Един хубав ден из кампуса се появиха плакати- покана за голямо парти в Руския Дом. Купонът беше закачливо озаглавен Communist Party. Плакатите бяха издържани в стил пролетарска романтика. Освен сърпа, чука, зъбчатите колела и червеното знаме, на тях грееше и бащинският лик на другаря Сталин.
Името на купона би могло да мине за игра на думи, ако огранизаторите не бяха прекалили с комунистическата символика. По разкази на очевидци, украсата се е състояла от съветски знамена и портрети на Сталин, Ленин, снимки на съветската войска. За да бъде ясно какъв е проблемът: организацията на голямо официално парти изисква одобрение от администрацията. Бях свидетел как двама младежи бяха почти изгонени от голям американски университет, заради озаглавеното от тях Гето парти което вбеси черните студентни и доведе до неколкомесечно разследване срещу организаторите. С две думи: официалните партита казват нещо затова какво е позволено и какво не в кампуса.
Срещу ком-партито първи реагира Вацлав* от Прага. В писмо до Руския Дом и до университетската администрация, той настояваше, че в комунизма няма нищо смешно и забавно, което да послужи за основа на купон. Вацлав също отбелязваше, че танковете от снимките са същите които премазаха родния му град през 1968-ма и питаше какво ще стане ако Немската къща реши да организира Наци парти. Писмото изразяваше и възмущение, че е допуснато лика на човек избил десетки милиони да стои на всеки ъгъл в кампуса.
Писмото на Вацлав, по-късно подписано от десетки студенти, не предизвика почти никаква реакция у университетските власти. Хората, които разследват с месеци всеки случай на полова, расова или религиозна обида не застанаха срещу рекламата на един режим тероризирал половин Европа повече от четири десетилетия. Причината вероятно бе, че те ясно разграничават вътрешни от външни проблеми: Комунистическата партия никога не е била вътрешен проблем.
Тази дребна случката ме наведе на един по-глобален въпрос: откъде идва тази толерантност към бившата комунистическа империя? И дали западният свят не повярва прекалено бързо на победата в студената война. Победа, която поне според Путин не е окончателна.
Липсата на достатъчно разбиране за случилото се в Съветския Съюз и Източна Европа се дължи от части на факта, че за разлика от други войни, Студената приключи тихомълком. Нямаше паради, фанфари, тържествени церемонии. Просто едната страна в конфликта стана жертва на собствената си икономическа импотентност и се предаде. Студената война не остави обезобразени ветерани, които да просят по американските улици и да напомнят на местното население за ужасите на комунизма. Емигрантите от Източна Европа пък изобщо не обичат да говорят за съветските времена- вероятно защото в главите им трайно съществува страхът, че непремерените изказвания купуват еднопосочен билет до Аляска. Твърде малкият брой книги и филми на темата вероятно е следствие на факта, че спасилите се от комунизма творци често са предпочитали да живеят нормален живот вместо да рискуват близка среща с някой чадър.
Десетилетия наред американците са възприемали Съветския Съюз и компания като някаква неясна заплаха, голяма територия пълна с луди хора. Вероятно не е и станало ясно, че голяма част от населението на въпросната територия не е била във възторг от Народната власт. Краят на Съветския съюз очевидно е накарал много хора да повярват не само, че драконът е убит, но и едва ли не че никога не е съществувал.
Друг проблем е, че много хора на запад под комунизъм те разбират някаква триста-милионна хипи общност, безплатно здравеопазване и достойно заплащане на миньорския труд. В страна като Америка, в която се спори дали здравеопазването трябва да бъде направено достъпно за всеки, много хора са уморени от дясна политика и често намират комунизма секси. Вероятно малко прекалено вляво от разбиранията им за света, но все пак може би справедлив.
За родените от грешната страна на желязната завеса, комунизъм често означава лагери, затворени граници и опашки за олио. Рядко се сещаме за идеология, Маркс и достойнозаплатени миньори. Затова и диалог по темата трудно се получава. Интересно е как ще се развие разбирането за комунизма в Америка и Западна Европа в следващите десетилетия: дали ще бъде удобно приет като алтернативна гледна точка или ще бъде по-сериозно осъден.
—–
*Имената и незначителни детайли в историята са променени.
No comments:
Post a Comment