Friday, August 17, 2007

Friday

via Ято мечти

Нашите бяха от онзи тип родители,които лъжеха децата си,че са красиви и умни.
И аз бях от онези деца,които твърдяха че тяхната майка е най-хубава.
Нашите започнаха да ми втълпяват мисълта,че имам невероятни таланти още от много ранна детска възраст - едвам преживяла ужаса и паталогичния стрес около смяната на памперсите.

Един от талантите ми беше да очаровам хората-макар и на 5 годинки си повярвах,че ако мигам по-често ще изглеждам по-красива и момчетата ще ме харесват повече-защото кой не харесва мигащи момичета,които пърхат игриво,но срамежливо като пеперудки.

Когато навърших 6,в момента когато яростно разкъсвах захабени целуфан на подаръка си за рождения ден и се надявах мама да ми е купила поне 4 шоколада от Кореком-вносни за рождения ден,намерих там сутиен.Мама винаги ме е насърчавала да бъда дама.Със свян и усилия да закопчея проклетото копче! успях да се надяна в него-децата ми се подиграваха,викаха ми "дамаджана","буре","дебелана"..аз им отмъщавах като примигвах игриво,но и срамежливо на момчетта които харесват,защото кое момче не харесва примигващо момиче?Така им отмъщавах..нашите мелодрами се разразиха до толкова,че един ден в детската градина едно дете припадна от моя чар,закараха го в "Пирогов",оказа се че е асматик.Но това изобщо не ме отказа от стратегията ми да съблазнавам.Само че прибавих към премигването и палав кикот.

Минаха години,порастнах - повече на ширина,отколкото на височина,навлезнах в пубетета.В началото притеснението беше голямо,защото си мислех,че съм болна от едра шарка вече 10 месеца наред,докато не прочетох някъде че това се нарича "акне".Мама каза,че така съм по-красива.Татко се отказа от мен като почна да говори несвързано и помоли майка да му позволи да ме удари с брадвата само един път. Мама го удари с опакото на ръката и тате припадна. Мама ми каза, че припаднал от радост,че пораствам и "ставам човек".

На шеснадесет години бях 120 килограма,бруто.Когато реших да се похваля на татко с теглото си,и с това че е кръгла цифра и лесно се запомня,олеснено от факта,че съм висока точно 120 сантиметра нито повече,нито по-малко.Никога съм нямала притеснения относно височината си,да знам,че съм по-нисичка от повечето момичета,но казват че мъничките момичета са по-пъргави в леглото.А аз съм си мръсница от малка.Когато съобщих на татко новината с усмивка на лицето по-0голяма и от тази на Джулия Робърдс в "Хубава жена" той каза,че не съм негово дете и да не се усмихвам повече.Мама отново го удари,той пак припадна.Тя каза,че е от радост.А за теглото ми каза,че е нормално за дете на моята възраст.

На осемнадесет изживях първите си любовни трепети,иначе казано удари ме хормона,въпреки че мен хормона ме е ударил още докато съм се раждала-доказателство за свръх тестостерона е обилното ми окосмяване,особено под формата на мустаци и бакембарди.Споделих на мама за любовните си вълнения,тя каза на татко,а той..че ако не го пуснем да си тръгне от вкъщи ще се самоубие.Беше мнгоо вдъхновен,милият-надяваше се да види слънце отново-от 65та насам,но уви..

Станах на двадест и три.

Пет години откакто татко се обеси.Безпокоях се за него,да не би аз да съм виновна?Но мама ми каза,че той може би се е обесил,защото началника го е понижил.Странно,но не си спомням татко някога да е ходил на работа..
Докато ми разказваше това мама двама младежи се опитаха да ни оберат,да ама не-ударих единия със сандвича си-язък за него-мак доналдс правят най хубавите двойни бургър кинг,а дригия оберджия припадна от страх..
Не е ли инетерсно как почти всички мъже в моя живот развиват силна форма на ЕПИЛЕПСИЯ?!
ама каза,че това е заради чара ми.Въпреки,е остарявам,още го имам.
Освен това мама ми каза,че добре се справям с мъжете,водена от случката с младежите.

-Мамо,ти щастлива ли беше с татко?
-Да,съкровище,но той беше истинския щастливец да ме има.

Майка ми почина от куршум в главата,това се случи когато тя се омъжи за втори път-съпругът й се оказа някакъв психопад,така останах сама.На тридесет и три съм,
бременна съм от четвъртия си съпруг,който е мъртав,както другите трима-двама се обесиха,един умря от епилепсия,
и един се опита да ме убие-ала аз го изпреварих.

Засега не мисля да си намирам друг мъж. Моля се да ми се роди момиче. Ще я кръстя на майка ми.

//посветено на К.Г.

No comments: