Моите впечатления от Корея

via Делян Делчев

В Корея гейминга е наистина на мода. Четох, че ако в Европа и латинска америка националният спорт бил Футбола, в Китай тенис на маса, в щатите бейзбол и баскетбол, то в Корея националният спорт се нарича Starcraft. Играят го навсякъде. На специални конзоли или на нормални конзоли. Варианти на PSP, на GSM, в специални зали. В метрото, който не гледа телевизия на GSM играе игрички. Имат поне 4 телевизионни канала посветени само на електронни игри. Имат фен клубове на най-известните телевизионни game състезатели. Мацките там обясняваха по телевизията защо си падат по тия момчета. Един от моите местни спътници заяви, че мразел гейминга, защото синът му не просто си носил конзолата, той я обличал. Можел гол да е, но с конзолата. Баща му мислел да го затвори в специално училище. И се оказа, че там имало специални училища, където децата били изолирани от Интернет и електронни игри. В специални градчета лагери. Първоначално им давали GSM-и и телефони, но те ги използвали за да се закачват в Интернет и да играят игри. Сега им ги конфискували и ги държали в условия подобни на 19-ти век. Не наблягали много и на тока. Малките хитреци винаги намирали как да го закачат за някоя игра. Децата естествено бягали от там. Имало и по-високо ниво на самоубийствата. Явно изолирането от игрите не е начина, който работи. Родителите просто не знаят какво да правят. Сега се чудят дали просто да не разрешат игрите в училищата, и просто да ги накарат да играят „образователни” игри.

Целият пост>>>