12/ Back in the U.S.S.R

"I'm back in the USSR
You don't know how lucky you are, boy
Back in the USSR, yeah"

The Beatles

Един ден на ОРОН "Гоце" в Узбекистан

via Черна станция

• Ташкент - това звучи гордо! Пристигнахме. Най-сетне се чувствам в свои води, хубав край, хубави хора. Президентът Каримов ме посреща на летището.
  
• Момиче в узбекска носия ми подари тюбитейка. Зорка твърди, че ми седи добре.
• Пътят към резиденцията е осеян с портрети на президента Каримов. Това се казва благодарен народ! Вече съм напълно убеден, че Запада ни поквари. Хората забравиха какво е да уважават президента си.
• Вальо Златев се обади да ми напомни, че отново трябвало да му свърша малко работа. Понякога имам чувството, че е прекалено строг с мен. Не може ли просто да си стрелям в степта и да се наслаждавам на гостоприемството на домакините? Газ - нефт, газ - нефт, газ - нефт...започва да ми писва.
• Говорим си дружески с президента Каримов. Изключителен човек! Строг, но справедлив. Всички много го обичат и му се усмихват. Споделям за психическия тормоз, който ми оказват недоброжелатели в България. Защо съм бил агент? Защо поддържам близки контакти с олигарси? Защо се обичаме с Володя Путин? Защо ходя на лов? Ислам Каримов ме слуша и не вярва на очите си! Според него, много съм им отпуснал края на българите. Предлага да ми покаже казаните в подземието на резиденцията си. Обяснава как и най-твърдите глави увират при опрелена температура. Размечтавам се...
• Тръгваме на лов. Ура! Като дете си изрязвах снимки на др. Пенчо Кубадински от вестниците, а ето ме днес - почти като него! Ще стрелям по нещо с големи рога. Коза или овен, не разбрах точно, но няма значение. Важното е,че било много рядко, почти изчезващ вид. Кой като мен?! Ех да можеше другаря Кубадински да ме види отнякъде! Друскам се в джипката по неравната степ с пушка в ръка и тюбитейка на главата. Почти като истински съм. Дано и да върже.
• Вече 4 часа обикаляме да търсим рогатата гад! Няма и няма, май наистина е много кът. Изнервям се. Президентът Каримов ме усеща и веднага взима мерки. Изключителен човек! След 15 минути 2 батальона от узбекската армия загрждат степта в търсене на рогатото. Ами ако и те не успеят? Нямало как да не успеят, били виждали казаните в подземието.
• Май ще върже! В далечината се задават двама узбеки, теглят нещо за рогата. Хванали архара, милите! Радвам се, президента Каримов се радва и узбеките също се радват, понеже президента Каримов се радва. Само онова с дългите рога нещо се дърпа. Вече са само на 50 м. от нас и решавам да действам, преди животното да ни развали рахатлъка с киселия си нрав. Вдигам пушката, прицелвам се и стрелям. Единят узбек, държащ архара за левия рог, се свлича на земята. Първоначално си помислих, че се е уморил, но май е по-сериозно. Леко се притесних. Каримов ме успокоява и нарежда да разкарат пострадалия, за да не пречи. Веднага мястото му е заето от друг доброволец. Отново вдигам пушката, прицелвам се и...се замислям. Ами в крайна сметка нали съм дошъл да убия нещо с рога, а узбеките нямат рога. Президентът Каримов ме уверява, че не е проблем да застрелям още двама-трима, но аз не виждам смислъл. Приближих се и гръмнах гадта от упор. Спря да шава и се строполи в краката ми. Така и се пада, ще ни разиграва тя нас! Радвам се, президента Каримов се радва и узбеките също се радват, понеже президента Каримов се радва. Снимам се до козата-овен-архар с пушка в ръце и тюбитейка на главата. Една мечта по-малко. Представям си как някое селянче ще си изреже с възхищение снимката ми от "Труд".
• 
  
• Време е да поемам към България, уви. Архарът остава тук, скоро ще ми изпратят само рогата, другото много миришело. Прегръщаме се с президента Каримов за довиждане. Изключителен човек, много ще ми липсва! Обещаваме си да се видим отново. Още от самолета се обаждам на "Дондуков"2, да ми уредят официални посещения във всички страни завършващи на "стан". Тези са ми любимите, след Русия, разбира се!