via Деница
чувашли чувашлиме чувашлиме
чу чу чувашли
чувашлиме
чувашли
чувашли
ЧУВАМ ТЕЕЕЕЕЕ !!! МЛЪКНИИИИИ !!!
Новото на Графа е много гнусно.Изхабили са сума ти пари,за да го въртят по всички канали и да замърсяват атмосферата с фонов шум.А пък аз от известно време имам усещането,че живея на Графа.На улицата.Или дори на Орлов Мост.И че булевард Славейков досами нас всъщност е площадът със същото име.Въпреки че на площада може би е по-добре,най-много някой трамвай да се провикне,или пък някой нахален книжар.
Проблемът е,че не мога да спя.До късно.Ако затворя прозореца преди лягане,събуждам се в девет,защото ми е задушно.Ако го отворя ,събуждам се в девет от шума.Да,това е новото движение по Графа.Не знам защо,но чак напоследък го забелязвам.Всъщност "шум" е една мила дума-то не беше грохот,тътен,трясък,дзвънеж,пукот и какво ли още не,както беше описал Вазов в стиха за конницата.Единствените коне ,които преминават около мен,са тези на циганите,и звучат направо симпатично в сравнение с всичко останало.
Може би трябва да си сложа тапи за уши.Хайде,аз не ставам рано за работа,и не ми трябва будилник,но защо да му се не види,трябва да се лишавам от звуците?Имам исконното право да слушам,нали?Харесвам онези птици, които крякат като жаби,и кучето което се ядосва на стопанина си,и дори как топуркат копитата на циганските коне.Харесвам сутринта,защото тя звучи различно.Да не говорим,че ми е трудно дори да си представя че напъхвам някакви неща в ушите си.За мен дори слагането на лак по ноктите,е брутална намеса в организма,която трудно преглъщам.
Ех,спомням си онази пленителна хотелска утрин в Рим.Стаята ни беше на партера,точно до зеленчуковия пазар,и се събудихме в седем сутринта от крясъците на продавачите и шума на колите.Тогава ми се стори шармантно,да започнеш така деня си.А сега ?Ще ми се да се обърна към Трафика и да му извикам :
МЛЪКНИИИИИ !!!
Wednesday, October 29, 2008
Saturday, October 25, 2008
34/ Али Баба и 240-те разбойници
via Невероятно
На официално посещение в България пристигна самият Али Баба. Известният гост съобщи, че визитата му тук е свързана с обмяна на опит. Той бил поканен от анонимна организация да предостави know-how на българските тайни служби как да се справят с организираната престъпност в страната. Изхождайки от познанията си в тази област, господин Баба направи обстоен анализ на ситуацията и даде своите предложения. Според неговите изказвания, в полицията трябва да се наеме поне един човек, който има за цел да се бори с престъпността. Това не решавало проблема, но показвало поне желание за решeнието му. Арабският експерт също заяви, че има опит в борбата с не повече от 40 човека, а в нашата мила родина, само най-известната банда главорези наброявала 240 разбойници. Въпросната шайка имала огромно влияние в политическите среди, а жертвите и наброявали 7-8 млн. души. Последните данни да се приемат условно, каза Али Баба, защото бандитите произлизали от средите на същите тези жертви. И дори да ги преборим тези 240, нови овълчени главорези ще заемат местата им. Ще има само текучество без никаква съществена промяна. Единствената разлика ще е кой държи винкела и кого налагат по гърбината. Така безславно господин Баба напусна нашата страна.
На официално посещение в България пристигна самият Али Баба. Известният гост съобщи, че визитата му тук е свързана с обмяна на опит. Той бил поканен от анонимна организация да предостави know-how на българските тайни служби как да се справят с организираната престъпност в страната. Изхождайки от познанията си в тази област, господин Баба направи обстоен анализ на ситуацията и даде своите предложения. Според неговите изказвания, в полицията трябва да се наеме поне един човек, който има за цел да се бори с престъпността. Това не решавало проблема, но показвало поне желание за решeнието му. Арабският експерт също заяви, че има опит в борбата с не повече от 40 човека, а в нашата мила родина, само най-известната банда главорези наброявала 240 разбойници. Въпросната шайка имала огромно влияние в политическите среди, а жертвите и наброявали 7-8 млн. души. Последните данни да се приемат условно, каза Али Баба, защото бандитите произлизали от средите на същите тези жертви. И дори да ги преборим тези 240, нови овълчени главорези ще заемат местата им. Ще има само текучество без никаква съществена промяна. Единствената разлика ще е кой държи винкела и кого налагат по гърбината. Така безславно господин Баба напусна нашата страна.
Friday, October 17, 2008
35/ Cabletel a.k.a. Cable from Hell
Бъдещи абонати, добре дошли при най – скапания кабелен оператор във вселената! Искате да ни поздравите за това ли? Съмняваме се, че ще успеете, защото войската на Наполеон I Бонапарт маршируваше към Русия, когато за последен път нашият център за обслужване на клиенти отговори на обаждане. В случай, че каприз на съдбата Ви позволи да се свържете, то сигналът Ви ще бъде приет от служител с обноски на нападател от западна „Б” футболна група и техническа грамотност на доцент по немска класическа философия. Всъщност Центърът за обслужване на клиенти е толкова недостъпен и безполезен, че го прекръстихме на Център за измъчване на клиенти. Идеята ни е следната. Опитвате се десетки пъти да се свържете с нас по стационарен телефон - без успех, разбира се, и това ви принуждава да използвате мобилна връзка, вашата последна надежда за осигуряване на интернет, но батерията на телефона се изчерпва и вие потъвате в средновековно блаженство - без натоварващото присъствие на интернет или кабелна телевизия. И всичко това за скромната цена от 40 лева на месец.
Thursday, October 16, 2008
36/ Когато комунисти дойдат на власт
via Черната станция
Досега не е имало случай БСП да управлява и да пропусне да ни натресе кошмари посред зима. Факт! Дали е злонамереност, дали некадърност или пък някаква фатална комбинация от двете, това не знам, а и не е най-важното.
Из дневника на един българин
9.IX. - Празник на победилия комунизъм
10.IX. - Не мога да разбера дали наистина е победил, тъй като никой не работи (следпразничен ден е). Но някои вече ядат.
11.IX. - Най-вероятно комунизмът вече е дошъл, защото спряха тока. Това ме кара да мисля, че всъщност е дошла съветската власт, изхождайки от мисълта на Ленин: "Комунизмът - това е съветска власт плюс електрификация".
12. IX. - Спряха и водата. Вече съм спокоен - няма какво повече да спират.
13.IX. - Отново съм спокоен, след като разбрах, че това са временни затруднения, породени от определени причини. За малко го пуснаха - тока, разбира се, не водата.
14. IX. - Пуснаха и водата - "панта рей"... Все пак съм добре - успях да се измия един път. Сега разбрах защо в България няма миещи се мечки. При тоя режим те не биха издържали.
15.IX. - Отново съм спокоен, защото спряха тока. Усещам колко ще се зарадвам, когато отново го пуснат - някога.
16.IX. - И все пак ми е хубаво. Когато ми стане много мъчно, мога да си извадя от скривалището Некермана и да си го разглеждам до насита.
17.IX. - Спряха и водата. Отново съм спокоен. Ами да, трябва да ви кажа, че вече изобщо не ми пука за миещите се мечки. Ако пък много ми писне, мога да да отида да погледам в Корекома.
18.IX. - Този път спряха тока, без изобщо да са го пускали - ето това се казва изненада.
19.IX. - Много се притеснявам за водата - не знам кога ще я спрат.
20.IX. - Не издържах и се обадих по телефона. Помолих да я спрат. Спряха ми едновременно телефона и водата. Вече нямам проблеми и съм напълно спокоен, да чукна на дърво. Отрязаха и него.
21.IX. - Пак пуснаха водата. Отново съм изненадан. Сега пък не става за пиене.
22.IX. - Няма да пиша повече. Не виждам добре на светло - така свикнах на тъмно. Предпочитам бавно и мълчаливо да си разглеждам Некермана.
23.IX. - Некерман.
24.IX. - Некерман.
25.IX. - Некерман.
26.IX. - Некерман.
27.IX. - Открих всъщност, че Некерман е истинското име на комунизма.
28.IX. - Свърших продуктите, но в паспорта си имам две снимки на месо. Някои и това нямат.
29.IX. - Некерман.
30.IX. - Този месец свърши. Най-обичам февруари, защото е къс.
Един българин
Людмил Станев; "Няма такава книга..."
Задаващата се криза с Топлофикация ме подсети за един любим текст от Людмил Станев, писан някъде в зората на демокрацията, около печално известната "Луканова зима".
Досега не е имало случай БСП да управлява и да пропусне да ни натресе кошмари посред зима. Факт! Дали е злонамереност, дали некадърност или пък някаква фатална комбинация от двете, това не знам, а и не е най-важното.
Из дневника на един българин
9.IX. - Празник на победилия комунизъм
10.IX. - Не мога да разбера дали наистина е победил, тъй като никой не работи (следпразничен ден е). Но някои вече ядат.
11.IX. - Най-вероятно комунизмът вече е дошъл, защото спряха тока. Това ме кара да мисля, че всъщност е дошла съветската власт, изхождайки от мисълта на Ленин: "Комунизмът - това е съветска власт плюс електрификация".
12. IX. - Спряха и водата. Вече съм спокоен - няма какво повече да спират.
13.IX. - Отново съм спокоен, след като разбрах, че това са временни затруднения, породени от определени причини. За малко го пуснаха - тока, разбира се, не водата.
14. IX. - Пуснаха и водата - "панта рей"... Все пак съм добре - успях да се измия един път. Сега разбрах защо в България няма миещи се мечки. При тоя режим те не биха издържали.
15.IX. - Отново съм спокоен, защото спряха тока. Усещам колко ще се зарадвам, когато отново го пуснат - някога.
16.IX. - И все пак ми е хубаво. Когато ми стане много мъчно, мога да си извадя от скривалището Некермана и да си го разглеждам до насита.
17.IX. - Спряха и водата. Отново съм спокоен. Ами да, трябва да ви кажа, че вече изобщо не ми пука за миещите се мечки. Ако пък много ми писне, мога да да отида да погледам в Корекома.
18.IX. - Този път спряха тока, без изобщо да са го пускали - ето това се казва изненада.
19.IX. - Много се притеснявам за водата - не знам кога ще я спрат.
20.IX. - Не издържах и се обадих по телефона. Помолих да я спрат. Спряха ми едновременно телефона и водата. Вече нямам проблеми и съм напълно спокоен, да чукна на дърво. Отрязаха и него.
21.IX. - Пак пуснаха водата. Отново съм изненадан. Сега пък не става за пиене.
22.IX. - Няма да пиша повече. Не виждам добре на светло - така свикнах на тъмно. Предпочитам бавно и мълчаливо да си разглеждам Некермана.
23.IX. - Некерман.
24.IX. - Некерман.
25.IX. - Некерман.
26.IX. - Некерман.
27.IX. - Открих всъщност, че Некерман е истинското име на комунизма.
28.IX. - Свърших продуктите, но в паспорта си имам две снимки на месо. Някои и това нямат.
29.IX. - Некерман.
30.IX. - Този месец свърши. Най-обичам февруари, защото е къс.
Един българин
Людмил Станев; "Няма такава книга..."
Wednesday, October 15, 2008
37/ Горда ли е Стара планина от бакшишите?
via Иво Инджев
„Газпром”, символът на руската суровинна мощ и източник на възроденото имперско самочувствие на официална Москва, се срина. Постави световен рекорд-загуби за един ден 24,42 % от стойността си. За последните три месеца това прави поне 50 на сто намалена капитализация на този колос, върху чиито глинени крака се крепи перченето на новобогаташите от Кремъл ( защото руските „бизнесмени” , продукт на едни „лесни” милиарди, не са нищо друго, освен дворяни, които целуват ръката на батюшката Путин). Сега „Газпром” преговаря с държавата ( т.е. със себе си) за държавни кредити и вече ги получава- в нищожни количества спрямо загубите.
Проектът „Южен поток” за пренос на руски газ, който нахлу тук от Север посред зима при януарското посещение на руския президент Путин, дава заден ход. Ще закъснее с поне две години, пише руският в. „Ведомости”. Нямало да бъде спазен срокът, а и се оказало ( според италианските партньори), че разчетите за цените били прекалено оптимистични: поне два пъти по-скъпо ще излезе идеята за пренос на природен газ.
Държавата Туркменистан, основен прогнозен снабдител по трасето на „Южен поток”, вече реши да продава половината от своята суровина на Китай по един чисто нов газопровод.
А цената на петрола счупи друг рекорд-потъна под 90 долара за барел, което е връщане във времето, когато износителите печелеха почти два пъти по-малко-някъде в началото на годината.
Който е следил внимателно предупрежденията на един български съюзник, известен като САЩ, няма да се изненада. Посланик Байърли, междувременно преместен като посланик в самата Москва, кротко предупреди, че идеята за „Южен поток” не изглежда много реалистична заради очакваната висока цена за нейното осъществяване.
Съвпадение, или не, в същото време София бе посетена от специалния пратеник на Вашингтон по енергийната сигурност Бодън Грей. Всичко, което е казал и което научваме от пестеливите съобщения за неговата визита от нашите високопоставени чиновници, не е важно. Защото не е ново-САЩ искат от България това, което знаем- да се държи като съюзник за намиране на изход от проблемите в областта на енергийната (забележете!) сигурност. Което, в превод, означава, „ в търсене на мерки срещу агресивния подход на Москва спрямо зависимите от нея евроатлантически партньори, реципиенти на горива”.
И тук стигаме до най-интересното. Защото не друг, а пресслужбата на нашия президент Първанов, който само дето не игра казачок пред самолета на Путин в София, сега ни уведомява, че държавният ни глава бил подчертал необходимостта от единна европейска политика в областта на енергетиката-след личния му принос в нейното торпилиране! Нещо повече, нашият ръководител сбърчи сърдито вежди и ден преди това направо скастри ЕС, че не правел каквото трябва в изработването на обща стратегия, не бил доволен от усилията на ЕС в тази насока!
Любознателните хора може би помнят, че още през юни 2007-ма, Георги Първанов се похвали на регионален форум в Загреб, че е обещал ( след разговори лично с тогавашния руски президент) България да подкрепи въпросния „Южен поток”-без да има правомощия от българската конституция да взима такива решения.
За финал, за да стане като че ли бъркотията от смяната на позиции още по-голяма, властите ни съобщават ( не в прав текст, но по смисъла на написаното), че премиерът Станишев вече звучи по „руската тема” по-ортодоксално от своя някогашен патрон Първанов. Защото ни уведомяват, че Станишев наблегнал на обобщението, че проектите Бургас-Александруполис, Бургас-Вльора, „Набуко” ( единственият от значение за въпросната европейска енергийна независимост), „Южен поток” и …АЕЦ „Белене” щели да гарантират енергийната сигурност в Европа. Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи?!
Не твърдя, че, въпреки огромната пробойна, „Газпром” потъва-светът се тресе от финансова криза и злорадството е лош съветник. Но поне става ясно, че съдовете в (наистина) глобалната икономика са ( наистина ) скачени. Може би затова, когато има глобална буря, някои наши не особено уравновесени шефове губят равновесие на хлъзгавата руска палуба, която никак не прилича на обещаното им тихо пристанище?
Слаба утеха за нашето самочувствие е фактът, че сме интересни за света като кръстопът-това не е като да те уважават заради постигнатия с усилията на поколенията висок жизнен стандарт. Оказваме се евентуален газоразпределител. Нефтопроводно трасе. Трафопост.
Не че нямаме принос в „съкровищницата на световната култура”. Имаме. Не много, но все е нещо. Но пък нямаме течни съкровища. Вливат се у нас на баснословни цени, които превръщат в лукс обикновения български радиатор.
Въпросът обаче не е в елементарното търгуване със „стратегическото си географско разположение”, а в това доколко сме адекватни като участници в съществуващия, искаме или не, глобален диалог между водещите нации, които ни приютиха в техните клубове НАТО и ЕС.
С подскоците, чупките в кръста и припълзяванията на нашите вечно дезориентирани партийно-държавни ръководители най-много да спечелим някое снизходително ръкопляскане и бакшиш върху потното чело на високо поставените ни баядерки.
От което Стара планина едва ли би се почувствала горда.
„Газпром”, символът на руската суровинна мощ и източник на възроденото имперско самочувствие на официална Москва, се срина. Постави световен рекорд-загуби за един ден 24,42 % от стойността си. За последните три месеца това прави поне 50 на сто намалена капитализация на този колос, върху чиито глинени крака се крепи перченето на новобогаташите от Кремъл ( защото руските „бизнесмени” , продукт на едни „лесни” милиарди, не са нищо друго, освен дворяни, които целуват ръката на батюшката Путин). Сега „Газпром” преговаря с държавата ( т.е. със себе си) за държавни кредити и вече ги получава- в нищожни количества спрямо загубите.
Проектът „Южен поток” за пренос на руски газ, който нахлу тук от Север посред зима при януарското посещение на руския президент Путин, дава заден ход. Ще закъснее с поне две години, пише руският в. „Ведомости”. Нямало да бъде спазен срокът, а и се оказало ( според италианските партньори), че разчетите за цените били прекалено оптимистични: поне два пъти по-скъпо ще излезе идеята за пренос на природен газ.
Държавата Туркменистан, основен прогнозен снабдител по трасето на „Южен поток”, вече реши да продава половината от своята суровина на Китай по един чисто нов газопровод.
А цената на петрола счупи друг рекорд-потъна под 90 долара за барел, което е връщане във времето, когато износителите печелеха почти два пъти по-малко-някъде в началото на годината.
Който е следил внимателно предупрежденията на един български съюзник, известен като САЩ, няма да се изненада. Посланик Байърли, междувременно преместен като посланик в самата Москва, кротко предупреди, че идеята за „Южен поток” не изглежда много реалистична заради очакваната висока цена за нейното осъществяване.
Съвпадение, или не, в същото време София бе посетена от специалния пратеник на Вашингтон по енергийната сигурност Бодън Грей. Всичко, което е казал и което научваме от пестеливите съобщения за неговата визита от нашите високопоставени чиновници, не е важно. Защото не е ново-САЩ искат от България това, което знаем- да се държи като съюзник за намиране на изход от проблемите в областта на енергийната (забележете!) сигурност. Което, в превод, означава, „ в търсене на мерки срещу агресивния подход на Москва спрямо зависимите от нея евроатлантически партньори, реципиенти на горива”.
И тук стигаме до най-интересното. Защото не друг, а пресслужбата на нашия президент Първанов, който само дето не игра казачок пред самолета на Путин в София, сега ни уведомява, че държавният ни глава бил подчертал необходимостта от единна европейска политика в областта на енергетиката-след личния му принос в нейното торпилиране! Нещо повече, нашият ръководител сбърчи сърдито вежди и ден преди това направо скастри ЕС, че не правел каквото трябва в изработването на обща стратегия, не бил доволен от усилията на ЕС в тази насока!
Любознателните хора може би помнят, че още през юни 2007-ма, Георги Първанов се похвали на регионален форум в Загреб, че е обещал ( след разговори лично с тогавашния руски президент) България да подкрепи въпросния „Южен поток”-без да има правомощия от българската конституция да взима такива решения.
За финал, за да стане като че ли бъркотията от смяната на позиции още по-голяма, властите ни съобщават ( не в прав текст, но по смисъла на написаното), че премиерът Станишев вече звучи по „руската тема” по-ортодоксално от своя някогашен патрон Първанов. Защото ни уведомяват, че Станишев наблегнал на обобщението, че проектите Бургас-Александруполис, Бургас-Вльора, „Набуко” ( единственият от значение за въпросната европейска енергийна независимост), „Южен поток” и …АЕЦ „Белене” щели да гарантират енергийната сигурност в Европа. Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи?!
Не твърдя, че, въпреки огромната пробойна, „Газпром” потъва-светът се тресе от финансова криза и злорадството е лош съветник. Но поне става ясно, че съдовете в (наистина) глобалната икономика са ( наистина ) скачени. Може би затова, когато има глобална буря, някои наши не особено уравновесени шефове губят равновесие на хлъзгавата руска палуба, която никак не прилича на обещаното им тихо пристанище?
Слаба утеха за нашето самочувствие е фактът, че сме интересни за света като кръстопът-това не е като да те уважават заради постигнатия с усилията на поколенията висок жизнен стандарт. Оказваме се евентуален газоразпределител. Нефтопроводно трасе. Трафопост.
Не че нямаме принос в „съкровищницата на световната култура”. Имаме. Не много, но все е нещо. Но пък нямаме течни съкровища. Вливат се у нас на баснословни цени, които превръщат в лукс обикновения български радиатор.
Въпросът обаче не е в елементарното търгуване със „стратегическото си географско разположение”, а в това доколко сме адекватни като участници в съществуващия, искаме или не, глобален диалог между водещите нации, които ни приютиха в техните клубове НАТО и ЕС.
С подскоците, чупките в кръста и припълзяванията на нашите вечно дезориентирани партийно-държавни ръководители най-много да спечелим някое снизходително ръкопляскане и бакшиш върху потното чело на високо поставените ни баядерки.
От което Стара планина едва ли би се почувствала горда.
Tuesday, October 14, 2008
38/ Ще
via Tyel
Ще емигрирам от България, до няколко години.
Ще емигрирам от България, до няколко години.
Защо ли? Защото в центъра на Прага, едни чужденци просто влезнаха в един бар и от едни приятелски настроени араби до тоалетната се снабдиха с доброкачествен масур на цената на едни пари, които възлизаха на 20 български лева. Посред бял ден, всред гъмжащите от туристи забележителности. Когато тези чужденци се върнаха в страната си, установиха, че местният масур, който се намира за едни пари, възлизащи на 25 български лева, се намира трудно. И е лошокачествен, дори и когато претендира да е супер як. И биваш в постоянна опасност от изненади, включващи шляещи се цивилни ченгета, които обичат да изнудват за кинти и разполагат с прекалено много свободно време.
И проблемът не е в цената. Проблемът е, че дори и ако приемем, че получаваш по 10 бона на месец в оная, втората страна, няма за какво да ги изхарчиш. Качеството е потресаващо ниско.
Monday, October 13, 2008
39/ Притча за общуването
via An
Някога пещерните човеци се събирали около вечерните огньове след изморителния дълъг ден на лов, пеели, танцували и се надлъгвали кой какъв динозавър видял или пък, знаеш ли, надвил.
Милиони години по-късно под селските китни асми на сенка и седенка се събирало мало и старо.
Още няколко века, някъде някакъв умен човек създава нещо, което само някакви си десетилетия по-късно се превръща в основен начин на комуникация. Интернета.
Конкретизираме още повече дяла от историята на човечеството върху един субект, роден в началото на 80-те години на ХХ век.
Тъкмо когато навлиза в периода на социализация, тъй де, учи се що е то общуване, се появяват разни иркове, миркове и други чат-общества из виртуалното пространство, и той се зарибява по тях. Следват форумите, специализират се, а нашият герой все повече се асоциира с профила, който сам създал за себе си. По форумските срещи се представя не с истинското си име, а с никнейма. “Ти си с червения дракон на аватара, нали?”
И въпреки червения дракон и напереното си поведение, той си остава 20-годишното срамежливо и крайно вежливо хлапе, премигващо към светлината, сякаш рядко излиза на слънце. Не обелва и дума по време на цялата среща.
Сприятелява се с няколко души, с които преминава в друго, по-реално общуване и спира да си говори с тях по форумите. Намразва кухите мнения, съдържащи “thumb up” емотиконки или в по-добрия случай възклицание “Яко!!!”, които преобладават по форумите. Коментира, само когато наистина има какво да каже. С течение на годините този начин на обмяна на мисли му омръзва.
Една сутрин се събужда бодър и усмихнат - научава какво е блог. Създава собствен и вече не се съобразява с разни модератори, администратори и други досадни агресивни съфорумци. Пълна свобода на изразяване. Който иска - го чете, който не - прав му път. Пише каквото му хрумне, одобрява каквито коментари сметне за приятни. Дори да станат много, така че блогът му да заприлича на форум, винаги той има последната дума, защото той е домакинът.
…
Един ден си намира добра работа, която ангажира всичките му сили и внимание. Постовете в блога му стават все по-спорадични, сухи, кратки, невдъхновени. Постепенно губи читатели, освен тези, които от мързел все още са го оставили в RSS четеца си. Тъжната статистика за вялата посеащемост убиват жалките останки от желание в душата му да напише нещо.
…
Обажда се на няколко приятели да излязат за по бира-три. Говорят си за музика, филми, за живота, любовта, мъжът и жената, жената и мъжът… Забавлят се добре. Пеят, танцуват, надлъгват се кой кого е видял или, и знае ли човек, надвил… Всичко това - на живо. Колко е по-хубаво!!! :-)
…
Този пост е поздрав за Танчето, тя си знае защо, въпреки че не отговаря напълно на горното описание.
Subscribe to:
Posts (Atom)
