Още спомени от 40-те години.

via Кънев

Отново Варна. Краен квартал.

Опашки. Снабдяването с хранителни продукти ставаше все по- трудно. Започнаха разговори за спекуланти/ тези дни Станищев същото говори/, за “мазни влакове” с които гражданите на големите градове пътуваха в провинцията за покупка на продукти. Може би,от това време идва песента за влака София-Лом, помните ли: В конски вагон / подобен на салон / пътувахме от София за Лом. Въведоха купони. Като първороден, аз трябваше да купувам мляко и хляб. За млякото, ставах рано, майка ми даваше една голяма тенджера, за да не се изплисква и при Киро Млекаря. Там вече, поне 10 души на опашката. Пристигат гюмовете с конска каруца. Киро дава , полагащия се 1 литър мляко първо на чакащите деца. Чакането за хляб беше по продължително, поради малките частни хлебарници. Налагаше се да чакам по 2-3 фурни докато ми дойде реда.Месечните купони и парите висяха в торбичка на врата.

Бардове. Петъчният пазар. Майка е по сергиите да купува продукти. Аз съм застанал до импровизирана естрада 1.5 х 1.5 метра издигната на височина 1 м. На площатката на стол седи певеца, с черни очила, което предполага да е сляп, Над него стърчи черен чадър, а пред него нещо като хармониум. Изпълнява някаква бялада, нещо като пеене със звук излизащ от носа,нещо като речитатив. Баладите бяха дълги сърцераздирателни истории за нещастна любов или за разбайници. Баладата свършва, помощника му обикаля с кутия слушателите след което предлага песнопойка. Така и не можах да хвърля поглед на тези песнопойки-балади.

Народен съд. Заседанията на съда се провеждаха в гимнастическата зала “Юнак”. Имаше митинг. Осъдените ги изкарваха на малкото балконче на залата. Митинга викаше неистово: “Смърт! Смърт!…..”

Кондензирано мляко. В същност беше мляко на прах. Майките по дежурство идваха в училище и на импровизирани печки приготвяха млякото. През голямото междучасие получавахме чаша мляко и кифла. Това продължи около месец. Млякото беше американско. Много години след това, научих историята на закуските. След WWII, група служители на английското МІ6 се оттеглят на остров Ямайка, столицата Кингстън. Сред тях е бащата на Джейм Бонд, Ян Флеминг. Те основават търговска корпорация за бартерни сделки, единствената форма на търговия с изтощена от войната Европа. Така срещу български червен пипер получаваме мляко на прах и ямайски ром. Това трябва да се е случило по времето на Трайчо Костов.

Всекидневие. 40 години бяха най- постните години в живота ми.То не беше боб, леща, спанак, праз с ориз, лобода, каши, супи и т.н. Много филийки намазани с олио или свинска мас, поръсени със сол и червен пипер, съм изял. Хапвахме често риба и миди. Тогава много цигани се занимаваха с риболов и предлагаха по къщите най-често кая / попчета/ на връзка и миди, едри, кафяви и добре почистени. Случвало се е да предлагат калкан, писия, скумрия, илария и т.н. Манджите с месо бяха традиционни, но с телешко месо - често със сушени сливи и нахут.По Великден козунаците се месеха в къщи, цяла нощ чакаха тестото да “кабардиса”, а сутринта , в тави, ги носеха в фурната. За зимнина, освен традиционните туршии и кисело зеле се правеше юфка и тархана.

Ежесемично ходехме на “турска баня”. Майка ми е разправяла ,че до 3-4 годишен съм ходил с нея на баня и трябва да е истина , защото имам някакви размити спомени от много голи жени около мен.Та, отиваме с татко на баня, поседиме в потилнята да “ти кипне кирта”, след което ни поемат теляците. Те бяха яки мъже, с много груби “тривки” и като те хванат ти свалят кирта, сапунисват те , изплакват те и си готов. В съблекалнята, увити в чаршафи, изпивахме по една студена лимона,ставаш нов човек и така до следващата седмица. През лятото, нямаше проблем с къпането- морето, минералните извори и най-вече със слънчева топла вода.

Във Варна е имало обичай, през м. май родата да отиде на теферич. Аз имам смътен спомен от един такъв теферич. Та , цялата рода се отправя на баня, като носят със себе си да речем, две тави с пълнени агнета, салати, лимонади, вино и разбира се ракия. Докато родата се къпи , баняджията е сложил тавите с агнетата да се пекат. След банята, с багажа се отива до някоя полянка до морето, постилат се черги и чаршафи, изяжда се всичко, може и лек сън и хайде обратно в къщи.

Работник.Една лятна сутрин, татко ми каза ,че ми е намерил работа в фабриката в която и той работи. Дадоха ми един сандък с масури за текстилни машини и трябваше да ги сортирам. За два часа свърших сандък и в къщи. Така един месец. Получих”заплата”. Получените пари ги дадох на баба. Тя беше безкрайно щаслива.По- късно научих, че заплатата ми е плащал татко.

Май се увлякох в тези спомени от 40-те години.