via Комитата
*******
Значи, технологично в блога няма нищо ново. Това са технологии, познати от шест-седем години в България. По белия свят от много повече. Единствената иновация, която представлява блогът, това е форматът - чисто медийният формат на присъствие в Интернет. Преди блоговете имаше тъй наречените лични сайтове, където всеки можеше да пише, каквото му дойде на ум, но те не бяха толкова унифицирани. Блогът, всъщност, представлява една такава мека еволюция на различни видове технологични решения, благодарение на която в крайна сметка се стигна до едно решение, което е достатъчно лесно и добро за използване.
Какви са предимствата на блог формата? За мен най-голямото предимство е свободата да ее изразиш свободно. Не да чакаш някой от телевизора да ти каже твоите мисли, както ние със Стойчо чакахме няколко месеца някой да каже от телевизора това, което ние си мислим. Й тъй като не го чухме от никой, най-накрая решихме да го напишем и да видим дали ще има някакъв резултат. Включително да го напишем политически некоректно, знаете я тази болест на демокрацията - политическата коректност, която все повече ни ограничава изразните средства. Тоест, ние ее опитваме да говорим за нещата е истинските им имена. А това все повече става невъзможно поради някакви причини. В крайна сметка една от малкото медии, където можем да наричаме нещата с истинските им имена и да носим, естествено, отговорността за това - това е блогът. Така лекотата да изразиш себе си говори вече и за технологичните решения.
Всъщност, основното предимство на блога е неговата висока технологичност, която прави нещата лесни. Включително за хора, които се занимават с писмено слово, без да е задължително да разбират от компютри. Достъпност, тоест, човек го слага в Интернет, а след това, с помощта на търсачки и блог агрегатори, и разни други такива технологични средства, неговото мнение може да бъде прочетено отново, да се получи дискусия ит.н., тоест, завинаги остава там.
Освен това става дума за мнения в реално време. В сравнение с останалите медии, блоговете изключително бързо могат да реагират на някакви събития или явления в реалния живот. Тоест, те изпреварват, естествено, печатните медии, но могат да изпреварят дори телевизията и радиото.
Нещо много ценно е и отвореният диалог. Става дума за това, че хора, които в реалния живот никога не биха си разменили дума или буквално физически никога не биха били близо един до друг, реално имат какво да си кажат и да обменят мисли. Ето, например кандидатката за вицепрезидент Юлиана Николова, министър Калфин, Александър Божков - това са хора, за които трябва да си запишете час, ако искате просто така да си пообщувате с тях. И като си запишете час, да се молите да ви приемат и като отидете там, и като обясните, че всъщност искате да си говорите, той или тя няма да ви приемат на сериозно, впечатлението няма да е добро. Така че в това отношение блогът е изключително полезен. Стигам до децентрализацията на блогосферата - става дума за това, че блогът е нещо като, как да се изразя, като една медийна трева, която никне, и ако под някаква форма се появи репресивен апарат или режим, който се опита да спре целия този процес, ще бъде трудна работа. Ще се запушат устите на един-двама блогери, но нещата, общо-взето, са извън контрол, което аз смятам ча изключително ценно. Нали опитите на различни институции, държави и т. н. да контролират Интернет все още не се увенчават с успех? И това е една от причините, според мен, нашето общество да се развива в момента е такива бързи темпове.
Но това има и своите негативи. Например - появяват се едни такива, анонимни блогчета. Има един анти-блог в политическото пространство - „Gotze.net", не знам дали ще стане въпрос за него тази вечер. Аз нямам нищо против една негативна кампания. Но съм против анонимността на негативната кампания. Защото смятам, че е нещо, което вреди по някакъв начин, въпреки че в крайна сметка аз съм само един „атом", един гласоподавател, който може просто да си каже мнението.
Лична медия. Блогът винаги общува едно към едно, тоест, когато четете блог, не е като да сте на митинг и да се палите от реакциите на тълпата, да викате заедно с всички, защото всички други викат, и вие всички гледате заедно един клип. Преживяването е индивидуално и реакцията е индивидуална.
Това е политическото блогване в България. То е незначително. Един бял лист, но от друга страна, е нещо позитивно, защото всеки един от вас, ако желае, може да направи чудеса.
/постът е съкратен (оригинал)
Tuesday, July 15, 2008
Monday, July 14, 2008
96/ Матури
via Лъчко
Кел файда от цялата работа, както би казала баба ми.
И двете матури, които държах (БЕЛ и английски) бяха изцяло колективен труд с дискусии и абсолютно необезпокоявано събеседване и дори да не знаех съвсем за какво става дума пак щях да издържа изпитите. При всички е било така, дори чух, че някои са говорили по телефоните си тип “обади се на приятел”.
Иначе признавам, че беше лесно и ако човек е учил поне отгоре-отгоре (както аз) нямаше да има проблеми.
И така, каквото и да чуете като резултати от матурите да знаете, че не отговарят на знанията на зрелостниците.
Кел файда от цялата работа, както би казала баба ми.
И двете матури, които държах (БЕЛ и английски) бяха изцяло колективен труд с дискусии и абсолютно необезпокоявано събеседване и дори да не знаех съвсем за какво става дума пак щях да издържа изпитите. При всички е било така, дори чух, че някои са говорили по телефоните си тип “обади се на приятел”.
Иначе признавам, че беше лесно и ако човек е учил поне отгоре-отгоре (както аз) нямаше да има проблеми.
И така, каквото и да чуете като резултати от матурите да знаете, че не отговарят на знанията на зрелостниците.
Sunday, July 13, 2008
97/ С фуния
via Ивановстер
MIF: Marketing Innovation Forum. Второ издание. Народният театър: пълен с маркетинг-шефчета и маркетинг-кандидат-шефчета (тези, които сега духат на първите и чакат удобен момент да им го пъхнат отзад); с хора, които са кандидат-маркетинг-кандидат-шефчета (тия по-добре да не знаете какво правят); с хора, които не знаят какво правят там, но са там, защото работят я в рекламна агенция, я в нещо подобно и нали: “Може и да е маркетинг това, с което се занимаваме....”; с хора, които пълнят гащите с лайна само, защото на вратлето им виси бадж, удостоверяващ, че СА били там; абе – пълно с хора... И всички те очакват следното: ще чуят едни мегасветила в маркетинга, които ще им издадат тайните за успех в тази област. Те ще слушат, ще се приберат надървени или подмокрени от кеф, защото сега вече знаят какво трябва да правят, понеже ТОЙ каза “така”, ще си легнат с ерекцията или каквото е там, ще се събудят в същото състояние, ще се появят в офиса си и... ще могат да цитират какво е казал НЯКОЙ. Да цитираш какво е казал НЯКОЙ е много важно. Особено психологически: бил си там, където някои други от колегите не са били. Чул си го с ушите си, а те не са. Може би са го чели, ама нали – “чел” и “чул” са две различни неща. Ти си го “чул”, можеш да им обясняваш, че не е каквото са чели, ами е ЕДИ-КАКВО-СИ. Така е: човек за човека е вълк, макар вълците да били на изчезване.
Четирима лектори: мацката, създала “Coffee Republic”, пичът, бил маркетинг-мениджър на Манчестър Юнайтед до 2006, човекът, създал guerilla marketing-а и някакъв тип от Google. Предполагам пак маркетинг-някакъв-си. Първите трима говорят “live”, последният на запис, понеже бил възпрепятстван да уважи мероприятието. Хората говорят един след друг, с по един час почивка помежду им, за да може, нали – всичкият този маркетинг да не дойде в повече на някого и да заизнасят от сградата припаднали девойки и колабирали маркетинг-мъжаги.
Първа започна дамата –Сахар Хашеми. Освен как й дошла гигаидеята да открадне идеята на “Starbucks” и да я пренесе в Лондон, и как нямала кинти да я осъществи, и как ги намерила, въпреки че брат й бил ултрабанкер в Ню Йорк и оперирал с милиони, но пък не знаел как да й осигури 140 00 евро, и как на късмет й отпуснали заем, и всякакви такива неща, които – разбира се – тя била описала в книгата си “Anyone can do it”: заглавие, което означава “Ти, баба ти, дядо ти, слепият ти комшия, децата-олигофрени от домовете за деца-олигофрени, чичо ти в инвалидната количка, всички, които живеят с по 150 лева на месец, мангалите от “Столипиново”, всеки един средностатистически гражданин на Кения, както и всеки, който обитава Варненския затвор” – тя каза и най-умното нещо, което чух за целия ден: нейното маркетинг правило, гласящо “The importance of being clueless”. Демек: колкото по-малко знаеш за нещото, с което се захващаш, толкова по-добре. Това беше някъде към 10:30 сутринта. Още тогава мислех да последвам съвета й и да си тръгна, доверявайки се на нещо, казано от няква мегалелка, но останах, най-малкото, защото бях станал, за да бъда там.
Втори говори пичът от “Юнайтед” – Питър Дрейтър. Някъде в началото на неговата лекция или не знам как там да го нарека, на балкона имаше проява от хуморист: някакъв тип запя “Glory, glory Man. United!”. Мисля, че никога няма да успея да си обясня как е възможно толкова забавни и оригинални хора да работят в този бизнес. “Шоуто на Слави” запада ето заради такива като него: занимават с маркетинг, вместо да пеят и да забавляват хората! Честно: когато е анонсиран за лектор човек, ръководил маркетинга в Манчестър Юнайтед, как ти хрумва да запееш “Glory, glory Man. United” - не знам! Ей това се казва креативност: да белснеш пред цяла зала! Креативност, подобна на кутийките с прежда, които трябва да си бил там, за да видиш за коя креативност си говорим!! За креативност отвъд креативността. Вероятно се нарича “откреативност”, еба ли го... Но, да се върнем на Питър Дрейтър. Беше един доста добър оратор, който успяваше и да забавлява хората, и да им даде нагледни примери какво означава маркетингът да “мине напред”, да търси цели “отвъд”. Общо взето: ако реша да изходя от някой негов пример (защото той, както и всички останали говореха с примери), в хипотетичната ситуация, в която аз съм маркетинг-мениджър на “Велбъжд”, трябва да реша, че ще продаваме фланелки в Дупница. Защото там има двама фена на “Велбъжд”. И че там най-вероятно имаме двама фенове, до чиито сърца трябва да стигнем, защото те ще си купят нещо от отбора. Някакси, не че този човек говореше неприложими на практика неща, но в нашите условия, когато нямаме – да кажем – един “Марек”, който има фенове по цял свят, защото в него е играл Бекъм, нещата са маааалко по-сложни.
Трети говори Джей Конрад Левинсън – “бащата на герила маркетинга”. Евалата, наистина го е измислил: с никви инвестиции, правиш майката си ебало нещото и всичко гръмва, всички те знаят и ставаш нъмбър уан, и: жестоко! След като измисля герила маркетинга или както, предполагам повечето от хората, присъствали днес, биха предпочели – guerilla marketing-а, този човек се захваща с писане на книги как да го прилагаш и как да изкарваш пари, без да ти се налага да ходиш на работа. По спомен ще кажа, че имал написани примерно 50 книги. Замислих се, че и Стивън Кинг, и Джон Гришъм нямат по толкова. Каза, че книгите му били преведени (пак по спомен цитирам) на 48 езика “... и аз не разбирам 47 от изданията на собствената си книга!”. Същото го има на хоумпейджа му. Дотук не ми каза нищо ново. Това, което ме изкефи в думите му беше (пак по спомен): “Замислете се какво обичате да правите извън работа и превърнете това нещо в работа!”... Жестоко, но като се замислих, ако някой можеше да превърне пиенето на алкохол в работа, досега да го е направил...
И най-нещото, което най ме изкефи: както обясняваше на цялата зала как пишел книги със заглавия от рода на “Как да печели пари, без да ходим на работа?”, “Печелете пари, без да инвестирате много” и т.н., в един момент този човек каза (пак по спомен): “Извадете си тетрадките и запишете следните 20 правила, които ще ви кажа и които още от утре ще ви направят най-добрите в маркетинга”. Седя си на втория балкон и гледам как почти цялата зала вади тетрадки и химикалки и чака да пише!! Адски се изкефих: този човек наистина показа как от нищо могат да се правят пари! Правеше ги в реално време! Искрено ми се ще всички онези, които извадиха химикалки и тетрадки да го направиха от куртоазия, но уви: записваха си най-старателно, сякаш по цял ден не обсъждат с колегите си колко долнопробно нещо е телешопингът и не си правят бъзици на тема “три бързи стръпки за по-дълги крака”... На правило номер “три” слязох на втория балкон, на правило номер “шест” си излязох... Просто всичките тези неща ги има в нета, не е сложно да ги намериш, ако се интересуваш.... За моя най-голяма радост утре няма да съм от онези, които си стоят в офисите и си мислят “Ох, помня ли правило номер осем!??!” Оххххх! Не го помня! Какъв маркетолог съм!!”; или стоят, мисли се стратегия и те казват: “Аз си мисля, че тук най-добре фитва правило номер осем от правилата на Джей Конрад Левинсън...” – цитират го дословно и добавят – “... но, винаги може да приложим и правило номер 13!”...
След всеки от лекторите имаше възможност да се задават въпроси. Имаше въпроси от онези олита, които питат нещо само, за да кажат “Айм еди-кой-си, от еди-коя-си-агенция или каквото е там, хау уд ю иксплейн...” или нещо такова и задават най-неинтересуващият ги въпрос, който маскира онова “Ето сега, да знаете, че и аз съм тук казвам се така и така, работя за този или този и съм много амбициозен, и знам английски, и не ми беше много интересно какво говорихте, ама слушах, за да задам въпрос, за да се види, че се интересувам, разбираш ли!...” Това “разбираш ли!” аз си го добавих. Тези хора никога няма да кажат “Разбираш ли?!...”. Те са да си ебе майката и маркетинга. Те са от онези, които се срамуват, че са родени в провинцията, които никога няма да си признаят, че нищо не си разбират от работата, въпреки дипломите си от ултраюнивърсититата, и които са готови да смачкат всичко живо по пътя си само, за да се знае, че това са те... Тъпото е, че докато аз седя и се възмущавам, че изобщо съществуват подоби хора, те си вегитират яко и един ден ей такива индивиди стават шефчета и започват да обясняват “Тва не ми харесва, тва - също, тва не е креативно, а това – това не е, както го обяснява Сахар Хашеми!!!”.
MIF: Marketing Innovation Forum. Второ издание. Народният театър: пълен с маркетинг-шефчета и маркетинг-кандидат-шефчета (тези, които сега духат на първите и чакат удобен момент да им го пъхнат отзад); с хора, които са кандидат-маркетинг-кандидат-шефчета (тия по-добре да не знаете какво правят); с хора, които не знаят какво правят там, но са там, защото работят я в рекламна агенция, я в нещо подобно и нали: “Може и да е маркетинг това, с което се занимаваме....”; с хора, които пълнят гащите с лайна само, защото на вратлето им виси бадж, удостоверяващ, че СА били там; абе – пълно с хора... И всички те очакват следното: ще чуят едни мегасветила в маркетинга, които ще им издадат тайните за успех в тази област. Те ще слушат, ще се приберат надървени или подмокрени от кеф, защото сега вече знаят какво трябва да правят, понеже ТОЙ каза “така”, ще си легнат с ерекцията или каквото е там, ще се събудят в същото състояние, ще се появят в офиса си и... ще могат да цитират какво е казал НЯКОЙ. Да цитираш какво е казал НЯКОЙ е много важно. Особено психологически: бил си там, където някои други от колегите не са били. Чул си го с ушите си, а те не са. Може би са го чели, ама нали – “чел” и “чул” са две различни неща. Ти си го “чул”, можеш да им обясняваш, че не е каквото са чели, ами е ЕДИ-КАКВО-СИ. Така е: човек за човека е вълк, макар вълците да били на изчезване.
Четирима лектори: мацката, създала “Coffee Republic”, пичът, бил маркетинг-мениджър на Манчестър Юнайтед до 2006, човекът, създал guerilla marketing-а и някакъв тип от Google. Предполагам пак маркетинг-някакъв-си. Първите трима говорят “live”, последният на запис, понеже бил възпрепятстван да уважи мероприятието. Хората говорят един след друг, с по един час почивка помежду им, за да може, нали – всичкият този маркетинг да не дойде в повече на някого и да заизнасят от сградата припаднали девойки и колабирали маркетинг-мъжаги.
Първа започна дамата –Сахар Хашеми. Освен как й дошла гигаидеята да открадне идеята на “Starbucks” и да я пренесе в Лондон, и как нямала кинти да я осъществи, и как ги намерила, въпреки че брат й бил ултрабанкер в Ню Йорк и оперирал с милиони, но пък не знаел как да й осигури 140 00 евро, и как на късмет й отпуснали заем, и всякакви такива неща, които – разбира се – тя била описала в книгата си “Anyone can do it”: заглавие, което означава “Ти, баба ти, дядо ти, слепият ти комшия, децата-олигофрени от домовете за деца-олигофрени, чичо ти в инвалидната количка, всички, които живеят с по 150 лева на месец, мангалите от “Столипиново”, всеки един средностатистически гражданин на Кения, както и всеки, който обитава Варненския затвор” – тя каза и най-умното нещо, което чух за целия ден: нейното маркетинг правило, гласящо “The importance of being clueless”. Демек: колкото по-малко знаеш за нещото, с което се захващаш, толкова по-добре. Това беше някъде към 10:30 сутринта. Още тогава мислех да последвам съвета й и да си тръгна, доверявайки се на нещо, казано от няква мегалелка, но останах, най-малкото, защото бях станал, за да бъда там.
Втори говори пичът от “Юнайтед” – Питър Дрейтър. Някъде в началото на неговата лекция или не знам как там да го нарека, на балкона имаше проява от хуморист: някакъв тип запя “Glory, glory Man. United!”. Мисля, че никога няма да успея да си обясня как е възможно толкова забавни и оригинални хора да работят в този бизнес. “Шоуто на Слави” запада ето заради такива като него: занимават с маркетинг, вместо да пеят и да забавляват хората! Честно: когато е анонсиран за лектор човек, ръководил маркетинга в Манчестър Юнайтед, как ти хрумва да запееш “Glory, glory Man. United” - не знам! Ей това се казва креативност: да белснеш пред цяла зала! Креативност, подобна на кутийките с прежда, които трябва да си бил там, за да видиш за коя креативност си говорим!! За креативност отвъд креативността. Вероятно се нарича “откреативност”, еба ли го... Но, да се върнем на Питър Дрейтър. Беше един доста добър оратор, който успяваше и да забавлява хората, и да им даде нагледни примери какво означава маркетингът да “мине напред”, да търси цели “отвъд”. Общо взето: ако реша да изходя от някой негов пример (защото той, както и всички останали говореха с примери), в хипотетичната ситуация, в която аз съм маркетинг-мениджър на “Велбъжд”, трябва да реша, че ще продаваме фланелки в Дупница. Защото там има двама фена на “Велбъжд”. И че там най-вероятно имаме двама фенове, до чиито сърца трябва да стигнем, защото те ще си купят нещо от отбора. Някакси, не че този човек говореше неприложими на практика неща, но в нашите условия, когато нямаме – да кажем – един “Марек”, който има фенове по цял свят, защото в него е играл Бекъм, нещата са маааалко по-сложни.
Трети говори Джей Конрад Левинсън – “бащата на герила маркетинга”. Евалата, наистина го е измислил: с никви инвестиции, правиш майката си ебало нещото и всичко гръмва, всички те знаят и ставаш нъмбър уан, и: жестоко! След като измисля герила маркетинга или както, предполагам повечето от хората, присъствали днес, биха предпочели – guerilla marketing-а, този човек се захваща с писане на книги как да го прилагаш и как да изкарваш пари, без да ти се налага да ходиш на работа. По спомен ще кажа, че имал написани примерно 50 книги. Замислих се, че и Стивън Кинг, и Джон Гришъм нямат по толкова. Каза, че книгите му били преведени (пак по спомен цитирам) на 48 езика “... и аз не разбирам 47 от изданията на собствената си книга!”. Същото го има на хоумпейджа му. Дотук не ми каза нищо ново. Това, което ме изкефи в думите му беше (пак по спомен): “Замислете се какво обичате да правите извън работа и превърнете това нещо в работа!”... Жестоко, но като се замислих, ако някой можеше да превърне пиенето на алкохол в работа, досега да го е направил...
И най-нещото, което най ме изкефи: както обясняваше на цялата зала как пишел книги със заглавия от рода на “Как да печели пари, без да ходим на работа?”, “Печелете пари, без да инвестирате много” и т.н., в един момент този човек каза (пак по спомен): “Извадете си тетрадките и запишете следните 20 правила, които ще ви кажа и които още от утре ще ви направят най-добрите в маркетинга”. Седя си на втория балкон и гледам как почти цялата зала вади тетрадки и химикалки и чака да пише!! Адски се изкефих: този човек наистина показа как от нищо могат да се правят пари! Правеше ги в реално време! Искрено ми се ще всички онези, които извадиха химикалки и тетрадки да го направиха от куртоазия, но уви: записваха си най-старателно, сякаш по цял ден не обсъждат с колегите си колко долнопробно нещо е телешопингът и не си правят бъзици на тема “три бързи стръпки за по-дълги крака”... На правило номер “три” слязох на втория балкон, на правило номер “шест” си излязох... Просто всичките тези неща ги има в нета, не е сложно да ги намериш, ако се интересуваш.... За моя най-голяма радост утре няма да съм от онези, които си стоят в офисите и си мислят “Ох, помня ли правило номер осем!??!” Оххххх! Не го помня! Какъв маркетолог съм!!”; или стоят, мисли се стратегия и те казват: “Аз си мисля, че тук най-добре фитва правило номер осем от правилата на Джей Конрад Левинсън...” – цитират го дословно и добавят – “... но, винаги може да приложим и правило номер 13!”...
След всеки от лекторите имаше възможност да се задават въпроси. Имаше въпроси от онези олита, които питат нещо само, за да кажат “Айм еди-кой-си, от еди-коя-си-агенция или каквото е там, хау уд ю иксплейн...” или нещо такова и задават най-неинтересуващият ги въпрос, който маскира онова “Ето сега, да знаете, че и аз съм тук казвам се така и така, работя за този или този и съм много амбициозен, и знам английски, и не ми беше много интересно какво говорихте, ама слушах, за да задам въпрос, за да се види, че се интересувам, разбираш ли!...” Това “разбираш ли!” аз си го добавих. Тези хора никога няма да кажат “Разбираш ли?!...”. Те са да си ебе майката и маркетинга. Те са от онези, които се срамуват, че са родени в провинцията, които никога няма да си признаят, че нищо не си разбират от работата, въпреки дипломите си от ултраюнивърсититата, и които са готови да смачкат всичко живо по пътя си само, за да се знае, че това са те... Тъпото е, че докато аз седя и се възмущавам, че изобщо съществуват подоби хора, те си вегитират яко и един ден ей такива индивиди стават шефчета и започват да обясняват “Тва не ми харесва, тва - също, тва не е креативно, а това – това не е, както го обяснява Сахар Хашеми!!!”.
Thursday, July 10, 2008
98/ Св. св Кирил и Методий
via Делян Делчев
******
Македонците се оплакваха значи, че ние сме им били откраднали кирилицата и сме си били присвоили Кирил и Методии твърдейки, че са Българи. И специално Охридци от това ги избива много на чест и много ги боли, щото все пак там са живели и тримата – и Климент, Наум и Ангеларии (и техните манастири стоят около езерото), отишли там след като са били прогонени на църковен събор от нашите (не желаещи да се гърчеят толкова, макар ние да обичаме да казваме, че не сме ги прогонили – те са си били тръгнали сами, с поръчение).
А Кирил и Методий ги броят за свои Българи, Гърци, Македонци, Сърби, Поляци, Украинци, Руснаци и кой ли не. Те са светци и за Ортодоксалните християни и за Католиците. И за тях пушек се дига. А фактите са прости – били са византийци, далечни наследници на трона, което според тогавашната традиция е изисквало един да бъде възпитан за свещеник, а друг за политик, защото ако нещо се случи да поемат държавата. Макар че ролите им са разменени (Методии е бил нарочен за политик, а Кирил за поп), спрямо желанието на душите им (Методии е искал да бъде поп, а Кирил политик). Те са следвали до последно семейни Византийски (а не Български) политически цели, което в частен случай за момент е съвпаднало с обърналият се наш интерес. Далечният славянски произход на Методий е спорен и се дължи на предположение за произхода на майка му, и факта че той е направил превод на евангелието в който е употребявал малко повече думи, отколкото би могъл да научи на пазара (където са учили славянски в техния край) в славянската област, която е управлявал. Както и това, че той е говорил северно славянско наречие, а тамошните (но и нашите славяни, заедно с македонците и сърбите) са били с южно славянско наречие, което пък дава основание поляци, румънци/молдовци, словаци, украинци и руснаци да твърдят, че е много по-вероятно майка му да е имала северно славянски (руски, румънски, украински, полски) произход. Въобще има толкова основания за спорове, около вероятността да имат в края на краищата крайно минимална родова близост с един или друг славянски корен, когато се пропуска абсолютно безспорният им византийски имперски род и глаголишките заемки в азбуката (всъщност азбуката е Гръцко-Латинска, тази, която така и така се е употребявала във Византия по това време), преводите и налаганата от тях политика. Освен че баща им се казва Лъв, истинското име на Кирил е Константин, и той едва в края на живота си го променя на Кирил. От съвременна гледна точка те са по скоро от рода на съвременните Гърци, Румънци или Италианци, отколкото Македонци, Българи, Сърби, Руснаци, Поляци и всякакви. А и ние не употребяваме тяхната азбука, въпреки, че е наименувана по Кирил. Първата употреба на азбуката, и приложението и е било политическо – за въвеждане във Велика Моравия (северно славянска държава на територията на съвременна Полша, Чехия, Словакия и Унгария, като се заговорихме за северно славянски диалекти). Но по политически причини Кирил и Методии не отиват там (могат да заплашат престолонаследника – за това друг път). При промяната на решенията и гоненията от франките, чак тогава някой (Наум, Ангеларии, Сава, Горазд и Климент) идват и у нас. А след това отиват и в Македония. Около Климент Охридското езеро.
Та въпреки очевидно неистината, което и дете у България да бутнеш и да питаш какви са Кирил и Методии, то ще каже Българи. В Македония ще ги нарекат Македонци. В Румъния Румънци. В Русия са Руснаци. В Гърция Гърци. В Словакия Словаци. И всеки вади смешни основания. Ех, писна ми вече. После иди се разправяй с Македонците, да се тръшкат и тропат с крак, че ние и те се лъжем сами и взаимно. Кирил и Методии дори бяха номинирани за 100те най-велики Българи. Защо не номинирахме и Клинтън, се чудя? Нали ни прие в НАТО? А Горбачов за перестройката, защо не го номинирахме и него? Да не говорим, че те са направили повече конкретно за България, и имат подобен Български произход като споменатите, повече отколкото Джон Атанасов, също номиниран, за който съм писал преди.
Та първият ден решихме да отидем до манастира на Наум, където прословутия Свети Наум е и погребан. Той се намира почти до границата с Албания, от южната страна на Охридското езеро. Там обаче ни прихвана един негов адаш и ни покани да се повозим с лодка и след като преговорихме цената за качване и слизане от лодката, се качихме а той ни разходи на доста интересни места.
*****
******
Македонците се оплакваха значи, че ние сме им били откраднали кирилицата и сме си били присвоили Кирил и Методии твърдейки, че са Българи. И специално Охридци от това ги избива много на чест и много ги боли, щото все пак там са живели и тримата – и Климент, Наум и Ангеларии (и техните манастири стоят около езерото), отишли там след като са били прогонени на църковен събор от нашите (не желаещи да се гърчеят толкова, макар ние да обичаме да казваме, че не сме ги прогонили – те са си били тръгнали сами, с поръчение).
А Кирил и Методий ги броят за свои Българи, Гърци, Македонци, Сърби, Поляци, Украинци, Руснаци и кой ли не. Те са светци и за Ортодоксалните християни и за Католиците. И за тях пушек се дига. А фактите са прости – били са византийци, далечни наследници на трона, което според тогавашната традиция е изисквало един да бъде възпитан за свещеник, а друг за политик, защото ако нещо се случи да поемат държавата. Макар че ролите им са разменени (Методии е бил нарочен за политик, а Кирил за поп), спрямо желанието на душите им (Методии е искал да бъде поп, а Кирил политик). Те са следвали до последно семейни Византийски (а не Български) политически цели, което в частен случай за момент е съвпаднало с обърналият се наш интерес. Далечният славянски произход на Методий е спорен и се дължи на предположение за произхода на майка му, и факта че той е направил превод на евангелието в който е употребявал малко повече думи, отколкото би могъл да научи на пазара (където са учили славянски в техния край) в славянската област, която е управлявал. Както и това, че той е говорил северно славянско наречие, а тамошните (но и нашите славяни, заедно с македонците и сърбите) са били с южно славянско наречие, което пък дава основание поляци, румънци/молдовци, словаци, украинци и руснаци да твърдят, че е много по-вероятно майка му да е имала северно славянски (руски, румънски, украински, полски) произход. Въобще има толкова основания за спорове, около вероятността да имат в края на краищата крайно минимална родова близост с един или друг славянски корен, когато се пропуска абсолютно безспорният им византийски имперски род и глаголишките заемки в азбуката (всъщност азбуката е Гръцко-Латинска, тази, която така и така се е употребявала във Византия по това време), преводите и налаганата от тях политика. Освен че баща им се казва Лъв, истинското име на Кирил е Константин, и той едва в края на живота си го променя на Кирил. От съвременна гледна точка те са по скоро от рода на съвременните Гърци, Румънци или Италианци, отколкото Македонци, Българи, Сърби, Руснаци, Поляци и всякакви. А и ние не употребяваме тяхната азбука, въпреки, че е наименувана по Кирил. Първата употреба на азбуката, и приложението и е било политическо – за въвеждане във Велика Моравия (северно славянска държава на територията на съвременна Полша, Чехия, Словакия и Унгария, като се заговорихме за северно славянски диалекти). Но по политически причини Кирил и Методии не отиват там (могат да заплашат престолонаследника – за това друг път). При промяната на решенията и гоненията от франките, чак тогава някой (Наум, Ангеларии, Сава, Горазд и Климент) идват и у нас. А след това отиват и в Македония. Около Климент Охридското езеро.
Та въпреки очевидно неистината, което и дете у България да бутнеш и да питаш какви са Кирил и Методии, то ще каже Българи. В Македония ще ги нарекат Македонци. В Румъния Румънци. В Русия са Руснаци. В Гърция Гърци. В Словакия Словаци. И всеки вади смешни основания. Ех, писна ми вече. После иди се разправяй с Македонците, да се тръшкат и тропат с крак, че ние и те се лъжем сами и взаимно. Кирил и Методии дори бяха номинирани за 100те най-велики Българи. Защо не номинирахме и Клинтън, се чудя? Нали ни прие в НАТО? А Горбачов за перестройката, защо не го номинирахме и него? Да не говорим, че те са направили повече конкретно за България, и имат подобен Български произход като споменатите, повече отколкото Джон Атанасов, също номиниран, за който съм писал преди.
Та първият ден решихме да отидем до манастира на Наум, където прословутия Свети Наум е и погребан. Той се намира почти до границата с Албания, от южната страна на Охридското езеро. Там обаче ни прихвана един негов адаш и ни покани да се повозим с лодка и след като преговорихме цената за качване и слизане от лодката, се качихме а той ни разходи на доста интересни места.
*****
Tuesday, July 8, 2008
99/ За чичовците и марковите банички
via Маркетинг локал
Кой е "Чичо Хранко"? Повече от половината гласували в анкетата на "Маркетинг лоКал" не знаят. Още повече предполагам са тези, които не са опитвали от продукцията на чичката със засукания мустак. А форнетки хапвали ли сте? Сигурен съм, че единици са тези, които не са опитали поне едно парче. Днес открих, че на пазара на маркови банички ще стъпва и трети играч - "Белла България" с веригата "Лакис".
С трима играчи нещата започват да заприличват на истински пазар. Това още повече идва да покаже, че играчите вече ще имат още по-малък толеранс за маркетингови грешки. И докато Fornetti могат да се възползват от предимството на първа марка в категорията, за "Чичо Хранко" аз бих заложил на стратегията на бранд номер две. В този ред на мисли няма да пропусна да цитирам един от любимите ми брандинг закони на Ал Рийс и Джак Траут: "В крайна сметка всеки пазар се превръща в надбягване между двама състезатели."
"Чичо Хранко" е в перфектната позиция, да застане редом до Fornetti в надбягването за най-продавана баничка. Според мен ключов момент в изграждането на чичото трябва да бъде дистанцирането от Fornetti. В интерес на истината, засега Хранко прави точно това. Като изключим препокриването на жълтеникавия житен акцент в марковите цветове и добре познатия франчайз модел, останалите елементи от маркетинг микса на "Чичо Хранко" следват отчетлива линия на диференциация, която аз виждам ето така:
1. Fornetti изглеждат и СА вносни. "Чичо Хранко" е чичо, закръглен и усмихнат баничар - изтъркан роден персонаж. Името му е малко дълго, но пък звучно и донякъде запомнящо се. Логото е малко претруфено за моя вкус, ама пък така се долавя и самоделно българско дизайнерско усещане.
2. Макар и с доста близка концепция до Fornetti, продукцията на Хранко има отчетливо различен вкус. По български мазен с чупещи се на едро кори... за разлика от Fornetti.
3. Цената. При Fornetti всичко е на една цена, при Хранко - не е. А и има неща които са на бройка. Така между другото не се забелязва отчетливо, че май са малко по-скъпи.
4. За съжаление няма как да имам поглед върху изборът на локации при двете франчайз вериги, но определено на мястото на "Чичо Хранко" бих избягвал директна конкуренция с Fornetti, доколкото е възможно. Най-малкото капацитетът на пазара в категорията не изглежда толкова голям, че на една локация да процъфтяват обекти и на двете вериги.
Така накратко виждам нещата в момента. На хоризонта обаче се задава нов играч. Какво представлява той? И може ли да предложи нещо ново и най-важното различно? Скоро ще се види и вкуси. Очаквайте продължение...
снимка: Момчил Валериев
Monday, July 7, 2008
100/ Индулгенция
via Ясен
Обществена тоалетна в центъра на София. Отсреща, на някакви си 20-30 метра, църква. Напомня ми за рая. И за ада. Слизам надолу… Решетки… Юлска, тежка влага… Съборена на стълбите метла с дълга дръжка…. Чифт джапанки съхнат и изпускат пара….. Спотайваща се Вещица?
Слизам!
На дъното прозорче като бойница на крепост. Решетки. Над тях, изрязана от бял картон, звездата на Давид, на която пише “20 ст.” Зад прозорчето е здрач. Вещицата, боса, замечтано чопли семки…
А пред нея и пред всичките кенефи на земята стои една порцеланова чиния!
Монетата звучно издрънчава, но преди ехото да отзвучи, чинията е отново празна, чиста, бяла.
Вратата се отваря и открива дупка в пода. Миризма, но не на сяра. Индулгенция от вещица за двадесет години.
Wednesday, July 2, 2008
101/ Разделение на труда
via електро
Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.
Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.
Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".
Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.
Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.
Нарича се разделение на труда.
Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.
Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.
Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".
Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.
Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.
Нарича се разделение на труда.
Subscribe to:
Posts (Atom)
