77/ Капачки

Още шеметни екодизайни на RealityBG

78/ Още две съображения за мажоритарните избори

via Юлиян Попов

Днес Дневник пусна статията ми за избирателната система. С две думи идеята и е, че не в системата е проблемът. Проблемът е в начинът, по който се прави политика. Все пак системата си е система. Или по-скоро процедура. Защото тук става дума по-скоро за процедура, отколкото за система. Та въвеждането на мажоритарна, или полумажоритарна процедура е добре да се съобрази с поне още две неща:

1. Всяка мажоритарна система облагодетелства големите партии и подлива вода на малките. При една чисто мажоритарна система е теоретично възможно една партия, която има 49% гласовете да не вземе и едно място в парламента. Това е само на теория, но пак е показателно. Ако в една страна има традиционно развит двуполюсен модел, тогава мажоратарната система осигурява достатъчен избор, за да не се наранява демокрацията. Така е в САЩ, така е във Великобритания, където други партии освен основните трудно могат да припарят. В България, където има само една стабилна голяма партия, БСП, твърде възможно е балансът на демократичният избор да пострада.

2. Основната полза от мажоритарните избори е стабилността на политическата система. След като България за трети пореден път има правителство, което ще изкара пълен мандат, не е много ясно защо точно сега и е необходим мажоритарен елемент в избирателната система.

79/ Ефемизми

via Никола

“Ние не вярваме в нищо, Лебовски, в нищо! И утре ще се върнем да ти клъцнем Джонсъна!” Така е заплашен главния герой в “Големия Лебовски”. Абсурдът, разбира се, е че престъпник с вид на неонацист използва екзотичен ефемизъм вместо dick.

Ефемизъм е заместване на дума с неутрален израз, когато оригиналът създава неудобство. Такива заместители възникват естествено като спасение от табутата. Средновековните порядки са превърнали половите органи в нещо неприлично и джонсънът е бил наречен кур, от славянската дума за петел. По-късно сексът се е превърнал в чукане, хората са зарязали кенефа и са започнали да ходят до тоалетна, макар и не за да оправят тоалета си. От уважение към близките, за умрелите казваме, че са починали.

За да замаскират действията си, някои организации измислят невероятни думи: полицията не бие, тя респектира. На война никой не убива другар, но пък жертвите на приятелски огън са много. Когато служител на фирмата направи голяма издънка, действията му се описват като ill-advised, прехвърляйки отговорността на анонимен лош съветник. Много ефемизми имат за цел да пазят нечие достойнство: Така хомосексуалните са наречени гей (весел), черните- афроамериканци*, чужденците в американските университети - международни студенти**. Българските офиси наемат хигиенисти, вместо чистачи.

Проблемът с ефемизмите е, че се износват. Думата кур отдавна е станала неприлична. В Америка вече няма тоалетни, а стаи за почивка (restroom). Когато прикрива табу, всеки ефемизъм върши работа за кратко преди сам да стане неприемлив. На английски хората с увреждания са получавали ново име на всеки двайсет години: lame, crippled, handicapped, disabled, physically challenged, differently abled. Драмата е, че хората няма да оздравеят независимо как ги наричаме, а и в някаква степен “различно надарени” е обидно подценяване на проблема. Прекалено деликатният избор на думи води до опасни ситуации. Например родители които не са разбрали, че детето им страда от тежка болест, тъй като политически коректното й название я омаловажава.

Харвардският професор Стивън Пинкер нарича този процес на износване euphemism treadmill. Пинкер показва, че надеждата да се изкорени дискриминацията чрез подмяна на речника е напразна. Днес много американски тийнейджъри казват “This is gay” вместо “Това е глупаво” и ‘My sister is retarded” вместо “Сестра ми е тъпа”. Професорът цитира и други примери: кметството в Бостън забраняват употребата на думата малцинство, тъй като тя обижда представителите на, хм, малцинствата. Това обаче не прави арменците в града мнозинство, нито променя отношението към тях. Според Пинкер, ще можем да сме сигурни, че дискриминацията е изчезнала, когато наименованията на различни малцинства останат стабилни.

Дотогава езикът ще намира начин да преодолява забраните. Някои неща, разбира се, никога няма да се променят: смущението от истинското предназначение на тоалетната ще произвежда все по-абсурдни наименования, когато някой направи нещо глупаво, ще бъде наричан идиот, а джонсънът ще продължават да получават по стотина нови имена дневно.

80/ Двоен аршин

via ESTRANGED'S PRIVACY



- Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

- Защо според теб е така?

- Не виждам смисъл и да се питам. Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя... инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа "Това е Пешо" и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа "Това е Мими?" Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай "човекът") по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това - друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е... деградиращо.

Или накратко:
Мъж = човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж = човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази "ебана" категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх - че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези "глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни" представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо "мръсно", защото...? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова "прибрани" и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. "от всички путки уцели хуя" е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за "еротика".
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

• Лесбийското порно може да е нежно и "красиво", защото в него няма истински хуйове.
• Гейското е "грозно", защото в него има хуйове на квадрат.

P.S. Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем "Ти работиш този занаят като мъж!". Обида за мъжа е да му кажем: "Ти се държиш като жена".

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва "if the player does that, he..." се казва "if the player does that, she", т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише "тя" вместо "той", когато се говори за неясен като пол читател) - това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?
Убедил съм се, че почти всичко в секса е заучено - дали мъжете харесват дебели или слаби жени, дали да намират за най-секси пъповете, стъпалата или циците, дали харесват собствения или другия пол зависи от условията, в които живеят, а не от някаква инстинктивна или друга "вроденост". Според мен инстинктът няма много общо тук. Основата на проблема обаче не е дори в обществото - каквито и "революции" да се правят, той по един или друг начин ще си стои. Защо?

Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият - не, единият непременно трябва да се възбуди, другият - не и т.н. За тия правила няма да пиша сега, но ако сами си направите списък, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни.

А правилата на секса са такива заради това, че Светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават всичко, дори самите нас. В Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.


Картинките са откраднати от Hegre Archives, момичето се казва Anne.

81/ Голямото чукане

via И бира

Голямо чукане падна този уикенд. Не помня да съм чукал толкова друг път.

Ден и половина.

Чукане в кухнята. Чукане в коридора. Чукане и на балкона.

Баси. Голямо чукане. Имам мускулна треска на всичко. Чувствам всяко мускулче в тялото си. Всяко едно боли. Гадна работа.

Чукане, чукане и след това изхвърляне. А жегата огромна. Непрекъснато ми пресъхваше устата. Минерална вода, газирана вода, бира и какво ли още не. УжасТ.

А и съседите се размрънкаха, че им пречим да спят. Абе, да ходят да се чукат, баси.

Но все пак героично изчукахме всичко. Сега е готово за поставяне на нови плочки. Добре, че взех къртач от един приятел, че иначе щете да е невъзможно да изчукаме всичко и щяхме да сме още по-разбити (ако е възможно, де).

Оф, добре, че свърши. Сега ми остава “само” мъкнене на плочки и теракол.

Поздрави Ему

82/ De Puta Madre

via Жоро Пентаграма

Ситуацията ме заварва в едно сепаре на открито, в заведение в което се провежда някакво тегаво парти. Всички присъстващи, са познатите до втръсване муцуни които живеят, спят и се хранят по такива мероприятия. Движат се на групички, като глутници и имат скъпоценните покани за всичко предстоящо до края на месеца. До мен в сепарето се настаняват една платинено руса и една черна, с чаши бяло мартини и огромни цайси. За моя изненада, русата се оказва бивша манекенка с която имам бегъл спомен че сме работили някога. Явно съм я познал през шлема на лицето й, защото се ухилва.
- Здрасти, какво правиш? Нали е свободно при теб? Това е Раличка – една моя приятелка!
- Здравейте, свободно е! – отговарям, без въобще да си спомням името на русата, но черната вече знам ,че се казва Ралица. Тя само кимва дъвчейки оттегчено и за стотни от секундата, си дадохме сметка, че взаимно няма как да се харесваме.
Двете започват да вадят телефони, запалки и да си ровят по чантите. Облечени са със скъпи и лъскави парцалки, в главите с екстеншъни, силиконови цици, джуки, солариуми, джиесеми Верту и ментолови цигари. Типични професионални кучки – златотърсачки! Явно, или чакат спонсорите или има някой на партито, на който са решили да му изпият кръвта. Мъжете които ги издържат, просто си плащат за нещо, което мислят че без пари никога не биха имали. Кучките надушват този мъжки комплекс и започва голямото надлъгване, въпреки че единствената разменна монета която могат да предложат са собствените си путки. С тях искат и с тях си плащат, до като не се появи следващия с повечето пари или следващата с по–големи цици и по-малка на години.
- Рали, що му вярваш ма? – Русата нещо рови по врата на приятелката си и тихо я мъмри. – Тоя новия ти излезна голям стисняр! Това дето ти го е дал, въобще не е „Кавали”. На етикета ти пише „ Кавали’с” – менте е! Ще видиш, че и за колата те лъже, помни ми думата! Аз на тоя моя – новия, докато не му заведох задника до офиса на „Мазда” – не му пуснах гювеч! Сега до една седмица съм с новата шестица мацо!
- Това наистина не е оригинално блузле! – Не знам и аз, защо се намесвам.
- Ти, я се виж с тоя шърт целия на черепи! – срязва ме Ралица – С тия „Енерджи”-та ли ходиш на партита?
- Това е „De Puta Madre”- отговарям – С „Енерджи” ходят само педали.
- Все ми е тая, пак е по – евтина! – фръцва се кучката и разговора приключва.
След няколко минути, гаджето й цъфва на масата и я насмита на някъде. Една глава по-нисък от нея, но също толкова кисел. Оставам с русата човекоядка, но след секунда изниква и втория кръводарител, който за нейн ужас го познавам. Тя му иска пари за нещо и си тръгва. Оставаме двамата, поръчваме си по едно голямо уиски и аз го започвам отдалече:
- Изглеждаш ми влюбен за 8746-ти път! Скъсаха ти гащите тия жени...
- Нищо не могат да ми скъсат! Да не мислиш, че не знам защо е с мене тая? Каза ли ти, че ще й взимам „Мазда”?..Не?! Е, сега така ги лекувам – водя я да си избере кола, плащам пред нея 100 евро капаро и после една седмица яко чукане!
- А колата?
- Бе, ти полудя ли?! Губя само 100 евро, но това си е една седмица пълна програма! Знаеш ли, колко ей такива хиени ги качих на кънките?
De Puta Madre! Вече всичко е...Бахти зверилника!

Ситуацията ме заварва в едно сепаре на открито, в заведение в което се провежда някакво тегаво парти. Всички присъстващи, са познатите до втръсване муцуни които живеят, спят и се хранят по такива мероприятия. Движат се на групички, като глутници и имат скъпоценните покани за всичко предстоящо до края на месеца. До мен в сепарето се настаняват една платинено руса и една черна, с чаши бяло мартини и огромни цайси. За моя изненада, русата се оказва бивша манекенка с която имам бегъл спомен че сме работили някога. Явно съм я познал през шлема на лицето й, защото се ухилва.
- Здрасти, какво правиш? Нали е свободно при теб? Това е Раличка – една моя приятелка!
- Здравейте, свободно е! – отговарям, без въобще да си спомням името на русата, но черната вече знам ,че се казва Ралица. Тя само кимва дъвчейки оттегчено и за стотни от секундата, си дадохме сметка, че взаимно няма как да се харесваме.
Двете започват да вадят телефони, запалки и да си ровят по чантите. Облечени са със скъпи и лъскави парцалки, в главите с екстеншъни, силиконови цици, джуки, солариуми, джиесеми Верту и ментолови цигари. Типични професионални кучки – златотърсачки! Явно, или чакат спонсорите или има някой на партито, на който са решили да му изпият кръвта. Мъжете които ги издържат, просто си плащат за нещо, което мислят че без пари никога не биха имали. Кучките надушват този мъжки комплекс и започва голямото надлъгване, въпреки че единствената разменна монета която могат да предложат са собствените си путки. С тях искат и с тях си плащат, до като не се появи следващия с повечето пари или следващата с по–големи цици и по-малка на години.
- Рали, що му вярваш ма? – Русата нещо рови по врата на приятелката си и тихо я мъмри. – Тоя новия ти излезна голям стисняр! Това дето ти го е дал, въобще не е „Кавали”. На етикета ти пише „ Кавали’с” – менте е! Ще видиш, че и за колата те лъже, помни ми думата! Аз на тоя моя – новия, докато не му заведох задника до офиса на „Мазда” – не му пуснах гювеч! Сега до една седмица съм с новата шестица мацо!
- Това наистина не е оригинално блузле! – Не знам и аз, защо се намесвам.
- Ти, я се виж с тоя шърт целия на черепи! – срязва ме Ралица – С тия „Енерджи”-та ли ходиш на партита?
- Това е „De Puta Madre”- отговарям – С „Енерджи” ходят само педали.
- Все ми е тая, пак е по – евтина! – фръцва се кучката и разговора приключва.
След няколко минути, гаджето й цъфва на масата и я насмита на някъде. Една глава по-нисък от нея, но също толкова кисел. Оставам с русата човекоядка, но след секунда изниква и втория кръводарител, който за нейн ужас го познавам. Тя му иска пари за нещо и си тръгва. Оставаме двамата, поръчваме си по едно голямо уиски и аз го започвам отдалече:
- Изглеждаш ми влюбен за 8746-ти път! Скъсаха ти гащите тия жени...
- Нищо не могат да ми скъсат! Да не мислиш, че не знам защо е с мене тая? Каза ли ти, че ще й взимам „Мазда”?..Не?! Е, сега така ги лекувам – водя я да си избере кола, плащам пред нея 100 евро капаро и после една седмица яко чукане!
- А колата?
- Бе, ти полудя ли?! Губя само 100 евро, но това си е една седмица пълна програма! Знаеш ли, колко ей такива хиени ги качих на кънките?
De Puta Madre! Вече всичко е...Бахти зверилника!

83/ Епопея на глупостта

via Vens

Вчера изтеглиха темата по литература за влизане в Софийския университет - „Подвиг и памет” в „Епопея на забравените” на Иван Вазов. Според новините по първа програма събитието било „кулминацията на кандидатстудентската епопея”. Представям си хилядите младежи, които напрягат мозъците си и паметта си да изпишат 7-8 страници литературно-интерпретативно съчинение, в което да демонстрират асоциативни разсъждения. Не знам какво означава, но това се очаквало от кандидатите. Навън пък тълпи развълнувани родители и други роднини се тревожат и водят телефонни разговори, а по медиите новината е топ за деня, за следващия ден, че и за по-следващия.

А всъщност цялата тази суетня и вълнения е толкова безсмислена. До неотдавна залогът беше влизане в казарма за девет месеца, което поне за мъжката част от кандидатстудентската съвкупност беше достатъчен мотив да се стремят отчаяно към НЯКАКВА специалност (слава на Аллах, отървахме казармата). Но при отпадането на тази опасност се чудя как може провеждането на един кандидатстудентски изпит да е толкова обществено значимо събитие, а влизането в български държавен ВУЗ да е толкова забележително постижение в личен план.

Като ученик, много мразех учебната дисциплина „литература”. Все пак новината ме разчувства и не можах да се сдържа да не изровя една стара тетрадка със записки от часовете по литература в гимназията. Ето един пасаж:

„Синтезът свобода-смърт се изразява в жертвоготовната идея за непоколебемо служене на възрожденската кауза. Той се ражда и по логиката на парадоксалното поетическо мислене, което ще създаде не само пророчеството, но и неразчленимия възел на тленност и безсмъртие, вплел в себе си надежда и отчаяние, порив и агония, за да помири „Жив е той” и „Той не умира” в символа на свободата – „безсмъртие – смърт”. За възрожденския поетически образ на свободата е характерна и една много съществена особеност – конфликтна темпоралност. Художествената концепция за свободата е подвижна във времето – образът й се мярка или в миналото, или в бъдещето, или в едно идеално настояще, но винаги в опозиция на реалната действителност. Конфликтът е осъществен във времето…..”
………………….

Чудя се как изобщо съм успял да завърша гимназия. Ако трябваше днес да заучавам и да възпроизвеждам толкова дълбоки и сложни интерпретации, съвсем не на шега, щях да си остана без средно образование. Ето още готини записки:

"Цикълът „Зимни вечери” има мозаечна структура, изградена на основата на фрагментарно натрупване на образи и картини……не се чете… е пътешествието на лирическия аз през художественото пространство………………………………….
……………………………….цикълът като цяло се характеризира с бърза и дисонансна смяна на дизхармоничните и романтични фрагменти, като болезненото в творбата за човека страдание е не толкова, колкото онази носталгия по нещо недостижимо и красиво, което се прокрадва в човешките копнежи, в снежната белота на цигулката и томителните тонове на цигулката. В този аспект цикълът се доближава до основната проблематика в творчеството на Дебелянов, разминаване между блян и действителност."

Учих в сравнително добра гимназия като за София, което ме навежда на мисълта, че такива неща човек трябва да пише на изпит по литература, за да влезе в университтет. Тия пасажи бледнеят пред други безумия, записани в тетрадки, които явно са изхвърлени, за жалост. Още си спомням за хоризонталата на пътя и вертикалата „земя – небе”, които образували координатна система, в чиито център бил Антимовския хан. А от това следваха някакви фамозни изводи, за които за съжаление не мога да се сетя.

Чудя се какъв е смисълът хората да влагат интелектуален и материален ресурс да сътворяват такива интерпретации върху литературни произведения. На мен ми се струват абсолютно безполезни, което може би се дължи на моето неразбиране. За хората, които ги сътворяват, това усилие вероятно им носи някаква душевна и житейска хармония, което само по себе си не е лошо. Лошото е, че на хиляди злочести кандидат студенти се налага да губят време, усилия и пари, за да развиват безполезното умение да възпроизвеждат глупости.