140/ Защо е Евгени Минчев?

via Marfieta



Въпросът е от екзистенциално-философско значение. Така например ние не знаем дали когато е изключен телевизора Евгени Минчев съществува. Не знаем нищо. Вселената е пълна със загадки. Една от тях е въпросния ватман, самоназначил се за ролята на гуру на елита. Каква е дейността му? С какво се занимава? От какво печели? Галактика от въпросителни… На базата на какво си позволява да взема отношение по най-разнообразни въпроси - от българското участие във войната в Ирак, до капацитет, изказващ гледна точка за участвалите в “Пълна промяна”? Тези въпроси не са много коректни. Всички имаме мнение за войната в Ирак, а и доста хора гледаха “Пълна промяна”, що пък Минчев да не си каже мнението? А и за колко наши сънародници сме наясно от какво си придобиват доходите, че се заяждам с Минчев, ще попитате? Или може би пък няма да попитате. Все едно… Само дето наистина не мога да си обясня на кого точно му пука за мнението на вулгарната мъжка проститутка, дебнеща екранно време, свободно от Бойко Борисов, за да напъпли ефира и да почне да логорейства?

Има много спорове и мнения по темата съществува ли нещото “български елит”. Т. нар. “елитни” сборища у нас представляват съвкупност от нискочели новобогаташи, вървящи в комплект с недохранена, но цицеста блондинка, задължително присъствие на някоя попфолк-дива, всичко това под патронажа на някой политик и накрая гарнирано вместо със сметана, с лъщящия зализан перчем на Евгени Минчев.

Какво е той? Какво се крие под лика на бълващия тъпизми гелосан архетип на съвременната българска висша класа? Може би зад тая лигава усмивка, зад тези вулгарни слова, зад всичкото това парадиране на пошлост, безвкусица и крайна точка на кич, се крие чувствителната душа на наранен мъж, опитващ се да избяга от образа на отрудения ватман, дрънчащ в пет часа по релсите на столицата?



Разбира се, вината за раждането на това уродливо бебе носят изцяло неговите родители. Иначе казано, щеше ли Евгени Минчев да съществува, ако ги нямаше лудите, натикали апетитната баница в ръцете му? В една нормална вселена гелосаното създание би будило насмешка, примесена с известна доза съжаление. В нашата вселена обаче той е фактор. Без него елитно събитие не се провежда. Той е водещ, той е лице, той дори е задник в случай на необходимост, на българския каймак на обществото, на това, което по света го наричат хай-лайф. Играе ролята на Мадам, организирала парти в бардака си, а поканените отиват да целунат ръката й. Той е част от свят, който не е наш, не принадлежи на нас, които живеем в другата вселена, така различна от измерението с розовите драперии, златните бидета и поръчковите майербаси.

Очевидно Евгени Минчев съществува, защото се е появила ниша, дупка, в която само той е успял да се вмести и запълни. Дупка в елита, ядро, без което висшата каста не би могла да съществува. Силиконовите барбита, двайсетгодишните милионери и паркираните ягуари по столичните сокаци биха били толкова самотни без него, без чантата му от одрани котки и пословичните му обувки. А там, в депото, един трамвай горко плаче, самотен, изоставен, съкрушен…