via Ominaeshi
******
Та както и да е де. Пренесохме се с Мартин и започнахме всеки ден да чистим по малко. Днес малко, утре малко, в други ден- пак и т.н. Обаче жилището ни има един недостатък- отвсякъде имаме съседи и не само че не можем да правим спокойно, ненаблюдаван секс, ами не можем и да се съблечем. В началото ми беше тегаво, смахнато, даже гадно, обаче после ми мина. Запознах се със съседите от съседния блок, етаж по-нагоре. Под запознаване имам предвид визуално запознаване.
Съседът отсреща, наричан по-нататък в този разказ Ебачо, кара новата Х5, има доста голям мезонет с източно изложение и тъмнокоса мацка с ееееееееееееее такива силиконови цици. Убедена съм, че са силиконови, защото не може жена 160/45кг да има чашка на сутиена двойно Д. Та Ебачо няма пердета(не че ние имаме де). Ебачо и мацката правят секс из целия апартамент стига да е на сравнително открито(но не напълно) място. Ебачо обича да пие бира гол, облегнат на френския си прозорец и да демонстрира мъжката си гордост оглеждайки всички любопитни съседи по прозорците. Ебачо не ми каза наздраве, когато вдигнах тост от моят бар-плот към него. Не знам дали беше защото той къркаше бира, а аз- мохито. Обаче, как да ви кажа, на мен голите мъже не са ми интересни. Не че съм обратна, ама няма никакво значение как изглежда един мъж гол, ако му куца техниката. Даже сега, в момента, докато пиша тези писания виждам Ебачо как оправя мацката си на дивана. На задна прашка. После тя му направи свирка или там каквото. Абе човек даже да не иска да гледа- то просто се вижда.
По-интересна., обаче, е мацката и жилището. Като оставим настрана жестокото осветително тяло в кухнята на Ебачо, за което жестоко им завиждам, тия две тикви имат огромен френски напъълно незащитен прозорец в банята. И съответно хобито на съседката е да си маже с крем двойните Де-та пред жадния поглед на всички мъже наоколо. Ама после разбрах че се свиква. В началото и аз и Мартин зяпахме(щото знаете, жените, които спях с мъже с нова Х5 са си готини парчета), но след като един ден сръчках Мартин и му казга "Глей, глей, тая пак се маже", а той отвърна "Остави ме намира, гледам "Господари ан ефира", разбрах, че няма значение каква е жената, защото след третото събличане на мъжа му е все тая(демек още едно успокоение за мен, че не ми е нужна диета:)).
Що се отнася до другите неща в новия квартал- всичко е наред. Вече бях на маникюр при нова маникюристка и тя ме светна за всички нови и стари клюки, разпита ме най-обстойно за това каква съм, откъде съм, с какво се занимавам и всяяякакви други. Аз пък, от своя страна, оставих впечатляващата си визитна картичка- сериозно обвързана студентка по архитектура със собствено жилище, шофьорска книжка и две катастрофи зад гърба си, владееща английски и полски и немски, колкото да си взема геврек от австрийска бакалия. По-късно сошълайзнах и с аптекарката, от която закупих 1л спирт и трябваше дай обясня, че ми трябва за строителна цел, няма да го пия или паля. И най-накрая сошълайзнах с местния бакалин, който се беше насмукал доволно и при вида на содата, бялото бакарди, лиметите и кафявата захар сексапилно провлачи "Ммммм, надушшшшшшвам Мохито!", а аз само се ухилих и платих сметката.
Иначе имахме доста забавни моменти- протече ни климатика по стената, протече бойлера, протече пералнята, протече съдомиялната, протече диспозера, мивката, протече всичко, спука се една връзка в банята и викахме водопроводчик, но два дни нямаше вода в чешмата в банята. Каква ирония на съдбата, нали...
Охх, има още толкова много за разказване, а просто се обърквам, но най-важното- да е жив и здарв съсед ми- Стоян, който е пуснал незаключен уайърлес, благодарение на който днес ви пиша тези мили прекрасни слова. Що се отнася до мен- аз взех всичките си изпити без СДК, на което ще се явявам на 16-то. Да ми стискате палци- ей! Успеха ми отново е 5,00 и съм доста доволна от себе си- един вид- може и да съм арх. Пейчева сам дей, ама кой знае- да не казвам големи думи.
Много, много се радвам, че имам интернет и обещавам да наваксам с новините из всички блогове. Много целувки и благодаря на тези, които продължиха да цъкат линка ми и след тази така дълга и ужасна пауза.
Wednesday, July 30, 2008
Sunday, July 27, 2008
87/ Логика, СИМ карти и фитнес
via Делян Делчев
В логиката има едно правило – нарича се правилото на „необходимото и достатъчно условие”. То е важно за анализ на възможните решения на дадена задача. И е една от основите на критичното мислене. Много е просто – когато искате да направите стъпка в посока на решението на даден проблем, се опитвате да оцените дали тази стъпка е необходима за да има решение, и ако е необходима, дали е достатъчна за решението. Може да се комбинира с обърната логика – какво е необходимо за да възникне проблема. Какво е достатъчно като комбинация от необходимите за да приемем, че проблема го има. Така можем да атакуваме тези условия директно и да видоизменим проблема. За това „необходимото и достатъчно условие” е механизъм общо важащ на всякъде, където се прилага логиката и нейната абстрактна форма – математиката. А това е единствената наука, и единствената метода позната на човечеството днес, чрез която можем да проверяваме истинността на дадено нещо. Всичко друго е проста вяра.
А хората обичат да вярват в разни неща. Защото по някога ги е страх да си признаят недостатъците си, безсилието и да сложат ред в хаоса.
Не ви ли е било смешно да чувате за онези американци, които отиват в Мак Доналдс/Бургер Кинг и си купуват два Биг Мак-а/Трипъл Уопър, и към тях добавят диетична кола, за да не напълнеят? А след това отиват на колелото във фитнеса и въртят по три часа дневно за да си избият сандвичите?
Звучи като страхотно разхищение, нали? В Сомалия няма какво да ядат, а тези хора дават пари за екстра сандвичи, заради които после дават пари да въртят на празен ход колелото за да ги избият. Само дават пари. Заради лош навик. А другите гладуват. А тук без особена нужда консуматорското общество пребъдва. И дори се хвали по рекламите. За да може да има оборот на пари, и печалба. Която се натрупва като инфлация. Която пък създава поради монетарната инерция краткотрайно предимство пред държавите с по-малък оборот на пари в международната търговия. Докато глобализацията не заработи идеално.
Та за това колело искам да кажа няколко думи. Не е ли то идеално олицетворение на хвърлянето на пари и усилия на халос? Въртиш, потиш се, а не стигаш до никъде. Дори и намаляването на килограмите е спорно достижение. Ако едно е сигурно, е че постоянно губиш време, усилия и пари. И въртиш обороти. На колелото. Тоест само симулираш действия. В действителност няма дълготраен или положителен ефект.
И в този ред на мисли, не са ли всичките тези действия дето ги виждаме – за справяне с корупцията, с престъпността, реформите в съдебната система едно въртене на фитнес колело? Потим се яко, харчим пари, червим се, а резултати няма и чужденците ни се чудят. А ние „Как така не оценявате усилията ни? Та ние толкова се потим! Нещата изискват време, ако повъртим още много, знае ли човек, току виж застопорката се откачи и колелото потръгне!”. И противно на Българската поговорка – „не гледай в чуждата чиния”, обвиняваме чужденците, че не са прави, не заради друго, а защото и те въртят по едно колело някъде си, да отслабват. Сиреч, ти не ме гледай колко съм мръсен, и ти не си голям хубавец. Особено смешни ми бяха изказванията на висши правителствени служители „нека не ни сравняват със скандинавските страни, българската демокрация е млада”. Сиреч, в гьола дето си лежа, аз съм най-красивия. Или пък един уж занимаващ се с Европейските въпроси чиновник да заяви, че нямало нужда да се отчита на избирателите и данъкоплатците си. Щото не те са го избрали. И не те му плащат заплатата.
Та в нашата млада демокрация настанала поредната мода – отвличанията. Всъщност те отвличанията не са от вчера. Просто вчера се разбра най на края окончателно и безвъзвратно, че полицията се издънва с отвличанията. Вместо да помогне, навредила. Един чичо похитителите му доброволно го освободили защото се сдобили с парите и жена му. То какво му трябва да един мъж повече щом вече има пари и жени? Ама тя полицията помогнала. Ама май на похитителите. И вероятно ще получи от тях поздравителна картичка от похитителите за нова година и професионалния празник. Хубава, с мило стихотворение, лично изписана и със златна рамка. Поне сред едни среди да им се повиши авторитета напоследък. Издънка ли? Е, случва се и в най-добрите семейства. Подобни издънки е имало на всякъде. Но повода даде възможност да се установи, че всъщност с отвличанията е нещо като с поръчковите убийства – поредното звено, дето май няма нито един записан успех. И о, ужас, хаос, паника, настава сред чиновниците назначавани от изборни длъжности, особено преди доклада дето ще ни спират пари и ще ни шокат репата, включително и за несправяне с престъпността. Трябва да се предприемат мерки, нещо дето да убеди Европейската Комисия, че ние се потим яко, и ако това фитнес колело дето го въртим се откачи случайно от застопорката, с трясък през 10 стени ще минем, и дваж света ще обиколим от натрупаното с пот въртене.
А идеи за безсмислено потене бог дал.
А една идея – цар на безсмисленото потене, се прокрадва от време на време още от преди времето на Емануил Йорданов. Предплатените SIM карти да не са анонимни.
Тази мъдрост се прокрадва в пространството при всеки инцидент. Застрелят баба на улицата – МВР предлага мярка – да няма анонимни предплатени SIM карти. Гръмне бомба – да няма анонимни предплатени карти. Гръмнат военни складове – отговорна мярка – да няма анонимни предплатени карти. МВР подслушвало незаконно – предлагат мярка срещу това „да няма анонимни предплатени карти”!!!!!! Отвличат някой – МВР предлага да няма анонимни предплатени карти!!!! Последното при това предложение от комисията за борба с корупцията! Ама по идея на новия министър Миков. И опозицията го подкрепила. Представяте ли си – масовото подслушване е решението на проблема с корупцията в България! Ако си против да те подслушват, значи си корумпиран престъпник и за теб затвор! Ако се криеш да не те подслушват – затвор! Ама ха, няма да се занимаваме с глупости я! Само подли корумписти, не щат да ги подслушват. А скандалите преди 2 месеца с подслушването, вече имат ясно решение – те не били от многото подслушване, а от малкото подслушване. Повече подслушване, по-близо до Европейския съюз. И Европейците. Особено тия, дето (ще) ги подслушваме.
Всички министри и главни секретари в последните 10 години само това им е на устата – да няма анонимни предплатени карти. Имам чувството, че премахването на анонимните предплатени карти е като предложението на Орешарски за свалянето на данъците на хазарта – минат се не минат 6 месеца и отново го предлага, па дано стане този път. Орешарски-и-и, да ти напомня, Септември иде, а с него нов анализ на бюджетния излишък, и е време отново да предложиш намаляването на данъците за хазарта. Ама какво ли те бъзикам, ти няма да забравиш. 4 години не забрави, па сега ли?
Обаче пусто ми акъл, мира не ми дава, нещо не ми се връзва. Питам се, анонимните SIM карти ли са виновни за отвличанията? Питал съм се и преди. Ако няма анонимни SIM карти, ще изчезнат ли отвличанията? Представих си, как за да отвлека някой отивам да си купя анонимна СИМ карта от Вивател, а там служителката със зорък поглед ще ме препоти и на края ще ми връчи декларация, където освен че ще си напиша личните данни, кого познавам, работил ли съм за чужди разузнавателни служби, ще се подпиша и че няма да нарушавам закона, няма да взривявам и няма да отвличам никой. И полицейския проблем ще изчезне. Ама що ли не ми се вярва. Улични телефони колкото искаш. А МВР като каже „да ама тях знаем къде са”, ми по Location записите и GSM-ите знаете къде са, и тъй като получавате тези записи от около 5 години, не ми се оправдавайте точно сега. Ама „фиксираните телефони били под наблюдение на камери”. Е и мобилните са точно колкото и фиксираните под наблюдението на камери. Същите камери по банки, метро и т.н. Ма около фиксираните телефони имало свидетели да свидетелстват. Убеден съм, че чрез изпитаните си методи разпитващите в МВР, които са накарали древен скелет лично да си признае и да се подпише на каква възраст е, нямат проблеми с намирането на свидетели дори за потребители на мобилни телефони.
Но да се върнем на необходимото и достатъчно условие. Необходимо условие ли са анонимните SIM карти за да има отвличане? Определено не. Необходимо условие ли са за да бъде отвличането ефективно? Също не. Тогава значи не са и достатъчно условие. Защо тогава ще борим отвличанията чрез не анонимни SIM карти? А-а, сещам се. Ние май няма да борим отвличанията. Просто ще въртим колелото и ще се потим. Та като ни видят от ЕС да кажат „вай, колко са потят тия, жалко само, че не им става”. И жал да им стане, па да ни простят. Ние сме млада демокрация. Глупава. Още не знаем. Па въртим и се потим. Въртим и се потим. Въртим и се потим. Ох, задъхах се. А задъхването от безсмислено въртене си е направо еротично. Как да не го целунеш тоя дето върти и се поти? И други работи да му сториш. Няма само да ни спират парите. А и ще ни обичат. Ще ни обичат от всякъде и на всякъде.
Ама аз не искам да ме обичат. Искам да няма корупция. Искам избраните ми, на които им плащам заплатите с моите данъци, да не се крият от избирателите си. Искам като критикуват нещо очевидно да не отговаряме със заяждане. Искам най-сетне да ме уважават като гражданин и избирател достатъчно, за да не се налага забележете ЧУЖДЕНЦИТЕ ДА ПАЗЯТ НАШИТЕ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И НАШИТЕ ПАРИ!
Искам не подслушването и премахването на анонимността да бъде оръжие номер едно на полицията за и те не знаят какво. Защото така и не съм чул нито едно добро обяснение как точно премахването на анонимните СИМ карти ще реши проблема с бомбите, отвличанията, убийствата и кражбите?
Искам гражданските ми права да се спазват. И конституционната ми защита на частен живот и право на избор да се спазва. Какви са тия глупости всяко магазинче да престане да търгува със СИМ карти, или да се сертифицира за доносник, защото на полицията не и хрумват добри идеи, и не знае за какво да се захване, та предлага една повече от 10 годишна идея, дето не само че не може да сработи, няма я никъде в Европа, но е и страхотен показател за безсилие.
И какво? Като СИМ картите не са анонимни, аз няма да си купя такава анонимна от чужбина? Или поне 100 такива анонимни? Или ще забраните и роуминга? Или ще обвините чужденците, че те взривяват и отвличат? И няма да взривяваме бомбите с уоки-токита за по 30 лева и 5км диапазон купени от бензиностанцията, анонимно? Или няма да крадем СИМ карти, така както се крадат автомобили преди обирите на банките? Всъщност то като забраним анонимните карти а престъпленията останат, някое друго гражданско право ще почне да пречи на разкриваемостта. Например правото на свободно слово. Ми да, що ме сме се сетили? Като няма свободно слово, как някой ще си поиска откупа? Какво се занимаваме с анонимността, давайте направо да погнем свободното слово?
Saturday, July 26, 2008
88/ Показанията от чужбина са показателни за отчуждаването ни
via Иво Инджев
Електронното издание Каfene.net публикува кратка изповед на българския специалист от АЕЦ „ Козлодуй” Георги Котов, която би трябвало да съкрати дългосрочните планове на господстващата мафия в България за вечно господство. Защото всички пипала на организираната престъпност в иначе дезорганизираната ни държава са направо като недоразвити израстъци в сравнение с енергийния мутант, захранван със суровини, материали и компромати от суровия Север. Мнозина знаят това, малцина се осмеляват да го кажат публично.
Г-н Котов буквално е избягал в чужбина, за да може да проговори свободно. И го прави, разбира се, пред „чужда” медия (Kafene.net е независим сайт, списван от родолюбиви българи в Лондон) . Защото много от тукашните медии, макар и обвити в американски или германски целофан, намирисват на познатия „тройной” одеколон. Или на подобна течност на алкохолна основа, която надуших в моя полк в Сливен като войник, когато за пръв път видях как свръхчовеците от великия Съветски съюз пият полагащият им се по „разклад” миризлив спирт, незаслужено титулован по стандартите на СССР като одеколон.
Българският експерт разказва за огромни злоупотреби в АЕЦ „ Козлодуй”. Няма да преразказвам. Колегите, на които човекът се е доверил, заслужават техният труд да бъде зачетен в оригинал.
Моят скромен рикошет е отглас от струна, която би трябвало да звънне у всеки сънародник, доловил фалша на добре дресирания смесен хор на медии и управници в нашата държава. В него т.н. четвърта власт е девета дупка на кавала. Само така можем да си обясним фактът, че вътрешен човек търси трибуна навън, за да каже, че царят е гол.
Ако искаме да систематизираме смисъла на посланието, като изброим по метода на дедукцията уличените в случая адресати на ( основателното, боя се) болезнено недоверие на българския специалист, картината е следната:
-прокуратура
-следствие
-полиция
-медии
- изобщо всички официални институции ( които би трябвало да гарантират поне чуваемост, ако не защита, на отчаяните гласове на добре информираните за корупцията граждани, които вероятно рискуват живота си в порива да проговорят, каквито и да са причините за това )
Но съобщението на нашия сънародник, който ни напомня с избора си да говори за България далеч от България за това що е то днешна България, има и друга страна. То информира самозабравилите се грабители на съвременна България, че техният безгрижен сън е повече кошмарна самозаблуда под въздействието на твърде много водки. Кражбите им, поради извънредно лакомият им мащаб, не могат да си останат скрити завинаги, макар и в земя „като една човешка длан”.
На спящите институции-лека нощ! Явно поминуваме и без тях. А на грабителите-неприятни сънища! Инсомния!
Електронното издание Каfene.net публикува кратка изповед на българския специалист от АЕЦ „ Козлодуй” Георги Котов, която би трябвало да съкрати дългосрочните планове на господстващата мафия в България за вечно господство. Защото всички пипала на организираната престъпност в иначе дезорганизираната ни държава са направо като недоразвити израстъци в сравнение с енергийния мутант, захранван със суровини, материали и компромати от суровия Север. Мнозина знаят това, малцина се осмеляват да го кажат публично.
Г-н Котов буквално е избягал в чужбина, за да може да проговори свободно. И го прави, разбира се, пред „чужда” медия (Kafene.net е независим сайт, списван от родолюбиви българи в Лондон) . Защото много от тукашните медии, макар и обвити в американски или германски целофан, намирисват на познатия „тройной” одеколон. Или на подобна течност на алкохолна основа, която надуших в моя полк в Сливен като войник, когато за пръв път видях как свръхчовеците от великия Съветски съюз пият полагащият им се по „разклад” миризлив спирт, незаслужено титулован по стандартите на СССР като одеколон.
Българският експерт разказва за огромни злоупотреби в АЕЦ „ Козлодуй”. Няма да преразказвам. Колегите, на които човекът се е доверил, заслужават техният труд да бъде зачетен в оригинал.
Моят скромен рикошет е отглас от струна, която би трябвало да звънне у всеки сънародник, доловил фалша на добре дресирания смесен хор на медии и управници в нашата държава. В него т.н. четвърта власт е девета дупка на кавала. Само така можем да си обясним фактът, че вътрешен човек търси трибуна навън, за да каже, че царят е гол.
Ако искаме да систематизираме смисъла на посланието, като изброим по метода на дедукцията уличените в случая адресати на ( основателното, боя се) болезнено недоверие на българския специалист, картината е следната:
-прокуратура
-следствие
-полиция
-медии
- изобщо всички официални институции ( които би трябвало да гарантират поне чуваемост, ако не защита, на отчаяните гласове на добре информираните за корупцията граждани, които вероятно рискуват живота си в порива да проговорят, каквито и да са причините за това )
Но съобщението на нашия сънародник, който ни напомня с избора си да говори за България далеч от България за това що е то днешна България, има и друга страна. То информира самозабравилите се грабители на съвременна България, че техният безгрижен сън е повече кошмарна самозаблуда под въздействието на твърде много водки. Кражбите им, поради извънредно лакомият им мащаб, не могат да си останат скрити завинаги, макар и в земя „като една човешка длан”.
На спящите институции-лека нощ! Явно поминуваме и без тях. А на грабителите-неприятни сънища! Инсомния!
Friday, July 25, 2008
89/ Въпроси от първостепенна влажност
via sex
Имам важни въпроси по-долу. Някакви отговори да ви се намират?
Защо си против гейовете? - попитах аз мой колега, иначе кадърен младеж - "Просто ги мразя и искам да ги пребия" - отговори съскащо той.
После гледах по телевизията как наистина, по време на гей парада в събота, гейове биват бити. Също така заплашвани и замеряни с коктейл Молотов.
Слушах и интервюта с националисти-ксенофоби. А ето какво е ксенофобия - (от гръцки: ξένος – 'непознат, чужденец' и φόβος – 'боязън, страх') обозначава всяка постоянна, ирационална или прекомерна ненавист или страх към чужденци или непознати, не обезателно оформена, поощрявана, търпима или стимулирана от властта. Ксенофобията въплъщава вярването, правилно или не, че човек стои пред нещо чуждо.
Имам към вас няколко сериозни логически задачи за домашно:
Ако всички гейове са хора, а всички хора имат права, следователно гейовете имат ли права?
Ако Леонардо Да Винчи е бил гей, а Милена Чакръкчиева се ожени 12 пъти - кой е по-стойностен човек? 
Ако всички, които парадират ме дразнят, а аз бия тези които ме дразнят и отида, и набия един гей, който парадира, ще отида ли да набия и някоя мутра, която парадира или ще си остана едно дръгливо, скапано и пръдливо животно?
Ако аз съм гей и с моята половинка искаме да имаме дете, което да разхождаме в парка и това са наши права, но обществото, в което живея не одобрява тези мои права - трябва ли да имам дете и да го разхождам в парка?
Ако аз съм прав, а всички останали не са прави, трябва ли да принуждавам останалите да се съгласят с правотата ми?И ако повечето хора слушат чалга, а аз слушам само Creep Pervert - кой от нас е скапаняк?
И ако всички са канибали, само аз не съм - мога ли да ги науча да не ядат човешко?Ако всеки може да си прави каквото си поиска без да пречи на другите - то аз боклук ли съм, ако преча на другите?
И пак - ако Леонардо Да Винчи е бил гей, а Милена Чакръкчиева се ожени 12 пъти - кой е по-стойностен човек?
А!!!!!!!!!!!?????????????
Thursday, July 24, 2008
90/ f-ck me I'm famous
via blagorodnata
- герой – направил нещо наистина съществено
- звезда – актьори и политици, стремят се да формират активни персонажи в очите на публиката или електората
- най-ниска категория – квазерите – псевдо-знаменитостите – най-интересният вид – нямат контрол върху себе си.
1-во противоречие:
Българските квазери са от областта на шоубизнеса, политиката, неофолка, попфолка...
- известни са с това, че са известни
- пробутват смешни и подозрителни откъм дълбочина разсъждения и проблеми, придавайки им изкуствена значимост
- паратизират постигнатото от други, пародират в безпомощността си.
2-ро противоречие:
- отмъщението на известността:
- ужасното състояние, в което изпадат знаменитостите, когато за тях се говори в минало време, или още по-неприятното – изобщо да спре да се говори
- прекомерната тежест на известността – малко хора могат да издържат на натоварването
- трагичната и печална развръзка на жертвите (покушения, изстъпления срещу известните)
Обяснение:
- хората ненавиждат влиянието на звездите върху себе си, това предизвиква ревност и ненавист
- всеки се стреми да предизвика внимание, което в случай, че не получи, започва да ненавижда звездата
Wednesday, July 23, 2008
91/ Кратко въведение в политиката на Балканите
via petko
България граничи с предателите от Румъния на север, с пияниците от Сърбия на запад, с гадната Македония на югозапад, с подлата Гърция на юг, с отвратителната Турция на югоизток и с изключително арогантното Черно Море на изток. Страната винаги е имала отлични мирни отношения на братска любов с всички тези съседи, с изключение на Черно Море. Работата е там, че България и Черно Море имат стар и остър териториален спор. Преобладаващото мнение сред черноморските делфини е, че наличието на анклави от риба в българските реки оправдава териториалните им претенции върху цялата страна, с изключение на пустините (за съжаление, в България все още няма пустини, макар че работим по въпроса). България, на свой ред, предявява претенции към цялото черноморско дъно на етно-историческа основа, тъй като българската наука е доказала, че черноморските делфини са просто българи, които са развили опашка на мястото на краката си. Българите настояват делфините да зарежат фалшивата си идентичност и да признаят и разкрият истинската си българска същност. Делфинските учени възразяват, че българските теории са просто пропаганда и както всички земни гръбначни, българите са еволюирали от рибите, а не обратното. Най-новите български проучвания обаче доказват без съмнение, че противно на по-ранните теории, българите са били най-първия биологичен вид на земята и чак след дълго и тежко развитие първите амеби са успели да еволюират от тях.
За още такива просветни материали: uncyclopedia.org
България граничи с предателите от Румъния на север, с пияниците от Сърбия на запад, с гадната Македония на югозапад, с подлата Гърция на юг, с отвратителната Турция на югоизток и с изключително арогантното Черно Море на изток. Страната винаги е имала отлични мирни отношения на братска любов с всички тези съседи, с изключение на Черно Море. Работата е там, че България и Черно Море имат стар и остър териториален спор. Преобладаващото мнение сред черноморските делфини е, че наличието на анклави от риба в българските реки оправдава териториалните им претенции върху цялата страна, с изключение на пустините (за съжаление, в България все още няма пустини, макар че работим по въпроса). България, на свой ред, предявява претенции към цялото черноморско дъно на етно-историческа основа, тъй като българската наука е доказала, че черноморските делфини са просто българи, които са развили опашка на мястото на краката си. Българите настояват делфините да зарежат фалшивата си идентичност и да признаят и разкрият истинската си българска същност. Делфинските учени възразяват, че българските теории са просто пропаганда и както всички земни гръбначни, българите са еволюирали от рибите, а не обратното. Най-новите български проучвания обаче доказват без съмнение, че противно на по-ранните теории, българите са били най-първия биологичен вид на земята и чак след дълго и тежко развитие първите амеби са успели да еволюират от тях.
За още такива просветни материали: uncyclopedia.org
Sunday, July 20, 2008
92/ Чалга-естетика с мастика и дини
via Smiling
минавайки покрай това днес Али (2 г.) каза: “Мамо, мамо, виж - гола дупана!”
знам, че темата е много дрънкана и дъвкана, но очевидно - без резултатне смятам, че подобна гнус следва да се появява където и да било в публичното пространство и не знам онези, които ги разрешават до кога ще са толкова подкупни и безхаберни, че ще го позволяват още и още
аман от чалга-естетика, аман!
Saturday, July 19, 2008
93/ A la Бретшнайдер
via Не съвсем неутрално
Преди няколко дни Ивайло писа за наблюденията си върху загадъчен продавач на плодове с пасат. По този повод рекох и аз да споделя някои несвързани мисли, също за пасати и продавачи.
Преди няколко дни Ивайло писа за наблюденията си върху загадъчен продавач на плодове с пасат. По този повод рекох и аз да споделя някои несвързани мисли, също за пасати и продавачи.
В моя случай пасатът е черен и продава тенекиени фунии (понякога за разнообразие бурета) на Околовръстния път в София. Понякога се задържа със седмици, понякога за един ден, след което изчезва. Следват някои изчисления:
По моя преценка една такава фуния може да струва не повече от 2 лева. Кратка справка с Гугъл показва, че се намират и по-евтини от лев. Ако стойността на фунията ex works е половината от крайната цена, за продавача ще останат към 50 ст. За данъци, естествено, не говорим. За да може да се изхранва в София и да движи сутрин и вечер пасата, би трябвало да продава над 10 фунии на час. Един клиент има нужда от няколко минути, за да спре, да купи фунията и да тръгне. Дори всеки да купува средно по 2 фунии, това дава над 30% вероятност в даден момент при него да има клиент.
Това обаче съвсем не е така. Тъй като често минавам оттам, през последните 5 години съм го виждал няколкостотин пъти, но никога не съм забелязвал някой да купува нещо от него. Което ме навежда на очевидния извод, че човекът не продава фунии. Не продава и друг съмнителен продукт, защото пак ще трябва някой да спира при него. Не надзирава и проститутките, защото съответните служители се намират малко встрани на сянка под едно дърво. Не знам защо, но комбинацията от ненатоварваща работа и гарантирани приходи насочва мисълта ми към определен кръг правоохранителни организации.
Някой може да каже, че имам склонност към конспиративни теории. Друг може да мисли, че всички агенти под прикритие са известни мутри. Аз обаче не мисля така, като основание за това ми дават свидетелства на очевидци.
Един познат грък разказваше, как най-хубавите години от живота му били, когато работел като агент под прикритие на бреговата охрана в Пирея. Никакви особени грижи или отговорности, дори по задължение трябвало да прекарва деня в различни кръчми по пристанището. За сметка на данъкоплатците, естествено.
Друг пример, показващ, че службата съвсем не е лека, е близък роднина на приятел на баща ми, който през 70-те изпълнявал подобна бретшнайдерска служба в Казичене, примерно, или в Яна. Дали е имал големи професионални успехи не знам, защото цялото село знаело какво прави. Лошото е, че имал 400 лева безотчетни пари на месец, в резултат на което починал рано от (познайте) цироза. Какво ли не прави човек за родината…
Wednesday, July 16, 2008
94/. Plastic memories
via Junkpaper
Хубавите неща в живота ми са като едни малки прошлячета, които все не успявам да науча да затварят вратата след себе си, така че лошите да не се промъкват на рояци след тях...
Днес си спомних нещо прекрасно покрай Canção do Mar.
Вдига ударна вълна до небето. Днес-ът е опънат от четвъртък вечерта до сега, с тричасов антракт за спане някъде между 354 и 15684 действие. Вълната в един момент прелива, къса дигата, търкаля се, започва да щипе по лицето и по чуждите очи.
Тогава можеш да си единствено сам, дори когато не си.
В предшестващата нощ хлебарките излизат по "Евлоги", танцуват около стъпките ни и малките зелени момченца напускат светофарите, за да докоснат отраженията си върху асвалта. Червените остават заключени сами горе в жужащите си клетки.
Мълчим на кръстовището, поемам дъх рядко и внимателно. Когато е толкова тиха и пуста, София напомня гола прозрачна медуза. Студена, гладка, нежна до настръхване. И всяко докосване до нея оставя грозна следа.
С Павел си говорим с часове, рисуваме, изпушваме една кофа цигари. Изморена съм, но щастлива. У дома съм. Нищо, че вече не живея там. Разказваме си музиката, докато я слушаме. Когато си ляга, продължавам да си разказвам. Или просто да я усещам. Дълго преди и след изгрева.
Говоря си с dete, но вече съм твърде далече, отпусната и полуразтворена в морето.
Следобед излизам да купя мъгла, порой, гащи и тиранти. Моливи и блокче за Павел, ей така.
Тази нощ пак започва с много свещи и с хора, които ти стават близки, преди да са ти станали приятели. Като миналата годна по това време. Но толкова много липсва. Мечтата. Чувството. Откриването на другия. Лекотата сред тях.
Измитам се от там в състояние "използван презерватив" - неприятна и смачкана, но още топла и пълна със зачатъци на живот, на които обаче им липсва основание да прераснат в нещо повече.
В офиса няма никой и слушам само вентилаторчето на процесора. Усещам времето си като изтръпнал крайник, или по-скоро не го усещам, "вчера" беше преди три дни и не правя разлика между "утре" и "вдругиден". Вратът ме боли като отхапан, езикът ми пари и очите ми бавничко се вдървяват. Гърлото ми е протрито от дим, за да не ме заболи от другото - че имах добър приятел, а сега разговорите ни са се превърнали в околовръстно шосе на Истината.
Имитацията на отношения помежду ни е толкова евтина, че ми се повдига.
Не може да ме докосне, без да се стресна от това. Не мога да я прегърна и да не усетя как се напряга или отдръпва. В разговорите зейват гротескни паузи, обмисля какво да премълчи. Лекувам ги със зле отработено хладнокръвие и още по-евтин сарказъм. Лекувам ги и с щастието си. Мажа ги с благ мехлем от отрицание и наивност, обич и търпение. Но празнотите помежду ни изникват на все по-неочаквани места.
Чукаш на едно място пука се на десет други, приятел.
Навън ме настига поредният изгрев днес, сякаш съм на планетата на Малкия Принц.
Господи, щастлива съм, да не си помислиш друго! Дори аз не смея да си мисля друго.
***
Ще отсъствам известно време. Толкова неща имам да правя със себе си. Да уча. А какво по-добро начало от една паническа сесия, един изключен телефон и, come to think of it, малко материали за рисуване?
В кавички съм. Цялата между тях.
И не, там не искам гости, с които да се разплаквам или разсмивам. Не искам спомени от типа "как да се отпусна, като знам, че чукам малката му сестричка". Не искам и спомени от пясъчни пирамиди, черешови плантации, сладолед от бензиностанция, поройни дни, розови листенца над града, тиха свенливост. Не искам разговорите ни, не искам музиката ни. Не искам разказите за море и облаци. Не искам да се спъвам в измършавелите призраци на села, кученца и нарове. Не искам зарязани пред вратата си малките чудеса, които сме споделяли по пътя.
Не искам да те посрещам, не искам да знам кога ще си тръгнеш, още преди да си ме поздравила.
Не искам да съм неудачник.
Take To The Sky
Хубавите неща в живота ми са като едни малки прошлячета, които все не успявам да науча да затварят вратата след себе си, така че лошите да не се промъкват на рояци след тях...
Днес си спомних нещо прекрасно покрай Canção do Mar.
Вдига ударна вълна до небето. Днес-ът е опънат от четвъртък вечерта до сега, с тричасов антракт за спане някъде между 354 и 15684 действие. Вълната в един момент прелива, къса дигата, търкаля се, започва да щипе по лицето и по чуждите очи.
Тогава можеш да си единствено сам, дори когато не си.
В предшестващата нощ хлебарките излизат по "Евлоги", танцуват около стъпките ни и малките зелени момченца напускат светофарите, за да докоснат отраженията си върху асвалта. Червените остават заключени сами горе в жужащите си клетки.
Мълчим на кръстовището, поемам дъх рядко и внимателно. Когато е толкова тиха и пуста, София напомня гола прозрачна медуза. Студена, гладка, нежна до настръхване. И всяко докосване до нея оставя грозна следа.
С Павел си говорим с часове, рисуваме, изпушваме една кофа цигари. Изморена съм, но щастлива. У дома съм. Нищо, че вече не живея там. Разказваме си музиката, докато я слушаме. Когато си ляга, продължавам да си разказвам. Или просто да я усещам. Дълго преди и след изгрева.
Говоря си с dete, но вече съм твърде далече, отпусната и полуразтворена в морето.
Следобед излизам да купя мъгла, порой, гащи и тиранти. Моливи и блокче за Павел, ей така.
Тази нощ пак започва с много свещи и с хора, които ти стават близки, преди да са ти станали приятели. Като миналата годна по това време. Но толкова много липсва. Мечтата. Чувството. Откриването на другия. Лекотата сред тях.
Измитам се от там в състояние "използван презерватив" - неприятна и смачкана, но още топла и пълна със зачатъци на живот, на които обаче им липсва основание да прераснат в нещо повече.
В офиса няма никой и слушам само вентилаторчето на процесора. Усещам времето си като изтръпнал крайник, или по-скоро не го усещам, "вчера" беше преди три дни и не правя разлика между "утре" и "вдругиден". Вратът ме боли като отхапан, езикът ми пари и очите ми бавничко се вдървяват. Гърлото ми е протрито от дим, за да не ме заболи от другото - че имах добър приятел, а сега разговорите ни са се превърнали в околовръстно шосе на Истината.
Имитацията на отношения помежду ни е толкова евтина, че ми се повдига.
Не може да ме докосне, без да се стресна от това. Не мога да я прегърна и да не усетя как се напряга или отдръпва. В разговорите зейват гротескни паузи, обмисля какво да премълчи. Лекувам ги със зле отработено хладнокръвие и още по-евтин сарказъм. Лекувам ги и с щастието си. Мажа ги с благ мехлем от отрицание и наивност, обич и търпение. Но празнотите помежду ни изникват на все по-неочаквани места.
Чукаш на едно място пука се на десет други, приятел.
Навън ме настига поредният изгрев днес, сякаш съм на планетата на Малкия Принц.
Господи, щастлива съм, да не си помислиш друго! Дори аз не смея да си мисля друго.
***
Ще отсъствам известно време. Толкова неща имам да правя със себе си. Да уча. А какво по-добро начало от една паническа сесия, един изключен телефон и, come to think of it, малко материали за рисуване?
В кавички съм. Цялата между тях.
И не, там не искам гости, с които да се разплаквам или разсмивам. Не искам спомени от типа "как да се отпусна, като знам, че чукам малката му сестричка". Не искам и спомени от пясъчни пирамиди, черешови плантации, сладолед от бензиностанция, поройни дни, розови листенца над града, тиха свенливост. Не искам разговорите ни, не искам музиката ни. Не искам разказите за море и облаци. Не искам да се спъвам в измършавелите призраци на села, кученца и нарове. Не искам зарязани пред вратата си малките чудеса, които сме споделяли по пътя.
Не искам да те посрещам, не искам да знам кога ще си тръгнеш, още преди да си ме поздравила.
Не искам да съм неудачник.
Take To The Sky
Tuesday, July 15, 2008
95/ Открива ли блогът топлата вода?
via Комитата
*******
Значи, технологично в блога няма нищо ново. Това са технологии, познати от шест-седем години в България. По белия свят от много повече. Единствената иновация, която представлява блогът, това е форматът - чисто медийният формат на присъствие в Интернет. Преди блоговете имаше тъй наречените лични сайтове, където всеки можеше да пише, каквото му дойде на ум, но те не бяха толкова унифицирани. Блогът, всъщност, представлява една такава мека еволюция на различни видове технологични решения, благодарение на която в крайна сметка се стигна до едно решение, което е достатъчно лесно и добро за използване.
Какви са предимствата на блог формата? За мен най-голямото предимство е свободата да ее изразиш свободно. Не да чакаш някой от телевизора да ти каже твоите мисли, както ние със Стойчо чакахме няколко месеца някой да каже от телевизора това, което ние си мислим. Й тъй като не го чухме от никой, най-накрая решихме да го напишем и да видим дали ще има някакъв резултат. Включително да го напишем политически некоректно, знаете я тази болест на демокрацията - политическата коректност, която все повече ни ограничава изразните средства. Тоест, ние ее опитваме да говорим за нещата е истинските им имена. А това все повече става невъзможно поради някакви причини. В крайна сметка една от малкото медии, където можем да наричаме нещата с истинските им имена и да носим, естествено, отговорността за това - това е блогът. Така лекотата да изразиш себе си говори вече и за технологичните решения.
Всъщност, основното предимство на блога е неговата висока технологичност, която прави нещата лесни. Включително за хора, които се занимават с писмено слово, без да е задължително да разбират от компютри. Достъпност, тоест, човек го слага в Интернет, а след това, с помощта на търсачки и блог агрегатори, и разни други такива технологични средства, неговото мнение може да бъде прочетено отново, да се получи дискусия ит.н., тоест, завинаги остава там.
Освен това става дума за мнения в реално време. В сравнение с останалите медии, блоговете изключително бързо могат да реагират на някакви събития или явления в реалния живот. Тоест, те изпреварват, естествено, печатните медии, но могат да изпреварят дори телевизията и радиото.
Нещо много ценно е и отвореният диалог. Става дума за това, че хора, които в реалния живот никога не биха си разменили дума или буквално физически никога не биха били близо един до друг, реално имат какво да си кажат и да обменят мисли. Ето, например кандидатката за вицепрезидент Юлиана Николова, министър Калфин, Александър Божков - това са хора, за които трябва да си запишете час, ако искате просто така да си пообщувате с тях. И като си запишете час, да се молите да ви приемат и като отидете там, и като обясните, че всъщност искате да си говорите, той или тя няма да ви приемат на сериозно, впечатлението няма да е добро. Така че в това отношение блогът е изключително полезен. Стигам до децентрализацията на блогосферата - става дума за това, че блогът е нещо като, как да се изразя, като една медийна трева, която никне, и ако под някаква форма се появи репресивен апарат или режим, който се опита да спре целия този процес, ще бъде трудна работа. Ще се запушат устите на един-двама блогери, но нещата, общо-взето, са извън контрол, което аз смятам ча изключително ценно. Нали опитите на различни институции, държави и т. н. да контролират Интернет все още не се увенчават с успех? И това е една от причините, според мен, нашето общество да се развива в момента е такива бързи темпове.
Но това има и своите негативи. Например - появяват се едни такива, анонимни блогчета. Има един анти-блог в политическото пространство - „Gotze.net", не знам дали ще стане въпрос за него тази вечер. Аз нямам нищо против една негативна кампания. Но съм против анонимността на негативната кампания. Защото смятам, че е нещо, което вреди по някакъв начин, въпреки че в крайна сметка аз съм само един „атом", един гласоподавател, който може просто да си каже мнението.
Лична медия. Блогът винаги общува едно към едно, тоест, когато четете блог, не е като да сте на митинг и да се палите от реакциите на тълпата, да викате заедно с всички, защото всички други викат, и вие всички гледате заедно един клип. Преживяването е индивидуално и реакцията е индивидуална.
Това е политическото блогване в България. То е незначително. Един бял лист, но от друга страна, е нещо позитивно, защото всеки един от вас, ако желае, може да направи чудеса.
/постът е съкратен (оригинал)
*******
Значи, технологично в блога няма нищо ново. Това са технологии, познати от шест-седем години в България. По белия свят от много повече. Единствената иновация, която представлява блогът, това е форматът - чисто медийният формат на присъствие в Интернет. Преди блоговете имаше тъй наречените лични сайтове, където всеки можеше да пише, каквото му дойде на ум, но те не бяха толкова унифицирани. Блогът, всъщност, представлява една такава мека еволюция на различни видове технологични решения, благодарение на която в крайна сметка се стигна до едно решение, което е достатъчно лесно и добро за използване.
Какви са предимствата на блог формата? За мен най-голямото предимство е свободата да ее изразиш свободно. Не да чакаш някой от телевизора да ти каже твоите мисли, както ние със Стойчо чакахме няколко месеца някой да каже от телевизора това, което ние си мислим. Й тъй като не го чухме от никой, най-накрая решихме да го напишем и да видим дали ще има някакъв резултат. Включително да го напишем политически некоректно, знаете я тази болест на демокрацията - политическата коректност, която все повече ни ограничава изразните средства. Тоест, ние ее опитваме да говорим за нещата е истинските им имена. А това все повече става невъзможно поради някакви причини. В крайна сметка една от малкото медии, където можем да наричаме нещата с истинските им имена и да носим, естествено, отговорността за това - това е блогът. Така лекотата да изразиш себе си говори вече и за технологичните решения.
Всъщност, основното предимство на блога е неговата висока технологичност, която прави нещата лесни. Включително за хора, които се занимават с писмено слово, без да е задължително да разбират от компютри. Достъпност, тоест, човек го слага в Интернет, а след това, с помощта на търсачки и блог агрегатори, и разни други такива технологични средства, неговото мнение може да бъде прочетено отново, да се получи дискусия ит.н., тоест, завинаги остава там.
Освен това става дума за мнения в реално време. В сравнение с останалите медии, блоговете изключително бързо могат да реагират на някакви събития или явления в реалния живот. Тоест, те изпреварват, естествено, печатните медии, но могат да изпреварят дори телевизията и радиото.
Нещо много ценно е и отвореният диалог. Става дума за това, че хора, които в реалния живот никога не биха си разменили дума или буквално физически никога не биха били близо един до друг, реално имат какво да си кажат и да обменят мисли. Ето, например кандидатката за вицепрезидент Юлиана Николова, министър Калфин, Александър Божков - това са хора, за които трябва да си запишете час, ако искате просто така да си пообщувате с тях. И като си запишете час, да се молите да ви приемат и като отидете там, и като обясните, че всъщност искате да си говорите, той или тя няма да ви приемат на сериозно, впечатлението няма да е добро. Така че в това отношение блогът е изключително полезен. Стигам до децентрализацията на блогосферата - става дума за това, че блогът е нещо като, как да се изразя, като една медийна трева, която никне, и ако под някаква форма се появи репресивен апарат или режим, който се опита да спре целия този процес, ще бъде трудна работа. Ще се запушат устите на един-двама блогери, но нещата, общо-взето, са извън контрол, което аз смятам ча изключително ценно. Нали опитите на различни институции, държави и т. н. да контролират Интернет все още не се увенчават с успех? И това е една от причините, според мен, нашето общество да се развива в момента е такива бързи темпове.
Но това има и своите негативи. Например - появяват се едни такива, анонимни блогчета. Има един анти-блог в политическото пространство - „Gotze.net", не знам дали ще стане въпрос за него тази вечер. Аз нямам нищо против една негативна кампания. Но съм против анонимността на негативната кампания. Защото смятам, че е нещо, което вреди по някакъв начин, въпреки че в крайна сметка аз съм само един „атом", един гласоподавател, който може просто да си каже мнението.
Лична медия. Блогът винаги общува едно към едно, тоест, когато четете блог, не е като да сте на митинг и да се палите от реакциите на тълпата, да викате заедно с всички, защото всички други викат, и вие всички гледате заедно един клип. Преживяването е индивидуално и реакцията е индивидуална.
Това е политическото блогване в България. То е незначително. Един бял лист, но от друга страна, е нещо позитивно, защото всеки един от вас, ако желае, може да направи чудеса.
/постът е съкратен (оригинал)
Monday, July 14, 2008
96/ Матури
via Лъчко
Кел файда от цялата работа, както би казала баба ми.
И двете матури, които държах (БЕЛ и английски) бяха изцяло колективен труд с дискусии и абсолютно необезпокоявано събеседване и дори да не знаех съвсем за какво става дума пак щях да издържа изпитите. При всички е било така, дори чух, че някои са говорили по телефоните си тип “обади се на приятел”.
Иначе признавам, че беше лесно и ако човек е учил поне отгоре-отгоре (както аз) нямаше да има проблеми.
И така, каквото и да чуете като резултати от матурите да знаете, че не отговарят на знанията на зрелостниците.
Кел файда от цялата работа, както би казала баба ми.
И двете матури, които държах (БЕЛ и английски) бяха изцяло колективен труд с дискусии и абсолютно необезпокоявано събеседване и дори да не знаех съвсем за какво става дума пак щях да издържа изпитите. При всички е било така, дори чух, че някои са говорили по телефоните си тип “обади се на приятел”.
Иначе признавам, че беше лесно и ако човек е учил поне отгоре-отгоре (както аз) нямаше да има проблеми.
И така, каквото и да чуете като резултати от матурите да знаете, че не отговарят на знанията на зрелостниците.
Sunday, July 13, 2008
97/ С фуния
via Ивановстер
MIF: Marketing Innovation Forum. Второ издание. Народният театър: пълен с маркетинг-шефчета и маркетинг-кандидат-шефчета (тези, които сега духат на първите и чакат удобен момент да им го пъхнат отзад); с хора, които са кандидат-маркетинг-кандидат-шефчета (тия по-добре да не знаете какво правят); с хора, които не знаят какво правят там, но са там, защото работят я в рекламна агенция, я в нещо подобно и нали: “Може и да е маркетинг това, с което се занимаваме....”; с хора, които пълнят гащите с лайна само, защото на вратлето им виси бадж, удостоверяващ, че СА били там; абе – пълно с хора... И всички те очакват следното: ще чуят едни мегасветила в маркетинга, които ще им издадат тайните за успех в тази област. Те ще слушат, ще се приберат надървени или подмокрени от кеф, защото сега вече знаят какво трябва да правят, понеже ТОЙ каза “така”, ще си легнат с ерекцията или каквото е там, ще се събудят в същото състояние, ще се появят в офиса си и... ще могат да цитират какво е казал НЯКОЙ. Да цитираш какво е казал НЯКОЙ е много важно. Особено психологически: бил си там, където някои други от колегите не са били. Чул си го с ушите си, а те не са. Може би са го чели, ама нали – “чел” и “чул” са две различни неща. Ти си го “чул”, можеш да им обясняваш, че не е каквото са чели, ами е ЕДИ-КАКВО-СИ. Така е: човек за човека е вълк, макар вълците да били на изчезване.
Четирима лектори: мацката, създала “Coffee Republic”, пичът, бил маркетинг-мениджър на Манчестър Юнайтед до 2006, човекът, създал guerilla marketing-а и някакъв тип от Google. Предполагам пак маркетинг-някакъв-си. Първите трима говорят “live”, последният на запис, понеже бил възпрепятстван да уважи мероприятието. Хората говорят един след друг, с по един час почивка помежду им, за да може, нали – всичкият този маркетинг да не дойде в повече на някого и да заизнасят от сградата припаднали девойки и колабирали маркетинг-мъжаги.
Първа започна дамата –Сахар Хашеми. Освен как й дошла гигаидеята да открадне идеята на “Starbucks” и да я пренесе в Лондон, и как нямала кинти да я осъществи, и как ги намерила, въпреки че брат й бил ултрабанкер в Ню Йорк и оперирал с милиони, но пък не знаел как да й осигури 140 00 евро, и как на късмет й отпуснали заем, и всякакви такива неща, които – разбира се – тя била описала в книгата си “Anyone can do it”: заглавие, което означава “Ти, баба ти, дядо ти, слепият ти комшия, децата-олигофрени от домовете за деца-олигофрени, чичо ти в инвалидната количка, всички, които живеят с по 150 лева на месец, мангалите от “Столипиново”, всеки един средностатистически гражданин на Кения, както и всеки, който обитава Варненския затвор” – тя каза и най-умното нещо, което чух за целия ден: нейното маркетинг правило, гласящо “The importance of being clueless”. Демек: колкото по-малко знаеш за нещото, с което се захващаш, толкова по-добре. Това беше някъде към 10:30 сутринта. Още тогава мислех да последвам съвета й и да си тръгна, доверявайки се на нещо, казано от няква мегалелка, но останах, най-малкото, защото бях станал, за да бъда там.
Втори говори пичът от “Юнайтед” – Питър Дрейтър. Някъде в началото на неговата лекция или не знам как там да го нарека, на балкона имаше проява от хуморист: някакъв тип запя “Glory, glory Man. United!”. Мисля, че никога няма да успея да си обясня как е възможно толкова забавни и оригинални хора да работят в този бизнес. “Шоуто на Слави” запада ето заради такива като него: занимават с маркетинг, вместо да пеят и да забавляват хората! Честно: когато е анонсиран за лектор човек, ръководил маркетинга в Манчестър Юнайтед, как ти хрумва да запееш “Glory, glory Man. United” - не знам! Ей това се казва креативност: да белснеш пред цяла зала! Креативност, подобна на кутийките с прежда, които трябва да си бил там, за да видиш за коя креативност си говорим!! За креативност отвъд креативността. Вероятно се нарича “откреативност”, еба ли го... Но, да се върнем на Питър Дрейтър. Беше един доста добър оратор, който успяваше и да забавлява хората, и да им даде нагледни примери какво означава маркетингът да “мине напред”, да търси цели “отвъд”. Общо взето: ако реша да изходя от някой негов пример (защото той, както и всички останали говореха с примери), в хипотетичната ситуация, в която аз съм маркетинг-мениджър на “Велбъжд”, трябва да реша, че ще продаваме фланелки в Дупница. Защото там има двама фена на “Велбъжд”. И че там най-вероятно имаме двама фенове, до чиито сърца трябва да стигнем, защото те ще си купят нещо от отбора. Някакси, не че този човек говореше неприложими на практика неща, но в нашите условия, когато нямаме – да кажем – един “Марек”, който има фенове по цял свят, защото в него е играл Бекъм, нещата са маааалко по-сложни.
Трети говори Джей Конрад Левинсън – “бащата на герила маркетинга”. Евалата, наистина го е измислил: с никви инвестиции, правиш майката си ебало нещото и всичко гръмва, всички те знаят и ставаш нъмбър уан, и: жестоко! След като измисля герила маркетинга или както, предполагам повечето от хората, присъствали днес, биха предпочели – guerilla marketing-а, този човек се захваща с писане на книги как да го прилагаш и как да изкарваш пари, без да ти се налага да ходиш на работа. По спомен ще кажа, че имал написани примерно 50 книги. Замислих се, че и Стивън Кинг, и Джон Гришъм нямат по толкова. Каза, че книгите му били преведени (пак по спомен цитирам) на 48 езика “... и аз не разбирам 47 от изданията на собствената си книга!”. Същото го има на хоумпейджа му. Дотук не ми каза нищо ново. Това, което ме изкефи в думите му беше (пак по спомен): “Замислете се какво обичате да правите извън работа и превърнете това нещо в работа!”... Жестоко, но като се замислих, ако някой можеше да превърне пиенето на алкохол в работа, досега да го е направил...
И най-нещото, което най ме изкефи: както обясняваше на цялата зала как пишел книги със заглавия от рода на “Как да печели пари, без да ходим на работа?”, “Печелете пари, без да инвестирате много” и т.н., в един момент този човек каза (пак по спомен): “Извадете си тетрадките и запишете следните 20 правила, които ще ви кажа и които още от утре ще ви направят най-добрите в маркетинга”. Седя си на втория балкон и гледам как почти цялата зала вади тетрадки и химикалки и чака да пише!! Адски се изкефих: този човек наистина показа как от нищо могат да се правят пари! Правеше ги в реално време! Искрено ми се ще всички онези, които извадиха химикалки и тетрадки да го направиха от куртоазия, но уви: записваха си най-старателно, сякаш по цял ден не обсъждат с колегите си колко долнопробно нещо е телешопингът и не си правят бъзици на тема “три бързи стръпки за по-дълги крака”... На правило номер “три” слязох на втория балкон, на правило номер “шест” си излязох... Просто всичките тези неща ги има в нета, не е сложно да ги намериш, ако се интересуваш.... За моя най-голяма радост утре няма да съм от онези, които си стоят в офисите и си мислят “Ох, помня ли правило номер осем!??!” Оххххх! Не го помня! Какъв маркетолог съм!!”; или стоят, мисли се стратегия и те казват: “Аз си мисля, че тук най-добре фитва правило номер осем от правилата на Джей Конрад Левинсън...” – цитират го дословно и добавят – “... но, винаги може да приложим и правило номер 13!”...
След всеки от лекторите имаше възможност да се задават въпроси. Имаше въпроси от онези олита, които питат нещо само, за да кажат “Айм еди-кой-си, от еди-коя-си-агенция или каквото е там, хау уд ю иксплейн...” или нещо такова и задават най-неинтересуващият ги въпрос, който маскира онова “Ето сега, да знаете, че и аз съм тук казвам се така и така, работя за този или този и съм много амбициозен, и знам английски, и не ми беше много интересно какво говорихте, ама слушах, за да задам въпрос, за да се види, че се интересувам, разбираш ли!...” Това “разбираш ли!” аз си го добавих. Тези хора никога няма да кажат “Разбираш ли?!...”. Те са да си ебе майката и маркетинга. Те са от онези, които се срамуват, че са родени в провинцията, които никога няма да си признаят, че нищо не си разбират от работата, въпреки дипломите си от ултраюнивърсититата, и които са готови да смачкат всичко живо по пътя си само, за да се знае, че това са те... Тъпото е, че докато аз седя и се възмущавам, че изобщо съществуват подоби хора, те си вегитират яко и един ден ей такива индивиди стават шефчета и започват да обясняват “Тва не ми харесва, тва - също, тва не е креативно, а това – това не е, както го обяснява Сахар Хашеми!!!”.
MIF: Marketing Innovation Forum. Второ издание. Народният театър: пълен с маркетинг-шефчета и маркетинг-кандидат-шефчета (тези, които сега духат на първите и чакат удобен момент да им го пъхнат отзад); с хора, които са кандидат-маркетинг-кандидат-шефчета (тия по-добре да не знаете какво правят); с хора, които не знаят какво правят там, но са там, защото работят я в рекламна агенция, я в нещо подобно и нали: “Може и да е маркетинг това, с което се занимаваме....”; с хора, които пълнят гащите с лайна само, защото на вратлето им виси бадж, удостоверяващ, че СА били там; абе – пълно с хора... И всички те очакват следното: ще чуят едни мегасветила в маркетинга, които ще им издадат тайните за успех в тази област. Те ще слушат, ще се приберат надървени или подмокрени от кеф, защото сега вече знаят какво трябва да правят, понеже ТОЙ каза “така”, ще си легнат с ерекцията или каквото е там, ще се събудят в същото състояние, ще се появят в офиса си и... ще могат да цитират какво е казал НЯКОЙ. Да цитираш какво е казал НЯКОЙ е много важно. Особено психологически: бил си там, където някои други от колегите не са били. Чул си го с ушите си, а те не са. Може би са го чели, ама нали – “чел” и “чул” са две различни неща. Ти си го “чул”, можеш да им обясняваш, че не е каквото са чели, ами е ЕДИ-КАКВО-СИ. Така е: човек за човека е вълк, макар вълците да били на изчезване.
Четирима лектори: мацката, създала “Coffee Republic”, пичът, бил маркетинг-мениджър на Манчестър Юнайтед до 2006, човекът, създал guerilla marketing-а и някакъв тип от Google. Предполагам пак маркетинг-някакъв-си. Първите трима говорят “live”, последният на запис, понеже бил възпрепятстван да уважи мероприятието. Хората говорят един след друг, с по един час почивка помежду им, за да може, нали – всичкият този маркетинг да не дойде в повече на някого и да заизнасят от сградата припаднали девойки и колабирали маркетинг-мъжаги.
Първа започна дамата –Сахар Хашеми. Освен как й дошла гигаидеята да открадне идеята на “Starbucks” и да я пренесе в Лондон, и как нямала кинти да я осъществи, и как ги намерила, въпреки че брат й бил ултрабанкер в Ню Йорк и оперирал с милиони, но пък не знаел как да й осигури 140 00 евро, и как на късмет й отпуснали заем, и всякакви такива неща, които – разбира се – тя била описала в книгата си “Anyone can do it”: заглавие, което означава “Ти, баба ти, дядо ти, слепият ти комшия, децата-олигофрени от домовете за деца-олигофрени, чичо ти в инвалидната количка, всички, които живеят с по 150 лева на месец, мангалите от “Столипиново”, всеки един средностатистически гражданин на Кения, както и всеки, който обитава Варненския затвор” – тя каза и най-умното нещо, което чух за целия ден: нейното маркетинг правило, гласящо “The importance of being clueless”. Демек: колкото по-малко знаеш за нещото, с което се захващаш, толкова по-добре. Това беше някъде към 10:30 сутринта. Още тогава мислех да последвам съвета й и да си тръгна, доверявайки се на нещо, казано от няква мегалелка, но останах, най-малкото, защото бях станал, за да бъда там.
Втори говори пичът от “Юнайтед” – Питър Дрейтър. Някъде в началото на неговата лекция или не знам как там да го нарека, на балкона имаше проява от хуморист: някакъв тип запя “Glory, glory Man. United!”. Мисля, че никога няма да успея да си обясня как е възможно толкова забавни и оригинални хора да работят в този бизнес. “Шоуто на Слави” запада ето заради такива като него: занимават с маркетинг, вместо да пеят и да забавляват хората! Честно: когато е анонсиран за лектор човек, ръководил маркетинга в Манчестър Юнайтед, как ти хрумва да запееш “Glory, glory Man. United” - не знам! Ей това се казва креативност: да белснеш пред цяла зала! Креативност, подобна на кутийките с прежда, които трябва да си бил там, за да видиш за коя креативност си говорим!! За креативност отвъд креативността. Вероятно се нарича “откреативност”, еба ли го... Но, да се върнем на Питър Дрейтър. Беше един доста добър оратор, който успяваше и да забавлява хората, и да им даде нагледни примери какво означава маркетингът да “мине напред”, да търси цели “отвъд”. Общо взето: ако реша да изходя от някой негов пример (защото той, както и всички останали говореха с примери), в хипотетичната ситуация, в която аз съм маркетинг-мениджър на “Велбъжд”, трябва да реша, че ще продаваме фланелки в Дупница. Защото там има двама фена на “Велбъжд”. И че там най-вероятно имаме двама фенове, до чиито сърца трябва да стигнем, защото те ще си купят нещо от отбора. Някакси, не че този човек говореше неприложими на практика неща, но в нашите условия, когато нямаме – да кажем – един “Марек”, който има фенове по цял свят, защото в него е играл Бекъм, нещата са маааалко по-сложни.
Трети говори Джей Конрад Левинсън – “бащата на герила маркетинга”. Евалата, наистина го е измислил: с никви инвестиции, правиш майката си ебало нещото и всичко гръмва, всички те знаят и ставаш нъмбър уан, и: жестоко! След като измисля герила маркетинга или както, предполагам повечето от хората, присъствали днес, биха предпочели – guerilla marketing-а, този човек се захваща с писане на книги как да го прилагаш и как да изкарваш пари, без да ти се налага да ходиш на работа. По спомен ще кажа, че имал написани примерно 50 книги. Замислих се, че и Стивън Кинг, и Джон Гришъм нямат по толкова. Каза, че книгите му били преведени (пак по спомен цитирам) на 48 езика “... и аз не разбирам 47 от изданията на собствената си книга!”. Същото го има на хоумпейджа му. Дотук не ми каза нищо ново. Това, което ме изкефи в думите му беше (пак по спомен): “Замислете се какво обичате да правите извън работа и превърнете това нещо в работа!”... Жестоко, но като се замислих, ако някой можеше да превърне пиенето на алкохол в работа, досега да го е направил...
И най-нещото, което най ме изкефи: както обясняваше на цялата зала как пишел книги със заглавия от рода на “Как да печели пари, без да ходим на работа?”, “Печелете пари, без да инвестирате много” и т.н., в един момент този човек каза (пак по спомен): “Извадете си тетрадките и запишете следните 20 правила, които ще ви кажа и които още от утре ще ви направят най-добрите в маркетинга”. Седя си на втория балкон и гледам как почти цялата зала вади тетрадки и химикалки и чака да пише!! Адски се изкефих: този човек наистина показа как от нищо могат да се правят пари! Правеше ги в реално време! Искрено ми се ще всички онези, които извадиха химикалки и тетрадки да го направиха от куртоазия, но уви: записваха си най-старателно, сякаш по цял ден не обсъждат с колегите си колко долнопробно нещо е телешопингът и не си правят бъзици на тема “три бързи стръпки за по-дълги крака”... На правило номер “три” слязох на втория балкон, на правило номер “шест” си излязох... Просто всичките тези неща ги има в нета, не е сложно да ги намериш, ако се интересуваш.... За моя най-голяма радост утре няма да съм от онези, които си стоят в офисите и си мислят “Ох, помня ли правило номер осем!??!” Оххххх! Не го помня! Какъв маркетолог съм!!”; или стоят, мисли се стратегия и те казват: “Аз си мисля, че тук най-добре фитва правило номер осем от правилата на Джей Конрад Левинсън...” – цитират го дословно и добавят – “... но, винаги може да приложим и правило номер 13!”...
След всеки от лекторите имаше възможност да се задават въпроси. Имаше въпроси от онези олита, които питат нещо само, за да кажат “Айм еди-кой-си, от еди-коя-си-агенция или каквото е там, хау уд ю иксплейн...” или нещо такова и задават най-неинтересуващият ги въпрос, който маскира онова “Ето сега, да знаете, че и аз съм тук казвам се така и така, работя за този или този и съм много амбициозен, и знам английски, и не ми беше много интересно какво говорихте, ама слушах, за да задам въпрос, за да се види, че се интересувам, разбираш ли!...” Това “разбираш ли!” аз си го добавих. Тези хора никога няма да кажат “Разбираш ли?!...”. Те са да си ебе майката и маркетинга. Те са от онези, които се срамуват, че са родени в провинцията, които никога няма да си признаят, че нищо не си разбират от работата, въпреки дипломите си от ултраюнивърсититата, и които са готови да смачкат всичко живо по пътя си само, за да се знае, че това са те... Тъпото е, че докато аз седя и се възмущавам, че изобщо съществуват подоби хора, те си вегитират яко и един ден ей такива индивиди стават шефчета и започват да обясняват “Тва не ми харесва, тва - също, тва не е креативно, а това – това не е, както го обяснява Сахар Хашеми!!!”.
Thursday, July 10, 2008
98/ Св. св Кирил и Методий
via Делян Делчев
******
Македонците се оплакваха значи, че ние сме им били откраднали кирилицата и сме си били присвоили Кирил и Методии твърдейки, че са Българи. И специално Охридци от това ги избива много на чест и много ги боли, щото все пак там са живели и тримата – и Климент, Наум и Ангеларии (и техните манастири стоят около езерото), отишли там след като са били прогонени на църковен събор от нашите (не желаещи да се гърчеят толкова, макар ние да обичаме да казваме, че не сме ги прогонили – те са си били тръгнали сами, с поръчение).
А Кирил и Методий ги броят за свои Българи, Гърци, Македонци, Сърби, Поляци, Украинци, Руснаци и кой ли не. Те са светци и за Ортодоксалните християни и за Католиците. И за тях пушек се дига. А фактите са прости – били са византийци, далечни наследници на трона, което според тогавашната традиция е изисквало един да бъде възпитан за свещеник, а друг за политик, защото ако нещо се случи да поемат държавата. Макар че ролите им са разменени (Методии е бил нарочен за политик, а Кирил за поп), спрямо желанието на душите им (Методии е искал да бъде поп, а Кирил политик). Те са следвали до последно семейни Византийски (а не Български) политически цели, което в частен случай за момент е съвпаднало с обърналият се наш интерес. Далечният славянски произход на Методий е спорен и се дължи на предположение за произхода на майка му, и факта че той е направил превод на евангелието в който е употребявал малко повече думи, отколкото би могъл да научи на пазара (където са учили славянски в техния край) в славянската област, която е управлявал. Както и това, че той е говорил северно славянско наречие, а тамошните (но и нашите славяни, заедно с македонците и сърбите) са били с южно славянско наречие, което пък дава основание поляци, румънци/молдовци, словаци, украинци и руснаци да твърдят, че е много по-вероятно майка му да е имала северно славянски (руски, румънски, украински, полски) произход. Въобще има толкова основания за спорове, около вероятността да имат в края на краищата крайно минимална родова близост с един или друг славянски корен, когато се пропуска абсолютно безспорният им византийски имперски род и глаголишките заемки в азбуката (всъщност азбуката е Гръцко-Латинска, тази, която така и така се е употребявала във Византия по това време), преводите и налаганата от тях политика. Освен че баща им се казва Лъв, истинското име на Кирил е Константин, и той едва в края на живота си го променя на Кирил. От съвременна гледна точка те са по скоро от рода на съвременните Гърци, Румънци или Италианци, отколкото Македонци, Българи, Сърби, Руснаци, Поляци и всякакви. А и ние не употребяваме тяхната азбука, въпреки, че е наименувана по Кирил. Първата употреба на азбуката, и приложението и е било политическо – за въвеждане във Велика Моравия (северно славянска държава на територията на съвременна Полша, Чехия, Словакия и Унгария, като се заговорихме за северно славянски диалекти). Но по политически причини Кирил и Методии не отиват там (могат да заплашат престолонаследника – за това друг път). При промяната на решенията и гоненията от франките, чак тогава някой (Наум, Ангеларии, Сава, Горазд и Климент) идват и у нас. А след това отиват и в Македония. Около Климент Охридското езеро.
Та въпреки очевидно неистината, което и дете у България да бутнеш и да питаш какви са Кирил и Методии, то ще каже Българи. В Македония ще ги нарекат Македонци. В Румъния Румънци. В Русия са Руснаци. В Гърция Гърци. В Словакия Словаци. И всеки вади смешни основания. Ех, писна ми вече. После иди се разправяй с Македонците, да се тръшкат и тропат с крак, че ние и те се лъжем сами и взаимно. Кирил и Методии дори бяха номинирани за 100те най-велики Българи. Защо не номинирахме и Клинтън, се чудя? Нали ни прие в НАТО? А Горбачов за перестройката, защо не го номинирахме и него? Да не говорим, че те са направили повече конкретно за България, и имат подобен Български произход като споменатите, повече отколкото Джон Атанасов, също номиниран, за който съм писал преди.
Та първият ден решихме да отидем до манастира на Наум, където прословутия Свети Наум е и погребан. Той се намира почти до границата с Албания, от южната страна на Охридското езеро. Там обаче ни прихвана един негов адаш и ни покани да се повозим с лодка и след като преговорихме цената за качване и слизане от лодката, се качихме а той ни разходи на доста интересни места.
*****
******
Македонците се оплакваха значи, че ние сме им били откраднали кирилицата и сме си били присвоили Кирил и Методии твърдейки, че са Българи. И специално Охридци от това ги избива много на чест и много ги боли, щото все пак там са живели и тримата – и Климент, Наум и Ангеларии (и техните манастири стоят около езерото), отишли там след като са били прогонени на църковен събор от нашите (не желаещи да се гърчеят толкова, макар ние да обичаме да казваме, че не сме ги прогонили – те са си били тръгнали сами, с поръчение).
А Кирил и Методий ги броят за свои Българи, Гърци, Македонци, Сърби, Поляци, Украинци, Руснаци и кой ли не. Те са светци и за Ортодоксалните християни и за Католиците. И за тях пушек се дига. А фактите са прости – били са византийци, далечни наследници на трона, което според тогавашната традиция е изисквало един да бъде възпитан за свещеник, а друг за политик, защото ако нещо се случи да поемат държавата. Макар че ролите им са разменени (Методии е бил нарочен за политик, а Кирил за поп), спрямо желанието на душите им (Методии е искал да бъде поп, а Кирил политик). Те са следвали до последно семейни Византийски (а не Български) политически цели, което в частен случай за момент е съвпаднало с обърналият се наш интерес. Далечният славянски произход на Методий е спорен и се дължи на предположение за произхода на майка му, и факта че той е направил превод на евангелието в който е употребявал малко повече думи, отколкото би могъл да научи на пазара (където са учили славянски в техния край) в славянската област, която е управлявал. Както и това, че той е говорил северно славянско наречие, а тамошните (но и нашите славяни, заедно с македонците и сърбите) са били с южно славянско наречие, което пък дава основание поляци, румънци/молдовци, словаци, украинци и руснаци да твърдят, че е много по-вероятно майка му да е имала северно славянски (руски, румънски, украински, полски) произход. Въобще има толкова основания за спорове, около вероятността да имат в края на краищата крайно минимална родова близост с един или друг славянски корен, когато се пропуска абсолютно безспорният им византийски имперски род и глаголишките заемки в азбуката (всъщност азбуката е Гръцко-Латинска, тази, която така и така се е употребявала във Византия по това време), преводите и налаганата от тях политика. Освен че баща им се казва Лъв, истинското име на Кирил е Константин, и той едва в края на живота си го променя на Кирил. От съвременна гледна точка те са по скоро от рода на съвременните Гърци, Румънци или Италианци, отколкото Македонци, Българи, Сърби, Руснаци, Поляци и всякакви. А и ние не употребяваме тяхната азбука, въпреки, че е наименувана по Кирил. Първата употреба на азбуката, и приложението и е било политическо – за въвеждане във Велика Моравия (северно славянска държава на територията на съвременна Полша, Чехия, Словакия и Унгария, като се заговорихме за северно славянски диалекти). Но по политически причини Кирил и Методии не отиват там (могат да заплашат престолонаследника – за това друг път). При промяната на решенията и гоненията от франките, чак тогава някой (Наум, Ангеларии, Сава, Горазд и Климент) идват и у нас. А след това отиват и в Македония. Около Климент Охридското езеро.
Та въпреки очевидно неистината, което и дете у България да бутнеш и да питаш какви са Кирил и Методии, то ще каже Българи. В Македония ще ги нарекат Македонци. В Румъния Румънци. В Русия са Руснаци. В Гърция Гърци. В Словакия Словаци. И всеки вади смешни основания. Ех, писна ми вече. После иди се разправяй с Македонците, да се тръшкат и тропат с крак, че ние и те се лъжем сами и взаимно. Кирил и Методии дори бяха номинирани за 100те най-велики Българи. Защо не номинирахме и Клинтън, се чудя? Нали ни прие в НАТО? А Горбачов за перестройката, защо не го номинирахме и него? Да не говорим, че те са направили повече конкретно за България, и имат подобен Български произход като споменатите, повече отколкото Джон Атанасов, също номиниран, за който съм писал преди.
Та първият ден решихме да отидем до манастира на Наум, където прословутия Свети Наум е и погребан. Той се намира почти до границата с Албания, от южната страна на Охридското езеро. Там обаче ни прихвана един негов адаш и ни покани да се повозим с лодка и след като преговорихме цената за качване и слизане от лодката, се качихме а той ни разходи на доста интересни места.
*****
Tuesday, July 8, 2008
99/ За чичовците и марковите банички
via Маркетинг локал
Кой е "Чичо Хранко"? Повече от половината гласували в анкетата на "Маркетинг лоКал" не знаят. Още повече предполагам са тези, които не са опитвали от продукцията на чичката със засукания мустак. А форнетки хапвали ли сте? Сигурен съм, че единици са тези, които не са опитали поне едно парче. Днес открих, че на пазара на маркови банички ще стъпва и трети играч - "Белла България" с веригата "Лакис".
С трима играчи нещата започват да заприличват на истински пазар. Това още повече идва да покаже, че играчите вече ще имат още по-малък толеранс за маркетингови грешки. И докато Fornetti могат да се възползват от предимството на първа марка в категорията, за "Чичо Хранко" аз бих заложил на стратегията на бранд номер две. В този ред на мисли няма да пропусна да цитирам един от любимите ми брандинг закони на Ал Рийс и Джак Траут: "В крайна сметка всеки пазар се превръща в надбягване между двама състезатели."
"Чичо Хранко" е в перфектната позиция, да застане редом до Fornetti в надбягването за най-продавана баничка. Според мен ключов момент в изграждането на чичото трябва да бъде дистанцирането от Fornetti. В интерес на истината, засега Хранко прави точно това. Като изключим препокриването на жълтеникавия житен акцент в марковите цветове и добре познатия франчайз модел, останалите елементи от маркетинг микса на "Чичо Хранко" следват отчетлива линия на диференциация, която аз виждам ето така:
1. Fornetti изглеждат и СА вносни. "Чичо Хранко" е чичо, закръглен и усмихнат баничар - изтъркан роден персонаж. Името му е малко дълго, но пък звучно и донякъде запомнящо се. Логото е малко претруфено за моя вкус, ама пък така се долавя и самоделно българско дизайнерско усещане.
2. Макар и с доста близка концепция до Fornetti, продукцията на Хранко има отчетливо различен вкус. По български мазен с чупещи се на едро кори... за разлика от Fornetti.
3. Цената. При Fornetti всичко е на една цена, при Хранко - не е. А и има неща които са на бройка. Така между другото не се забелязва отчетливо, че май са малко по-скъпи.
4. За съжаление няма как да имам поглед върху изборът на локации при двете франчайз вериги, но определено на мястото на "Чичо Хранко" бих избягвал директна конкуренция с Fornetti, доколкото е възможно. Най-малкото капацитетът на пазара в категорията не изглежда толкова голям, че на една локация да процъфтяват обекти и на двете вериги.
Така накратко виждам нещата в момента. На хоризонта обаче се задава нов играч. Какво представлява той? И може ли да предложи нещо ново и най-важното различно? Скоро ще се види и вкуси. Очаквайте продължение...
снимка: Момчил Валериев
Monday, July 7, 2008
100/ Индулгенция
via Ясен
Обществена тоалетна в центъра на София. Отсреща, на някакви си 20-30 метра, църква. Напомня ми за рая. И за ада. Слизам надолу… Решетки… Юлска, тежка влага… Съборена на стълбите метла с дълга дръжка…. Чифт джапанки съхнат и изпускат пара….. Спотайваща се Вещица?
Слизам!
На дъното прозорче като бойница на крепост. Решетки. Над тях, изрязана от бял картон, звездата на Давид, на която пише “20 ст.” Зад прозорчето е здрач. Вещицата, боса, замечтано чопли семки…
А пред нея и пред всичките кенефи на земята стои една порцеланова чиния!
Монетата звучно издрънчава, но преди ехото да отзвучи, чинията е отново празна, чиста, бяла.
Вратата се отваря и открива дупка в пода. Миризма, но не на сяра. Индулгенция от вещица за двадесет години.
Wednesday, July 2, 2008
101/ Разделение на труда
via електро
Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.
Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.
Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".
Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.
Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.
Нарича се разделение на труда.
Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.
Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.
Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".
Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.
Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.
Нарича се разделение на труда.
Subscribe to:
Posts (Atom)
