26/ Държавата – това не съм аз

via За свободните "предатели"

Обществото и държавата, индивидът и държавата не са едно и също нещо. Държавата, обаче, има сметка да ни убеждава в противното, да насажда у индивидите усещането за еквивалентност на тези понятия. Тя го прави чрез упражняването на насилие върху индивидите – данъчно, полицейско и всякакво друго – както и чрез стимулирането и култивирането на медии, които използват подходящия понятиен набор.

Една от най-пагубните последици от тази заблуждаваща употреба на езика и на понятията от ежедневния живот е, че индивидите, онези, които изграждат обществото, в крайна сметка се чувстват губещи, неуспели, смачкани. Връзката е проста – ако индивидът е част от обществото, а обществото е равно на „държавата”, то индивидът е губещ, loser, винаги греши, каквото и да направи, защото несъзнателно пренася върху себе си една основна характеристика на държавата. Че държавата не прави нищо ефективно и както трябва.

Резултатът от всичко това са свестни, работливи и способни хора, които ходят, като че ли са им потънали гемиите, говорят си сами и емигрират от една мачкаща ги система в друга.

Изход от ситуацията има. Първо, трябва всеки индивидуално да осъзнае, че да успееш като личност няма нищо общо с набора от понятия, които държавата използва, за да определи успеха (своя и на индивидите). За да стане по-ясно, ще отбележа само, че успехът на личността се състои от деветдесет процента духовно съдържание и десет процента - материално. Държавата не притежава дух, нито духовност, така че да определяме себе си чрез някакви качества на държавата е глупаво, тъй като, в най-добрия случай, сравняваме десет процента от себе си със сто процента от нещо друго, което при това е калпаво.

Второ, трябва да сме информирани, но това трябва да става избирателно, доколкото фактите са ни нужни за нашето успешно функциониране в една чужда среда, с чужди правила. Не трябва да поглъщаме тези факти безконтролно и не трябва да търсим отражение на себе си в тях. Трябва просто да ги използваме, без да се „вживяваме”. От практическа гледна точка помага, ако се информираме от Интернет, където средата не е толкова агресивна, за сметка на телевизията и радиото.

Трето, трябва да се опитваме да събудим у себе си и околните знаците на общността като контрапункт на обществото, понеже последното вече безнадеждно бива идентифицирано с държавата. Ако сменим една крушка пред входа без да сме длъжни да го направим – това е обществен акт. Това е данъкът такъв, какъвто трябва да бъде – желан и конкретен – а не такъв, какъвто го институционализира държавата – грабителски, принудителен и без обяснение (защото „държавата знае по-добре за какво да харчи” парите ни). Ако пием една бира със съседа на пейката пред къщата или блока, това ще ни накара да се чувстваме по-добре, защото ще усетим, че общността ни не е равна на обществото. Стига да не си говорим за колко неща ни е виновна държавата. Всъщност, дори и тогава.

Всеки може да направи по нещо мъничко за другите, защото ще го направи за себе си.

27/ Опора

via Monologuer

От както се помня всички мои близки и не толкова хора - приятели и семейство разчитат на мен. Аз съм опората. Рамото ми е било мокро от сълзи стотици пъти от десетки различни човека. По всякакви поводи. Дори когато мен ме е боляло много повече от човека на рамото ми аз съм бил твърдия, коравия, аз съм бил опората.

На 18 за период от няколко месеца аз издържах семейството си почти цялостно. Когато дядо ми береше душа всички гледаха към мен за финансовата част на погребението, което така и не се състоя. Когато сестра ми, пет години по-голяма от мен влезе в университет аз и платих първия семестър. Една камара приятели съм подпомагал по различни поводи с различни суми. И пак аз бях опората.

Поемал съм огромни емоционални товари на плещите си. Бил съм кошче за душевни отпадъци на всички. По желание - защото аз съм опората, аз съм стабилния и човека, на който може да се разчита. Винаги и за всичко. Без значение кавкво ми е било.

Това никога не ми е пречило. И все още не ми пречи. Всичко това продължава - все още имам сълзи по рамото си, гледам сълзи, идващи от нечия web камера или ги слушам по телефона. Все още няма как да започна аз да се оплаквам или да хленча/цивря. Мога само да подкрепям останалите и да съм им опора. Ако аз рухна - рухват всички. Или поне няколко човека, които не трябва да рухват при никои положения. Не мога да го позволя.

Просто… Толкова е нестабилно всичко в момента. Ако съм стълб, то в момента не съм забит в асвалт, а в плаващи пясъци. Клатушкам се доста сериозно, губя се. Колебая се за много неща. Допускам фундаментални или не толкова грешки в следствие на всичко това.

И ето ме сега… 6:30 сутринта, цяла нощ не мигнах. Нямам проблеми със съня, а със заспиването… От 2-3 седмици насам.Толкова много неща, за които да мисля и всички са толкова навързани… Плетеница с възли от проблеми. Няма кой да се справи със всичко това заради мен, а и не искам. Нямам отдушник, но като се замисля май никога не съм имал някакъв конкретен - нито плача, нито се напивам, нито бия случайни хора. :-)

Знам, че аз трябва да направя от плаващия пясък бетон, знам и че ще успея. Но… Отнема време и може би отново ще има невинни жертви по пътя. А наскоро някой беше писал, че за да се намериш трябва първо да се изгубиш… И било полезно… Хм.

28/ Heimlich Maneuver

via cut:eater

Яко е да си идиот. Натурален продукт.

Яко е да имаш идиотско мнение. Яко е да разбираш от доста неща. Яко е да имаш мантра. Дишай, издишай, дишай, издишай.

100%, самороден, пълнозърнест, свеж, необременен, абсолютно недостижим идиот.

Ако се залепиш до конска фъшкия, ще се допълниш до бог.

Full HD идиот.

29/ Ники шефа: Ако мацките се кефеха на стихотворения сигурно щех да съм поет, бали му майката

via еленко

Шефа бе така добър да отговори в рамките на един ден, за което съм му благодарен. Ето и нередактираните отговори на нашето импровизирано интервю.

***

Би ли се представил? Защо?

Бих се представил, да. Щото няма значение дали ще се представя или няма да се представя.

Защо се казваш шефа? Как би коментирал, че прякорът в интернет обикновено е това, към което собственика му се стреми да бъде?

Казвам се Ники бе батко, шефа не ми е името. Ми щото така ми викат по цял ден. Не се стремя да бъда шеф, щото съм шеф такъв ми е поста.

Какво е общото между покера, жените и колите?
Парите са общото батко. За първото и второто ти трябва и акъл, щото всичко в тоя живот е игра - ако ти контролираш положението ще спечелиш и ще ти е кеф - а ако не се усетиш как някой те е блъфирал те изхвърлят от играта и си сам, загубил всичко с което си влязъл. Покерът е готина игра, щото на масата играеш не с карти срещу карти като при белота, а със своята личност срещу другите личности. Ако си страхливец и лайно - на масата ще ти проличи веднага, ако си глупав, прибързан или нахакан - пак ще ти проличи. За 1 час покер можеш да научиш повече за хората около теб, отколкото за 1 година съвместен живот с тях, вярвай ми. При жените как да ти кажа - пак за пари ще става въпрос. Всяка жена търси пари, въпросът е да се спреш на толкова готина, че да ти е кеф да пръскаш пари по нея, а колкото е по-готина - толкова повече пари ще ти трябват. За тва сега по баловете всички сме луднали - щото ученичките още не са научени на пари, ама и тва ще стане. За колите не те разбрах кво да ти кажа - ми 4 колелета за да се придвижваш удобно - нищо повече. Вече колкото по-готина е колата толкова повече ти е кеф да се возиш, а и мацките ти се кефят повече, щото аз вече не познавам такива, които да ги возиш на трамвай и да стават за нещо. Може да ми кажеш са че тва е тъпо ама аз това съм видял, намери ми остро и ще ти го призная. Всичките вече искат да храниш с патици, каперси и рукола, кога станаха модерни тия работи не разбрах - ония ден ми се намръщиха на печено пиле ?!? Какво му е на печеното пиле с червено вино, кажи ми? Аз ще ти кажа - може да си го купи от магазина сама и не го иска като е с мен - иска заек, сърна. Селско е. Просто може да си най-големия физик, поет или добър по душа ама ако пътуваш с маршрутката няма как да ти върже некоя манекенка с дълги крака и големи цици, нали? А може да си ебаси тъпото копеле безмозъчно, ама едно 911 турбо веднага променя настроението на путките. Кажи ми са аз ли съм виновен или те? както се казва - като си в Рим, прави като римляните. Ако мацките се кефеха на стихотворения сигурно щех да съм поет, бали му майката. Ама мацката иска "туника" от В52! Батко аз туника не съм чувал кво е тва, ама я продават за 2 050 лева и е на Gianfranco Ferre. Заклевам ти се - некой измислил туниката, некой и сложил цена 2 бона и я продават на витошка!!! Кажи ми ако съм държавен служител колко години да работя за тоя парцал? Ония ден го купих и още не знам за кво точно служи ама наистина прилича на парцал - нито е рокля, нито шал - тва честно ли е, ама такъв е живота - искаш-даваш. Туника батко - баба й едно време само с туники за 2 бона е ходила! Чакай че пак се присетих и се нервирах...

Коя е най-изгодната и прилична кола (марка, модел, година на производство) до 5000 лева? 10 000 лева? А до 20 000? А до 30 000?
С тия 5-10 бона се пошегува, нали? Няма такава каручка. Ако нямаш пари се вози на тролеи.
по принцип за коли много мога да ти говоря щото с това се занимавам. Само че с малко по-скъпи коли, тия цени дето си ги дал не мога да ти помогна. А и зависи човек какво търси, как да ти отговоря така? Кажи какво търсиш? Лимузина ли спортна кола ли, нещо друго? Щото толкова оферти мога да ти предложа че не можеш да си представиш. Питай ме по-конкретно, ама за по-скъпи модели, щото с евтини никой не се занимава почти - там няма печалба. Направо ходи по автокъщите. Ама както любо пенев казва "тия на терена с номера под 8 не се броят за футболисти", така и аз ще ти кажа "тия коли под 200 коня не ги броя за автомобили".

Кой е любимия ти бизнесмен с прякор? Защо?
Тука нещо се ебаваш май а? Тия с прякорите не са никакви бизнесмени, аз също не съм бизнесмен за да ти кажа. Бизнесмен е друго.
Ама ако сериозно ме питаш - Warren Buffett и Richard Branson, примерно - те правят нещо смислено. В България няма такива. Най се доближават Краси Гергов, Васил Божков сигурно, Ники Бинев. Абе тъп въпрос, те не са ми любими хич даже.

Кое е любимото ти заведение в София? Защо?

Нямам такова, питай ме за някое в Монако, което да не ми е любимо. в петък заминавам и нямам търпение, там ще съм за формулата с едни българи. Ходил съм навсякъде. Едно време ходих в БИАД и не ме е срам, щото всички там ходеха, сега често съм в Sin City, ама вече не е като едно време. И в Червило ходя, ама там стана детска градина и няма ВИП сепарета. Иначе с повечето управители се знаем - където искам, там ходя. Мацките сега много на Ялта се кефят, нали идват разни гости DJ-и кани Краси, ама го препълват заведението и дразни. В Планет ходим с приятели през ден, отвънка на Неро често, що питаш? - мен ако ме питаш навсякъде е едно и също - избираш си путка за ебане, къв е смисъла то вече никой не се забавлява а ходи или да се покаже или да се сбие. По-добре в някой стриптийз клуб да седнеш.

Как пиеш кафето си?

Кафе батко не пия и никога не съм пил. Зле влияе на нервите ми. Една ябълка е по-добре.
Иначе пия само уиски - Lagavulin или Green Label, където ги има. Падам си по single malt.

Кой е любимия ти форум? С какво ти е полезен? А медиа?

Нямам любим форум, ако за интернет форум ме питаш. гледам бтв, фешън тв тва е.

Нещо, което искаш всички да знаят за теб?

нищо не искам да знам бе батко да не съм няква звезда - ти все едно че фолк певица интервюираш. пък и с нищо не съм по-интересен, казах ти - аз съм като всички останали, нямам с кво да се похваля. ся да почна да се фукам къде съм бил, коя съм ебал ли? ква кола карам, къде живея - тъпо. не искам а и тва надали някой го интересува. щото много се дразня някой тъпак като ме види и почва да си прави погрешни изводи за мене - не ме познава ама си вика - тоя е гаден, щото има кинти и кара скъпа кола - сигурно се занимава с незаконни неща и т.н. много се дразня ама сигурно има защо така да реагират хората, не ги виня, просто се дразня понякога, щото дори не знаят къв е случая а вече си разсъждават. Ама и аз да живеех с 300 лева на месец и аз щях да съм озлобен към тия дето ги пръскат за една почерпка на бара. Хората не се радват на чуждото щастие, а завиждат и ти желаят лошото - то всъщност и кво щастие могат да са парите - днеска ги имаш - утре ги нямаш... И много се дразня като кажат - този е богат. Защото богати материално в България са 4-5 човека сигурно най-много, другите просто имат възможности - нормални за Дюселдорф или Кан, примерно.

Кога разбра за този сайт?

ми нали се рекламираше в арената аз там съм нонстоп и писаха за тебе и се зачетох а ти пускаш тарикатски работи в тоя твоя сайт и някой път има разни тъпи смешки. а аз по цял ден нямам кво да правя и ако не си тегля нещо да гледам чета такива сайтове със смешки.

Има ли стереотип за софийския начин на живот? Кой мислиш, че го е създал?

И ти кви думи ползваш да се правиш на интелигентен. Де да знам бе батка - аз за себе си само мога да кажа - изкарвам кинти благодарение на нашите, които ми дадоха силен старт - работя ама не така, както другите работят с работно време и с офиси, ама пък изкарвам добри пари поне за БГ. Гледам да се забавлявам за да не скучая - това е. Мен ако питаш бих живял в Цюрих или Дубай примерно - мани я тая София - тука сме 100 човека и отдавна се знаем - то е като на село. Аз съм роден и съм израстнал тук ама вече ми е яко тъпо, бих се преместил.

Много хора смятат, че аз съм те измислил? Смешно а?

В къв смисъл че си ме измислил?
Ми прати ги некой път при мене ама не ща да се занимавам са ако е нещо сериозно може, иначе некоя вечер може да се видиме с тебе да те черпа по едно за тия смешките дето ги пишеш ти си пич.

30/ Кон отдавна няма, остана мърша и копита

via Черната станция

Из форумите попаднах на следния твърде остроумен коментар по повод случващото се в "Кремиковци".

Една мъдрост на индианците от Дакота гласи:
Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.
Но в професионалния живот се опитваме да разработваме често други стратегии за действие.
Например:

• снабдяваме се с по-як камшик
  

• сменяме ездача

• казваме, че винаги сме яздили този кон
  

• създаваме работна група, за да анализира коня

• посещаваме други места, за да видим как яздят там умрели коне

• повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне

• повишаваме стандартите за качество за яздене на умрели коне

• създаваме Task-Force, за да съживи коня

• плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне

• включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре

• правим сравнение между различни умрели коне

• променяме критериите, които определят кога един кон е умрял

• впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи

• обясняваме: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да го яздим
  

• правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне

• обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне

• създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне
  

• откриваме независимо разходно перо за умрели коне

• увеличаваме сферата на отговорност=F

Само дето от мъртвя кон, наречен металургичен комбинат "Кремиковци" отдавна няма нищо за съживяване, останките бяха надлежно опоскани. Щом и Сашо Томов си замина, а той няма навика да оставя след себе си нещо недоокрадено.

Сега последните хиени, които се сборичкаха за мършата са синдикатите. Понеже кон очевидно няма, искат да ни впрегнат всички нас - данъкоплатците, да теглим 3000 души пребиваващи ментално все още в ерата на зрелия социализъм. Далавераджиите продължават да внушават на металурзите, че държавата им е вечно длъжна, защото имат личен интерес от това. Д-р Тренчев и Желязко Христов не си слагат картонени шапки на главата за чест и слава, вЕрвайте ми. Заплашват и с гражданско неподчинение на 10 ноември. Аз пък си мисля, че е крайно време 10 ноември да настъпи за тях. Макар с 19 г. закъснение и последните 3000 души в България трябва да напуснат социализЪма, да разберат що е то пазарна икономика, преквалификация, пазар на труда, да осъзнаят, че останалите 7.5 мил. сънародници с нищо не са им длъжни. По-добре късно, отколкото никога.

31/ Соц-културата - роди се и не иска да умре

via За българските работи

В една от сцените на филма „Сезонът на канарчетата“, директорката на местната гимназия е събрала във физкултурния салон целия випуск. На стената зад нея висят портретите на Георги Димитров и Ленин. Строени в еднаквите си униформи, учениците смутено очакват поредната лекция. Този път тя е за лошото влияние на западната култура и особено на рок музиката. За да покаже нагледно, директорката първо пуска Чайковски и се възхищава на таланта му. Някои от учениците обаче си запушват ушите. После строгата соц-лелка пуска американски рок, за който изсипва добре заучена тирада комунистически заклеймителни епитети. „Упадъчен, маймунски, вражески“… знаете ги. Учениците обаче започват да танцуват. Всички ученици.

Едва ли, защото Чайковски не е талантлив. Напротив, прекрасен е. Но обществото, а оттам и неговата култура, е в постоянно движение, смяна на ценности, обмяна на идеи, отхвърляне на едни и замяната им с други. Тоталитарната власт, на която соц-директорката е представител, иска да е по-силна от този закон. Тя иска да въведе вечни норми и истини – за културата, за политиката, за историята. Естествено не успява и, забранявайки рока, единствено го прави по-търсен. А Чайковски ненужно мразен.

Тази тоталитарна власт, в която ние доскоро живеехме, по определение е глупава. Понеже се противопоставя на законите за развитие на обществото, тя не ражда истинска култура. Не ражда висока култура, а Пантелей Зарев и Богомил Райнов. Когато се сеща, че трябва да прави и масова култура, създава Лили Иванова.

„Примата на родната естрада“. Символът на българската култура. Толкова набиван от медиите в последните над 40 години, че повечето млади хора днес я харесват. Въпреки че обясними причини за това няма – никой не би харесал която и да е друга 70-годишна, с лигав глас, силикон в устните, къса пола и претенции до Юпитер.

[+/-] ...виж целия текст

Баба, която дълги години е живяла с привилегиите на номенклатура, пяла е на Тодор Живков и Пенчо Кубадински, разхождала се е в чужбина и т.н., и т.н. По същото време в Европа масовата култура се е борила срещу войни, сваляла е правителства, протестирала е срещу цели икономически системи, проповядвала е нови ценности, стилове и мода.

У нас масовата култура е пеела за детелини и ветрове. Явно най-важните теми в една страна с концентрационни лагери, всесилни тайни служби и пълна липса на свобода. Но Лили Иванова не е виновна. Дори да е искала, никой не би й позволил да вкара и най-малката критика към властта. Затова, благодарим ти за детелините, Лили, никой вече не си спомня за теб…

Лили Иванова между Васил Найденов и Тодор Колев - соц-тангото сякаш продължава вечно. Снимка: Булфото

Или поне така би трябвало да бъде. Лили обаче не си отива. Тя е като символ на целият български комунизъм, който вместо да се скрие виновно в нечие мазе, излиза на сцената, маха пионерската връзка, слага грим, и продължава да пее. Даже се снима за „Плейбой“, всички му се възхищават, хвалят го колко е запазен и му обясняват, че е национално богатство.

Затова комунизмът или Лили, все тая, важничат все повече, обясняват каква култура е имало преди, а „сега тази долна чалга“, искат сто хиляди долара за интервю и смятат да представят България на най-голямата европейска сцена. Естествено искат държавни пари – заради заслуги.

И „нова“ България плаща. На официално ниво, тя вижда образците на своята сегашна култура точно в Лили Иванова, Йорданка Христова, Стефан Цанев, Любомир Левчев и Людмил Стайков. Някой знае ли тези имена извън България? Ами, не. Русия не се брои за отговор. За всеки европеец, не живял в тоталитаризъм, тази култура е смешна, допотопна и глупава. Тя не е казала нищо ново, тя е извън времето си, тя е провинциална, патетична и тъпа.

Трябваше да се отиде в чужбина, за да се научи, че има такива хора Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Трябва да се преровят антикварните книжарници, за да се намерят книги на Константин Кацаров и Стефан Попов. Или едни „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков – с липсващи стотина страници. Иначе по улицата постоянно има плакати - „Представяне на Българските хроники“, „Голям концерт на дует Ритон,“ „Бисер Киров в България“. Култура…

Тази българска музика се присмива на чалгата, но не е родила нищо по-стойностно. Чалгата поне е актуална. Тази българска литература спори с Георги Господинов и го нарича „хайверо-шампански постмодернист на някаква осрана от врабците посткултура и постистория“, но не е написала нищо по-добро. Това българско кино плаче за златните си години, когато е било финансирано от държавата, но пропуска да спомене, че е правело почти единствено пропаганда.

А никой не е казал, че пропагандата значи високо изкуство. Затова, ако разгледаме културното наследство на България преди 44-та година и след това, ще видим… културното наследство на България преди 44-та година. Такова след това почти няма.

Спокойно,няма нищо страшно. Това не е, защото „българинът“ по закон е провинциален, с робска психика и малокултурен. Не може да се правят обобщения за този българин, както в любимата на Марко Семов „наука“ народопсихология, за която никой в Европа не е чувал от 40-те години насам.

Просто тоталитаризмът не е способен да ражда смислени културни послания. Така както Любомир Левчев, колкото и „велик“ поет да е, не може да роди дете. Изключенията единствено потвърждават правилото.

Затова, когато днес говорим за „морална деградация“ и „разпад на културата“, сме хем прави, хем не. Разпад и деградация има, но не от 89-а година насам, както ни убеждават Лили Иванова и Недялко Йорданов, а от 44-та. Прави са и когато казват, че „българската култура днес е в ужасно състояние“, но пропускат да уточнят, че това състояние е ужасно, защото наглед е почти същото както преди 30 години.

Но от друга страна, можем да кажем, че съвсем не са прави. Всъщност българската култура започва лека-полека, отново да се изгражда. От изсъхналото коренче започват да се появяват нови листенца. На мястото на тоталитарната липса на ценности се появяват някакви нови.

Защото в момента на пл. „Славейков“ можете да си купите не само Георги Джагаров и Христо Калчев, но и лъскавите, прясно издадени „Задочни репортажи за България“. Без липсващи сто страници. Още по-радостно е, че можете да си намерите почти всички книги на Илия Троянов, които напомнят, че културата се ражда не в изолация, а в среща с другите.

Отнякъде се появяват книги на автори от Македония, първите след Димитър Талев. Доста талантливи – Младен Сърбиновски, Алекс Букарски. Книгите на Цветан Тодоров могат да се намерят, даже бързо свършват. Български автори печелят награди в чужбина – като Димитър Динев. Печатат се на много езици – като Георги Господинов. Появяват се от нищото и изненадват приятно– като Захари Карабашлиев. Изследват миналото – като Ивайла Александрова. Книги като цяло могат да се купят не само на „Славейков“, а и в уютни книжарници – в цялата страна.

Само за няколко години, почти без държавно финансиране, по кината тръгват чудесни български филми. „Коридор N8“ участва на всевъзможни фестивали. „Дзифт“ изглежда по холивудски и печели награди в Европа. Младият режисьор Явор Гърдев освен това прави страхотен театър. Като Камен Донев. Като Александър Морфов. Като Мариус Куркински. Гърдев между другото казва, че обществото ни е силно обременено от все още не докрай артикулирана, и затова все още непростена вина от социалистическата ера, която е предопределяща за сегашните български злочестини.

Стефан Командарев прави филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ - по преведения на 11 езика роман на Илия Троянов. Снима го в четири страни и участва на девет фестивала – засега. В главната роля е световноизвестният Мики Манойлович. Троянов прави и филм за комунистическото минало на България, който се излъчва по германската национална телевизия. Командарев пък ще снима филм за българките, които емигрират по икономически причини. Смята, че забравата на миналото, което масово се пропагандира днес (дори в учебниците по история), води до всеобща обществена шизофрения…

Да не забравяме „Сезонът на канарчетата“ на Евгений Михайлов. В една от последните сцени героят на Чочо Попйорданов, синче на стар партиен секретар, е вече пропаднал пияница и разказва история на непознато момче. На гробовете на грузинците пишело не колко са живели, а колко години са били пълноценни – със семейство, къща, деца, щастливи. Като разбрал това, шопът казал: „Е, па на моя гроб ще пише: роди се и умря.“

Непознатото момче е синът на някогашното комунистическо величие-днес пияница. Заченат след изнасилване, изхвърлен от баща си, израснал по институции, в крайна сметка умрял при катастрофа. На гроба му наистина пише: „Роди се и умря“.

Такава е логичната история и на нашата днешна официална култура, зачената от комунистическите величия, и вече плахо измествана от новото. Само дето още я чакаме да умре.

Taзи моя статия вече предизвика доста реакции в е-вестник, както и коментара на Иван Бакалов: Соц-културата – що за култура беше и кой има право да приказва за нея?

Още мнения около темата : Георги Марков: Литературното блато
Александър Солженицин: Да не се живее в лъжа!
Илия Троянов: Златният век на интелигенцията

П.С. Един виц от социализма, прочетен в е-вестник:

Владко, синът на Живков трябвало да стане министър. Но на какво?
- Искам да стана министър на океаните – казал Владко на баща си.
- Невъзможно – вдигнал рамене Живков – Нали знаеш, че нямаме океани.
- А-а, невъзможно – казал Владко – И култура нямаме, ама кака стана председател на Комитета за култура.

32/ Дупница

via SS7 - Дупница hi-tech

Във връзка със желанието на Пейо, ще напиша малко за Дупница. Не ме бива много в писането, така, че може би ще е несвързано и разхвърляно, но пък за сметка на това - достоверно. Също така има и доста слухове, за които изрично ще пиша, че са слухове(градски легенди)

Та така, Дупница е малък (30-на хиляди) , спокоен и донякъде хубав град. Икономиката му е основно от няколко големи предприятия в които работи да кажем около 1/4 от работоспособните жители. Това са ТЕЦ Бобов дол (всяка власт сменя ръководството, включително в момента е кадър на БСП и всеки бивш директор си тръгва милионер от там) , Актавис (бившето фармация) , което по времето на Костов се управляваше от човек на СДС, който след това приватизира хотела в Дупница. За щастие вече са приватизирани и ограбването им намаля до разумни граници.

Има много шивашки цехове , главно гръцки, но и няколко с местни собственици. Останалото е обичайната търговия , кафета, ресторанти, услуги и т.н. Безработицата е доста ниска, защото свободното насление се изнесе преди години на тълпи в Италия, минимум 5 000 човека.

Голяма част заема и всеизвестната търговия с коли втора употреба, породила се от масовата емиграция в Италия. Противно на писанията , Галеви нямат автокъща/и . Повечето собственици на автокъща са тръгнали от нулата , със заеми, или със спечеленото в Италия. Този бизнес е доста доходоносен, защото колите ги взимат на безценица (100-300 евро , болшинството с удар) в Италия , транспорта струва 400 евро, ремонта и лъскането тук - 100-300 евро, а се продават за 2000 - 4000 - 6000 евро. Печалбите бяха, и все още са астрономически. Автокъщите дават места под наем - 50лв/месец, и всеки ентусиаст, внесъл една или няколко коли, може да ги остави за продажба. Аз самия съм продал 2-3. Според градските легенди, Галеви взимат по 20-50 лв на всяка внесена кола, но аз лично не вярвам , защото съм купувал от самия автовоз, веднага щом пристигне в града. Доста хора купуват коли директно от автовозите, лъскат ги и после ги оставят в автокъща да се продават. Скоро имаше някакъв опит на общината да накара автокъщите да плащат някаква сума за реклама на града и бизнеса им, но досега нищо май не е станало.

Пак във връзка с икономиката, някой налива огромни пари в близката Сапарева баня и Паничище. Градските легенди твърдят, че това са руски пари (и даже на руската мафия) , червени пари, даже има и слух, че самия СтанишеФ има участие в Паничище.

Единственото нещо, което май Галеви (общината) промени напоследък, е че се следи изкъсо регистрацията и плащането на данъци в общината , до скоро колите можеше да не се регистрират, да не им се плаща данък и т.н.

Дупница е изключително скъп град (явно има платежоспособно търсене) , всичко е доста по скъпо например от София и Благоевград. Цените на имотите са почти равни на Софийските.

Сега за престъпността. Престъпност в Дупница няма. Никаква. Нито обири, нито кражби , нищичко. Градските легенди твърдят, че това се дължи на Галеви, но по принцип в Дупница почти не е имало престъпност. Знам за един случай, при който пернишки гастрольори дошли тук, опитали се да задигнат 2-3 коли, “нашите” хора ги хванали, напердашили ги здраво и ги изпратили обратно.

Аз например от години не си заключвам колата, дори понякога ме мързи да вдигна и прозореца и нищо , даже и касетофона няма кой да отмъкне.

В дупница няма наркотици, няма дилъри, няма и наркомани (изключваме една две цигарки марихуана, която дори и аз съм пробвал) . Но истински наркомани няма.

Откакто се помня тук никой не е бит публично , не е имало и никакъв рекет. Аз самия от 10-на години се занимавам с някакъв бизнес (последния път - интернет доставчик) , и никой не е идвал да иска рекет или да оказва някакъв натиск (изключвам държавния рекет - той е повсеместен) . Наистина бизнеса ми е бил сравнително малък, не знам при тези с наистина големите пари (> 200 000 лв.) как е. Но магазини , фирми за услуги и т.н с годишен оборот до 200 000 никой не е закачал.

Всъщност като изключим, че самия Галев ходи с доста въоръжена охрана (явно има от какво да се плаши) , не мога да кажа, че по нещо се различаваме от друг подобен град.

Сегашния кмет (подкрепен от Галев) работи в пъти по-добре от предишния червен кмет Дангов (който за 4 године не свърши работа за 5 стотинки) . Дори вече една основна улица е ремонтирана и асфалтирана изцяло.

Иначе за самия Галев не знам почти нищо. като ученици сме тренирали заедно, но от тогава нямам никакви контакти. По късно съм тренирал в местната зала с негови хора, то това също беше преди много години. Дори един от неговите хора беше инженер - колега от ТУ-София.

Градските легенди твърдят, че провиненията на нисшия негов персонал се наказва със копаене на “окопи” меко казано. Навремето доста се засичахме с неговата охрана по покривите на блоковете. Явно наблюдават какво става по високите точки, и дотичваха бързо когато слагаме антени или кабели.

Общо взето малко са ми смешни - реши ли някой да те пречука, спасение няма. Както се видя досега при други “светли” личности.

Като извод мога да кажа, че политиците (и сини и червени) окрадоха много повече пари, отколкото Галеви. Галеви са цаца в сравнение например на директора на ТЕЦ-а , или пък бившия директор на Фармация. А и Галевите никога досега не са имали достъп до големи държавни предприятия (те затова май се насочиха към политиката). Огромните кражби се вършеха на политико-икономическо ниво от големите държавни предприятия. Например по времето на СДС , “Тютюнева промишленост” плащаше по 50 000 лв месечно за интернет ! . Разбира се не на мене. На брата на Стойчо Кацаров - депутат от СДС :). 50 000 лв и сега е огромна сума, а тогава беше два пъти по-огромна.

Ами това е , за друго не се сещам в момента. Ако нещо ви интересува -питайте в коментар.