Monday, July 2, 2007

Reset

via 2bad

Ако попитате един таксиметров шофьор за работата му, той ще ви каже, че тя е много важна и отговорна. Не че не е прав, но след малко той ще добави, че всъщност точно неговата работа е най-важната и най-отговорната от всички. Ще ви даде безброй примери с важни особи, които е превозвал неведнъж в моменти, когато времето на особите е било кът. Може би тези хората, въртящи гевреци, пак ще са прави, може би наистина професията на бакшиша е ужасно важна, а оттам и изморителна, но позволете ми да ви представя най-новата си теория за изморителните работи. Тя е прясна, едва от няколко часа е. Проста е и според нея шофьорите не се изморяват. Не защото не извършват мисловна дейност, докато карат колите, а защото работният им ден е автономен. Работният им ден приключва и никога не е свързан със следващия или с предишния. Работният им ден се рестартира ежедневно. На това именно се базира теорията ми. Признакът за разделяне на професиите е такъв: професии, които са си ден за ден и такива, в които работата продължава в ума на човек. Хората, които са избрали да работят втория тип работа, са се преебали здраво. И това го заключавам само от един следобед наблюдения. Разбира се, те не взимат надницата на бакшиша, а доста повече. Но пък не живеят и са нещастни. А най-щастливите хора на света са хората в Бангладеш. Там са и най-бедните. Всъщност това са едни и същи хора. Да са живи и здрави.

No comments: