136/ Beta Israel

via Ma style

"I am black, but comely, O ye
daughters of Jerusalem, as
the tents of Kedar, as the
curtains of Solomon."

-- from "The Song of Songs"

Отиваме да вечеряме в етиопски ресторант.
САЩ, Русия, Етиопия – евреи от цял свят са добре дошли в Палестина. Нали това беше национална политика – да се запази еврейското мнозинство в Йерусалим. От 1950-та съществува закон за връщане на евреите (Law of Return), според който всеки от тях, преследван или не, беден или напротив, може да се прибере в Обетованата земя, като автоматично получава гражданство и редица други привилегии. Наблюдаваме ционизъм в действие. По принцип, за да се считаш евреин, трябва майка ти да е еврейка (по библейско време фигурата на бащата е била решаваща - Йосиф - син на Иаков, Иаков - син на Исаак, Исаак - син на Авраам... ) или ти да приемеш юдаизма (и той да те приеме). Въпросният закон значително разширява кръга от лица - дете или внук на евреин (без значение от майка или баща), съпруг/съпруга на евреин, съпруг/съпруга на дете или внук на евреин. Това е един от начините да се противопоставят на "демографската заплаха" от дащни палестинки. В Тел Авив ще се запозная с група, както много хора биха ги нарекли, социални отпадъци, предимно от Щатите, на които не им се работи, и които се възползват от всички привилегии полагащи им се именно по този религиозен принцип. Здравни осигуровки като никъде по света, двоен стандарт от страна на органите на реда... (Първото нещо, което питат арестуваният е евреин ли е и оттам вече се знае как да се процедира.) Така страната се пълни с парцали, религиозни фанатици, ционисти и въпросните етиопци, в чиито ресторант се намираме.

Ако на американските евреи правителството плаща екскурзия до Израел от няколко месеца до година с надеждата да им хареса и останат за постоянно, подходът към африканците е доста по-категоричен и ефективен. По взаимно желание вече 85% от етиопските евреи се намират в Израел, докарани на два пъти с операция Моисей (1984) и операция Соломон (1991). Израел винаги е бил основният снабдител на оръжия в Етиопия. През годините са сключвани поредица от сделки, чрез които Израел изпраща военна помощ на Етиопия изразена в стотици хиляди пушки, бомби и израелски военни съветници и инструктори, в замяна на евреите им - т. нар. Бета израел (Къща на Израел). Сега имигриралите етиопци им се отблагодаряват с образцова военна служба. Но за десетките хиляди етиопци в Израел не е лесно да се впишат. За разлика от руските евреи, които дошли с уменията и занаятите си, за африканците е трудно да се адаптират в индустриално общество. Създадени били правителствени програми за асимилация. Не особено ефективни... Ако ще си говорим в проценти, 75% от етиопците не могат да четат на иврит и да проведат елементарен ежедневен разговор. Децата, които получават модерно израелско образование, се отчуждават от родителите си, чиято мъдрост е ирелевантна в новото време/място.

На маса съм с трима себемразещи се евреи - Илел, Дро и досадният Ури. Говорят на английски заради мен. Почти навсякъде говорят английски само, за да не ме изолират, което е ужасно мило. Ури ме пита какво правя в Израел. Казвам, че гостувам. “Гостуваш?!! Отдавна не бях чувал някой просто да гостува. Всички, които срещам са ангажирани с конфликта по някакъв начин.” Чувствам се тъпо. “Какво има да видиш тук?” Вече видях толкова много и продължавам да изграждам впечатления. Всяко обобщение, което направя за Израел се оказва погрешно. За разлика от Ямайка, където нещата са прости и черно-бели, тук всичко е с безброй нюанси. Невъзможно ми е все още да кажа какви са впечатленията ми с две изречения, но със сигурност Израел е безкрайно интересен и се чувствам късметлийка да съм тук. Ури смята, че това е ужасно място. Всички, които познава искат да се махнат и много хора го правят. “И после се връщат, защото виждат, че на други места не е много по-добре” - казва Илел, който докато пътувахме из Щатите твърдеше, че има прекалено много омраза в Израел, която не може да понесе. Слушам ги и топя пръсти в пикантната манджа.