67/ За детската мастурбация

via близо до бебето

Децата мастурбират. Правят го и момичета, и момчета, и съвсем малки деца, дори в бебешка възраст.

В старите книги за родители от първата половина на 20 век има много строги напътствия за предотвратяване на подобно поведение. Детето винаги трябва да се слага да спи с ръце над завивката, за да се вижда дали случайно не се занимава със самоизучаване. Или дали не си смуче пръста, което също се е смятало за вид мастурбация, като се има предвид, че е поглъщащо и самотно занимание със собственото тяло. И двете са били смятани за толкова големи злини, че се е препоръчвало принужда ръчичките да се завързват през нощта за леглото. Какво да се прави - целият фокус на възпитанието тогава е бил върху дисциплината и “моделирането” на характера за определени бъдещи цели, а не върху радостите на детството и любознателното опознаване на света. Но поне няма никакво съмнение, че и тогавашните деца са се самоизучавали също както днешните.

Актуалното отношение на медицинските специалисти към детската мастурбация е доста по-просветено. Всички именити педиатри от края на 20 век до днес - от Спок през Бразелтън до Сиърс - са единодушни, че е нормално децата да изследват собственото си тяло и да изпитват удоволствие от това занимание. Всички са съгласни, че мастурбацията е безопасна, здравословна и обичайна сред бебета, деца и юноши. Според статия със заглавие “Unveiling the Secrecy Behind Masturbation,” публикувана в изданието на Американската академия по педиатрия Pediatrics in Review от 2002, “Още на 5-месечна възраст децата често манипулират гениталиите си, особено пениса.” По-нататък в статията се казва, “Мастурбация може да има на всяка възраст, но е особено често срещана сред 1-2-годишните, в предучилищна възраст и при юношите.”

Цялата съвременна литература по темата прокарва разумната и човечна идея, че засрамването и присмехът нямат място в отношението ни към детското самоизучаване. Експертите са единодушни също, че е важно да помогнем на децата да правят разлика между публично и лично пространство и на кое поведение къде му е мястото. Целта ни не е детето да престане да изучава тялото си, а просто да му помогнем да се ориентира къде минават границите на обществената приемливост.

Журналистката Нанси Хамилтън разказва за подобен случай с дъщеря си. Двамата с бащата на детето били смутени, защото двегодишната им дъщеричка без никакво притеснение започвала да се занимава с автоеротични занимания пред гостите им по време на вечеря например. Семейството имало късмет, защото педиатърът им се оказал автор на статия по въпроса. Той не само ги успокоил, че мастурбацията на тази възраст е нещо обичайно, но добавил, че интелигентните деца, които вече са открили удоволствието от стимулиране на гениталиите, откриват начин да повторят преживяването. След този разговор майката си тръгнала от кабинета му “уверена, че моето дете е най-будното сред всичките му пациенти.”

Когато се родила втората им дъщеря, родителите вече имали име за това занимание - “личен момент”. С порастването на момиченцата и превръщането им в ходещи, говорещи същества, подвластни поне донякъде на разума, идеята за публично и лично им се изяснявала и вече имало по-малко смущаващи моменти пред роднини и приятели.

Съвети от експертите на www.babycenter.com:

Децата в ранна предучилищна възраст мастурбират по същата причина, по която и по-големите - защото е приятно! Опознаването на тялото е част от порастването. През първите си 2-3 години детето ви ще се научи да тича, да скача, да хвърля топка, да рисува, да пишка и да ака в тоалетната. Съвсем естествено е то да проявява същото любопитство към гениталиите си, както към пръстите на ръцете и на краката или към пъпа си, а ако скоро сте махнали памперсите, може за пръв път да има възможност да ги достигне. Повечето родители се притесняват от това поведение и се питат дали е нормално, а отговорът е “Да, няма причина да се тревожите.”

Как да реагираме? Без паника. Не всяко дете мастурбира, но това e нещо напълно нормално. Мастурбацията не може да навреди физически, не носи рискове за здравето и не, няма да превърне детето ви в сексуален маниак. И докато при по-големите деца определени сексуални игри могат да бъдат сигнал, че детето е жертва на сексуална злоупотреба или е имало досег с порнографски материали, при най-малките общо взето няма такава вероятност. В нормалния случай една- или двегодишното дете не прави никаква връзка между удоволствието, което изпитва от докосването на гениталиите си, и сексуалните отношения между възрастните. (Малкото дете, което е било жертва на сексуално насилие, е много по-вероятно да стане затворено в себе си, изведнъж да започне да има проблеми със съня или да “задиря”по сексуален начин другите деца.) Извън тези подробности, малките деца мастурбират, защото им е приятно, и удоволствието може да е не по-малко, отколкото е при възрастните. Макар да не е често срещано, дете на тази възраст може да стигне до оргазъм с всичките му съпътстващи признаци като тежко дишане, зачервяване на лицето и голяма въздишка на финала. Това само по себе си не е повод за тревога.

Не обръщайте внимание. Може вече да сте казали на детето, че някои части от тяло му са лична територия и че никой освен то самото, родителите и лекаря, не може да ги докосва. Но то може и да не осъзнава какво значи това, тъй като идеята за интимност и лично пространство не значи нищо за дете под 3 години. Най-доброто, което можете да направите, е да гледате на другата страна или да си намерите ангажиращо занимание.

Можете също да отвлeчeте вниманието на детето. Дори да знаете, че е нормално и че много деца го правят, сигурно ще се притесните, ако детето ви започне да мастурбира пред чужди хора. Ако не можете да игнорирате поведението му или просто да се засмеете, отвличанието на вниманието е най-добрият ви ход. Мастурбацията е като чопленето на носа - децата го правят, защото им е под ръка, защото се отегчават и защото ръцете им са свободни. Ако детето ви има навика да си бърка в гащите в неподходящи моменти, носете си някаква играчка за отвличане на вниманието. Предложете да подреди пъзел или да поиграе с кубчета, или нещо друго, което да ангажира ръцете.

Внимавайте как реагирате. Когато детето мастурбира, именно реакцията на родителите представлява най-голям риск за него. Репресирането на мастурбацията чрез опити за дисциплиниране и дори просто чрез родителско неодобрение може да доведе до вредни последствия върху самочувствието на детето, отношението му към собственото тяло и развитието на сексуалната му идентичност. Ако му насадите усещането, че прави нещо мръсно или лошо, то може да започне да свързва сексуалните преживявания и дори чувството на удоволствие с вината и срама. Естествено, не е добра идея и да ръкопляскате или окуражавате излишно. Нищо особено не се случва.

А вече извън конкретните препоръки на специалистите, наистина отношението на родителите към тези неща има огромно значение. Открих един много интересен професор от MIT, специалист по медии, който доста се занимава с детството. И според него доктор Спок например има огромна заслуга за сексуалната революция в САЩ. Спок и другите големи автори на книги за родители след ІІ Световна война променят цялостната гледна точка на обществото към децата - те вече не са преди всичко обекти за формиране, а личности с права, нужди и вродена любознателност към света. Отношението на наръчниците за родители от онова време всъщност разчупва дори сексуалния живот на родителите, като ги насърчава да приемат много неща, от които са били възпитавани да се срамуват. С други думи, според професор Дженкинс, онези деца на цветята, които протестираха срещу войната във Виетнам и доведоха до разчупването на много ограничения свързани с раса, класа, пол и свобода на изразяването, нямаше да се случат, ако не беше промяната в отношението на специалистите по отглеждане на бебета и малки деца.

Ето точно толкова важно е дали ще плеснете рожбата си през ръката, когато си бърка в гащите, или ще заемете позицията, че удоволствието е ценност, а детето има право да разполага със собственото си тяло. Решенията, които вземаме ежедневно за възпитанието, в това число сексуалното, имат своята роля за формирането на поколения, за решаването на изхода от избори и войни. С други думи те са политически. Толкова важна работа вършим ние родителите всеки ден.