84/ Уау...

via BlogLife

От време на време поглеждам с какво се занимават любимите ми държавни хрантутници, в частност г-жа министърката без ясна цел и посока Гергана Грънчарова. С удивление прочетох, че г-жата, заедно с г-н Соломон Паси се изживявали в ролите на визионери и публикували във в-к "24 часа" от 29 май статия, с която пледират да се уеднаквят захранванията на мобилните телефони (примерно да се приравнят към USB).
Явно въпросните г-н и г-жа са стигнали до този извод, опитвайки се да си обменят захранванията на телефоните (доколкото съм чел по Интернеда и други неща си обменят от време на време). Това ми дойде малко много, точно във времето, когато сме заплашени от много строг доклад от Европейската комисия, парите по разни фондове са спрени, а министерството, оглавявано от въпросната госпожа, де-факто е на трупчета след последните правителствени промени, като и малкото и неясни задължения са иззети от М. Плугчиева.

85/ Невероятната история на една дойче марка от 62-ра

via ayreonautiqus

Глей, глей, глей к'ви неща стават:


Това е ръката на колегата ми Ренко Зигман. Тази монета от 1 марка, емисия 62-ра е попаднала за първи път в тази ръка преди мноооого много време, когато малкият Ренко я е получил в първия си учебен ден, за да си купи закуска. По една или друга причина и поради факта, че емисията на монетата съвпада с годината, през която е роден, той решил да си я запази и оттогава я носи винаги със себе си.

До скоро.

С него заминахме командировка в Щатите. Първо летяхме от Брюксел до Вашингтон, а след това до Норфолк. Там останахме около седмица и се върнахме по обратния маршрут. Та, някъде над Атлантическия океан на отиване, Ренко се захвана да си подрежда портфейла, извади всички "европейски" пари (монетата също) и ги сложи в джобчето на седалката пред него. Остави доларите на по-достъпно място в портфейла си, а еврата ги прибра в някакво друго, по-закътано отделенийце.
По-късно, вече по време на другия полет, клетият осъзна, че си е изгубил марката и му стана страшно тъжно - все едно гледаш дете, на което току що са му дръпнали играчката от ръцете.
След една седмица, на връщане от Вашингтон за Брюксел, пак някъде над океана, Ренко бръкна да извади някакво списание от джоба на седалката пред него и (сещате се) неговата марка от 62-ра си беше там и си го чакаше. Чак тогава се усетихме, че сме на същите седалки, а и явно бяхме на същия самолет, който незнайно колко километра беше навъртял, носейки монетката със себе си.

Сега ако някой курифей математик, който е "на Ти" с Теорията на вероятностите, вземе да изчисли каква е вероятността, това да се случи, съм сигурен, че ще се получи доста впечатляваща цифра.

Аз лично, за себе си, направих няколко извода:
-Ако ти е писано - ти е писано;
-Трябва по-често да пускам ТОТО, че нищо не се знае;
-United Airlines не си почистват добре самолетите.

Извън темата:
По време на това ми пътуване, станах свидетел на най-странната, според мен, причина за закъснение на полет (Вашингтон - Норфолк). Цитирам:

(Стюардесата, след като сме се качили в самолета)
"Dear passengers,
We are terribly sorry for any inconvenience this may cause.
We announced the boarding, and then we realized, we don't have a pilot."

86/ Да е жив и здрав Стоян!

via Ominaeshi

******

Та както и да е де. Пренесохме се с Мартин и започнахме всеки ден да чистим по малко. Днес малко, утре малко, в други ден- пак и т.н. Обаче жилището ни има един недостатък- отвсякъде имаме съседи и не само че не можем да правим спокойно, ненаблюдаван секс, ами не можем и да се съблечем. В началото ми беше тегаво, смахнато, даже гадно, обаче после ми мина. Запознах се със съседите от съседния блок, етаж по-нагоре. Под запознаване имам предвид визуално запознаване.

Съседът отсреща, наричан по-нататък в този разказ Ебачо, кара новата Х5, има доста голям мезонет с източно изложение и тъмнокоса мацка с ееееееееееееее такива силиконови цици. Убедена съм, че са силиконови, защото не може жена 160/45кг да има чашка на сутиена двойно Д. Та Ебачо няма пердета(не че ние имаме де). Ебачо и мацката правят секс из целия апартамент стига да е на сравнително открито(но не напълно) място. Ебачо обича да пие бира гол, облегнат на френския си прозорец и да демонстрира мъжката си гордост оглеждайки всички любопитни съседи по прозорците. Ебачо не ми каза наздраве, когато вдигнах тост от моят бар-плот към него. Не знам дали беше защото той къркаше бира, а аз- мохито. Обаче, как да ви кажа, на мен голите мъже не са ми интересни. Не че съм обратна, ама няма никакво значение как изглежда един мъж гол, ако му куца техниката. Даже сега, в момента, докато пиша тези писания виждам Ебачо как оправя мацката си на дивана. На задна прашка. После тя му направи свирка или там каквото. Абе човек даже да не иска да гледа- то просто се вижда.

По-интересна., обаче, е мацката и жилището. Като оставим настрана жестокото осветително тяло в кухнята на Ебачо, за което жестоко им завиждам, тия две тикви имат огромен френски напъълно незащитен прозорец в банята. И съответно хобито на съседката е да си маже с крем двойните Де-та пред жадния поглед на всички мъже наоколо. Ама после разбрах че се свиква. В началото и аз и Мартин зяпахме(щото знаете, жените, които спях с мъже с нова Х5 са си готини парчета), но след като един ден сръчках Мартин и му казга "Глей, глей, тая пак се маже", а той отвърна "Остави ме намира, гледам "Господари ан ефира", разбрах, че няма значение каква е жената, защото след третото събличане на мъжа му е все тая(демек още едно успокоение за мен, че не ми е нужна диета:)).

Що се отнася до другите неща в новия квартал- всичко е наред. Вече бях на маникюр при нова маникюристка и тя ме светна за всички нови и стари клюки, разпита ме най-обстойно за това каква съм, откъде съм, с какво се занимавам и всяяякакви други. Аз пък, от своя страна, оставих впечатляващата си визитна картичка- сериозно обвързана студентка по архитектура със собствено жилище, шофьорска книжка и две катастрофи зад гърба си, владееща английски и полски и немски, колкото да си взема геврек от австрийска бакалия. По-късно сошълайзнах и с аптекарката, от която закупих 1л спирт и трябваше дай обясня, че ми трябва за строителна цел, няма да го пия или паля. И най-накрая сошълайзнах с местния бакалин, който се беше насмукал доволно и при вида на содата, бялото бакарди, лиметите и кафявата захар сексапилно провлачи "Ммммм, надушшшшшшвам Мохито!", а аз само се ухилих и платих сметката.

Иначе имахме доста забавни моменти- протече ни климатика по стената, протече бойлера, протече пералнята, протече съдомиялната, протече диспозера, мивката, протече всичко, спука се една връзка в банята и викахме водопроводчик, но два дни нямаше вода в чешмата в банята. Каква ирония на съдбата, нали...

Охх, има още толкова много за разказване, а просто се обърквам, но най-важното- да е жив и здарв съсед ми- Стоян, който е пуснал незаключен уайърлес, благодарение на който днес ви пиша тези мили прекрасни слова. Що се отнася до мен- аз взех всичките си изпити без СДК, на което ще се явявам на 16-то. Да ми стискате палци- ей! Успеха ми отново е 5,00 и съм доста доволна от себе си- един вид- може и да съм арх. Пейчева сам дей, ама кой знае- да не казвам големи думи.

Много, много се радвам, че имам интернет и обещавам да наваксам с новините из всички блогове. Много целувки и благодаря на тези, които продължиха да цъкат линка ми и след тази така дълга и ужасна пауза.

87/ Логика, СИМ карти и фитнес

via Делян Делчев

В логиката има едно правило – нарича се правилото на „необходимото и достатъчно условие”. То е важно за анализ на възможните решения на дадена задача. И е една от основите на критичното мислене. Много е просто – когато искате да направите стъпка в посока на решението на даден проблем, се опитвате да оцените дали тази стъпка е необходима за да има решение, и ако е необходима, дали е достатъчна за решението. Може да се комбинира с обърната логика – какво е необходимо за да възникне проблема. Какво е достатъчно като комбинация от необходимите за да приемем, че проблема го има. Така можем да атакуваме тези условия директно и да видоизменим проблема. За това „необходимото и достатъчно условие” е механизъм общо важащ на всякъде, където се прилага логиката и нейната абстрактна форма – математиката. А това е единствената наука, и единствената метода позната на човечеството днес, чрез която можем да проверяваме истинността на дадено нещо. Всичко друго е проста вяра.

А хората обичат да вярват в разни неща. Защото по някога ги е страх да си признаят недостатъците си, безсилието и да сложат ред в хаоса.

Не ви ли е било смешно да чувате за онези американци, които отиват в Мак Доналдс/Бургер Кинг и си купуват два Биг Мак-а/Трипъл Уопър, и към тях добавят диетична кола, за да не напълнеят? А след това отиват на колелото във фитнеса и въртят по три часа дневно за да си избият сандвичите?

Звучи като страхотно разхищение, нали? В Сомалия няма какво да ядат, а тези хора дават пари за екстра сандвичи, заради които после дават пари да въртят на празен ход колелото за да ги избият. Само дават пари. Заради лош навик. А другите гладуват. А тук без особена нужда консуматорското общество пребъдва. И дори се хвали по рекламите. За да може да има оборот на пари, и печалба. Която се натрупва като инфлация. Която пък създава поради монетарната инерция краткотрайно предимство пред държавите с по-малък оборот на пари в международната търговия. Докато глобализацията не заработи идеално.

Та за това колело искам да кажа няколко думи. Не е ли то идеално олицетворение на хвърлянето на пари и усилия на халос? Въртиш, потиш се, а не стигаш до никъде. Дори и намаляването на килограмите е спорно достижение. Ако едно е сигурно, е че постоянно губиш време, усилия и пари. И въртиш обороти. На колелото. Тоест само симулираш действия. В действителност няма дълготраен или положителен ефект.

И в този ред на мисли, не са ли всичките тези действия дето ги виждаме – за справяне с корупцията, с престъпността, реформите в съдебната система едно въртене на фитнес колело? Потим се яко, харчим пари, червим се, а резултати няма и чужденците ни се чудят. А ние „Как така не оценявате усилията ни? Та ние толкова се потим! Нещата изискват време, ако повъртим още много, знае ли човек, току виж застопорката се откачи и колелото потръгне!”. И противно на Българската поговорка – „не гледай в чуждата чиния”, обвиняваме чужденците, че не са прави, не заради друго, а защото и те въртят по едно колело някъде си, да отслабват. Сиреч, ти не ме гледай колко съм мръсен, и ти не си голям хубавец. Особено смешни ми бяха изказванията на висши правителствени служители „нека не ни сравняват със скандинавските страни, българската демокрация е млада”. Сиреч, в гьола дето си лежа, аз съм най-красивия. Или пък един уж занимаващ се с Европейските въпроси чиновник да заяви, че нямало нужда да се отчита на избирателите и данъкоплатците си. Щото не те са го избрали. И не те му плащат заплатата.

Та в нашата млада демокрация настанала поредната мода – отвличанията. Всъщност те отвличанията не са от вчера. Просто вчера се разбра най на края окончателно и безвъзвратно, че полицията се издънва с отвличанията. Вместо да помогне, навредила. Един чичо похитителите му доброволно го освободили защото се сдобили с парите и жена му. То какво му трябва да един мъж повече щом вече има пари и жени? Ама тя полицията помогнала. Ама май на похитителите. И вероятно ще получи от тях поздравителна картичка от похитителите за нова година и професионалния празник. Хубава, с мило стихотворение, лично изписана и със златна рамка. Поне сред едни среди да им се повиши авторитета напоследък. Издънка ли? Е, случва се и в най-добрите семейства. Подобни издънки е имало на всякъде. Но повода даде възможност да се установи, че всъщност с отвличанията е нещо като с поръчковите убийства – поредното звено, дето май няма нито един записан успех. И о, ужас, хаос, паника, настава сред чиновниците назначавани от изборни длъжности, особено преди доклада дето ще ни спират пари и ще ни шокат репата, включително и за несправяне с престъпността. Трябва да се предприемат мерки, нещо дето да убеди Европейската Комисия, че ние се потим яко, и ако това фитнес колело дето го въртим се откачи случайно от застопорката, с трясък през 10 стени ще минем, и дваж света ще обиколим от натрупаното с пот въртене.

А идеи за безсмислено потене бог дал.

А една идея – цар на безсмисленото потене, се прокрадва от време на време още от преди времето на Емануил Йорданов. Предплатените SIM карти да не са анонимни.

Тази мъдрост се прокрадва в пространството при всеки инцидент. Застрелят баба на улицата – МВР предлага мярка – да няма анонимни предплатени SIM карти. Гръмне бомба – да няма анонимни предплатени карти. Гръмнат военни складове – отговорна мярка – да няма анонимни предплатени карти. МВР подслушвало незаконно – предлагат мярка срещу това „да няма анонимни предплатени карти”!!!!!! Отвличат някой – МВР предлага да няма анонимни предплатени карти!!!! Последното при това предложение от комисията за борба с корупцията! Ама по идея на новия министър Миков. И опозицията го подкрепила. Представяте ли си – масовото подслушване е решението на проблема с корупцията в България! Ако си против да те подслушват, значи си корумпиран престъпник и за теб затвор! Ако се криеш да не те подслушват – затвор! Ама ха, няма да се занимаваме с глупости я! Само подли корумписти, не щат да ги подслушват. А скандалите преди 2 месеца с подслушването, вече имат ясно решение – те не били от многото подслушване, а от малкото подслушване. Повече подслушване, по-близо до Европейския съюз. И Европейците. Особено тия, дето (ще) ги подслушваме.

Всички министри и главни секретари в последните 10 години само това им е на устата – да няма анонимни предплатени карти. Имам чувството, че премахването на анонимните предплатени карти е като предложението на Орешарски за свалянето на данъците на хазарта – минат се не минат 6 месеца и отново го предлага, па дано стане този път. Орешарски-и-и, да ти напомня, Септември иде, а с него нов анализ на бюджетния излишък, и е време отново да предложиш намаляването на данъците за хазарта. Ама какво ли те бъзикам, ти няма да забравиш. 4 години не забрави, па сега ли?

Обаче пусто ми акъл, мира не ми дава, нещо не ми се връзва. Питам се, анонимните SIM карти ли са виновни за отвличанията? Питал съм се и преди. Ако няма анонимни SIM карти, ще изчезнат ли отвличанията? Представих си, как за да отвлека някой отивам да си купя анонимна СИМ карта от Вивател, а там служителката със зорък поглед ще ме препоти и на края ще ми връчи декларация, където освен че ще си напиша личните данни, кого познавам, работил ли съм за чужди разузнавателни служби, ще се подпиша и че няма да нарушавам закона, няма да взривявам и няма да отвличам никой. И полицейския проблем ще изчезне. Ама що ли не ми се вярва. Улични телефони колкото искаш. А МВР като каже „да ама тях знаем къде са”, ми по Location записите и GSM-ите знаете къде са, и тъй като получавате тези записи от около 5 години, не ми се оправдавайте точно сега. Ама „фиксираните телефони били под наблюдение на камери”. Е и мобилните са точно колкото и фиксираните под наблюдението на камери. Същите камери по банки, метро и т.н. Ма около фиксираните телефони имало свидетели да свидетелстват. Убеден съм, че чрез изпитаните си методи разпитващите в МВР, които са накарали древен скелет лично да си признае и да се подпише на каква възраст е, нямат проблеми с намирането на свидетели дори за потребители на мобилни телефони.

Но да се върнем на необходимото и достатъчно условие. Необходимо условие ли са анонимните SIM карти за да има отвличане? Определено не. Необходимо условие ли са за да бъде отвличането ефективно? Също не. Тогава значи не са и достатъчно условие. Защо тогава ще борим отвличанията чрез не анонимни SIM карти? А-а, сещам се. Ние май няма да борим отвличанията. Просто ще въртим колелото и ще се потим. Та като ни видят от ЕС да кажат „вай, колко са потят тия, жалко само, че не им става”. И жал да им стане, па да ни простят. Ние сме млада демокрация. Глупава. Още не знаем. Па въртим и се потим. Въртим и се потим. Въртим и се потим. Ох, задъхах се. А задъхването от безсмислено въртене си е направо еротично. Как да не го целунеш тоя дето върти и се поти? И други работи да му сториш. Няма само да ни спират парите. А и ще ни обичат. Ще ни обичат от всякъде и на всякъде.

Ама аз не искам да ме обичат. Искам да няма корупция. Искам избраните ми, на които им плащам заплатите с моите данъци, да не се крият от избирателите си. Искам като критикуват нещо очевидно да не отговаряме със заяждане. Искам най-сетне да ме уважават като гражданин и избирател достатъчно, за да не се налага забележете ЧУЖДЕНЦИТЕ ДА ПАЗЯТ НАШИТЕ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И НАШИТЕ ПАРИ!

Искам не подслушването и премахването на анонимността да бъде оръжие номер едно на полицията за и те не знаят какво. Защото така и не съм чул нито едно добро обяснение как точно премахването на анонимните СИМ карти ще реши проблема с бомбите, отвличанията, убийствата и кражбите?

Искам гражданските ми права да се спазват. И конституционната ми защита на частен живот и право на избор да се спазва. Какви са тия глупости всяко магазинче да престане да търгува със СИМ карти, или да се сертифицира за доносник, защото на полицията не и хрумват добри идеи, и не знае за какво да се захване, та предлага една повече от 10 годишна идея, дето не само че не може да сработи, няма я никъде в Европа, но е и страхотен показател за безсилие.

И какво? Като СИМ картите не са анонимни, аз няма да си купя такава анонимна от чужбина? Или поне 100 такива анонимни? Или ще забраните и роуминга? Или ще обвините чужденците, че те взривяват и отвличат? И няма да взривяваме бомбите с уоки-токита за по 30 лева и 5км диапазон купени от бензиностанцията, анонимно? Или няма да крадем СИМ карти, така както се крадат автомобили преди обирите на банките? Всъщност то като забраним анонимните карти а престъпленията останат, някое друго гражданско право ще почне да пречи на разкриваемостта. Например правото на свободно слово. Ми да, що ме сме се сетили? Като няма свободно слово, как някой ще си поиска откупа? Какво се занимаваме с анонимността, давайте направо да погнем свободното слово?

Дай ни да въртим напразно едно фитнес колело, да се потим и да симулираме усилия. И да обвиняваме гражданите. Гражданите са виновни, че не гласуват. Гражданите са виновни, че избират други партии а не нас на власт. Гражданите са виновни, че искат да имат частен живот, а не любовна тройка с полицай. Гражданите са виновни, че дават подкуп. Гражданите са виновни, че не съобщават за подкупите. Гражданите са виновни, че съобщават за подкупите на ЕС, и те ни наказват. Гражданите са виновни, че обръщат внимание на издънките на управляващите, а не си трайкат и живеят спокойно. Въобще гражданите са виновни.

88/ Показанията от чужбина са показателни за отчуждаването ни

via Иво Инджев

Електронното издание Каfene.net публикува кратка изповед на българския специалист от АЕЦ „ Козлодуй” Георги Котов, която би трябвало да съкрати дългосрочните планове на господстващата мафия в България за вечно господство. Защото всички пипала на организираната престъпност в иначе дезорганизираната ни държава са направо като недоразвити израстъци в сравнение с енергийния мутант, захранван със суровини, материали и компромати от суровия Север. Мнозина знаят това, малцина се осмеляват да го кажат публично.

Г-н Котов буквално е избягал в чужбина, за да може да проговори свободно. И го прави, разбира се, пред „чужда” медия (Kafene.net е независим сайт, списван от родолюбиви българи в Лондон) . Защото много от тукашните медии, макар и обвити в американски или германски целофан, намирисват на познатия „тройной” одеколон. Или на подобна течност на алкохолна основа, която надуших в моя полк в Сливен като войник, когато за пръв път видях как свръхчовеците от великия Съветски съюз пият полагащият им се по „разклад” миризлив спирт, незаслужено титулован по стандартите на СССР като одеколон.
Българският експерт разказва за огромни злоупотреби в АЕЦ „ Козлодуй”. Няма да преразказвам. Колегите, на които човекът се е доверил, заслужават техният труд да бъде зачетен в оригинал.

Моят скромен рикошет е отглас от струна, която би трябвало да звънне у всеки сънародник, доловил фалша на добре дресирания смесен хор на медии и управници в нашата държава. В него т.н. четвърта власт е девета дупка на кавала. Само така можем да си обясним фактът, че вътрешен човек търси трибуна навън, за да каже, че царят е гол.
Ако искаме да систематизираме смисъла на посланието, като изброим по метода на дедукцията уличените в случая адресати на ( основателното, боя се) болезнено недоверие на българския специалист, картината е следната:

-прокуратура
-следствие
-полиция
-медии
- изобщо всички официални институции ( които би трябвало да гарантират поне чуваемост, ако не защита, на отчаяните гласове на добре информираните за корупцията граждани, които вероятно рискуват живота си в порива да проговорят, каквито и да са причините за това )

Но съобщението на нашия сънародник, който ни напомня с избора си да говори за България далеч от България за това що е то днешна България, има и друга страна. То информира самозабравилите се грабители на съвременна България, че техният безгрижен сън е повече кошмарна самозаблуда под въздействието на твърде много водки. Кражбите им, поради извънредно лакомият им мащаб, не могат да си останат скрити завинаги, макар и в земя „като една човешка длан”.

На спящите институции-лека нощ! Явно поминуваме и без тях. А на грабителите-неприятни сънища! Инсомния!

89/ Въпроси от първостепенна влажност

via sex

Имам важни въпроси по-долу. Някакви отговори да ви се намират?

Защо си против гейовете? - попитах аз мой колега, иначе кадърен младеж - "Просто ги мразя и искам да ги пребия" - отговори съскащо той.

После гледах по телевизията как наистина, по време на гей парада в събота, гейове биват бити. Също така заплашвани и замеряни с коктейл Молотов.

Слушах и интервюта с националисти-ксенофоби. А ето какво е ксенофобия - (от гръцки: ξένος – 'непознат, чужденец' и φόβος – 'боязън, страх') обозначава всяка постоянна, ирационална или прекомерна ненавист или страх към чужденци или непознати, не обезателно оформена, поощрявана, търпима или стимулирана от властта. Ксенофобията въплъщава вярването, правилно или не, че човек стои пред нещо чуждо.

Имам към вас няколко сериозни логически задачи за домашно:

Ако всички гейове са хора, а всички хора имат права, следователно гейовете имат ли права?

Ако Леонардо Да Винчи е бил гей, а Милена Чакръкчиева се ожени 12 пъти - кой е по-стойностен човек?

Ако всички, които парадират ме дразнят, а аз бия тези които ме дразнят и отида, и набия един гей, който парадира, ще отида ли да набия и някоя мутра, която парадира или ще си остана едно дръгливо, скапано и пръдливо животно?

Ако аз съм гей и с моята половинка искаме да имаме дете, което да разхождаме в парка и това са наши права, но обществото, в което живея не одобрява тези мои права - трябва ли да имам дете и да го разхождам в парка?

Ако аз съм прав, а всички останали не са прави, трябва ли да принуждавам останалите да се съгласят с правотата ми?

И ако повечето хора слушат чалга, а аз слушам само Creep Pervert - кой от нас е скапаняк?

И ако всички са канибали, само аз не съм - мога ли да ги науча да не ядат човешко?

Ако всеки може да си прави каквото си поиска без да пречи на другите - то аз боклук ли съм, ако преча на другите?

И пак - ако Леонардо Да Винчи е бил гей, а Милена Чакръкчиева се ожени 12 пъти - кой е по-стойностен човек?

А!!!!!!!!!!!?????????????

90/ f-ck me I'm famous

via blagorodnata

- герой – направил нещо наистина съществено
- звезда – актьори и политици, стремят се да формират активни персонажи в очите на публиката или електората
- най-ниска категория – квазерите – псевдо-знаменитостите – най-интересният вид – нямат контрол върху себе си.

1-во противоречие:

Българските квазери са от областта на шоубизнеса, политиката, неофолка, попфолка...
- известни са с това, че са известни
- пробутват смешни и подозрителни откъм дълбочина разсъждения и проблеми, придавайки им изкуствена значимост
- паратизират постигнатото от други, пародират в безпомощността си.

2-ро противоречие:

- отмъщението на известността:
- ужасното състояние, в което изпадат знаменитостите, когато за тях се говори в минало време, или още по-неприятното – изобщо да спре да се говори
- прекомерната тежест на известността – малко хора могат да издържат на натоварването
- трагичната и печална развръзка на жертвите (покушения, изстъпления срещу известните)

Обяснение:
- хората ненавиждат влиянието на звездите върху себе си, това предизвиква ревност и ненавист
- всеки се стреми да предизвика внимание, което в случай, че не получи, започва да ненавижда звездата