Има ли по-глупавo звучаща група? ( интервю за Плейбой )
А сега - моето мнение за концерта им в НДК
Новата версия на D-2 е изтъкана от клишета, остарели форми на рокендрол обноски и аранжименти в типичната щатска радиофоничност. Откритието им Деян Каменов е пример за импотентността на школи като Стар Академи – липса на контакт с публиката, объркани текстове и фалшива поза. Еднотипноста на вокалите си той прикрива с моментни претенции ( “Soul Divine”), като най-трагичните върхове бяха посегателствата му върху старите парчета на бандата. Липсва дразнещо Дичовата свръх-емоционалност и артистистизъм, а баладите им вече не са акустични и деликатни, а тежки и стадиони ( „Нека вали”) което в случая е единствената правилна посока. Влиянията на Лени Кордола прозират във всичко. Той вкарва бандата в матрицата на отвъдокеанския конвейер с колежански пънк-поп и малко пост-гръндж, което някак си не успя да стопли сърцата на тинейджърките. При една-две явно се е получило, защото към Деян хвърчаха бикини. Освен ако мацките не са били подставени лица…
Тиксото върху логото на шапката е яко.
1 comment:
Накратко, Д2 са смешни.
Post a Comment