via Вила Вилекула
Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са изпитани от нея).
- Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.
- Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.
- Обадете се на някого - не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.
- След като сте говорили около 40 минути, затворете телефона. Хвърлете многозначителен поглед на колегите си и с решителен глас кажете. “Отивам на обяд, заболя ме главата от работа. После ще довърша.” Излезте с чувство за изпълнен дълг, нищо, че до обедната почивка остава още час и не се връщайте поне два часа в офиса.
- След като се почувствате наистина отпочинали, можете да се приберете при колегите си. Тук повторете упражнението с взирането в монитора с измъчено изражение.
- Бъдете благосклонни към колегите си - дайте им шанс и те да се развият, като им прехвърлите част от своите непосилни задължения. С мил и уморен глас измолете от колежката “Анче, би ли въвела ей тези данни в табличката, щото аз не мога да пиша бърже на компютър”.
- Вече е време за следобедно кафе! Под предлог, че трябва да занесете ‘едни папки’, идете в съседната стая и забравете да се върнете в следващия час и половина.
- Най-сетне краят на работния ден е близо. Но вие не си губите времето с глупости. Докато чакате часовникът да удари 17 часа прилежно си попълвате молбата за едноседмична отпуска. Втората за последното тримесечие.
Мисля, че ако следвате редовно тези съвети, ще се пенсионирате в същата фирма, даже може да са ви направили шеф. Все пак търпението и лоялността трябва да се възнаграждават;)
Monday, March 17, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment