Tuesday, February 19, 2008

143/ Държавна политика

via Pro_01

Разработването на дипломни и курсови работи не би ли трябвало да е забранено от закона? Много преди частните уроци, при това? Защото докато уроците дават надежда на родителите, че тъпунгера им ще получи знания и със собствени сили ще избута, производителите на дипломни и курсови работи просто създават тъпи вишисти на конвейер. Особеното е, че когато става дума за образование, и за най-големия тъпак се оказва, че цената няма значение, само и само да се вземе тапия. Сещам се за поне трима вишисти, които станаха такива не защото имат възможностите или капацитета, а защото някой друг им разработи дипломните работи. Един от тези вишисти, една по-точно, е най-глупавото и интелектуално ограничено същество на света, за което се сещам. Неслучайно и викаха Тъпото. И макар че от всички страни си личеше, че тези дипломни работи не са им по силите, хората все пак се дипломираха. Кое е учудващото тогава, че има некадърни лекари, инженери и финансисти? И дали има такива защото качеството на образованието е спаднало? Не бих казал. Има такива защото контролът върху него хич го няма. И защото все още е валидна максимата “учи, мами, за да не работиш”.

На времето Йордан Маймуната, който беше двойкаджия, но за сметка на това ми беше пръв другар и мама и татко много се притесняваха от дружбата ми с него, каза една много мъдра приказка. “Оценките, Бърля, нямат значение. Всичко си идва на мястото като му завъртиш едно частно…” Тази максима хич не се понрави на мама и татко и те продължиха да ме пращат на уроци по математика, а аз продължих нищо да не разбирам от нея.

Това се случи през 1990-та година, а ние бяхме в осми клас. Той нямаше амбиции за висше, просто искаше да завърти бизнес. Защо толкова хора продължават самоцелно да имат амбиции за образование, когато рано или късно ще стане ясно, че не им е по силите и въпросът не е в това дали ще излъжат себе си или родителите си, а в това че по принцип се учи самоцелно, все още ми е интересен от психологическа гледна точка.

No comments: