via Американската мечта
Когато се прибрах от Филаделфия в неделя на обяд... седнах пред компютъра за малко. Съквартиранта гледаше телевизия. Нищо не си казахме. Аз отидох в моята стая за да поспя час и половина преди да тръгна за работа. 10 мин по-късно почука на вратата. Попита какво и имало на колата му. Аз му казах че нищо й няма и ще говорим по-късно защото искам да поспя. Няколко часа по късно, до като бях на работа, получих мейл от съквартиранта. Ето точния превод...
Какво е станало с колата? Десния фар не бачка... и изглежда че има нова предна гума? Колко ще ми струва товаjavascript:void(0)
Publish Post... предполагам не е твоя вината за спуканата гума? И ако гумата е била спукана... предполагам знаеш че нещата ни са в багажника. Недей да си правиш прибързани заключения, взех ги четвъртък вечерта точно преди да се прибера вкъщи. (Този който ни е обрал) беше някой който познавам, и му казах че ти дължи триста долара. Той твърди че са били само сто и петдесет, но мисля че ти ми каза че са били триста. Той ще ми даде парите на мен. Аз не го познавам много добре но Брандън го познава. Той е идвал в апартамента ни заедно с Брандън... той много си пада по пушенето на трева. Той е казал на Брандън че направил голяма грешка и Брандън ми се обади. Не исках да ти разказвам за това точно преди да излезеш от къщи... за това не ми се искаше да вземаш колата ми. Знаех си че ще обвиниш мен за това... но това е ок.. просто не ми се занимаваше с това нея вечер. Ние все пак трябва да заключваме вратата... което ти изглежда не искаш. Също така, може да дадем крадеца под съд. Но аз не искам.
Новата работа ми ебава здравето... ще ми дадат първата заплата на 6ти април. Чао.
Та такива неща ми е написал. Само да уточня че никога не съм претендирал да съм имал триста долара в стаята. Казах че съм почти сигурен че са сто и петдесет, но все пак може да са били и двеста. Иска да ме спечели съквартиранта май... все едно ще се зарадвам ако повече пари ми върнат от колкото са ми взели. Ами не ме лъже за първи път. Предполагам няма и да е за последен. В скоро време трябва да проверя с хазайна има ли как да прекъсна договора за едногодишно пребиваване в квартирата като се имат предвид обстоятелствата. Иска ми се да се изнеса някъде на друга квартира. Но не знам нито къде, нито с кого. На съквартиранта е ясно че повече никакви услуги няма да му правя за нищо. Струва ми се че съм го оставил със заблуждението че му вярвам на лъжите за обира. И защо да се опитвам да му доказвам че лъжите му нямат никакъв смисъл? Най-много да се заедем още повече и да не ми върне парите които ми дължи. Мина ми големия яд. Дано не ме ядосва още че не знам иначе до къде ще я докараме. Дано не стигне до бой. Пък... и да се стигне, пак няма да е лошо. Не съм се бил сериозно с никого. За всичко си има първи път.
Междудругото винаги съм искал да тренирам бокс. Даже преди 4 години с един друг съквартирант си бяхме разменили боксови ръкавици като подаръци за коледа. Ползвахме ги за спаринг всичко на всичко 2 пъти. Още седят в гардероба.
Както викат в "Боен Клуб"... какво може да знаеш за себе си ако никога не си се бил с някого?!
Wednesday, May 23, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment