131/ Празнична критика

via Комитата

Руски филм на националния празник със субтитри по телевизията, рецитал на Росица Кирилова с участието на Панайот Панайотов. И това не е 1984-та година. Или може би е. "1984-та"

Голям късметлия съм, както разбрах, че нито съм гледал по-голямата част от помията, която се изля от Канала по случай националния празник, нито пък съм се вяствал в центъра на София по случай "тържествата".

Освобождението на България има две страни. От една страна, България се появява отново на европейската карта след 500 години пауза. На втори март 1878 г. българите са рая, а на четвърти вече са граждани на европейска държава. За празник си е и още как. От друга страна, горното събитие е резултат от сложна военнополитическа игра със съвсем не безкористни мотиви.

Свободата ни е "дадена", за да изиграем някаква политическа роля с нея. Така че ние сме си платили за нея още когато сме се съгласили с ролята.

Ако хулиган спаси давеща се девойка от водата, а после се опита да я изнасили, как да оценим постъпката му?

Смятам че отдавна сме отдали цялата необходима почит на Русия и руския народ за освобождението. Построихме църкви и паметници и направихме 3 март национален празник. Да продължаваме със жестовете като пускаме пошли руски филми по телевизията, да приемаме като император поредния руски диктатор и да подарим енергетиката си въобще не влиза в моите представи за историческа признателност.

Освобождението ни от чужда сила обаче си е слабост, каквото и да си говориме. Можем да подходим отговорно и внимателно да анализираме това което ни се е случило, а може просто и безотговорно с един замах да приемем че освобождение не е имало.

Десетки години се опитвам да разбера какво не е наред при нас и защо трябва да живеем в общество, което събира в себе си лошите черти и на развития и на неразвития свят. Уж сме много умни, но 99,9% от всичко, с което свързвам родната си страна не ме кара да съм много радостен, че съм роден тук и че официалният и език ми е роден.

Неуважение. Това е като че ли най-малкото общно кратно с което свързвам всичко в България.

Неуважение към себе си. При положение, че не уважаваме природата си, децата си, културата си, да показваме прекомерно уважение към една чужда сила е твърде неприлично. Да не говорим, че сегашният авторитарен режим в Русия не заслужава повече от протоколно споменаване в официалните чествания на нашата СВОБОДА.

Не можем да честваме свободата си като плащаме дивиденти на диктатор.