via Ангел Грънчаров
Продължавам описанието си на тема как живях комунизма… И тъй, в 1980 г. аз, на 21 години, стъпих на гарата в Санкт Петербург, тогава наричан… “Ленинград”. (Някои… “тикви” и досега го наричат така, понеже, явно, им се чини, че градът на Петър е основан от… Ленин!) И ето, ние, трима българи, приети да учим във Философския факултет на Университета, директно попаднахме в… ада, наречен “общяга” (“общежитие”, сиреч… “комуналка”). Няма да е справедливо обаче ако не кажа още сега, че въпреки всичко, което преживях в този град, Санкт Петербург е един страхотно красив и велик град; наричат го “северната Венеция” и имат известно право. Но в качеството му на “Ленинград” той беше доста пострадал – по същия начин, по който са страдали и хората, живеещи в него. Тук в 1917 г. избухва болшевисткия метеж, с който започва “ерата на комунизма”, така безславно поминал се наскоро, но и досега още жив в много глави.
“Комуналката” е символът на комунизма, неговият най-изразителен и пълен образ. Не може да се разбере какво е комунизъм ако човек не е почувствал с всичките си сетива какво е това “комуналка”. А на мен ми се удаде тази възможност още на 21 години, и аз, разбира се, изпитвайки погнуса най-напред от “комуналката”, намразих завинаги и комунизма. Длъжен съм сега да предам своето усещане особено на по-младите, защото у нас, в България, съвсем не се разбира какво е това “комуналка” – този “апотеоз”, този modus vivendi на съветския комунизъм – най-истинския комунизъм на земята. Комунизмът трябва да бъде запомнен с “комуналката”, тя е неговото най-голямо постижение.
Всичко в “комуналката” е създадено така, че да унижава безкрайно и всекидневно човека. Но да не избързвам, нека първо да кажа какви са моите първи възприятия на “комуналката”, в която попаднах някак си уж “на шега”, изневиделица, неочаквано…
Да, неочаквано, защото в София, когато ни “убеждаваха” да отидем да учим в СССР, ни бяха казали, че ще живеем в… “невероятно добри условия”: по двама в стая, с душ и отделна тоалетна, с “прекрасни условия” за учене и… живот. И ние, нещастниците, се съгласихме. Ето обаче какво видяхме…
Таксито ни остави пред една пететажна сива тухлена сграда (тухлите в Русия са… сиви, не червени; за сметка на това всичко друго там е червено!). “Общежитие № 4” имаше формата на буквата “П”, едното му крило, както се оказа, беше “мъжко”, а другото, съответно – “женско”. На входа ни посрещна усмихната вечната бабичка-портиерка и ни поведе из… “катакомбите”, защото точно тази дума изплува в съзнанието ми, когато вървях из коридорите на “нашия общ дом”. Първото, което се набива в очите, бяха осеяните с табла и лозунги стени, написани с големи червени букви, на които пише как човек следва да… мисли, да… живее, да… харесва и т.н., а също така какво следва да… обича, да… мечтае, дори да… яде (”Мясо вредно!”, сиреч “Месото е вредно!”: един основен лозунг в столовите). И ето, след като минахме през 4 етажа (това сторило ни се безкрайно първо разхождане из “катакомбите” явно е замислено като “общо запознаване” с “външния вид” на съветската комуналка!), ние накрая бяхме заведени до нашата стая, на 4 етаж, “мъжко отделение”. (Не се учудвайте, че някои термини са все едно отнасящи се за… затвор: общягата-комуналка всъщност си е един затвор!)
Така похвалената ни в София стая се оказа не за 2-ма, а за… 5 човека! Стаята иначе е големичка и с висок таван, но… понеже всяка стая има само 4-ъгъла, най-големият проблем е къде да бъде поставено… петото легло. Тази “епопея” с петото легло си заслужава отделна сага, но да видим как “съветския човек” се е опитвал да оцелее в тези ужасни условия. Впрочем, тоалетната и умивалниците се намираха на същия етаж, в края на коридора, и там постоянно имаше, естествено, “очередь”, сиреч… “опашка”; обясниха ни, че било… “нехигиенично” тоалетна и умивалник да се намират в самата стая. “Опашката”, наред с “комуналката”, е другият най-изразителен символ и най-голямо постижение на съветския комунизъм (пък и на нашия).
По-късно разбрахме, че да живеят много хора (и дори… семейства!) в една стая за руснаците си е нещо едва ли не обичайно: например в обявите за наем на жилища често можеше да се срещне обява с такъв чудноват текст: “Давам под наем… ъгъл от стая”, и да си наемеш именно… “ъгъл” означава, че си истински… “щастливец”! Защото представи си какво означава да ти се падне… “петото място” в една комунална стаичка!
Та за това как хората са оцелявали в комуналките. Знам само как оцеляваха студентите в нашето общежитие: всеки, докопал се до… “ъгъл”, си заграждаше своя ъгъл с… шкафове, кашони, всякакви дървени плоскости, одеала, завеси и каквото там падне под ръка – и така си осигуряваше свое малко, но лично пространство. Представете си какво се получава в крайна сметка, когато не само четиримата щастливци от ъглите, но и “петият излишен” си направи една такава… дупка, дето се навира, за да избяга от… комунизма и от… “системата” за мачкане на човешкото достойнство, наречена комунизъм. Много често, за да стигнеш до своята… “дупка”, ти се налага да отидеш дотам… “на четири крака”, напипвайки в тъмното пътя към заветната цел. Но веднъж като отидеш в своя ъгъл, вече си автономен и независим и единственото, което постоянно, методично, денонощно, системно те тормози, е само… шума, невероятният шум от комуналката, от който спасение няма. Зад шкафовете, завесите и преградите някъде там, съвсем наблизо, нещастниците правят, примерно, секс, или… пият (обичайно занимание на унизения човек от съветската комуналка!), или се… бият, или се карат, или слушат музика, или си казват… нежни думи: и ти винаги си… “свидетел”, чуваш тази “гълчава”, това постоянно боботене, характерно за съветската комуналка: от него спасение няма, дори и да си запушиш ушите. Комуналката е най-префиненото средство за вечен терор и постоянна гавра над човешката личност: тя именно затова е най-великото постижение на съветския комунизъм…
В общежитието, естествено, никога не се спи: нека ако някой не ми вярва, да прочете нещо от Андрей Платонов. В нея не спят не просто затова, защото и… “врагът не спи”, но и защото… как да спиш, когато около теб, в образцовата съветска комуналка, тече и бучи вечната… фиеста, вечният… “празник” на така чудноватия комунален живот?! Това комунално “пиршество на живота” никога не утихва, всички са постоянно будни, и… живеят, сиреч… пият, крещят, реват, шептят си нежни думи, бият се…, а ти всичко чуваш: спасение няма.
И ето, ние, тримата млади българи, стоейки на прага на “своята стая”, дето ни посрещнаха ухилени нашите нови “събратя по участ” – грузинец и… “русский человек” – се чувствахме като… “ударени с мокър мръсен парцал по лицето”: как ще се живее тук пет години?! Пропуснах да кажа, че докато вървяхме по коридорите, усещахме невероятна смрад и воня, смесица от мирис на урина, на всякакви… манджи, на мръсни чорапи, на… повръщано и, разбира се, на… сперма (та тук живееха стотици съвсем млади хора!). Стояхме на прага, от който се разкриваше… цялата “прелест” на една обикновена съветска комуналка и се чудехме: да бягаме ли, да се връщаме ли назад, или да… оставаме. Останахме… “за тази нощ”, седмици наред след това решавахме какво да правим: да бягаме ли за България или да стоим, стиснали зъби, тук, в комуналката, и накрая се решихме, останахме. Бяхме млади, падахме си, види се, по стоицизма – та нали бяхме философи?!
И мисля, че не направих грешка че останах. Ако не бях останал, как ли щях да се насладя на цялата “прелест” на съветския комунизъм?! Ако не бях останал може би и аз сега щях да съм от ония… кретени, които най-нагло заявяват: “Какво толкова, в комунизма се живееше… добре?!”. Най-добре разбира комунизма оня, който го е живял, но не какъв да е комунизъм (нашият в България не беше чак толкова “развит” както съветския!), а истинския, автентичния, същинския. Аз имах това… “неописуемо щастие”. А бях само на 21 години…
Tuesday, September 18, 2007
Как преподавателите пробутват своите учебници..
via Silvy
Днес бях на лекции при един професор, чието име няма да споменавам, както и дисциплината, по която ни преподава.
И какво се случи..той най-учтиво ни помоли да си закупим неговия учебник, в което няма нищо лошо. Странното беше как го направи..По един доста интересен и дори смешен начин.
Първо започна с обяснения как само този учебник ще ни свърши работа, понеже е най-новият за момента с най-актуалната информация, докато в другите учебници по дисциплината информацията е остаряла..След това продължи с излияния, че преподавал и във Варна и че този конкретния учебник е издаден там. Т.е., ако ние тръгнем да го търсим тук в София ще го намерим много по-скъпо (18 - 20лв.), заради транспортните разходи..И така, той решил да ни направи услуга и ни донесъл "специално" 60-тина копия, ей така, за да не останем ние без учебници или пък да не се излъжем да дадем толкова пари..И на каква стойност си мислите ни предложи дадения учебник...Ние си помислихме, че ще каже 15лв., но не!..Само за "скромните" 10лв.
Погледнато реално 10лв. не са много пари, даже са нищо, но това, което ни озадачи беше последвалите думи на професора: "А..кажете и на останалите студенти, че без този учебник няма да си вземат изпита!" Т.е. той най-любезно ни накара да си купим неговия учебник, защото в противен случай няма да си вземем изпита.
И така, всички от присъстващите студенти без много да се замисляме, си купихме конкретния учебник с надеждата това да ни помогне да си вземем изпита при този професор..или поне да не ни навреди :)
Днес бях на лекции при един професор, чието име няма да споменавам, както и дисциплината, по която ни преподава.
И какво се случи..той най-учтиво ни помоли да си закупим неговия учебник, в което няма нищо лошо. Странното беше как го направи..По един доста интересен и дори смешен начин.
Първо започна с обяснения как само този учебник ще ни свърши работа, понеже е най-новият за момента с най-актуалната информация, докато в другите учебници по дисциплината информацията е остаряла..След това продължи с излияния, че преподавал и във Варна и че този конкретния учебник е издаден там. Т.е., ако ние тръгнем да го търсим тук в София ще го намерим много по-скъпо (18 - 20лв.), заради транспортните разходи..И така, той решил да ни направи услуга и ни донесъл "специално" 60-тина копия, ей така, за да не останем ние без учебници или пък да не се излъжем да дадем толкова пари..И на каква стойност си мислите ни предложи дадения учебник...Ние си помислихме, че ще каже 15лв., но не!..Само за "скромните" 10лв.
Погледнато реално 10лв. не са много пари, даже са нищо, но това, което ни озадачи беше последвалите думи на професора: "А..кажете и на останалите студенти, че без този учебник няма да си вземат изпита!" Т.е. той най-любезно ни накара да си купим неговия учебник, защото в противен случай няма да си вземем изпита.
И така, всички от присъстващите студенти без много да се замисляме, си купихме конкретния учебник с надеждата това да ни помогне да си вземем изпита при този професор..или поне да не ни навреди :)
Saturday, September 15, 2007
Колективният разум
via K.I.S.S.
Не - не става въпрос за космически гига-измислици, а за нещо съвсем реално, което дори науката е доказала. Моделите на колективния разум дори се прилагат вече от по-напредничави компании, които очевидно са наясно, че няма защо да откриват топлата вода, след като нея просто я има. Просто трябва да се вгледаш и да се научиш. Ако искаш де.
Последният брой на NG като цяло беше много интересен, но тази статия най-много ме впечатли, а и в контекста на случките напоследък ми се прииска да сложа в блога си част от нея:
Подобни мисли подчертават една важна истина за колективната интелигентност: тълпите обикновено са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения. Една група не е умна, ако членовете й подражават един на друг, следват сляпо мимолетни хрумвания или чакат някой да им каже какво да правят. Когато групата се държи интелигентно, независимо дали е съставена от мравки или адвокати, тя разчита че всеки от членовете й ще изпълнява своя собствена роля. За онези от нас, които понякога се чудят дали наистина си струва да предадат за рециклиране някоя бутилка, за да облекчат човешкото въздействие върху планетата, изводът е, че нашите собствени действия са от значение дори и да не го виждаме.
Представете си пчела, която ходи насам-натам в кошера. Ако задуха студен вятър, тя започва да трепери, за да произвежда топлина и така ще затопли и близкото пило. Пчелата няма представа, че в същото време стотици работнички в другите части на кошера правят същото за доброто на следващото поколение.
Медоносната пчела не вижда цялостната картина по-добре от вас или от мен - казва специалистът по пчелите Томас Сийли. -Никой от нас не знае от какво се нуждае обществото като цяло, но се оглеждаме наоколо и си казваме: а, тук имат нужда от доброволци за училището; трябва да се окоси моравата в църковния двор,…
Нито един отделен човек не знае всичко необходимо, за да се справи с проблемите на нашето общество, но всички заедно знаем много повече от онова, което можехме да постигнем в миналото.
Така. Перфектно. На теория обаче. Абсолютно неприложимо за тъмните балкански субекти и оперативно интересните лица. Защо ли?
* защото всички чакаме някой друг да свърши работата;
* защото все отлагаме;
* защото винаги имаме оправдание да не го направим ние, винаги сме най-компетентните по въпросите на космическото познание, политическия живот и прецакването на другарчето;
* защото смятаме, че сме повече от другите - по-умни, по-добри, по-красиви, по-интелигентни;
* защото “чуждото е общо” само тогава, когато има нещо за крадене. Когато има обща работа: “чуждото вълци го яли”;
* защото сме свикнали някой да ни казва какво да мислим, чувстваме и правим. Преди бяха другарите от БКП, днес е телевизията;
* защото ни мързи, ама много… :evil:
Но нещо, което срещнах тия дни по статиите, беше как липсата на лидер на протестите много пречело на службите, защото нямало кого всъщност да очернят и срещу кого да извадят компромати. И това ми напомни на нещото наречено “колективен разум”. Заприлича ми много на определението:
тълпите са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения
Затова ГДБОП май се уплашиха, а? Точно сега, а не на призива за протест на майки с колички във форума на бг-мама. :lol: На втория протест недоволствах от обсадата от полицаи и се питах с какво ние сме толкова по-лоши от пасмината таксиметраджии, че да ни обграждат така. Сега разбрах - пасмината просто използваше повода, за да си изпроси повече за ядене, което е лесно за обещаване все пак. Ама как да обещаеш, че няма да крадеш толкова много от България, като отнемаш красивата й природа??? Как???
Не - не става въпрос за космически гига-измислици, а за нещо съвсем реално, което дори науката е доказала. Моделите на колективния разум дори се прилагат вече от по-напредничави компании, които очевидно са наясно, че няма защо да откриват топлата вода, след като нея просто я има. Просто трябва да се вгледаш и да се научиш. Ако искаш де.
Последният брой на NG като цяло беше много интересен, но тази статия най-много ме впечатли, а и в контекста на случките напоследък ми се прииска да сложа в блога си част от нея:
Подобни мисли подчертават една важна истина за колективната интелигентност: тълпите обикновено са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения. Една група не е умна, ако членовете й подражават един на друг, следват сляпо мимолетни хрумвания или чакат някой да им каже какво да правят. Когато групата се държи интелигентно, независимо дали е съставена от мравки или адвокати, тя разчита че всеки от членовете й ще изпълнява своя собствена роля. За онези от нас, които понякога се чудят дали наистина си струва да предадат за рециклиране някоя бутилка, за да облекчат човешкото въздействие върху планетата, изводът е, че нашите собствени действия са от значение дори и да не го виждаме.
Представете си пчела, която ходи насам-натам в кошера. Ако задуха студен вятър, тя започва да трепери, за да произвежда топлина и така ще затопли и близкото пило. Пчелата няма представа, че в същото време стотици работнички в другите части на кошера правят същото за доброто на следващото поколение.
Медоносната пчела не вижда цялостната картина по-добре от вас или от мен - казва специалистът по пчелите Томас Сийли. -Никой от нас не знае от какво се нуждае обществото като цяло, но се оглеждаме наоколо и си казваме: а, тук имат нужда от доброволци за училището; трябва да се окоси моравата в църковния двор,…
Нито един отделен човек не знае всичко необходимо, за да се справи с проблемите на нашето общество, но всички заедно знаем много повече от онова, което можехме да постигнем в миналото.
Така. Перфектно. На теория обаче. Абсолютно неприложимо за тъмните балкански субекти и оперативно интересните лица. Защо ли?
* защото всички чакаме някой друг да свърши работата;
* защото все отлагаме;
* защото винаги имаме оправдание да не го направим ние, винаги сме най-компетентните по въпросите на космическото познание, политическия живот и прецакването на другарчето;
* защото смятаме, че сме повече от другите - по-умни, по-добри, по-красиви, по-интелигентни;
* защото “чуждото е общо” само тогава, когато има нещо за крадене. Когато има обща работа: “чуждото вълци го яли”;
* защото сме свикнали някой да ни казва какво да мислим, чувстваме и правим. Преди бяха другарите от БКП, днес е телевизията;
* защото ни мързи, ама много… :evil:
Но нещо, което срещнах тия дни по статиите, беше как липсата на лидер на протестите много пречело на службите, защото нямало кого всъщност да очернят и срещу кого да извадят компромати. И това ми напомни на нещото наречено “колективен разум”. Заприлича ми много на определението:
тълпите са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения
Затова ГДБОП май се уплашиха, а? Точно сега, а не на призива за протест на майки с колички във форума на бг-мама. :lol: На втория протест недоволствах от обсадата от полицаи и се питах с какво ние сме толкова по-лоши от пасмината таксиметраджии, че да ни обграждат така. Сега разбрах - пасмината просто използваше повода, за да си изпроси повече за ядене, което е лесно за обещаване все пак. Ама как да обещаеш, че няма да крадеш толкова много от България, като отнемаш красивата й природа??? Как???
Стафче
via Тъмнозеления тефтер
...
Мургав наркоман е на Слънчев бряг,
но преди това купува малко стафче пак.
Как обира фолиото - само дай му знак
и дори да е млад, той е стар глупак.
...
Ъпсурт
Боже, как бях закъсал тоя път.
За кой ли път опитвах, обаче не изтрайвах повече от три дни без малкото пакетче с близкоизточна радост. Първия ден карах на пресни спомени от вчера, втория ден идваха мъките на абстиненцията и на третия волята ми треперейки вече с всички сили вееше бялото знаме. Уж не исках, контролирах се, а краката сами ме водеха натам. Не, нали това не е моята спирка, защо слизам тук? Защото те много добре знаят, че оттук е най-близо до явката. От Попа, право нагоре по Графа към градинката на седмочислениците. Вървя и уж зяпам какво има по магазините, а всъщност нищо не виждам от шаренията и много добре знам, къде ме водят ония двамата. Мъча се да изглеждам нормален.
В началото имах известни скруполи – кой знае какви мангали са произвеждали стоката, пипали са я с мръсните си ръце, представях си легионите микроби, които може да върлуват из нея. Сега обаче бях закъсал и изобщо не ми пукаше за малките гадове, важното беше да внеса в мен още една доза. Вече не залитам, колкото повече наближаваме, все по-сигурна ми е походката. Краката ми, обути в старите избелели бермуди, са като двойка катъри, впрегнати в циганска каруца – кльощави и рунтави, под скъкани чулове, обаче издръжливи и сами си знаят пътя.
- Здрасти - викам му на моя човек и се ухилвам небрежно - минавах случайно и рекох само да ти се обадя, да не речеш нещо.
(Винаги гледам да съм любезен, нали завися от него.)
- Добре – прекъсва ме той без да ме поглежда - щом така искаш - и ми бута в ръката едно колелце, увито в найлон, като явно не ме слуша изобщо какво му приказвам и все едно ме е чакал. И ръката ми – същата като краката – сама взима, изобщо не слуша като и казвам да си седи в джоба. Той даже не се преструва на изненадан или учтив. Има ми доверие, че няма да опитам да избягам без да платя, нали съм му от редовните… Подавам му една трепереща шепа с цялото ми налично състояние (всичко ми е като в мъгла), той си отброява колкото му трябват и се обръща пак към оранжевите пирамиди с портокали – камуфлажния му бизнес. А мен вече ме няма. Аз тичам, не – летя.
Не помня как съм стигнал до нас. Влизам и тряскам вратата зад мен. Не издържам вече, късам импровизираното етикетче, найлона и … започвам да набивам сушените смокини. По три, по четири наведнъж, барабар с малките досадни дръжчици. Божествената сладост се разтича из мен, мисълта ми се прояснява и светът започва да ми се струва едно доста по-светло и уютно място.
- Какво пък - казвам си, мляскайки ухилен пред огледалото в коридора - ще ги изям всичките още сега, да си подсладя, че нали се зарекох да ми е за последно - а в мен се промъкват натрапчивите чувства за deja видяно и deja чуто.
...
Мургав наркоман е на Слънчев бряг,
но преди това купува малко стафче пак.
Как обира фолиото - само дай му знак
и дори да е млад, той е стар глупак.
...
Ъпсурт
Боже, как бях закъсал тоя път.
За кой ли път опитвах, обаче не изтрайвах повече от три дни без малкото пакетче с близкоизточна радост. Първия ден карах на пресни спомени от вчера, втория ден идваха мъките на абстиненцията и на третия волята ми треперейки вече с всички сили вееше бялото знаме. Уж не исках, контролирах се, а краката сами ме водеха натам. Не, нали това не е моята спирка, защо слизам тук? Защото те много добре знаят, че оттук е най-близо до явката. От Попа, право нагоре по Графа към градинката на седмочислениците. Вървя и уж зяпам какво има по магазините, а всъщност нищо не виждам от шаренията и много добре знам, къде ме водят ония двамата. Мъча се да изглеждам нормален.
В началото имах известни скруполи – кой знае какви мангали са произвеждали стоката, пипали са я с мръсните си ръце, представях си легионите микроби, които може да върлуват из нея. Сега обаче бях закъсал и изобщо не ми пукаше за малките гадове, важното беше да внеса в мен още една доза. Вече не залитам, колкото повече наближаваме, все по-сигурна ми е походката. Краката ми, обути в старите избелели бермуди, са като двойка катъри, впрегнати в циганска каруца – кльощави и рунтави, под скъкани чулове, обаче издръжливи и сами си знаят пътя.
- Здрасти - викам му на моя човек и се ухилвам небрежно - минавах случайно и рекох само да ти се обадя, да не речеш нещо.
(Винаги гледам да съм любезен, нали завися от него.)
- Добре – прекъсва ме той без да ме поглежда - щом така искаш - и ми бута в ръката едно колелце, увито в найлон, като явно не ме слуша изобщо какво му приказвам и все едно ме е чакал. И ръката ми – същата като краката – сама взима, изобщо не слуша като и казвам да си седи в джоба. Той даже не се преструва на изненадан или учтив. Има ми доверие, че няма да опитам да избягам без да платя, нали съм му от редовните… Подавам му една трепереща шепа с цялото ми налично състояние (всичко ми е като в мъгла), той си отброява колкото му трябват и се обръща пак към оранжевите пирамиди с портокали – камуфлажния му бизнес. А мен вече ме няма. Аз тичам, не – летя.
Не помня как съм стигнал до нас. Влизам и тряскам вратата зад мен. Не издържам вече, късам импровизираното етикетче, найлона и … започвам да набивам сушените смокини. По три, по четири наведнъж, барабар с малките досадни дръжчици. Божествената сладост се разтича из мен, мисълта ми се прояснява и светът започва да ми се струва едно доста по-светло и уютно място.
- Какво пък - казвам си, мляскайки ухилен пред огледалото в коридора - ще ги изям всичките още сега, да си подсладя, че нали се зарекох да ми е за последно - а в мен се промъкват натрапчивите чувства за deja видяно и deja чуто.
Wednesday, September 12, 2007
10 дразнещи клишета
via Voxybg
1. "Обичам родината, мразя държавата!"
Това е едно от любимите на една голяма група от хора, които незнайно защо всеки път уточняват - "не ме разбирайте погрешно, не мразя страната, мразя държавата" - само че държавата е отражение на народа си, и каквито овцете такъв и овчаря
2 "Всички са маскари"
това е реплика на онези които лежат с отворена уста под крушата и я чакат да падне и всички са виновни ако все не пада
3 "... иди обяснявай че нямаш сестра"
толкова често използвана, особено от педали които със сигурност имат сестра курва, че изобщо не разбирам, как може някой да има усещането че казва нещо с подобна изцепка
4. Всичко свързано с комплексите, с тези комплекси се оказва че може да се обясни абсолютно всяко поведение, което те е раздразнило у някого
5. "Добре ли си?" "Да, добре съм" - тва от филмите преди всичко
6. Умалителните - слънчице, мило, зайо, коте, бебчо, бонбонче, мишле и "уголемителните" овца, крава, патка, гъска, слон, крокодил, муфлон - очевидно е че речника трябва да се обнови или поне обогати
7. "по-умният отстъпва" - тва може би клони към идиотизъм, изобщо пълно е с двусмислени глупости, които постоянно се набиват преди всичко на децата от смотани индивиди, не че някое дете би последвало подобен глуповат съвет предназначен за създаването на loser-и
8. Брака - един тъп подпис който се предполага че е някаква гаранция за "сериозните намерения" преди всичко на младоженеца, интересно след като половината бракове завършват с развод как има още патки които да вярват на тъпия подпис, а пък за онези смотани романтички от миналото които хора убиват да се видят в булчинска рокля да лапат големия тъпите му кифли
9. "Светът е оцелял защото се е смял" ... ъъъ всъщност оцелял е защото се е ебал и то без Durex...
10. Силната заинтересованост от някои изкуства, която много кинтаци демонстрират
1. "Обичам родината, мразя държавата!"
Това е едно от любимите на една голяма група от хора, които незнайно защо всеки път уточняват - "не ме разбирайте погрешно, не мразя страната, мразя държавата" - само че държавата е отражение на народа си, и каквито овцете такъв и овчаря
2 "Всички са маскари"
това е реплика на онези които лежат с отворена уста под крушата и я чакат да падне и всички са виновни ако все не пада
3 "... иди обяснявай че нямаш сестра"
толкова често използвана, особено от педали които със сигурност имат сестра курва, че изобщо не разбирам, как може някой да има усещането че казва нещо с подобна изцепка
4. Всичко свързано с комплексите, с тези комплекси се оказва че може да се обясни абсолютно всяко поведение, което те е раздразнило у някого
5. "Добре ли си?" "Да, добре съм" - тва от филмите преди всичко
6. Умалителните - слънчице, мило, зайо, коте, бебчо, бонбонче, мишле и "уголемителните" овца, крава, патка, гъска, слон, крокодил, муфлон - очевидно е че речника трябва да се обнови или поне обогати
7. "по-умният отстъпва" - тва може би клони към идиотизъм, изобщо пълно е с двусмислени глупости, които постоянно се набиват преди всичко на децата от смотани индивиди, не че някое дете би последвало подобен глуповат съвет предназначен за създаването на loser-и
8. Брака - един тъп подпис който се предполага че е някаква гаранция за "сериозните намерения" преди всичко на младоженеца, интересно след като половината бракове завършват с развод как има още патки които да вярват на тъпия подпис, а пък за онези смотани романтички от миналото които хора убиват да се видят в булчинска рокля да лапат големия тъпите му кифли
9. "Светът е оцелял защото се е смял" ... ъъъ всъщност оцелял е защото се е ебал и то без Durex...
10. Силната заинтересованост от някои изкуства, която много кинтаци демонстрират
Monday, September 10, 2007
Денят на един десебар
via Почти безобиден
3:30-6:30 АМ
Десет свирепи комуниста ме гонят из гората. Скривам се в една пещера, но агентите от Държавна сигурност ме намират и ме арестуват. Агент Гоце ме унижава публично пред Мавзолея. Крещя и викам на помощ Иван Костов, но той не идва... Събуждам се облян в студена пот.
6:35 АМ
Със ставането казвам сутрешната молитва за Костов.
6:45 АМ
Докато закусвам пускам телевизора. Някакъв селянин пенсионер се оплаква, че не му стигат парите. Взимал 70 лв. пенсия и нямал роднини. Ама то затова сме на това дередже в тая държава. Всеки иска да се уреди с роднински връзки...
Като не му стигат парите - да започне собствен бизнес. Никаква самоинициатива в това население! Костов със 70 лв. можеше да направи чудеса. Какво говоря, той направи чудеса!
Но всъщност за всичко са виновни комунистите! Смърт на комунистите! АРАГЧХАА @#&&&** !!!!!
7:00 АМ
....ходих да пия един валериан.
8:00 АМ
Пускам пет постинга в blog.bg. Един във възхвала на Иван Костов, един за ДСБ като цяло, един против Бойко Борисов и два против комунистите! Смърт на комунистите! Рррррррггхххотото ...*%%$$$$ ^^^ !!!!
.... довечера трябва да си купя още валериан.
8:30 АМ
Тръгвам за работа и попадам в задръстване. Тия селяни дойдоха в София и съсипаха града! Ех, че хубаво е било в София преди да дойдат... Двореца, Дондуков, Московска, без хора и без проблеми...
Някакъв гнусен комунист пише в блога си, че идвали тук защото преходът занулил икономическата активност в другите части на страната. Глупости, трябва доживот да са благодарни на Иван Костов, че ги отърва от мръсната, гадна, долна комунистическа индустрия.
Те не могат да разберат, че е по-добре да умират от глад, отколкото да живеят в комунизъм. Прост народ, ей! Ама за всичко са виновни комунистите. И Бойко Борисов...
И Слави Трифонов...
Толкова се ядосах, че минах със 160 през една локва и омазах 5-6 селяни комунисти, дето чакаха на спирката. Хак да им е, да си ходят на село!
Подгони ме някаква кола със сини лампи. Бас държа, че са от ДС. Успях да им се измъкна, обаче. Хе, хе, тъпи комуняги. Никога няма да ме вкарате в Белене!
17:30 PM
Нищо не можах да свърша днес, загубих цял ден да громя комунистите в blog.bg. Написах още 12 постинга за Костов. Той е мъченик, несправедливо очернен! Ах, Командире наш, как да те спасим от ненавистните комуняги!
18:30 PM
Поканен съм на беседа за бъдещето на българската десница. Днес интересът беше значителен. Събрахме се всичките петима човека. След половин час обаче се изпокарахме, защото все пак сме от различни партии...
Прости селяни! Не могат да проумеят, че само Костов може да им е лидер. Уви, няма демокрация без Костов...
19:30 PM
Прибирам се вкъщи безкрайно натъжен. Обществото ни не е дорасло за хора като нас и нашия Командир. Заобиколени сме от простотия и комунизъм.
От мъка сядам да напиша още осем постинга в blog.bg.
20:00 РМ
Пускам телевизора – Бойко Борисов и Слави Трифонов... ААРГХХХААХОХХ!!&^^$&*&*^
21:00 РМ
....Забравих за валериана днес. Пак ще сънувам кошмари.
Смърт на комунистите! Кой не скача е червен! Времето е наше! ААРОПХАНТЖОАТЖ&*$&%^&*$% ....
3:30-6:30 АМ
Десет свирепи комуниста ме гонят из гората. Скривам се в една пещера, но агентите от Държавна сигурност ме намират и ме арестуват. Агент Гоце ме унижава публично пред Мавзолея. Крещя и викам на помощ Иван Костов, но той не идва... Събуждам се облян в студена пот.
6:35 АМ
Със ставането казвам сутрешната молитва за Костов.
6:45 АМ
Докато закусвам пускам телевизора. Някакъв селянин пенсионер се оплаква, че не му стигат парите. Взимал 70 лв. пенсия и нямал роднини. Ама то затова сме на това дередже в тая държава. Всеки иска да се уреди с роднински връзки...
Като не му стигат парите - да започне собствен бизнес. Никаква самоинициатива в това население! Костов със 70 лв. можеше да направи чудеса. Какво говоря, той направи чудеса!
Но всъщност за всичко са виновни комунистите! Смърт на комунистите! АРАГЧХАА @#&&&** !!!!!
7:00 АМ
....ходих да пия един валериан.
8:00 АМ
Пускам пет постинга в blog.bg. Един във възхвала на Иван Костов, един за ДСБ като цяло, един против Бойко Борисов и два против комунистите! Смърт на комунистите! Рррррррггхххотото ...*%%$$$$ ^^^ !!!!
.... довечера трябва да си купя още валериан.
8:30 АМ
Тръгвам за работа и попадам в задръстване. Тия селяни дойдоха в София и съсипаха града! Ех, че хубаво е било в София преди да дойдат... Двореца, Дондуков, Московска, без хора и без проблеми...
Някакъв гнусен комунист пише в блога си, че идвали тук защото преходът занулил икономическата активност в другите части на страната. Глупости, трябва доживот да са благодарни на Иван Костов, че ги отърва от мръсната, гадна, долна комунистическа индустрия.
Те не могат да разберат, че е по-добре да умират от глад, отколкото да живеят в комунизъм. Прост народ, ей! Ама за всичко са виновни комунистите. И Бойко Борисов...
И Слави Трифонов...
Толкова се ядосах, че минах със 160 през една локва и омазах 5-6 селяни комунисти, дето чакаха на спирката. Хак да им е, да си ходят на село!
Подгони ме някаква кола със сини лампи. Бас държа, че са от ДС. Успях да им се измъкна, обаче. Хе, хе, тъпи комуняги. Никога няма да ме вкарате в Белене!
17:30 PM
Нищо не можах да свърша днес, загубих цял ден да громя комунистите в blog.bg. Написах още 12 постинга за Костов. Той е мъченик, несправедливо очернен! Ах, Командире наш, как да те спасим от ненавистните комуняги!
18:30 PM
Поканен съм на беседа за бъдещето на българската десница. Днес интересът беше значителен. Събрахме се всичките петима човека. След половин час обаче се изпокарахме, защото все пак сме от различни партии...
Прости селяни! Не могат да проумеят, че само Костов може да им е лидер. Уви, няма демокрация без Костов...
19:30 PM
Прибирам се вкъщи безкрайно натъжен. Обществото ни не е дорасло за хора като нас и нашия Командир. Заобиколени сме от простотия и комунизъм.
От мъка сядам да напиша още осем постинга в blog.bg.
20:00 РМ
Пускам телевизора – Бойко Борисов и Слави Трифонов... ААРГХХХААХОХХ!!&^^$&*&*^
21:00 РМ
....Забравих за валериана днес. Пак ще сънувам кошмари.
Смърт на комунистите! Кой не скача е червен! Времето е наше! ААРОПХАНТЖОАТЖ&*$&%^&*$% ....
Tuesday, September 4, 2007
За управляващия елит и образованието
кометар от Хан Крум на devnik.bg
Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към "електоралните единици" дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.
Ако има нещо, което засенчва с отвратително превъзходство всякаква легевда за мафията, то в състезанието нашата посткомунистическа мафия е световен шампион. Проказа. Уродливите белези на "прехода", струпеите върху тялото на народа личат от гетата на циганите, през опустелите села и разрушаващи се пътища. Дори и новото строителство, обхващащо с гаден бетон най-красивите кътчета в България, както и нахлуването на милиони коли трета употреба, стоят като безмълвна подигравка към собственото ни национално самочувствие. Но какво се представя нагло в отчетите? Има ли поне една дума да обясни защо сме все на дъното? Да вземем образованието. Обществото може да се разглежда като човек. Отрежеш ли му крака, куца. Махнеш ли другия крак, влачи се. Ампутираш горните му крайници, става жив труп. А като му сложиш пред очите статистика, внушаваш му , че припка възторжено. Образованието е най-важната, най-деликатната ,градена с поколения структура във всяко общество. Тя може да се сравнява с градежа на готическата катедрала. Тези, които са я започвали, са знаели ,че няма да дочакат завършването. А какво става у нас? У нас няма и помен от възрожденското усилие на дедите ни да създадат условия за наука. Някога в малкото градче Елена е имало висше училище, изпреварило с десетилетия Университета, а името му и сега буди уважение - Даскалоливница. Днес самото понятие учител е противно, плебей в дъното, презрян представител на нисша каста, пропадняга, подлаган на осмиване, хули и унижения, просяк, нямащ права. На училището се гледа като място, чийто бюджет може да се кастри зверски, за да има лукс и охолство в бляскавото битие на управляващата администрация. Никакво спонсорство, никаква подкрепа от страна на Черепи и пр. новонеандерталци. Никекви стипендии от бизнеса, никакво дарителство. Директорите на училищата са се квалифицирали в перфектни просяци и изнудвачи, за да изстискат някой лев от родителите на децата. Дават под наем части от сградите, само и дамо да скатаят малко пари за все по-орязаните и недостигащи средства. За учителите вече не се говори. Неприлично е да се споменава как вегетират, превърнати в прихлебници, гледащи със завист джобните вещи и пари на учениците. Една панелна гарсониера в Обеля струва 45 000 евро. Деветдесет хиляди лв. Един учител, получаващ 3000 лв. годишно, ще може да я купи след тридесет години.Ако тя съществува още ,разбира се. Гаврата с учителските заплати, нищожни, мизерни, нарочно мачка образованието и последиците са ясни. Население от лумпенизирани простаци. А безработицата ще намалява успоредно с намаляващото население. Като избягат още двеста-триста хиляди младежи, напускащи в индийска нишка ДС-БГкоптора, то може да се наложи спешен внос на китайци. От китайските лудници, щото и китайци няма да дойдат доброволно тук. А Масларова статистически се докарва на 75 килограма, ама тежи(това е тайна,само между нас) 97 кг. За дрехите й шивачите вече поръчват по три метра плат повече. Драмата с образованието няма да се реши с високи заплати обаче. Защото тези, които ще дойдат да учат децата, са продукт на гигантското оскотяване и простотия, наложено с толкова грижа от кастата на ченгетата. Виж за своите деца, те си имат друго мнение как трябва да се учат. За тяхното образование се харчат луди пари. Децата на другарите не могат да се учат при простите даскали. А за башибозушкото преджобване на родителите със смяната на учебници през три месеца, дори и сега с тези униформи,няма какво да се коментира. Няма коментар и за ровичкането и експериментите, нескончаемо развалящи образователната система. Цялото министерство и инспекторатите са задръстени с женички на тоя и оня, говорещи мьеко, гледащи как да се скатаят на местенцата си и чудещи се каква дейност да отчетат за това. Ужасяващо е. Постоянните съкращавания предизвикват разрушителни ефекти в психиката на учителите, страхът и подлостта избуяват във взаимоотношенията им, угодническото унизително пълзене пред децата на богатите родители съсипва мотивацията на останалите да учат, а бълващата простотия от медиите дооформя окончателно опростачването на поколенията. Много мрачно е положението, другарки и другари и домнули. Никой вече не вика духа на Караджата. Емиграцията вика с пълна сила и най-устойчивите млади хора. А ДС-катилите? Те пиянстват от сутринта, наливат се, щото виждат къде откараха нещата. Ще ги срещнете сутрин по кафетата в Изгрев, Гео Милев, Лозенец, с ниски прически "канадска ливада", с дебели, отпуснати месести лица, циници, притежаващи до един по десетина милиона зад граница "за всеки случай", взаимно се питат за семействата си и за "а какво стана с Гелето бе, ее оня дето беше селски на главния, после отиде в УБО" и пр.За дребните кадри, за селските на селските на селските на Гелето също са се погрижили. По хилядите бюрократични ведомства са настанени десетки хиляди безделници с военна стойка, чешещи нещо в джобовете си, докато се взират строго уж към посетителите. И за тях има дребна плячка и привилегии. " Е па он се устрои у гаража на СОТ, сино му си зема апартамент у Борово, добре е". Има ги по частните сервизи, бензиностанции, по хотелите, по ресторантите, цяла армия. Един от автосервиз "Арес" си казва: " Па яз бех бияч "... Та така с образованието.
Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към "електоралните единици" дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.
Ако има нещо, което засенчва с отвратително превъзходство всякаква легевда за мафията, то в състезанието нашата посткомунистическа мафия е световен шампион. Проказа. Уродливите белези на "прехода", струпеите върху тялото на народа личат от гетата на циганите, през опустелите села и разрушаващи се пътища. Дори и новото строителство, обхващащо с гаден бетон най-красивите кътчета в България, както и нахлуването на милиони коли трета употреба, стоят като безмълвна подигравка към собственото ни национално самочувствие. Но какво се представя нагло в отчетите? Има ли поне една дума да обясни защо сме все на дъното? Да вземем образованието. Обществото може да се разглежда като човек. Отрежеш ли му крака, куца. Махнеш ли другия крак, влачи се. Ампутираш горните му крайници, става жив труп. А като му сложиш пред очите статистика, внушаваш му , че припка възторжено. Образованието е най-важната, най-деликатната ,градена с поколения структура във всяко общество. Тя може да се сравнява с градежа на готическата катедрала. Тези, които са я започвали, са знаели ,че няма да дочакат завършването. А какво става у нас? У нас няма и помен от възрожденското усилие на дедите ни да създадат условия за наука. Някога в малкото градче Елена е имало висше училище, изпреварило с десетилетия Университета, а името му и сега буди уважение - Даскалоливница. Днес самото понятие учител е противно, плебей в дъното, презрян представител на нисша каста, пропадняга, подлаган на осмиване, хули и унижения, просяк, нямащ права. На училището се гледа като място, чийто бюджет може да се кастри зверски, за да има лукс и охолство в бляскавото битие на управляващата администрация. Никакво спонсорство, никаква подкрепа от страна на Черепи и пр. новонеандерталци. Никекви стипендии от бизнеса, никакво дарителство. Директорите на училищата са се квалифицирали в перфектни просяци и изнудвачи, за да изстискат някой лев от родителите на децата. Дават под наем части от сградите, само и дамо да скатаят малко пари за все по-орязаните и недостигащи средства. За учителите вече не се говори. Неприлично е да се споменава как вегетират, превърнати в прихлебници, гледащи със завист джобните вещи и пари на учениците. Една панелна гарсониера в Обеля струва 45 000 евро. Деветдесет хиляди лв. Един учител, получаващ 3000 лв. годишно, ще може да я купи след тридесет години.Ако тя съществува още ,разбира се. Гаврата с учителските заплати, нищожни, мизерни, нарочно мачка образованието и последиците са ясни. Население от лумпенизирани простаци. А безработицата ще намалява успоредно с намаляващото население. Като избягат още двеста-триста хиляди младежи, напускащи в индийска нишка ДС-БГкоптора, то може да се наложи спешен внос на китайци. От китайските лудници, щото и китайци няма да дойдат доброволно тук. А Масларова статистически се докарва на 75 килограма, ама тежи(това е тайна,само между нас) 97 кг. За дрехите й шивачите вече поръчват по три метра плат повече. Драмата с образованието няма да се реши с високи заплати обаче. Защото тези, които ще дойдат да учат децата, са продукт на гигантското оскотяване и простотия, наложено с толкова грижа от кастата на ченгетата. Виж за своите деца, те си имат друго мнение как трябва да се учат. За тяхното образование се харчат луди пари. Децата на другарите не могат да се учат при простите даскали. А за башибозушкото преджобване на родителите със смяната на учебници през три месеца, дори и сега с тези униформи,няма какво да се коментира. Няма коментар и за ровичкането и експериментите, нескончаемо развалящи образователната система. Цялото министерство и инспекторатите са задръстени с женички на тоя и оня, говорещи мьеко, гледащи как да се скатаят на местенцата си и чудещи се каква дейност да отчетат за това. Ужасяващо е. Постоянните съкращавания предизвикват разрушителни ефекти в психиката на учителите, страхът и подлостта избуяват във взаимоотношенията им, угодническото унизително пълзене пред децата на богатите родители съсипва мотивацията на останалите да учат, а бълващата простотия от медиите дооформя окончателно опростачването на поколенията. Много мрачно е положението, другарки и другари и домнули. Никой вече не вика духа на Караджата. Емиграцията вика с пълна сила и най-устойчивите млади хора. А ДС-катилите? Те пиянстват от сутринта, наливат се, щото виждат къде откараха нещата. Ще ги срещнете сутрин по кафетата в Изгрев, Гео Милев, Лозенец, с ниски прически "канадска ливада", с дебели, отпуснати месести лица, циници, притежаващи до един по десетина милиона зад граница "за всеки случай", взаимно се питат за семействата си и за "а какво стана с Гелето бе, ее оня дето беше селски на главния, после отиде в УБО" и пр.За дребните кадри, за селските на селските на селските на Гелето също са се погрижили. По хилядите бюрократични ведомства са настанени десетки хиляди безделници с военна стойка, чешещи нещо в джобовете си, докато се взират строго уж към посетителите. И за тях има дребна плячка и привилегии. " Е па он се устрои у гаража на СОТ, сино му си зема апартамент у Борово, добре е". Има ги по частните сервизи, бензиностанции, по хотелите, по ресторантите, цяла армия. Един от автосервиз "Арес" си казва: " Па яз бех бияч "... Та така с образованието.
Subscribe to:
Posts (Atom)
