38/ Ще

via Tyel

Ще емигрирам от България, до няколко години.

Защо ли? Защото в центъра на Прага, едни чужденци просто влезнаха в един бар и от едни приятелски настроени араби до тоалетната се снабдиха с доброкачествен масур на цената на едни пари, които възлизаха на 20 български лева. Посред бял ден, всред гъмжащите от туристи забележителности. Когато тези чужденци се върнаха в страната си, установиха, че местният масур, който се намира за едни пари, възлизащи на 25 български лева, се намира трудно. И е лошокачествен, дори и когато претендира да е супер як. И биваш в постоянна опасност от изненади, включващи шляещи се цивилни ченгета, които обичат да изнудват за кинти и разполагат с прекалено много свободно време.

И проблемът не е в цената. Проблемът е, че дори и ако приемем, че получаваш по 10 бона на месец в оная, втората страна, няма за какво да ги изхарчиш. Качеството е потресаващо ниско.

39/ Притча за общуването

via An

Някога пещерните човеци се събирали около вечерните огньове след изморителния дълъг ден на лов, пеели, танцували и се надлъгвали кой какъв динозавър видял или пък, знаеш ли, надвил.

Милиони години по-късно под селските китни асми на сенка и седенка се събирало мало и старо.

Още няколко века, някъде някакъв умен човек създава нещо, което само някакви си десетилетия по-късно се превръща в основен начин на комуникация. Интернета.

Конкретизираме още повече дяла от историята на човечеството върху един субект, роден в началото на 80-те години на ХХ век.

Тъкмо когато навлиза в периода на социализация, тъй де, учи се що е то общуване, се появяват разни иркове, миркове и други чат-общества из виртуалното пространство, и той се зарибява по тях. Следват форумите, специализират се, а нашият герой все повече се асоциира с профила, който сам създал за себе си. По форумските срещи се представя не с истинското си име, а с никнейма. “Ти си с червения дракон на аватара, нали?”

И въпреки червения дракон и напереното си поведение, той си остава 20-годишното срамежливо и крайно вежливо хлапе, премигващо към светлината, сякаш рядко излиза на слънце. Не обелва и дума по време на цялата среща.

Сприятелява се с няколко души, с които преминава в друго, по-реално общуване и спира да си говори с тях по форумите. Намразва кухите мнения, съдържащи “thumb up” емотиконки или в по-добрия случай възклицание “Яко!!!”, които преобладават по форумите. Коментира, само когато наистина има какво да каже. С течение на годините този начин на обмяна на мисли му омръзва.

Една сутрин се събужда бодър и усмихнат - научава какво е блог. Създава собствен и вече не се съобразява с разни модератори, администратори и други досадни агресивни съфорумци. Пълна свобода на изразяване. Който иска - го чете, който не - прав му път. Пише каквото му хрумне, одобрява каквито коментари сметне за приятни. Дори да станат много, така че блогът му да заприлича на форум, винаги той има последната дума, защото той е домакинът.

…

Един ден си намира добра работа, която ангажира всичките му сили и внимание. Постовете в блога му стават все по-спорадични, сухи, кратки, невдъхновени. Постепенно губи читатели, освен тези, които от мързел все още са го оставили в RSS четеца си. Тъжната статистика за вялата посеащемост убиват жалките останки от желание в душата му да напише нещо.

…

Обажда се на няколко приятели да излязат за по бира-три. Говорят си за музика, филми, за живота, любовта, мъжът и жената, жената и мъжът… Забавлят се добре. Пеят, танцуват, надлъгват се кой кого е видял или, и знае ли човек, надвил… Всичко това - на живо. Колко е по-хубаво!!! :-)

…

Този пост е поздрав за Танчето, тя си знае защо, въпреки че не отговаря напълно на горното описание.

40/ Alice in Wonderland

via Жоро Пентаграма

Дали си имал хубав, обикновен или много кофти ден, можеш да прецениш едва когато се събудиш на следващата сутрин. До тогава, не можеш да бъдеш сигурен дали в следващия момент, няма да си в центъра на някоя непредвидена месомелачка, която търпеливо те е чакала да си пресечете пътищата в точното време, на точното място.
0:30 часа. Вече съм в София, след едно дълго пътуване от участие. Леко уморен, леко пресипнал, но доволен от проведения купон и от деня като цяло. В главата ми се прокрадват мисли за вечеря, бърз душ и надявам се, не толкова бърз секс преди заспиване. Трябва само да купя някои неща от денонощния супермаркет в квартала и се прибирам. На булеварда стоят три таксита, по–надолу пушат на групичка няколко брадясали травестита, а проститутките се разхождат по средата между трамвайните линии и се хилят на висок глас. Ченгетата са спрели патрулката чак на долното кръстовище да си броят парсата, а и да не пречат на бизнеса. В супера няма жива душа, ако не броим една полу-заспала касиерка, която решава кръстословицата на един непродаден жълт вестник.
- Кола два литра, шоколади, фиш-фингърс и бял “Давидоф”...друго ще има ли?
- Това е. Маркирай си и една торбичка и можеш да удряш ключа след мен.
Касиерката напълва плика и в момента в който ми го подава, се появява някакъв дребен силует от дясната ми страна.
- Бате, дай некой лев нещо да ядем бе, молим ти се!
Едно опърпано момиче цигане, на не повече от десет години. Скъсани маратонки на бос крак, мръсно рокле с неясен цвят и шушляково яке. Някой му беше фъкал дългата коса на участъци, но това което ме порази, бяха сините очи. Цигане със сини очи!
- Ти защо си на улицата по това време бе, дечко? Кажи какво ти се яде? – Колкото и да имах предразсъдъци и задръжки към цялата мангалщина, това все пак беше едно дете без грам вина, че е гладно и че се е родило такова. Хвърлям един поглед към улицата дали не я праща някой, но навън няма никой.
- Как се казваш? – питам цигането.
- Алиса, ама ми викат Алисия.
- Алиса, като в приказката “Алиса в страната на чудесата” нали?
- Нее-е...като Алисия певицата бе, бате! – поправя ме веднага.
- Къде живееш бе Алисия?
- На гарата, ама те наште са......
-Добре, добре! - прекъсвам я - Стой тук, аз ще вляза да ти взема нещо за ядене и после веднага да се прибираш!
Започвам от шоколадите и сандвичите, разсъждавайки какви глупости говоря. Да се прибира...Къде точно да се прибере? Цвъкат ги и щом проходят ги зарязват на улицата. В този момент, докато пазарувах за детето, се появи “проблема”, който сякаш ме е чакал цял ден да си пресечем пътищата. Мъж около петдесетте, българин, с шкембе и дънково яке върху потник. Не влиза в супера а поглежда към мене, ухилва се на касиерката и отива право при хлапето.
- Много си хубаво ти бе?! С кой си тука? С никой?! А искаш ли малко парички да спечелиш? Как се казваш принцесо? – започва дебелата свиня, а на мене кръвта започва да ми пулсира в ушите.
- Имаш ли си гадже? – продължава оня – Е, как може да нямаш?! Я, ма ти и цицки вече имаш! Охоо, ти си готова вече... Ей сега, само да си взема едни цигари и ще се повозиме на жълтата кола.
Таксиджия си значи! Зарязвам кошницата върху фризера и се връщам при касата.
- Ало, не виждаш ли че е дете бе?! А ти ма, касиерката, какво мълчиш? Не го ли чуваш тоя какви ги говори и какво иска?!
- Абе, я не ми дръжте сметка и не ме занимавайте с вас! – тросва ми се касиерката - Аз съм на работа! И нема да ми викаш “ма”!
- Ти какъв си бе, отворения? Аре чупката от тука, че ако викнем по станцията колегите, ще те направиме на пастет. Чуваш ли какво ти говоря бе?! – налита ме дебелата свиня.
- Чичи, по – кротко! Взимай си цигарите и не закачай хлапето, че преди да си стигал до станцията, ще ти извадя червата! А ти, малката – клякам пред цигането – взимай тия пари и да те видя как бягаш бързо от тук!
Ритникът в рамото го усетих още преди да чуя псувнята. Достатъчно здрав шут, от който дясната ми ръка отхвърча назад заедно с плика и двулитровата кола се пръсва като бомба в ръба на касата. Преди да успея да се изправя, някъде отгоре долита и едно кроше, което частично успявам да спра с другото рамо, но уцелва челюстта и скулата. Цялата ми уста се напълва с кръв и това изважда злия дух от бутилката. Вкарвам му един в огромния търбух, но той е като от желе и юмрука ми потъва до китката. Това го отмества и втория му замах профучава над главата ми. С лявата ръка го уцелвам фронтално в зурлата, носа му изхрущява, но зъбите му ми разскъсват кожата. Свинята полита настрани и тогава дойде поредния проблем! Вместо да го оставя да си падне, го посрещнах с шут в муцуната, от което му промених траекторията. Рухна върху стелажа с перилни препарати, събори всичко и за лайняната торба, боят свърши. Изплюх цялата кръв върху противно белия му потник и тогава видях следващия проблем.
- Бързо ми дай някаква кърпа че тоя си глътна езика ма!
Касиерката грабва един плик от онези, разноцветните кърпи за кухня и ми ги хвърля. “ Нема да ми викаш “ма” ти казах!”. Всичко е в кока-кола примесена с кръв и продукти от рафтовете. Алиса е изчезнала. Отварям му спуздравата зурла с дългия ключ от входната врата и с радост установявам, че има зъби само отпред. Ключа го набутвам между двата венеца отстрани и челюстите му се разтварят. С кърпата му вадя езика, прасето изхърква и започва да диша. Ще живееш, мама ти мръсна! В тая поза ме заварват и ченгетата.
Навън стоят всички проститутки барабар с просяците и тримата таксиджии от кръстовището. Ченгетата ме пускат след около половин час, а единия от бакшишите с който съм пътувал често, ми предлага да ме хвърли до нас.
- Ела да те метна, че я се виж на какво приличаш! Знам че си на две преки, качвай се!
Качвам се и завиваме по вътрешната улица. Шофьора даже не пуска апарата.
- Баце, що се забъркваш в такива простотии бе?! Тоя от Кузовата партия не е от нашите фирми, ама да не мислиш че е единствения? Всяка вечер ги гледам всякакви как ходят на гарата за деца. С лимузини даже! Ти света няма да го оправиш! Никой нищо не може да направи. Те, ченгетата не могат да се оправят, та ти ли... То, това малкото, нищо чудно и да е в занаята.
От къде да знам дали е в занаята. Знам, че нямаше десет години. Знам също,че след няколко дни съм пак на участие и трябва да спадна синините и отоците. Няма нужда да чакам до сутринта за да се уверя, че имах един хубав ден, който приключва по най –свинския начин.

41/ Продължение в Биг Брадър

via Girls Gone Wise

Общо-взето, по информация най-вече от форуми разбираме, че в Биг Брадър 4 има единадесет нови участници. Всички те са мъже, като един от тях се определя като гей - Мартин от Харманли.

Той, както и Даниела напълно отговаря на изградените стереотипи за това що е хомосексуален мъж. Доста е дразнещо, че под предтекста да има репрезентация на различните етноси, религии и така нататък за предаването се избират безкрайно стереотипни образи, които освен да затвърдят в масовото съзнание представите за феминизирания гей и мъжкараната, могат да допринесат допълнително за царящия напоследък негативизъм и омраза. Видео визитките им също, по мое лично мнение са доста тенденциозно изработени. Тези предавания по никакъв начин не допринасят да преодолеем и омразата и страха, които царят вътре в общността ни, интернализираната дискриминация и да се консолидираме по някакъв начин, който би ни позволил да си търсим правата заедно (в това се убеждавам, като обобщавам мненията на лесбийки).

А доколко е търсен ефекта на фрийк шоуто (където ние сме главния номер) - от източник (както добре се знае, в ЛГБТК общността има само one degree of separation) научаваме, ча Даниела първо е кандидатствала за “Пълна промяна”, но явно продуцентите са решили, че ще свърши по-добра работа в ББ. Това не е потвърдена информация, но пък втвърдява мнението ни за търсен ефект на гърба на различни групи, които и без това страдат от дискриминация.

Дано не станем свидетели на грозни сцени.

42/ Командното издишане на държавата поддържа изкуствената кома на посткомунизма

via Иво Инджев

Състоянието на пребития с чукове журналист Огнян Стефанов, на втория ден от разправата с него, за щастие се подобрява. Извеждат го от изкуствена кома. Състоянието на държавата ни обаче, която от години е в изкуствена постокомунистическа кома, за нещастие си остава същото. Защото не само , че няма кой да я изведе от нея, но тъкмо обратното: държат я съзнателно на командно дишане.

Официозите изобразиха съчувствие към журналиста и човека Стефанов, който отказа да остане един от тях, избяга от цензурата, но тя го застигна с чуковете си ( за което „бягство” никой , никъде нито дума не споменава, сякаш не е било) и продължиха с обичайните си баданарки. Уж са скръбни, но им е по важно да ни покажат делата на обслужваните държавни ръководители ( Първанов дефилира в цял ръст на кадро с някакво нелепо звънче и още по-нелепа усмивка-нито ден без такава постановка, няма пропуск!). Демек, боят си е бой, но животът си тече ( като литрите кръв на журналист на улицата в уж тих столичен квартал).

А Първанов и компания-те са животът. Жизнени, пращящи от енергия-ако се сетят да я складират, може и без АЕЦ „Белене” (ха, ха, ха- това беше шега, без АЕЦ „Белене” не можем по никакъв начин, а и тези ръководни другари ще останат гладни). За около седмица ни го показаха с кирка на първа копка, с детенце на ръце, на празнични трибуни, в позата на оратор и как ли още не- и сега му се наслаждаваме как бие първия звънец на Великотърновския университет и „признава” (така пише в „24 часа”-сякаш мъчително са го разпитвали и той склонил да каже…) пред услужливите медийни трансмисии как срещнал и се влюбил в Зорка именно на първия си ден като студен. Поредната белина върху президентските гащи, зацапани силно след публикациите за многобройните му забежки по „женска” линия!

Мир и тишина цари по добре защитените от медийните паравани върхове на държавата. И най-вече тишина. Избирателното й прилагане за приглушаване на обществената болка се оказа най-силното оръжие на тази власт. А на народеца му се предлага под различна форма дръвце, което да гризе, да стиска със зъби, като на ранен човек в полеви условия, който иска да крещи от болка, когато без упойка му наместват счупените с чукове кокали.

А после от МВР се чудели, че свидетелите на касапската разправа с колегата Огнян Стефанов нещо не били словоохотливи. Ами те нали се учат от големите началници, които дават тон за какво може и за какво не може и не бива „да се вдига шум”. Ето, мълчат си президент, премиер, шеф на парламента за най-бруталната демонстрация на кървава разправа със свободата на словото през т.н. преход.

Лошото на тази колективна посткомунистическа кома е в това, че командното издишане на държавата уврежда паметта, притъпява сетивата и атрофира мускулите на гражданското общество. Което, за съжаление, е част от диагнозата ни.Дано да не фатално!

43/ И на вас да ви еба майката

via Георги зеления

Като съм отворил дума за банки, забравих да се "похваля", че след доста псуване и два пъти редене на опашка в КАТ - Пазарджик си взех талона след като бях наказан с "20 лв. глоба (без право на обжалване) и отнемане на три точки" (бяха забравили да споменат двете ходения до Пз и деветте месеца чакане. Само ходенията са ми загубили два дни и ~100 лв., ей това вече е наказание).

За да си платя тези 20 лв. трябва разбира се да отида в удобно сложения в сградата на КАТ банков офис. Влизам вътре, редя се на опашката и казвам, че имам да плащам 20 лв. глоба. Лелката любезно ми отвръща "дайте наказателното постановление господине и си пригответе 24 лв.".

Не е нужно да си много светнат, за да видиш веднага как ти го вкарват четвъртит с четири лева такса, за нещо, което струва 80 ст. Понеже очаквах подобна селяния, подготвен съм за война и съм толкова нервен та чак мълнии ми изкачат от очите, обаче с най-любезен глас казвам "искам да платя по банков път от моята сметка във вашата банка".

Оная както и очаквах се опули и след кратък размисъл вика "ама те искат глобите да се внасят на ръка".

Естествено аз това и чакам, за да започна караницата. "Как така? Глобата си е глоба, ето тук пише банкови сметки където да я платя, вие ще ми кажете, че трябва да я плащам в брой! Че и четири лева такса за превод. Парите са си пари, клиент съм на вашата банка и искам да преведа сумата, която е нужна от сметката си".

Лелята видя, че няма да се разбере с мен и в последен напън да ме откаже, вика "ама ще трябва да попълните вносна бележка". Давай я, ще я попълня.

Попълних си бележката отстрани, за да не бавя хората, цъкнах в поленцето такси "за сметка на получателя", удариха ми по един печат на вносната бележка и това беше.

В крайна сметка боли ма кура за четирите лева ама защо ще цакат хората с топла бира? С цялото упражнение по писането на вносната бележка набутах педалите от КАТ с 80 ст. за превода и пропуснах да нахраня банката с четири кинта без да ги е заслужила.

Ало, КАТ ли е? Не, ние сме банката. И на *ВАС* да ви еба майката.

Ще трябва да пия някой нимидримин след седмица като трябва да си сменям книжката от пазарджишка на софийска, че да не лежа някой... Чувам, че в КАТ София са още по-големи дебили, ако това изобщо е възможно.

44/ Медии и власт в България - от едната страна на барикадата

via Вълк-единак

Любопитен пасаж от интервю на Бареков с Харалан Александров и д-р Николай Михайлов:

Харалан Александров: Да ни се извини за това, че каза, че нормалните хора не ги интересуват досиетата. Той ме обижда или ме пише ненормален, защото мене ме интересуват. Да се извини Доган, който каза, че купуването на избори е европейска практика или нещо в тоя род, което лично мен ме обижда като европеец. Да ми се извини Симеон, който ми каза, че трябва да си сменя чипа. Значи има един дълъг списък от обиди и оскърбления, които тези хора продължават да нанасят на гражданското общество.
Водещ: Защо са безнаказани?
Харалан Александров: Заради вас, как защо?! Заради медиите са безнаказани, защото не им ги задавате тези въпроси.
Водещ: Ама как заради медиите?! Ние им (…) пускаме това, как да не ги задаваме?!
Харалан Александров: Е, почнахте, малко със закъснение. Защото живеят в нечуван комфорт!
Водещ: Ама не е така, господине. Значи, всички тези изказвания бяха направени в медиите, медиите дадоха думата след това да ги коментират всички, но в България тези неща, като че ли, думите на политиците остават безнаказани.
Харалан Александров: Да, разбира се, медиите са проявление на отсъствието на публична култура. И може би трябва аз да се извиня, че толкова остро нападам медиите, но истината е, че ако съществува демократична публичност в смисъла, в който Хабермас я е описал, аз съм сигурен, че никой от тези хора не е чел Хабермас, има една етична среда, която не позволява на лидерите да се докарат дотам, докъдето се докара Костов и съвсем скоро ще се докара Бойко Борисов.
Водещ: Ама медиите, ние просто показваме целия този театър, да го наречем, цялата тази сцена.
Харалан Александров: Обаче медиите имат, не може да са само, как да кажа, пасивни зрители на това нещо. Имате етична роля и вие в това. Трябва да изисквате от тях (…), които активно всеки път, когато, защо…
Водещ: Ама не сме, опитвам се да ви убедя, че големите медии в България дават трибуна за всяка една критична бележка, която може да се каже по отношение на друго действие.
Харалан Александров: Добре де, защо аз трябва да забележа, защо аз трябваше да забележа, дето не съм медия, а съм някакъв човек и то защото случайно съм прочел сп. „Max”, че Бойко Борисов или гледа на читателите на това списание, на аудиторията като на олигофрени, които се възторгват от масови убийци…
Водещ: Ще ви кажа защо – защото няма такава практика в България, поне до скоро, да се дават сериозни политически интервюта в такива списания и никой не е очаквал, че може да има подобно разсъждение в списание еди-кое си. Обикновено те се правят в сериозните медии.
Харалан Александров: А трябва.

Виждате, медията искрено не разпознава сама себе си като част от проблема и е готова да “захапе” всеки, който й го каже в лицето. А проблемът е сбърканото битие на медията в България.

Медията е структуроопределящ фактор за успешното функциониране на обществото в режим на либерална демокрация, защото без критическата функция на медията спрямо властта изобщо живота в либерална демокрация е подвъпросен, съществуването на либералната демокрация става проблематично. Медията не е просто трибуна за разни гласове, тя не е просто вместилище, пространство, което служи да опубличностява, осветлява някого или нещо, както очевидно смята Бареков. Ролята например на Бареков не би трябвало да се изчерпва с даване на трибуна на властта и нейната опозиция. Ролята на Бареков е най-вече критически да притиска властта. Сам Бареков трябва да е “въоръжен” с критически инструменти, които да употребява срещу властта, а не неговата функция да се изчерпва с гостуването на власт и опозиция на неговата трибуна. Като му гостува Петър Димитров, този иначе завършен идиот, и темата е АЕЦ “Белене”, Бареков трябва да се е запознал и усвоил най-сериозно аргументираните гледни точки, които се противопоставят на строежа на нова атомна централа. Следващата стъпка е да го “разкости” с въпроси, аргументи, патос. Хубаво, ама на наш Николайчо му дай нещо да се избъзика, някакъв сеир да направи, да се покаже пред публиката как всеки министър или Б.Б. са на негово разположение, стига да им “свирне”, или пък му дай да си пие бирата на Халкидики с Румен Петков.

Барековците в България са перфектния PR на властимащите. Те даже няма нужда да си плащат на такива като Бареков. Просто Барековците разбират медията като PR.