Лично/мисли

via Nedman

Вчера гледахме "От местопрестъплението" по Нтв...

Ставаше дума за една малка нередност в показанията на един момък поставен на детектора на лъжата.

Както и да е, детектора на лъжата категорично показа, че той е убиеца и всички бяха щастливи, но Грисъм (главният там) каза "Мен този отговор не ме удовлетворява. Тук има нещо друго". Разбира се, след това благодарение на неговия хъс разкриха ужасяващи тайни, които иначе щяха да останат скрити. Ето това дели гениалния следовател от добрия следовател.

Това не ни достига на всички нас. Прекалено често се задоволяваме с прекалено малко.

Рядко сме наистина доволни от нещо.

Рядко сме наистина недоволни от нещо.

Реем се в орбитата на посредствеността.

Държат ни там, овързани като пашкули с невидими нишки, недоволни от техните пъклени дела, но достатъчно доволни за да не правим нищо по въпроса. Уверяват ни, че сме прекалено малки за да сторим нещо, но сме толкова важни че цялата система заради нас функционира.

Налагат ни своите закони. Да се купува е ок. Да се пие е ок. Да се краде (ако не те хванат) е ок. Да се изневерява е ок. Лошо е да си морален. Лошо е да си духовен. Лошо е да си вярващ. Лошо е да си състрадателен. Лошо е да си честен.

Пий си Спрайта, кефи се на момента, носи си новите дрехи. Утре няма да има. Има само днес.