Един от електрониката

коментар

ДЗУ-Ст.Загора беше наистина уникално творение на българската социндустрия. И тогава и сега хард дискове се правят само на няколко места в света (Сингапур, Корея, Япония). Какви ли не хора от целия свят идваха в България, за да видят с очите си как е възможно да има такъв завод тук. Българските хард дискове бяха "гола вода", разбира се, но поразяваше огромния размер на инвестициите - стотици милиони долари в град, в който още има проблеми с водоснабдяването и канализацията.

Придружавал съм много американци и японци в екскурзиите им до Ст. Загора. Това, което те никога не разбраха, беше как е възможно в центъра на тази всеобща мизерия и простотия някой да се занимава с високи технологии.

Веднаж един такъв поиска да се подстриже. Заведох го в най-близката бръснарница и хората там добре си свършиха работата, но го полели накрая с някакъв смъртоносен съветски одеколон, "Ленинградски нощи" или нещо подобно. Човекът едва се възстанови след обилна баня в хотела и две кафета.