88/ Показанията от чужбина са показателни за отчуждаването ни

via Иво Инджев

Електронното издание Каfene.net публикува кратка изповед на българския специалист от АЕЦ „ Козлодуй” Георги Котов, която би трябвало да съкрати дългосрочните планове на господстващата мафия в България за вечно господство. Защото всички пипала на организираната престъпност в иначе дезорганизираната ни държава са направо като недоразвити израстъци в сравнение с енергийния мутант, захранван със суровини, материали и компромати от суровия Север. Мнозина знаят това, малцина се осмеляват да го кажат публично.

Г-н Котов буквално е избягал в чужбина, за да може да проговори свободно. И го прави, разбира се, пред „чужда” медия (Kafene.net е независим сайт, списван от родолюбиви българи в Лондон) . Защото много от тукашните медии, макар и обвити в американски или германски целофан, намирисват на познатия „тройной” одеколон. Или на подобна течност на алкохолна основа, която надуших в моя полк в Сливен като войник, когато за пръв път видях как свръхчовеците от великия Съветски съюз пият полагащият им се по „разклад” миризлив спирт, незаслужено титулован по стандартите на СССР като одеколон.
Българският експерт разказва за огромни злоупотреби в АЕЦ „ Козлодуй”. Няма да преразказвам. Колегите, на които човекът се е доверил, заслужават техният труд да бъде зачетен в оригинал.

Моят скромен рикошет е отглас от струна, която би трябвало да звънне у всеки сънародник, доловил фалша на добре дресирания смесен хор на медии и управници в нашата държава. В него т.н. четвърта власт е девета дупка на кавала. Само така можем да си обясним фактът, че вътрешен човек търси трибуна навън, за да каже, че царят е гол.
Ако искаме да систематизираме смисъла на посланието, като изброим по метода на дедукцията уличените в случая адресати на ( основателното, боя се) болезнено недоверие на българския специалист, картината е следната:

-прокуратура
-следствие
-полиция
-медии
- изобщо всички официални институции ( които би трябвало да гарантират поне чуваемост, ако не защита, на отчаяните гласове на добре информираните за корупцията граждани, които вероятно рискуват живота си в порива да проговорят, каквито и да са причините за това )

Но съобщението на нашия сънародник, който ни напомня с избора си да говори за България далеч от България за това що е то днешна България, има и друга страна. То информира самозабравилите се грабители на съвременна България, че техният безгрижен сън е повече кошмарна самозаблуда под въздействието на твърде много водки. Кражбите им, поради извънредно лакомият им мащаб, не могат да си останат скрити завинаги, макар и в земя „като една човешка длан”.

На спящите институции-лека нощ! Явно поминуваме и без тях. А на грабителите-неприятни сънища! Инсомния!

89/ Въпроси от първостепенна влажност

via sex

Имам важни въпроси по-долу. Някакви отговори да ви се намират?

Защо си против гейовете? - попитах аз мой колега, иначе кадърен младеж - "Просто ги мразя и искам да ги пребия" - отговори съскащо той.

После гледах по телевизията как наистина, по време на гей парада в събота, гейове биват бити. Също така заплашвани и замеряни с коктейл Молотов.

Слушах и интервюта с националисти-ксенофоби. А ето какво е ксенофобия - (от гръцки: ξένος – 'непознат, чужденец' и φόβος – 'боязън, страх') обозначава всяка постоянна, ирационална или прекомерна ненавист или страх към чужденци или непознати, не обезателно оформена, поощрявана, търпима или стимулирана от властта. Ксенофобията въплъщава вярването, правилно или не, че човек стои пред нещо чуждо.

Имам към вас няколко сериозни логически задачи за домашно:

Ако всички гейове са хора, а всички хора имат права, следователно гейовете имат ли права?

Ако Леонардо Да Винчи е бил гей, а Милена Чакръкчиева се ожени 12 пъти - кой е по-стойностен човек?

Ако всички, които парадират ме дразнят, а аз бия тези които ме дразнят и отида, и набия един гей, който парадира, ще отида ли да набия и някоя мутра, която парадира или ще си остана едно дръгливо, скапано и пръдливо животно?

Ако аз съм гей и с моята половинка искаме да имаме дете, което да разхождаме в парка и това са наши права, но обществото, в което живея не одобрява тези мои права - трябва ли да имам дете и да го разхождам в парка?

Ако аз съм прав, а всички останали не са прави, трябва ли да принуждавам останалите да се съгласят с правотата ми?

И ако повечето хора слушат чалга, а аз слушам само Creep Pervert - кой от нас е скапаняк?

И ако всички са канибали, само аз не съм - мога ли да ги науча да не ядат човешко?

Ако всеки може да си прави каквото си поиска без да пречи на другите - то аз боклук ли съм, ако преча на другите?

И пак - ако Леонардо Да Винчи е бил гей, а Милена Чакръкчиева се ожени 12 пъти - кой е по-стойностен човек?

А!!!!!!!!!!!?????????????

90/ f-ck me I'm famous

via blagorodnata

- герой – направил нещо наистина съществено
- звезда – актьори и политици, стремят се да формират активни персонажи в очите на публиката или електората
- най-ниска категория – квазерите – псевдо-знаменитостите – най-интересният вид – нямат контрол върху себе си.

1-во противоречие:

Българските квазери са от областта на шоубизнеса, политиката, неофолка, попфолка...
- известни са с това, че са известни
- пробутват смешни и подозрителни откъм дълбочина разсъждения и проблеми, придавайки им изкуствена значимост
- паратизират постигнатото от други, пародират в безпомощността си.

2-ро противоречие:

- отмъщението на известността:
- ужасното състояние, в което изпадат знаменитостите, когато за тях се говори в минало време, или още по-неприятното – изобщо да спре да се говори
- прекомерната тежест на известността – малко хора могат да издържат на натоварването
- трагичната и печална развръзка на жертвите (покушения, изстъпления срещу известните)

Обяснение:
- хората ненавиждат влиянието на звездите върху себе си, това предизвиква ревност и ненавист
- всеки се стреми да предизвика внимание, което в случай, че не получи, започва да ненавижда звездата

91/ Кратко въведение в политиката на Балканите

via petko

България граничи с предателите от Румъния на север, с пияниците от Сърбия на запад, с гадната Македония на югозапад, с подлата Гърция на юг, с отвратителната Турция на югоизток и с изключително арогантното Черно Море на изток. Страната винаги е имала отлични мирни отношения на братска любов с всички тези съседи, с изключение на Черно Море. Работата е там, че България и Черно Море имат стар и остър териториален спор. Преобладаващото мнение сред черноморските делфини е, че наличието на анклави от риба в българските реки оправдава териториалните им претенции върху цялата страна, с изключение на пустините (за съжаление, в България все още няма пустини, макар че работим по въпроса). България, на свой ред, предявява претенции към цялото черноморско дъно на етно-историческа основа, тъй като българската наука е доказала, че черноморските делфини са просто българи, които са развили опашка на мястото на краката си. Българите настояват делфините да зарежат фалшивата си идентичност и да признаят и разкрият истинската си българска същност. Делфинските учени възразяват, че българските теории са просто пропаганда и както всички земни гръбначни, българите са еволюирали от рибите, а не обратното. Най-новите български проучвания обаче доказват без съмнение, че противно на по-ранните теории, българите са били най-първия биологичен вид на земята и чак след дълго и тежко развитие първите амеби са успели да еволюират от тях.

За още такива просветни материали: uncyclopedia.org

92/ Чалга-естетика с мастика и дини

via Smiling

минавайки покрай това днес Али (2 г.) каза: “Мамо, мамо, виж - гола дупана!”

знам, че темата е много дрънкана и дъвкана, но очевидно - без резултат

не смятам, че подобна гнус следва да се появява където и да било в публичното пространство и не знам онези, които ги разрешават до кога ще са толкова подкупни и безхаберни, че ще го позволяват още и още
аман от чалга-естетика, аман!

93/ A la Бретшнайдер

via Не съвсем неутрално

Преди няколко дни Ивайло писа за наблюденията си върху загадъчен продавач на плодове с пасат. По този повод рекох и аз да споделя някои несвързани мисли, също за пасати и продавачи.

В моя случай пасатът е черен и продава тенекиени фунии (понякога за разнообразие бурета) на Околовръстния път в София. Понякога се задържа със седмици, понякога за един ден, след което изчезва. Следват някои изчисления:

По моя преценка една такава фуния може да струва не повече от 2 лева. Кратка справка с Гугъл показва, че се намират и по-евтини от лев. Ако стойността на фунията ex works е половината от крайната цена, за продавача ще останат към 50 ст. За данъци, естествено, не говорим. За да може да се изхранва в София и да движи сутрин и вечер пасата, би трябвало да продава над 10 фунии на час. Един клиент има нужда от няколко минути, за да спре, да купи фунията и да тръгне. Дори всеки да купува средно по 2 фунии, това дава над 30% вероятност в даден момент при него да има клиент.

Това обаче съвсем не е така. Тъй като често минавам оттам, през последните 5 години съм го виждал няколкостотин пъти, но никога не съм забелязвал някой да купува нещо от него. Което ме навежда на очевидния извод, че човекът не продава фунии. Не продава и друг съмнителен продукт, защото пак ще трябва някой да спира при него. Не надзирава и проститутките, защото съответните служители се намират малко встрани на сянка под едно дърво. Не знам защо, но комбинацията от ненатоварваща работа и гарантирани приходи насочва мисълта ми към определен кръг правоохранителни организации.

Някой може да каже, че имам склонност към конспиративни теории. Друг може да мисли, че всички агенти под прикритие са известни мутри. Аз обаче не мисля така, като основание за това ми дават свидетелства на очевидци.

Един познат грък разказваше, как най-хубавите години от живота му били, когато работел като агент под прикритие на бреговата охрана в Пирея. Никакви особени грижи или отговорности, дори по задължение трябвало да прекарва деня в различни кръчми по пристанището. За сметка на данъкоплатците, естествено.

Друг пример, показващ, че службата съвсем не е лека, е близък роднина на приятел на баща ми, който през 70-те изпълнявал подобна бретшнайдерска служба в Казичене, примерно, или в Яна. Дали е имал големи професионални успехи не знам, защото цялото село знаело какво прави. Лошото е, че имал 400 лева безотчетни пари на месец, в резултат на което починал рано от (познайте) цироза. Какво ли не прави човек за родината…

94/. Plastic memories

via Junkpaper

Хубавите неща в живота ми са като едни малки прошлячета, които все не успявам да науча да затварят вратата след себе си, така че лошите да не се промъкват на рояци след тях...

Днес си спомних нещо прекрасно покрай Canção do Mar.
Вдига ударна вълна до небето. Днес-ът е опънат от четвъртък вечерта до сега, с тричасов антракт за спане някъде между 354 и 15684 действие. Вълната в един момент прелива, къса дигата, търкаля се, започва да щипе по лицето и по чуждите очи.
Тогава можеш да си единствено сам, дори когато не си.

В предшестващата нощ хлебарките излизат по "Евлоги", танцуват около стъпките ни и малките зелени момченца напускат светофарите, за да докоснат отраженията си върху асвалта. Червените остават заключени сами горе в жужащите си клетки.
Мълчим на кръстовището, поемам дъх рядко и внимателно. Когато е толкова тиха и пуста, София напомня гола прозрачна медуза. Студена, гладка, нежна до настръхване. И всяко докосване до нея оставя грозна следа.

С Павел си говорим с часове, рисуваме, изпушваме една кофа цигари. Изморена съм, но щастлива. У дома съм. Нищо, че вече не живея там. Разказваме си музиката, докато я слушаме. Когато си ляга, продължавам да си разказвам. Или просто да я усещам. Дълго преди и след изгрева.
Говоря си с dete, но вече съм твърде далече, отпусната и полуразтворена в морето.
Следобед излизам да купя мъгла, порой, гащи и тиранти. Моливи и блокче за Павел, ей така.

Тази нощ пак започва с много свещи и с хора, които ти стават близки, преди да са ти станали приятели. Като миналата годна по това време. Но толкова много липсва. Мечтата. Чувството. Откриването на другия. Лекотата сред тях.

Измитам се от там в състояние "използван презерватив" - неприятна и смачкана, но още топла и пълна със зачатъци на живот, на които обаче им липсва основание да прераснат в нещо повече.

В офиса няма никой и слушам само вентилаторчето на процесора. Усещам времето си като изтръпнал крайник, или по-скоро не го усещам, "вчера" беше преди три дни и не правя разлика между "утре" и "вдругиден". Вратът ме боли като отхапан, езикът ми пари и очите ми бавничко се вдървяват. Гърлото ми е протрито от дим, за да не ме заболи от другото - че имах добър приятел, а сега разговорите ни са се превърнали в околовръстно шосе на Истината.

Имитацията на отношения помежду ни е толкова евтина, че ми се повдига.
Не може да ме докосне, без да се стресна от това. Не мога да я прегърна и да не усетя как се напряга или отдръпва. В разговорите зейват гротескни паузи, обмисля какво да премълчи. Лекувам ги със зле отработено хладнокръвие и още по-евтин сарказъм. Лекувам ги и с щастието си. Мажа ги с благ мехлем от отрицание и наивност, обич и търпение. Но празнотите помежду ни изникват на все по-неочаквани места.

Чукаш на едно място пука се на десет други, приятел.

Навън ме настига поредният изгрев днес, сякаш съм на планетата на Малкия Принц.
Господи, щастлива съм, да не си помислиш друго! Дори аз не смея да си мисля друго.

***

Ще отсъствам известно време. Толкова неща имам да правя със себе си. Да уча. А какво по-добро начало от една паническа сесия, един изключен телефон и, come to think of it, малко материали за рисуване?

В кавички съм. Цялата между тях.

И не, там не искам гости, с които да се разплаквам или разсмивам. Не искам спомени от типа "как да се отпусна, като знам, че чукам малката му сестричка". Не искам и спомени от пясъчни пирамиди, черешови плантации, сладолед от бензиностанция, поройни дни, розови листенца над града, тиха свенливост. Не искам разговорите ни, не искам музиката ни. Не искам разказите за море и облаци. Не искам да се спъвам в измършавелите призраци на села, кученца и нарове. Не искам зарязани пред вратата си малките чудеса, които сме споделяли по пътя.

Не искам да те посрещам, не искам да знам кога ще си тръгнеш, още преди да си ме поздравила.

Не искам да съм неудачник.

Take To The Sky