Вкъщи

via Никола Борисов

Прибрах се в Милано, онзиден. След петте месеца в България направо бях зажаднял за малко цивилизация. Сори. За това време в татковината се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца, неандерталска парвенющина и чалга, че вече няма сила, която да ме върне там (освен една приказна девойка, но това е друга тема). Дезоле, гласувайте си за кметовете-ченгета/мафиоти/комунисти, аз се спасявам. Т.е., аз май отдавна съм се спасил, само че ми трябваше малко време в БГ, за да осъзная, че всъщност изобщо нямам никакво, ама грам хич никакво намерение да се връщам там за постоянно. Поостанах, понатрупах портфолио и опит, поотпочинах си, направих изложба, раздадох малко интервюта (не мога да си обясня откъде тоя интерес към скромната ми особа) и драс обратно към белия свят. Прибирайки се от летището, попаднах на таксиджия, който много аргументирано ми обясняваше колко мръсен и неточен бил миланският градски транспорт… А аз мислено прехвърлях картини (видяни отдалече) на софийския такъв, и на неговите колеги с патладжанен оттенък, небрежно пушещи на фона на последния хит на Гица (примерно) в осмърдяните си, но прилежно тунинговани таралясници, блокиращи Парламента (което е малко безсмислено, защото той така или иначе е почти празен през повечето време) за щяло и нещяло… А човечецът беше с униформа, спестяваше пари, за да плаща образованието на сина си в скъп университет, и колата, естествено, беше като току-що излязла от шоурума на Мерцедес…

Чак сега усещам пълноценно колко е огромна и непреодолима пропастта между България и Западна Европа. ЕС ли? Абе я не се ебавайте… Няма абсолютно никакъв начин двете реалности да се доближат или слеят… Никакъв.

Но на кого всъщност му пука? Не се чувствам българин, нито италианец, нито глупаво обвързан с която и да било държава. Хубаво е да успееш да се отърсиш от предразсъдъците и ограниченията, които ти налага националната идентичност, отваря ти хоризонтите. Кисело мляко, Джон Атанасов, рози и хубави жени, как ли пък не. Киселото мляко ви го прави Данон, Джон Атанасов е свързан с България, колкото и Джордж Буш, а хубавите жени в по-голямата си част изглеждат като евтини проститутки.

Но мен това хич ме не касае, защото сега е 11 и нещо, току-що се събуждам, излежавам си се в леглото и и се вслушвам в приглушения саундтрак на града. Апартаментът ми е на приземен етаж в тих квартал и гледа към зелен, светъл и уютен вътрешен двор, на съседната страна на който са гърбовете на ресторант и бар, гледащи към улицата. Оттук чувам тракането на посудата в бара и сериозно обмислям да си вдигна мързеливия задник и да изпия едно капучино там, преди да е дошла Светлето за обяд. После ще отида да свърша малко работа в агенцията ми и на връщане мисля да си направя една небрежна разходка, да мина през любимата ми книжарница и да си купя някой хубав фотографски албум… И довечера смятам да гледам пак Wings of Desire и Beyond the Clouds. Вендерс-вечер :)

А това го написах на български, за да не се излагаме пред чуждьенцитье. Ще вземе да го прочете някоя английска баба и ще се откаже да си купува къща в Родопите… Или може да повлияе негативно на и без това рехавия поток немски пенсионери по грозните ни, бетонени и кичозни курорти :-)

Чао :-)