130/ Образите на гнева

via Веселин Цанков

Древният римлянин Публий Сир пише: “По-лесно се побеждава с разум, отколкото с гняв”. Разумът и гневът отдавна водят битка за надмощие в света, макар и с променлив успех. От сътворението на света до днес човекът се лута между позволеното и забраненото, между гнева и толерантността. Избухливият тип личности не признават аргументите на разума и не се страхуват от принципа на бумеранга. Но гневът изолира от обществото и хората се превръщат в аутсайдери, което е пагубно за тези от тях, които не умеят да се владеят. Сенека е поучавал своите съвременници: “Не допускай нищо в своя гняв, защото ще поискаш всичко да ти се позволи. Който не може да се победи, е победен”.

Гневът е източник на жестокост. Виновен е за убийства, носи нещастия, той е кратковременно безумие. Гневът и раздразнителността поробват и унищожават дори достойния човек. Леденото мълчание пред афекта на гнева е най-силната му противоотрова. Крещящият в гнева си човек е смешен, а по-страшен е мълчащият в своя гняв.

Планетата Земя е сякаш обвита в отрицателна енергия, която доминира над всичко, изсмуква въздуха. Глад, бедност, неизлечими болести шестват из земята и изтребват хората почти като на война. Дали в основата на тази мрачна картина не стои човешкият гняв, макар че не е само той... Гневът е страст. Никоя друга страст не помрачава до такава степен яснотата на човешкия разсъдък. Хората, завладени от гнева, имат чувството, че са много силни, без да усещат, че са станали роби на страстта си, смятат се за център на света и презират останалите. Затова е необходимо да се научим да се владеем и да не вземаме решения в състояние на гняв. Необходимо е да се научим да се владеем, за да съхроним човешкото в себе си.

Аристотел издига и една друга истина, че гневът понякога служи като оръжие на добродетелта и прогреса. Има гневящи се хора, които променят света, т.е. разрушавайки старото, те създават новия свят.

Да се научим да не се съветваме с необуздания гняв, е победа над самите нас. Това може да отвори пътищата ни към другите и да ни помогне да спечелим съмишленици.

Гневът невинаги е лош съветник, защото може да помогне за самосъхранението и вътрешната мотивация на човека, т.е. има градивно действие.