Friday, August 24, 2007

Мъжът втора употреба

via Eneq

Мъжът втора употреба със сигурност не е мъж второ качество. Напротив, след като (в повечето случаи) е преминал през твърдата преса на предишната си приятелка и тя е успяла с усилия, сълзи и хитрост да насочи неправилно функциониращия му мозък в правилната посока (вкл: да започне да спортува, да се държи нормално с останалите човешки същества, да развие уменията си, да го накара да отслабне да напредне в работа си, да научи че епицалия и фелацио не са мръсни думи и че “вадиш и боцкаш” рядко е правилната тактика), сега той се е превърнал в прекрасен екземпляр, знаещ много повече за човешките отношения отколкото, умилкващото в краката ти двадесет и няколко годишно момченце.

Жените се раждат готови. Даже чревната им фауна знае каква трябва да бъде връзката с човека срещу тях. Интуицията им, това безпогрешно оръжие на нашия пол, действа, знае и се опитва всячески да насочи онзи космат примат, с който си ляга всяка вечер в правилната посока.

Да си вдигне ръката всяка от вас, която не е имала поне един мъж в живота си, когото не е напътствала по магистралите на живота, по собственото си тяло и скритите в него възможности. Да си вдигне ръката всеки един от вас, който не е въздъхвал с облекчение, когато жената до него е вземала решения за почти всичко.

Няколко години, много нерви и хиляди въпроси “Обичаш ли ме”, в крайна сметка свършват с разочарование, премесено с облекчение, че хем си се отървала от задачата да бъдеш негово горивоучителпартньорприятелтазикоятосподеляувлечениятамуисеотказваотсвоитезарязвайкидориприятелитеси, хем си го превърнала в достатъчно годно човешко същество за да се справи с тази идваща след тебе (проклета кучка, която се урежда на готово). В крайна сметка и двамата оставате сами (независимо от множеството последващи междуполови отношения).

И докато през сълзи премесени със смях гледаш сядящия срещу теб младок, който сячески се опитва да ти докаже, че няколко часа непрекъснато клатене не са достатъчни, и е толкова тъп и недосетлив, че не те оставя да седнеш до прозореца в автобуса или очаква винаги да плащаш сметките на двамата, а даже често не обръща внимание, че носиш 20 килограмовото си колело 3 етажа нагоре по стълбите. Започващ да си задаваш въпроса “Трябва ли да преживея всичко това отново?”.
“Не, момиче, не трябва”.

Огледай се. Мъжете втора уптореба са навсякъде. Те са ценната стока. Може и да не получиш любовта им (освен ако не си ебаси щастливката), но ще получиш отношението, от което имаш нужда. Защото мъжът втора употреба знае и може, за разлика от младоцитенепреживялиинтимносвързванеотвисокониво, които си мислят, че знаят и могат, и докато не срещнат Търпеливата, която май найстина изпитва любов към тях, живеят в тази заблуда. Някои дори до края на живота си.

Точно в момента го мразя (както и през последните седмици) толкова, че ми се иде да му разбия главата с тухла от съседния строеж и после почти хипнотизирано да наблюдавам как мозъкът му, примесен с кръв, кожа, кости и частици от строителните материали, залепва за влажната земя и остава там докато дойдат полицайте или следващата буря не отмие следите ми.

1 comment:

zlatkata said...

божественно написано
оставам фен до гроб на този блог :–)