Wednesday, January 30, 2008

149/ Тежко, тежко мляко дайте



via Vens

Гладни и измъчени крави, които дават все по-малко мляко с все по-ниско качество, камион с умрели животни пред Министерството на земеделието, отчаяни и разорени млекопроизводители протестират пред същото ведомство. Готови са на всичко, за да бранят стопанствата си чрез протести, блокиране на пътища и други форми на борба за правда. Тази картина, изпълнена с тъга и покруса, видях в два репортажа – сутрешния блок на “Нова телевизия” преди няколко дни и “Бизнесът” по “Би ти ви” днес по обед – посветени на тежкото положение на млекопроизводителите. Фуражите са поскъпнали значително през последните няколко месеца, в резултат на лятната суша, а цената на млякото почти не е мръднала. Поради това млекопроизводителите не могат да изхранват животните, работят на загуба и всички вкупом са се устремили по наклонената плоскост към фалита. Посланието беше, че българското животновъдство е на ръба на пропастта и за това е виновна държавата понеже не дава пари. А след години ще трябват милиарди, за да се възстанови сектора. Двамата събеседници на Лора Крумова - служител в Министерството на земеделието и биш министър на земеделието, сега от опозицията – демонстрираха солидарност с млекопроизводителите и обсъждаха дали са достатъчни субсидиите, дали държавата може да дава повече. А водещата на “Бизнесът” Ирина Алексиева с усмивка обобщи разговора си със зам. министърката на земеделието като много добра новина за млекопроизводителите – те вече ще получават не 8 стотинки, а 20 стотинки държавна субсидия на литър мляко и някаква твърда сума като компенсация за лошото време.

Защо ли обаче никой – нито събеседници, нито журналисти – не коментира няколко въпроса, които веднага се загнездиха в немлекопроизводителското ми съзнание, като например:
- ако някой губи от производството на мляко, защо произвежда мляко?
- защо трябва с парите на обществото да се поддържа сектор, който не е в състояние да се поддържа сам с продукцията, която произвежда?
- редно ли е държавата да се притича на помощ на земеделците, когато са изправени пред бизнес неблагополучия, след като не прави същото за книгоздиталите, аптекарите, строителите, производителите на тоалетна хартия, хидравлични помпи, пишещи машини, мебели, за собствениците на ресторанти, барове, компютърни клубове, салони за масаж, бардаци и.т.н.?

За мен, като човек, който не е млекопроизводител нещата изглеждат по следния начин – сега, когато бизнесът на млекопроизводителите е изправен през затруднения от климатичен и пазарен характер, всички останали, които не са млекопроизводители, ще поемат (поне частично) техните загуби. Но много се съмнявам, че в добри години, когато бизнесът им процъфтява, ще се разделят с част от печалбите си на реципрочен принцип. Поне досега не ми е известно да са го правели. А би трябвало. Нарича се застраховане. Дори и да няма такъв застрахователен продукт на пазара, биха могли да намерят друга форма да събират пари на солидарен и доброволен принцип в някакъв фонд, от който да се финансират в такива трудни периоди. Въпрос на инициатива и отговорност, но това е друга тема.

Стремежът към привилегии е съвсем естествен. Но мисълта ми е за безотговорните и посредствени журналисти, които без да задават въпроси, без да подлагат на съмнение дали това, което им се внушава е редно и справедливо, се превръщат в проводник на популизъм и материални интереси на малки обособени групи от обществото. Ето как те утвърждават популизма като “обществено” мнение и насърчават политиците да вземат популистки и вредни, но политически изгодни решения.
---------------------------------------------
Между другото, едно нещо ми направи впечатление в репортажа на "Нова телевизия" - млекопроизводители, които продават мляко на някаква улица в София. Репортерката пита един от тях дали така успява да печели достатъчно, за себе си и за да изхраннва животните. Той отговаря "Да, справяме се". Репортерката: "Е това ли е начинът?!? Да излизате на улицата да продавате?" Млекопроизводителят казва нещо от сорта: "Ами няма как. Когато държавата даде пари, ще се приберем, ама дотогава..."

No comments: