Инициатива “Създай Късмет”

via Alia

По принцип не вярвам в късмета. Рядко се уповавам на подобни мъгливи състояния. По-скоро казвам: “Днес не ми върви..”, отколкото “Пу, да му се невидяло, пак нямах късмет!”. Случайности, съвпадения, знам, че за всичко това си има обяснение и това, че аз не го намирам, не значи, че то не съществува. Докато пишех последното изречение ми загоря патладжана, който пържех. Имам си съвсем логично обяснение и за това :) Да не вярваш в късмета, капризите на съдбата, магически сътресения и прочее отклонения, съвсем не е равнозначно на това да не си романтичен, например.

Та, всеки ден знам какво искам да се случи и работя (във всеки смисъл на думата), за да го постигна. Не разчитам на късмет. Не се оправдавам с него. Не се осланям на обстоятелствата да ме измъкнат от някоя каша. Или да ме направят щастлива. И съм уморена да слушам как все на някой не му вървяло, все него го прецаквали, все той изяждал изгнилия банан и цопвал в локвата, все той си забравял чадъра, когато вали. И винаги, ама абсолютно винаги съдбата, животът, системата, държавата, управниците и обществото са му виновни!

Ако днес съм нещастна, прецакат ме, задавя се с пилешка супа или си изпусна златен пръстен в тоалетната, за всичко си има причина и обикновено това съм аз самата. Ако не мога да променя нещо то е обикновено по три причини - не съм опитвала достатъчно, примирила съм се или просто нямам воля. Ако всичко това ме прави нещастна, си намирам основания да бъда щастлива, защото както лошото си го причиняваме сами, така правим и с доброто. И тези основания за радост съвсем не са глобални, а често доста простички. Ето, днес съм щастлива, защото:

- докато работех следобед, слънцето ми грееше в лицето

- защото правя патладжани с доматен сос и топено сирене

- защото мушкатото е цъфнало

- и защото той се усмихва

Обаче на този свят има много хора, които сега, в края на деня си мислят как отново не са имали Късмет. И са тъжни. Заради тях подемам инициативата “Създай Късмет”. Изискванията за участие са съвсем простички: днес изпусни/остави/забрави нещо мъничко, някъде, на улицата, на пейката в парка. Със сигурност от десет души, които минат от там, поне един ще го види и ще си каже: “А, късметче! Днес ще ми върви!” и ще си повярва. Най-лесно е да изпускаш стотинки, всякакви малки джунджурии, фибичка, ластиче, запалка. Може да “забравиш” книги, днешния вестник, който вече си прочел. Не можеш да си представиш твоите изпуснати 10 стотинки какви чудеса биха извършили с някой неуверен човек, тръгнал на интервю за работа, например.

Защо го правя? Понеже вярвам, че има много хора, които се осланят на късмета. И не искам днес или утре те да бъдат нещастни, защото са решили, че четирилистната детелина просто ги е пропуснала. Иска ми се повече хора да си вярват и да сбъдват мечтите си. Затова, ще създавам късмет!

И понеже заради тази инициатива няма да бъда избрана за кмет :) - не си мисли, че има някаква уловка или, че ще получа облаги. Пиша толкова сериозно за това, защото на фона на всички предизоборни изгъзици ми изглежда простичко, истинско и лесно изпълнимо да вдъхна кураж на някой непознат.

Днес към обед изпуснах 10 стотинки на ъгъла на “Славянска” и “Шишман”. Оглеждай се, ако някой вече не ги е взел, те ще те срещнат. И така аз ще ти кажа, непознати човече, че вярвам в твоя пламък да бъдеш смел!