги, които не е чел - изглежда досега му се е разминавало - и предлага оптимистичния възглед, че само когато хората преодолеят "страха си от култура" те самите могат да започнат да пишат.

Поуката в крайна сметка е не да експлоатираме четенето за демонстриране някакъв социален статус, което съвсем не е и целта на авторите. Четем заради преживяването, а не за да кажем на приятелите си, че сме чели. (Явно има хора, които се нуждаят от подобно напомняне...)

Тук има една друга плоскост - на всички онези книги, които сме прочели, но не бихме си признали доброволно. Книги, които не маркирам в Goodreads. В Езикова ги наричахме non-intellectual literature, към която категория спада Agatha Christie примерно, а в публичното пространство им викат халтура в лицето на Дан Браун, Мулдашев, Куелю. Само до ония мафиотски книги, които продават в хранителните магазини не съм стигала. Което би значело да съм на дъното и да започна да копая надолу.

Photo: H. Armstrong Roberts

ps: Иронично или не, How To Talk About Books You Haven't Read не съм я чела. Pierre Bayard би се гордял с мен.

Saturday, November 22, 2008

20/ Кмет съквартирант

via Блог високо, цар далеко

Имах много странен сън тази сутрин. Сънувах, че се пренасям на квартира и апартаментът е някаква странна компилация между последните 3 различни 3-стайни апартамента, в които съм живял. @ от тях в Овча Купел и един в Люлин.
Съквартирантите ми бяха пак компилация от старите ми съквартиранти - Емо и Чарли, с които съм живял в Овча Купел и брат ми и гаджето му, с които живеехме в Люлин.
Та сънувам аз, че сме тия хора и започваме да се подреждаме кой в коя стая да спи. Аз като цяло предпочитам да съм сам в стая. Егоист. Социопат. Какъвто и да съм.
По едно време вратата на хола се отваря и влиза Бойко Борисов:
"Здравейте".
Аз се чудя кво става и питам останалите кво прави Бате Бойко при нас?
Едният от тях ми отговаря:
"Оня, лудият, е пуснал обява за съквартиранти и Бате Бойко също си е търсил квартира, така е дошъл при нас".
А оня лудият е бил наш общ приятел, за който не се сещам, уж всички го познават. Той е пуснал обява за апартамента, той е търсил и намерил апартамента, той е намерил и Бойко за съквартирант, след което е умрял. Затова и не е сред нас, да се разпределяме по стаите.
Бате Бойко си отива в стаята и си я заплюва.
"Ясно, ще трябва ние тримата да сме в хола, а брат ми с гаджето си в другата спалня."
Ще бъде ебаси и свинщината в тоя апартамент. Нещо средно между студентско общежитие, казарма и кочина.
След малко Бате Бойко идва пак в хола и казва:
"Момчета, в моята стая има място за още един човек: Който иска може да дойде."
Всички страхливо мълчим. Всички страхливо продължаваме да мълчим. Част от секундата мълчание изглежда като минута мълчание в чест на геройски загиналите. Накрая аз се престрашавам:
"Айде, де, айде, че да не посочваме".
Никаква реакция от останалите...
"Е, добре. Аз ще дойда", казах аз и започнах да си събирам багажа, за да живея с новия си съквартирант.

Странен сън, нали? Поне е с Бойко Борисов. Можеше съквартирант да ми е и Нюки Василев - Малкия Мук.

Господин Борисов, ако четете този блог пост, моля да имате предвид моята кандидатура за министерски пост, когато ГЕРБ спечели изборите.
Аз обещавам следващата или по-следващата седмица да си подам молбата за членство в ГЕРБ.

Friday, November 21, 2008

21/ emPAYNER state music !


"Модерното" хора требе да спрат да си правят погрешни изводи за чалгийцата. Много често ми се случва сред нови хора да се заговорим за мюзик и типа предпочитания и аз като кажа, че слушам "ча-ча" и обикновенно ми се отговоря с "Оле боже", "Не ти отива т'ва", "Ни приличаш на такъв". А на какъв ли приличам, аааа ? Как може хората, да ненавиждат чалгата и да говорят само простотии за нея, без дори да я разбират. Не смея да твърдя, че няма пълни селяндури слушащи чалга. Дори и аз понякога се държа като бруталния селянин. Но просто така разпускам от сивото ежедневие. Познавам адски интелигентни хора със по няколко образования (някъде му казват ВИШУ), които слушат чалга и не мисля , че те са някакси по долни от другите. Музиката е забавление и не трябва по нея да съдим кой какъв е и кой колко има в главата (или в гащите). Жал ми е за хората които са тесногръди... Така че драги ми алтернативчета, драги ми хейтъри, скъпи мои ограничени - не бъдете комплексари и опитайте да слушате всякаква музика . А ако не желаете, просто спрете да обръщате внимание на тази така "просташка" музика и си слушайте каквото пожелаете.
Айде със здраве и не забравяйте: Чатла патла кайнанъ! :)

Thursday, November 20, 2008

22/ Да знаеш, че съм аз!

via Анна

Когато преди 2 години намерих колата си с изкъртено нарочно огледало, се разстроих ужасно. Първоначално не разбрах причината, но после се огледах и видях, че съм паркирала на тесния тротоар така, че да не може да мине никой. Нито човек, нито животно. Новото ми огледало ми струваше доста време – поръчка в Пежо, чакане, включително и Неговото време - ходене до майната си да го вземе и тн…Тогава не разбирах що за просташко и варварско отношение е това. Тогава. Сега, обаче…

Сега, когато съм на улицата с количката и когато за стотен път, излизайки от вкъщи, ми се наложи да изскоча с детето на платното на Свети Наум….Питайте ме! В началото само се ядосвах, псувах бясна и ритах гумите на нахалника. Не смеех да направя нищо, докато един ден, не чух свистящи спирачки зад гърба си на улицата и в главата ми не зави една сирена за опасност, която всяка майка е чувала. Върнах спокойно детето на тротоара, сложих спирачка на количката, извадих ключовете си, избрах най-острия и с всичката сила, която имах направих дълга и дълбока черта в лявата врата на нещастника. Сърцето ми заби лудо, по бузите ми се разля червенина, огледах се като престъпник и продължих надолу по булеварда с победоносно изражение. От тогава до сега всеки ден се сблъсквам с коли, които са паркирали по тротоарите така, сякаш са си купили пътя. И вече нямам капка колебания. Когато не мога да мина с количката, без никакво притеснение вадя ключовете и оставям ужасяващи резки, обръщам огледала…въобще всякакви варварски изпълнения. Сега съм решила да си купя един сериозен пирон, защото с ключовете не винаги ми се получава добре. Смятам да се пробвам да го сложа отстрани на количката, така, че да не ми се налага на натискам много.

Предполагам, че сега се възмущавате много и вашата цивилизована същност отказва да приеме метода ми. Да, предполагам. Ако това ви се струва лошо и нередно, значи никога не ви се е налагало да се движите с детска количка или не дай си боже с бастун по софийските улици. Не ви се е налагало да изскочите на един от най-натоварените булеварди в София с детето си на платното и не сте чували зад гърба си спирачки и псувни. Не ви се е налагало да изчаквате някой „любезен млад мъж” от потока минувачи, който да ви помогне да пренесете количката над капака на някой тъпанар. За мое голямо удоволствие разбрах, че не съм единствената терористка с количка. Моя близка приятелка използва за дране един остър ръб на детското возило. И съм абсолютно сигурна, че не сме само двете.

Преди няколко дена пред нас един пернишки номер беше паркирал така, че собствениците на 4 гаража и отделно на още 3 коли, паркирали пред тях, да им се наложи да минават през една градинка и да скачат от два високи бордюра. Човекът беше паркирал колата си като в пустинята, запушвайки 7 коли, и я държа там цял ден. Груба грешка! Когато вечерта минах покрай него, чистачките му бяха счупени, имаше три заплашителни бележки на стъклото и 2 спукани гуми. След като и аз не успях да паркирам нормално заради него, му направих 2 резки на лявата врата, а по-късно Той му откърти огледалото и написа с черен маркер на капака „ Добре дошъл в София!” Сигурна съм, че нещастният собственик на Форд Незнам-си-какъв РКхххх вече сериозно ще внимава къде паркира и дали не пречи на някого. Сега се възмущавате, знам!

Но не сме само Пенчо, Генчо и Аз. Всеки ден стотици момичета рискуват живота на децата си като им се налага да се движат между колите, тъй като не могат да минат по тротоара. Стотици възрастни хора, твоите баба и дядо, а утре и твоите родители, залитат с крехкия си вестибуларен апарат покрай колата ти. Ходят като въжеиграчи по бордюрите и газят в калта на градинките. Сега ще кажеш, че няма места за паркиране. Така е. Няма. Няма и да има. Улиците в центъра на София до една трябва да станат платени. И скъпи. Много скъпи! Така, че да няма начин сульо и пульо да си паркира колата, залепена за входа на кооперацията или в някоя градинка. Трябва паяците да са двойно повече. Трябва, трябва, трябва! Каквото и да си говорим, все няма да е достатъчно. Остава ни само да пишем, говорим, да псуваме и да се оправяме сами.

Аз намирам удоволствие в това да забивам бъдещия си голям пирон във вратата ти. Когато застрашаваш детето ми, ще спукам гумите ти, ще надера капака ти или ще счупя стъклото ти. Когато застрашаваш живота на детето ми, имам абсолютното право да съм варварка, селянка, нецивилизована и всякаква. И не ми пука колко ще ти струва да си изчукаш, боядисаш или пастираш колата!

И когато следващия път видиш дълбока резка във вратата си, да знаеш, че съм аз!

Friday, November 14, 2008

23/ Нещо лудо за (не)гледане

Via Пешовизми

Както си пиех винцето в неделя следобед и реших да пощракам с дистанционното по каналите. И попаднах на тоя. Георги Жеков от "Безкомпромисно". Беше набарал някакви селяни от Ръжево Конаре, единия дядо бил селски кмет седесар, и имаше някакъв с ватенка, бивш комунист. Тоя ги разката, че са виновни...заради комунизма. Аз си мислех, че е пиян. И така като го слушам и гледам си мисля, че редовно е пиян. С две думи според неговата теория всички комунисти са престъпници и терористи и трябва да влязат в затвора. По тази логика трябва да тикнем почти целия български народ там като бивши членове на БКП. Честно казано тоя ми иде да го набия. Не бях чувал скоро толкова отвратителна реторика. Не знам СЕМ как допускат подобни проповеди за насилие и дискриминация в ефира.

Thursday, November 13, 2008

24/ Аз съм мъж!


via Секс

Мъжете сме пичове! Ние сме страшни ковачи, сеячи и стрелци! Ние можем да правим деца до дълбока старост, а жените не! И въобще не ни интересува нито една любов на никоя! Ние мачкаме, щурмуваме и минаваме на парад през царевичАка на живота и нищо не може да ни спре! Ние сме мъже!

Wednesday, November 12, 2008

25/ Any given morning

via 3qt

7:45 е. "Рано е още", мисля си, "все ще има къде да спра, не може да са заели всичко". Стигам до "Иван Вазов". Правя десния завой. Веднага се сещам за нещо, което видях онзи ден в един от блоговете на блогосферата: "Guys, what the fuck did you do?!". Всичките ми илюзии са съсипани, закъснявам, а е очевидно, че ще направя няколко туристически обиколки на района - или докато намеря къде все пак да паркирам, или докато се откажа.
В колата свири "God knows you lonely souls" на Unkle. Тематично.
С ентусиазъм на плешив таралеж започвам парадната обиколка. Отстрани весело ми махат неприбрани странични огледала, които ме приканват любовно да ги погаля със своите. Похотливи мръсници! Огледалата ми може да са залепени със скоч, но няма да ги дам на лъскавите ви, още дъхащи на лизинг претенции. Те ще бъдат греблата, с които ще изплувам на петното на щастието. На онези няколко метра, където радостно ще потъркам гуми маневрирайки до припадък.

Правя кръг... НЕ... правя квадрат. Защото търсенето на място за паркиране никога не е увенчано със съвършенството на кръга, а с досадата на квадратните или правоъгълните стремежи към оригиналност на градските архитекти. И така след един квадрат успявам да се озова на "Хаджи Димитър", където изумен откривам клетката на спасението. Няколко метра, самотно очакващи триумфалното ми пристигане.

Много подходящо, по радио 1 са пуснали класическа музика. Докато въртя волана и главата си във всички посоки, кресчендото достига връх, опитвайки се да ми помогне да одера някоя лизинговка. Не му се давам. Упорит съм като надрусан заек пред зелева градина с въоръжен пазач.

Разбира се, упорството увенчава усилията с успех. Този път - без жертви

Tuesday, November 11, 2008

26/ Държавата – това не съм аз

via За свободните "предатели"

Обществото и държавата, индивидът и държавата не са едно и също нещо. Държавата, обаче, има сметка да ни убеждава в противното, да насажда у индивидите усещането за еквивалентност на тези понятия. Тя го прави чрез упражняването на насилие върху индивидите – данъчно, полицейско и всякакво друго – както и чрез стимулирането и култивирането на медии, които използват подходящия понятиен набор.

Една от най-пагубните последици от тази заблуждаваща употреба на езика и на понятията от ежедневния живот е, че индивидите, онези, които изграждат обществото, в крайна сметка се чувстват губещи, неуспели, смачкани. Връзката е проста – ако индивидът е част от обществото, а обществото е равно на „държавата”, то индивидът е губещ, loser, винаги греши, каквото и да направи, защото несъзнателно пренася върху себе си една основна характеристика на държавата. Че държавата не прави нищо ефективно и както трябва.

Резултатът от всичко това са свестни, работливи и способни хора, които ходят, като че ли са им потънали гемиите, говорят си сами и емигрират от една мачкаща ги система в друга.

Изход от ситуацията има. Първо, трябва всеки индивидуално да осъзнае, че да успееш като личност няма нищо общо с набора от понятия, които държавата използва, за да определи успеха (своя и на индивидите). За да стане по-ясно, ще отбележа само, че успехът на личността се състои от деветдесет процента духовно съдържание и десет процента - материално. Държавата не притежава дух, нито духовност, така че да определяме себе си чрез някакви качества на държавата е глупаво, тъй като, в най-добрия случай, сравняваме десет процента от себе си със сто процента от нещо друго, което при това е калпаво.

Второ, трябва да сме информирани, но това трябва да става избирателно, доколкото фактите са ни нужни за нашето успешно функциониране в една чужда среда, с чужди правила. Не трябва да поглъщаме тези факти безконтролно и не трябва да търсим отражение на себе си в тях. Трябва просто да ги използваме, без да се „вживяваме”. От практическа гледна точка помага, ако се информираме от Интернет, където средата не е толкова агресивна, за сметка на телевизията и радиото.

Трето, трябва да се опитваме да събудим у себе си и околните знаците на общността като контрапункт на обществото, понеже последното вече безнадеждно бива идентифицирано с държавата. Ако сменим една крушка пред входа без да сме длъжни да го направим – това е обществен акт. Това е данъкът такъв, какъвто трябва да бъде – желан и конкретен – а не такъв, какъвто го институционализира държавата – грабителски, принудителен и без обяснение (защото „държавата знае по-добре за какво да харчи” парите ни). Ако пием една бира със съседа на пейката пред къщата или блока, това ще ни накара да се чувстваме по-добре, защото ще усетим, че общността ни не е равна на обществото. Стига да не си говорим за колко неща ни е виновна държавата. Всъщност, дори и тогава.

Всеки може да направи по нещо мъничко за другите, защото ще го направи за себе си.

Monday, November 10, 2008

27/ Опора

via Monologuer

От както се помня всички мои близки и не толкова хора - приятели и семейство разчитат на мен. Аз съм опората. Рамото ми е било мокро от сълзи стотици пъти от десетки различни човека. По всякакви поводи. Дори когато мен ме е боляло много повече от човека на рамото ми аз съм бил твърдия, коравия, аз съм бил опората.

На 18 за период от няколко месеца аз издържах семейството си почти цялостно. Когато дядо ми береше душа всички гледаха към мен за финансовата част на погребението, което така и не се състоя. Когато сестра ми, пет години по-голяма от мен влезе в университет аз и платих първия семестър. Една камара приятели съм подпомагал по различни поводи с различни суми. И пак аз бях опората.

Поемал съм огромни емоционални товари на плещите си. Бил съм кошче за душевни отпадъци на всички. По желание - защото аз съм опората, аз съм стабилния и човека, на който може да се разчита. Винаги и за всичко. Без значение кавкво ми е било.

Това никога не ми е пречило. И все още не ми пречи. Всичко това продължава - все още имам сълзи по рамото си, гледам сълзи, идващи от нечия web камера или ги слушам по телефона. Все още няма как да започна аз да се оплаквам или да хленча/цивря. Мога само да подкрепям останалите и да съм им опора. Ако аз рухна - рухват всички. Или поне няколко човека, които не трябва да рухват при никои положения. Не мога да го позволя.

Просто… Толкова е нестабилно всичко в момента. Ако съм стълб, то в момента не съм забит в асвалт, а в плаващи пясъци. Клатушкам се доста сериозно, губя се. Колебая се за много неща. Допускам фундаментални или не толкова грешки в следствие на всичко това.

И ето ме сега… 6:30 сутринта, цяла нощ не мигнах. Нямам проблеми със съня, а със заспиването… От 2-3 седмици насам.Толкова много неща, за които да мисля и всички са толкова навързани… Плетеница с възли от проблеми. Няма кой да се справи със всичко това заради мен, а и не искам. Нямам отдушник, но като се замисля май никога не съм имал някакъв конкретен - нито плача, нито се напивам, нито бия случайни хора. :-)

Знам, че аз трябва да направя от плаващия пясък бетон, знам и че ще успея. Но… Отнема време и може би отново ще има невинни жертви по пътя. А наскоро някой беше писал, че за да се намериш трябва първо да се изгубиш… И било полезно… Хм.

Friday, November 7, 2008

28/ Heimlich Maneuver

via cut:eater

Яко е да си идиот. Натурален продукт.

Яко е да имаш идиотско мнение. Яко е да разбираш от доста неща. Яко е да имаш мантра. Дишай, издишай, дишай, издишай.

100%, самороден, пълнозърнест, свеж, необременен, абсолютно недостижим идиот.

Ако се залепиш до конска фъшкия, ще се допълниш до бог.

Full HD идиот.

Thursday, November 6, 2008

29/ Ники шефа: Ако мацките се кефеха на стихотворения сигурно щех да съм поет, бали му майката

via еленко

Шефа бе така добър да отговори в рамките на един ден, за което съм му благодарен. Ето и нередактираните отговори на нашето импровизирано интервю.

***

Би ли се представил? Защо?

Бих се представил, да. Щото няма значение дали ще се представя или няма да се представя.

Защо се казваш шефа? Как би коментирал, че прякорът в интернет обикновено е това, към което собственика му се стреми да бъде?

Казвам се Ники бе батко, шефа не ми е името. Ми щото така ми викат по цял ден. Не се стремя да бъда шеф, щото съм шеф такъв ми е поста.

Какво е общото между покера, жените и колите?
Парите са общото батко. За първото и второто ти трябва и акъл, щото всичко в тоя живот е игра - ако ти контролираш положението ще спечелиш и ще ти е кеф - а ако не се усетиш как някой те е блъфирал те изхвърлят от играта и си сам, загубил всичко с което си влязъл. Покерът е готина игра, щото на масата играеш не с карти срещу карти като при белота, а със своята личност срещу другите личности. Ако си страхливец и лайно - на масата ще ти проличи веднага, ако си глупав, прибързан или нахакан - пак ще ти проличи. За 1 час покер можеш да научиш повече за хората около теб, отколкото за 1 година съвместен живот с тях, вярвай ми. При жените как да ти кажа - пак за пари ще става въпрос. Всяка жена търси пари, въпросът е да се спреш на толкова готина, че да ти е кеф да пръскаш пари по нея, а колкото е по-готина - толкова повече пари ще ти трябват. За тва сега по баловете всички сме луднали - щото ученичките още не са научени на пари, ама и тва ще стане. За колите не те разбрах кво да ти кажа - ми 4 колелета за да се придвижваш удобно - нищо повече. Вече колкото по-готина е колата толкова повече ти е кеф да се возиш, а и мацките ти се кефят повече, щото аз вече не познавам такива, които да ги возиш на трамвай и да стават за нещо. Може да ми кажеш са че тва е тъпо ама аз това съм видял, намери ми остро и ще ти го призная. Всичките вече искат да храниш с патици, каперси и рукола, кога станаха модерни тия работи не разбрах - ония ден ми се намръщиха на печено пиле ?!? Какво му е на печеното пиле с червено вино, кажи ми? Аз ще ти кажа - може да си го купи от магазина сама и не го иска като е с мен - иска заек, сърна. Селско е. Просто може да си най-големия физик, поет или добър по душа ама ако пътуваш с маршрутката няма как да ти върже некоя манекенка с дълги крака и големи цици, нали? А може да си ебаси тъпото копеле безмозъчно, ама едно 911 турбо веднага променя настроението на путките. Кажи ми са аз ли съм виновен или те? както се казва - като си в Рим, прави като римляните. Ако мацките се кефеха на стихотворения сигурно щех да съм поет, бали му майката. Ама мацката иска "туника" от В52! Батко аз туника не съм чувал кво е тва, ама я продават за 2 050 лева и е на Gianfranco Ferre. Заклевам ти се - некой измислил туниката, некой и сложил цена 2 бона и я продават на витошка!!! Кажи ми ако съм държавен служител колко години да работя за тоя парцал? Ония ден го купих и още не знам за кво точно служи ама наистина прилича на парцал - нито е рокля, нито шал - тва честно ли е, ама такъв е живота - искаш-даваш. Туника батко - баба й едно време само с туники за 2 бона е ходила! Чакай че пак се присетих и се нервирах...

Коя е най-изгодната и прилична кола (марка, модел, година на производство) до 5000 лева? 10 000 лева? А до 20 000? А до 30 000?
С тия 5-10 бона се пошегува, нали? Няма такава каручка. Ако нямаш пари се вози на тролеи.
по принцип за коли много мога да ти говоря щото с това се занимавам. Само че с малко по-скъпи коли, тия цени дето си ги дал не мога да ти помогна. А и зависи човек какво търси, как да ти отговоря така? Кажи какво търсиш? Лимузина ли спортна кола ли, нещо друго? Щото толкова оферти мога да ти предложа че не можеш да си представиш. Питай ме по-конкретно, ама за по-скъпи модели, щото с евтини никой не се занимава почти - там няма печалба. Направо ходи по автокъщите. Ама както любо пенев казва "тия на терена с номера под 8 не се броят за футболисти", така и аз ще ти кажа "тия коли под 200 коня не ги броя за автомобили".

Кой е любимия ти бизнесмен с прякор? Защо?
Тука нещо се ебаваш май а? Тия с прякорите не са никакви бизнесмени, аз също не съм бизнесмен за да ти кажа. Бизнесмен е друго.
Ама ако сериозно ме питаш - Warren Buffett и Richard Branson, примерно - те правят нещо смислено. В България няма такива. Най се доближават Краси Гергов, Васил Божков сигурно, Ники Бинев. Абе тъп въпрос, те не са ми любими хич даже.

Кое е любимото ти заведение в София? Защо?

Нямам такова, питай ме за някое в Монако, което да не ми е любимо. в петък заминавам и нямам търпение, там ще съм за формулата с едни българи. Ходил съм навсякъде. Едно време ходих в БИАД и не ме е срам, щото всички там ходеха, сега често съм в Sin City, ама вече не е като едно време. И в Червило ходя, ама там стана детска градина и няма ВИП сепарета. Иначе с повечето управители се знаем - където искам, там ходя. Мацките сега много на Ялта се кефят, нали идват разни гости DJ-и кани Краси, ама го препълват заведението и дразни. В Планет ходим с приятели през ден, отвънка на Неро често, що питаш? - мен ако ме питаш навсякъде е едно и също - избираш си путка за ебане, къв е смисъла то вече никой не се забавлява а ходи или да се покаже или да се сбие. По-добре в някой стриптийз клуб да седнеш.

Как пиеш кафето си?

Кафе батко не пия и никога не съм пил. Зле влияе на нервите ми. Една ябълка е по-добре.
Иначе пия само уиски - Lagavulin или Green Label, където ги има. Падам си по single malt.

Кой е любимия ти форум? С какво ти е полезен? А медиа?

Нямам любим форум, ако за интернет форум ме питаш. гледам бтв, фешън тв тва е.

Нещо, което искаш всички да знаят за теб?

нищо не искам да знам бе батко да не съм няква звезда - ти все едно че фолк певица интервюираш. пък и с нищо не съм по-интересен, казах ти - аз съм като всички останали, нямам с кво да се похваля. ся да почна да се фукам къде съм бил, коя съм ебал ли? ква кола карам, къде живея - тъпо. не искам а и тва надали някой го интересува. щото много се дразня някой тъпак като ме види и почва да си прави погрешни изводи за мене - не ме познава ама си вика - тоя е гаден, щото има кинти и кара скъпа кола - сигурно се занимава с незаконни неща и т.н. много се дразня ама сигурно има защо така да реагират хората, не ги виня, просто се дразня понякога, щото дори не знаят къв е случая а вече си разсъждават. Ама и аз да живеех с 300 лева на месец и аз щях да съм озлобен към тия дето ги пръскат за една почерпка на бара. Хората не се радват на чуждото щастие, а завиждат и ти желаят лошото - то всъщност и кво щастие могат да са парите - днеска ги имаш - утре ги нямаш... И много се дразня като кажат - този е богат. Защото богати материално в България са 4-5 човека сигурно най-много, другите просто имат възможности - нормални за Дюселдорф или Кан, примерно.

Кога разбра за този сайт?

ми нали се рекламираше в арената аз там съм нонстоп и писаха за тебе и се зачетох а ти пускаш тарикатски работи в тоя твоя сайт и някой път има разни тъпи смешки. а аз по цял ден нямам кво да правя и ако не си тегля нещо да гледам чета такива сайтове със смешки.

Има ли стереотип за софийския начин на живот? Кой мислиш, че го е създал?

И ти кви думи ползваш да се правиш на интелигентен. Де да знам бе батка - аз за себе си само мога да кажа - изкарвам кинти благодарение на нашите, които ми дадоха силен старт - работя ама не така, както другите работят с работно време и с офиси, ама пък изкарвам добри пари поне за БГ. Гледам да се забавлявам за да не скучая - това е. Мен ако питаш бих живял в Цюрих или Дубай примерно - мани я тая София - тука сме 100 човека и отдавна се знаем - то е като на село. Аз съм роден и съм израстнал тук ама вече ми е яко тъпо, бих се преместил.

Много хора смятат, че аз съм те измислил? Смешно а?

В къв смисъл че си ме измислил?
Ми прати ги некой път при мене ама не ща да се занимавам са ако е нещо сериозно може, иначе некоя вечер може да се видиме с тебе да те черпа по едно за тия смешките дето ги пишеш ти си пич.

Wednesday, November 5, 2008

30/ Кон отдавна няма, остана мърша и копита

via Черната станция

Из форумите попаднах на следния твърде остроумен коментар по повод случващото се в "Кремиковци".

Една мъдрост на индианците от Дакота гласи:
Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.
Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други стратегии за действие.
Например:

  • снабдяваме се с по-як камшик
  • сменяме ездача
  • казваме, че винаги сме яздили този кон
  • създаваме работна група, за да анализира коня
  • посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне
  • повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне
  • повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне
  • създаваме Task-Force, за да съживи коня
  • плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне
  • включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре
  • правим сравнение между различни умрели коне
  • променяме критериите, които определят кога един кон е умрял
  • впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи
  • обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим
  • правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне
  • обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне
  • създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне
  • откриваме независимо разходно перо за умрели коне
  • увеличаваме сферата на отговорност=F


Само дето от мъртвя кон, наречен металургичен комбинат "Кремиковци" отдавна няма нищо за съживяване, останките бяха надлежно опоскани. Щом и Сашо Томов си замина, а той няма навика да оставя след себе си нещо недоокрадено.

Сега последните хиени, които се сборичкаха за мършата са синдикатите. Понеже кон очевидно няма, искат да ни впрегнат всички нас - данъкоплатците, да теглим 3000 души пребиваващи ментално все още в ерата на зрелия социализъм. Далавераджиите продължават да внушават на металурзите, че държавата им е вечно длъжна, защото имат личен интерес от това. Д-р Тренчев и Желязко Христов не си слагат картонени шапки на главата за чест и слава, вЕрвайте ми. Заплашват и с гражданско неподчинение на 10 ноември. Аз пък си мисля, че е крайно време 10 ноември да настъпи за тях. Макар с 19 г. закъснение и последните 3000 души в България трябва да напуснат социализЪма, да разберат що е то пазарна икономика, преквалификация, пазар на труда, да осъзнаят, че останалите 7.5 мил. сънародници с нищо не са им длъжни. По-добре късно, отколкото никога.

Sunday, November 2, 2008

31/ Соц-културата - роди се и не иска да умре

via За българските работи

В една от сцените на филма „Сезонът на канарчетата“, директорката на местната гимназия е събрала във физкултурния салон целия випуск. На стената зад нея висят портретите на Георги Димитров и Ленин. Строени в еднаквите си униформи, учениците смутено очакват поредната лекция. Този път тя е за лошото влияние на западната култура и особено на рок музиката. За да покаже нагледно, директорката първо пуска Чайковски и се възхищава на таланта му. Някои от учениците обаче си запушват ушите. После строгата соц-лелка пуска американски рок, за който изсипва добре заучена тирада комунистически заклеймителни епитети. „Упадъчен, маймунски, вражески“… знаете ги. Учениците обаче започват да танцуват. Всички ученици.

Едва ли, защото Чайковски не е талантлив. Напротив, прекрасен е. Но обществото, а оттам и неговата култура, е в постоянно движение, смяна на ценности, обмяна на идеи, отхвърляне на едни и замяната им с други. Тоталитарната власт, на която соц-директорката е представител, иска да е по-силна от този закон. Тя иска да въведе вечни норми и истини – за културата, за политиката, за историята. Естествено не успява и, забранявайки рока, единствено го прави по-търсен. А Чайковски ненужно мразен.

Тази тоталитарна власт, в която ние доскоро живеехме, по определение е глупава. Понеже се противопоставя на законите за развитие на обществото, тя не ражда истинска култура. Не ражда висока култура, а Пантелей Зарев и Богомил Райнов. Когато се сеща, че трябва да прави и масова култура, създава Лили Иванова.

„Примата на родната естрада“. Символът на българската култура. Толкова набиван от медиите в последните над 40 години, че повечето млади хора днес я харесват. Въпреки че обясними причини за това няма – никой не би харесал която и да е друга 70-годишна, с лигав глас, силикон в устните, къса пола и претенции до Юпитер.

[+/-] ...виж целия текст
Баба, която дълги години е живяла с привилегиите на номенклатура, пяла е на Тодор Живков и Пенчо Кубадински, разхождала се е в чужбина и т.н., и т.н. По същото време в Европа масовата култура се е борила срещу войни, сваляла е правителства, протестирала е срещу цели икономически системи, проповядвала е нови ценности, стилове и мода.

У нас масовата култура е пеела за детелини и ветрове. Явно най-важните теми в една страна с концентрационни лагери, всесилни тайни служби и пълна липса на свобода. Но Лили Иванова не е виновна. Дори да е искала, никой не би й позволил да вкара и най-малката критика към властта. Затова, благодарим ти за детелините, Лили, никой вече не си спомня за теб…

Лили Иванова между Васил Найденов и Тодор Колев - соц-тангото сякаш продължава вечно. Снимка: Булфото

Или поне така би трябвало да бъде. Лили обаче не си отива. Тя е като символ на целият български комунизъм, който вместо да се скрие виновно в нечие мазе, излиза на сцената, маха пионерската връзка, слага грим, и продължава да пее. Даже се снима за „Плейбой“, всички му се възхищават, хвалят го колко е запазен и му обясняват, че е национално богатство.

Затова комунизмът или Лили, все тая, важничат все повече, обясняват каква култура е имало преди, а „сега тази долна чалга“, искат сто хиляди долара за интервю и смятат да представят България на най-голямата европейска сцена. Естествено искат държавни пари – заради заслуги.

И „нова“ България плаща. На официално ниво, тя вижда образците на своята сегашна култура точно в Лили Иванова, Йорданка Христова, Стефан Цанев, Любомир Левчев и Людмил Стайков. Някой знае ли тези имена извън България? Ами, не. Русия не се брои за отговор. За всеки европеец, не живял в тоталитаризъм, тази култура е смешна, допотопна и глупава. Тя не е казала нищо ново, тя е извън времето си, тя е провинциална, патетична и тъпа.

Трябваше да се отиде в чужбина, за да се научи, че има такива хора Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Трябва да се преровят антикварните книжарници, за да се намерят книги на Константин Кацаров и Стефан Попов. Или едни „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков – с липсващи стотина страници. Иначе по улицата постоянно има плакати - „Представяне на Българските хроники“, „Голям концерт на дует Ритон,“ „Бисер Киров в България“. Култура…

Тази българска музика се присмива на чалгата, но не е родила нищо по-стойностно. Чалгата поне е актуална. Тази българска литература спори с Георги Господинов и го нарича „хайверо-шампански постмодернист на някаква осрана от врабците посткултура и постистория“, но не е написала нищо по-добро. Това българско кино плаче за златните си години, когато е било финансирано от държавата, но пропуска да спомене, че е правело почти единствено пропаганда.

А никой не е казал, че пропагандата значи високо изкуство. Затова, ако разгледаме културното наследство на България преди 44-та година и след това, ще видим… културното наследство на България преди 44-та година. Такова след това почти няма.

Спокойно,няма нищо страшно. Това не е, защото „българинът“ по закон е провинциален, с робска психика и малокултурен. Не може да се правят обобщения за този българин, както в любимата на Марко Семов „наука“ народопсихология, за която никой в Европа не е чувал от 40-те години насам.

Просто тоталитаризмът не е способен да ражда смислени културни послания. Така както Любомир Левчев, колкото и „велик“ поет да е, не може да роди дете. Изключенията единствено потвърждават правилото.

Затова, когато днес говорим за „морална деградация“ и „разпад на културата“, сме хем прави, хем не. Разпад и деградация има, но не от 89-а година насам, както ни убеждават Лили Иванова и Недялко Йорданов, а от 44-та. Прави са и когато казват, че „българската култура днес е в ужасно състояние“, но пропускат да уточнят, че това състояние е ужасно, защото наглед е почти същото както преди 30 години.

Но от друга страна, можем да кажем, че съвсем не са прави. Всъщност българската култура започва лека-полека, отново да се изгражда. От изсъхналото коренче започват да се появяват нови листенца. На мястото на тоталитарната липса на ценности се появяват някакви нови.

Защото в момента на пл. „Славейков“ можете да си купите не само Георги Джагаров и Христо Калчев, но и лъскавите, прясно издадени „Задочни репортажи за България“. Без липсващи сто страници. Още по-радостно е, че можете да си намерите почти всички книги на Илия Троянов, които напомнят, че културата се ражда не в изолация, а в среща с другите.

Отнякъде се появяват книги на автори от Македония, първите след Димитър Талев. Доста талантливи – Младен Сърбиновски, Алекс Букарски. Книгите на Цветан Тодоров могат да се намерят, даже бързо свършват. Български автори печелят награди в чужбина – като Димитър Динев. Печатат се на много езици – като Георги Господинов. Появяват се от нищото и изненадват приятно– като Захари Карабашлиев. Изследват миналото – като Ивайла Александрова. Книги като цяло могат да се купят не само на „Славейков“, а и в уютни книжарници – в цялата страна.

Само за няколко години, почти без държавно финансиране, по кината тръгват чудесни български филми. „Коридор N8“ участва на всевъзможни фестивали. „Дзифт“ изглежда по холивудски и печели награди в Европа. Младият режисьор Явор Гърдев освен това прави страхотен театър. Като Камен Донев. Като Александър Морфов. Като Мариус Куркински. Гърдев между другото казва, че обществото ни е силно обременено от все още не докрай артикулирана, и затова все още непростена вина от социалистическата ера, която е предопределяща за сегашните български злочестини.

Стефан Командарев прави филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ - по преведения на 11 езика роман на Илия Троянов. Снима го в четири страни и участва на девет фестивала – засега. В главната роля е световноизвестният Мики Манойлович. Троянов прави и филм за комунистическото минало на България, който се излъчва по германската национална телевизия. Командарев пък ще снима филм за българките, които емигрират по икономически причини. Смята, че забравата на миналото, което масово се пропагандира днес (дори в учебниците по история), води до всеобща обществена шизофрения…

Да не забравяме „Сезонът на канарчетата“ на Евгений Михайлов. В една от последните сцени героят на Чочо Попйорданов, синче на стар партиен секретар, е вече пропаднал пияница и разказва история на непознато момче. На гробовете на грузинците пишело не колко са живели, а колко години са били пълноценни – със семейство, къща, деца, щастливи. Като разбрал това, шопът казал: „Е, па на моя гроб ще пише: роди се и умря.“

Непознатото момче е синът на някогашното комунистическо величие-днес пияница. Заченат след изнасилване, изхвърлен от баща си, израснал по институции, в крайна сметка умрял при катастрофа. На гроба му наистина пише: „Роди се и умря“.

Такава е логичната история и на нашата днешна официална култура, зачената от комунистическите величия, и вече плахо измествана от новото. Само дето още я чакаме да умре.

Taзи моя статия вече предизвика доста реакции в е-вестник, както и коментара на Иван Бакалов: Соц-културата – що за култура беше и кой има право да приказва за нея?

Още мнения около темата : Георги Марков: Литературното блато
Александър Солженицин: Да не се живее в лъжа!
Илия Троянов: Златният век на интелигенцията

П.С. Един виц от социализма, прочетен в е-вестник:

Владко, синът на Живков трябвало да стане министър. Но на какво?
- Искам да стана министър на океаните – казал Владко на баща си.
- Невъзможно – вдигнал рамене Живков – Нали знаеш, че нямаме океани.
- А-а, невъзможно – казал Владко – И култура нямаме, ама кака стана председател на Комитета за култура.

Saturday, November 1, 2008

32/ Дупница

via SS7 - Дупница hi-tech

Във връзка със желанието на Пейо, ще напиша малко за Дупница. Не ме бива много в писането, така, че може би ще е несвързано и разхвърляно, но пък за сметка на това - достоверно. Също така има и доста слухове, за които изрично ще пиша, че са слухове(градски легенди)

Та така, Дупница е малък (30-на хиляди) , спокоен и донякъде хубав град. Икономиката му е основно от няколко големи предприятия в които работи да кажем около 1/4 от работоспособните жители. Това са ТЕЦ Бобов дол (всяка власт сменя ръководството, включително в момента е кадър на БСП и всеки бивш директор си тръгва милионер от там) , Актавис (бившето фармация) , което по времето на Костов се управляваше от човек на СДС, който след това приватизира хотела в Дупница. За щастие вече са приватизирани и ограбването им намаля до разумни граници.

Има много шивашки цехове , главно гръцки, но и няколко с местни собственици. Останалото е обичайната търговия , кафета, ресторанти, услуги и т.н. Безработицата е доста ниска, защото свободното насление се изнесе преди години на тълпи в Италия, минимум 5 000 човека.

Голяма част заема и всеизвестната търговия с коли втора употреба, породила се от масовата емиграция в Италия. Противно на писанията , Галеви нямат автокъща/и . Повечето собственици на автокъща са тръгнали от нулата , със заеми, или със спечеленото в Италия. Този бизнес е доста доходоносен, защото колите ги взимат на безценица (100-300 евро , болшинството с удар) в Италия , транспорта струва 400 евро, ремонта и лъскането тук - 100-300 евро, а се продават за 2000 - 4000 - 6000 евро. Печалбите бяха, и все още са астрономически. Автокъщите дават места под наем - 50лв/месец, и всеки ентусиаст, внесъл една или няколко коли, може да ги остави за продажба. Аз самия съм продал 2-3. Според градските легенди, Галеви взимат по 20-50 лв на всяка внесена кола, но аз лично не вярвам , защото съм купувал от самия автовоз, веднага щом пристигне в града. Доста хора купуват коли директно от автовозите, лъскат ги и после ги оставят в автокъща да се продават. Скоро имаше някакъв опит на общината да накара автокъщите да плащат някаква сума за реклама на града и бизнеса им, но досега нищо май не е станало.

Пак във връзка с икономиката, някой налива огромни пари в близката Сапарева баня и Паничище. Градските легенди твърдят, че това са руски пари (и даже на руската мафия) , червени пари, даже има и слух, че самия СтанишеФ има участие в Паничище.

Единственото нещо, което май Галеви (общината) промени напоследък, е че се следи изкъсо регистрацията и плащането на данъци в общината , до скоро колите можеше да не се регистрират, да не им се плаща данък и т.н.

Дупница е изключително скъп град (явно има платежоспособно търсене) , всичко е доста по скъпо например от София и Благоевград. Цените на имотите са почти равни на Софийските.

Сега за престъпността. Престъпност в Дупница няма. Никаква. Нито обири, нито кражби , нищичко. Градските легенди твърдят, че това се дължи на Галеви, но по принцип в Дупница почти не е имало престъпност. Знам за един случай, при който пернишки гастрольори дошли тук, опитали се да задигнат 2-3 коли, “нашите” хора ги хванали, напердашили ги здраво и ги изпратили обратно.

Аз например от години не си заключвам колата, дори понякога ме мързи да вдигна и прозореца и нищо , даже и касетофона няма кой да отмъкне.

В дупница няма наркотици, няма дилъри, няма и наркомани (изключваме една две цигарки марихуана, която дори и аз съм пробвал) . Но истински наркомани няма.

Откакто се помня тук никой не е бит публично , не е имало и никакъв рекет. Аз самия от 10-на години се занимавам с някакъв бизнес (последния път - интернет доставчик) , и никой не е идвал да иска рекет или да оказва някакъв натиск (изключвам държавния рекет - той е повсеместен) . Наистина бизнеса ми е бил сравнително малък, не знам при тези с наистина големите пари (> 200 000 лв.) как е. Но магазини , фирми за услуги и т.н с годишен оборот до 200 000 никой не е закачал.

Всъщност като изключим, че самия Галев ходи с доста въоръжена охрана (явно има от какво да се плаши) , не мога да кажа, че по нещо се различаваме от друг подобен град.

Сегашния кмет (подкрепен от Галев) работи в пъти по-добре от предишния червен кмет Дангов (който за 4 године не свърши работа за 5 стотинки) . Дори вече една основна улица е ремонтирана и асфалтирана изцяло.

Иначе за самия Галев не знам почти нищо. като ученици сме тренирали заедно, но от тогава нямам никакви контакти. По късно съм тренирал в местната зала с негови хора, то това също беше преди много години. Дори един от неговите хора беше инженер - колега от ТУ-София.

Градските легенди твърдят, че провиненията на нисшия негов персонал се наказва със копаене на “окопи” меко казано. Навремето доста се засичахме с неговата охрана по покривите на блоковете. Явно наблюдават какво става по високите точки, и дотичваха бързо когато слагаме антени или кабели.

Общо взето малко са ми смешни - реши ли някой да те пречука, спасение няма. Както се видя досега при други “светли” личности.

Като извод мога да кажа, че политиците (и сини и червени) окрадоха много повече пари, отколкото Галеви. Галеви са цаца в сравнение например на директора на ТЕЦ-а , или пък бившия директор на Фармация. А и Галевите никога досега не са имали достъп до големи държавни предприятия (те затова май се насочиха към политиката). Огромните кражби се вършеха на политико-икономическо ниво от големите държавни предприятия. Например по времето на СДС , “Тютюнева промишленост” плащаше по 50 000 лв месечно за интернет ! . Разбира се не на мене. На брата на Стойчо Кацаров - депутат от СДС :). 50 000 лв и сега е огромна сума, а тогава беше два пъти по-огромна.

Ами това е , за друго не се сещам в момента. Ако нещо ви интересува -питайте в коментар.